Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:317, 18.08.2016г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и първи юли през 2016 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Д.В.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 356 по описа за 2016 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Постъпила е искова молба от от
Г.Б.М., ЕГН-********** *** против С.Н.М., ЕГН-********** ***, като моли съда
да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между
страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника. Желае след прекратяването на брака да възстанови и да носи занапред
предбрачното си фамилно име Фикри. Претендира
за разноските по делото. Ищцата твърди, че бракът е първи за двамата съпрузи,
като е предхождан от 9-месечно съжителство на семейни начала. От брака си
нямали родени деца. Заживяли заедно в дома на нейните родители в с.Лъвино. С
наближаването на сватбата родителите й направили ремонт на кухнята, закупили
необходими мебели за младото семейство и продължили да ги поддържат финансово.
Майката на ответника по това време живеела и работела в чужбина. След сватбата
ищцата установила, че ответникът е разходвал всичките им общи средства, вкл. и
тези дадени от нейните родители, за да погаси стари негови и на майка му заеми.
Наскоро разбрала, че с част от парите, които са им били дарени на сватбата,
ответникът и майка му закупили гарсониера на името на майката, за да няма тя
/ищцата/ дял от имота. Ответникът работел във фирма за отпускане на
краткосрочни кредити, като изтеглил такива от името и за сметка на съпругата
си. Постоянно я тормозел за пари, имали непрекъснато караници по този повод, тя
трабвало да иска пари от родители си и се срамувала от това, тъй като не знаела
за какво ответникът харчи тези пари, не давал нищо за семейство, нищо не
купували заедно. Издържали се основно с помощта на нейните родители. Около
16.02.2016г. ответникът отново й поискал пари, които тя не могла да му даде.
Това станало повод той да я удари. В тази семейна обстановка на насилие, дразги
и разправии, тя осъзнала, че ответникът не е човекът, с когото иска да живее.
Започнала да се страхува от него. Разделили се след инцидента. В последвалия
период ответникът не направил никакъв опит да се извини или да даде обяснение
за агресията си. Понастоящем ищцата постоянно била търсена от различни
финансови институции за изплащане на кредити, които ответникът е теглил без
нейно знание. По изложените съображения ищцата счита, че бракът е не може да
бъде заздравен. С ответника напълно се
отчуждили един от друг, поради което ищцата счита, че бракът й е дълбоко и
непоправимо разстроен, което обуслява и непоколебимото й решение да се разведат.
Предложила на ответника споразумение за прекратяване на брака им по взаимно
съгласие, но той отказал да го подпише като отправил закани спрямо нея.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът С.Н.М.,
ЕГН-********** ***, не е намерен на посочения в исковата молба и установен по делото постоянен
адрес. Назначеният му при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител –
адвокат В.К.,***, представя писмен отговор вх.№ 2293/14.06.2016г., като заявява
становище, че предявените искове са процесуално допустими. По същество на
делото ангажира писмено становище вх.№ 2781/15.07.2016г. за прекратяване на
брака между страните по вина на двамата съпрузи, като краткият им брачен живот
и липсата на опити за заздравяване на брака им сочели на тяхната житейска
незрялост. Не оспорва правото на ищцата да възстанови предбрачното си фамилно
име.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение
за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с
Акт № 0194/12.09.2015г. на Община-Исперих. Същото установява,
че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си - М.
вместо предбрачното си фамилното име Фикри.
От брака си страните
нямат родени, осиновени или припознати деца.
Разпитаната по делото
свидетелка Вилдан Мехмед Хюсеин от с.Лъвино, обл.Разградска – майка на ищцата,
потвърждава с показанията си пред съда описаните в исковата молба
обстоятелства. Твърди, че след сключването на брака страните заживяли основно
при тях в с.Лъвино и като родители на ищцата те издържали финансово младото
семейство. Г. не работела, а С. работел в кредитна институция, но не давал
парични средства за нуждите на домакинството. Не знаели за какво харчи
заплатата си, като постоянно нямал пари. Без знанието на съпругата си изхарчил
и парите, които събрали на сватбата. По негово настояване Г. изтеглила кредити,
които впоследствие той не изплащал. По същия начин накарал и други хора от
селото да теглят кредити за него, като им обещавал част от парите и сега не ги
погасявал. Натрупал дългове. Това било причина за постоянни проблеми в отношенията
между съпрузите, като ответникът упражнявал физически и психически тормоз
спрямо съпругата си основно за пари. При поредния такъв скандал през
м.02.2016г. ответникът ударил съпругата си, след като отново й поискал пари и
това станало повод за тяхната окончателна раздяла, която продължава и
понастоящем. Ответникът избягал в чужбина заради дълговете, които натрупал, а
съпругата му я търсели постоянно заради тези задължения. След раздялата им
съпрузите не поддържали никаква връзка помежду си. Не се чували дори по
телефон. Непосредствено след последния инцидент между тях ищцата предложила на
съпруга си да се разведат по взаимно съгласие, но той отказал. Свидетелката
счита, че не е възможно да продължи брачното съжителство между страните, тъй
като ответникът не бил способен да поддържа семейството си и нямат никакви
очаквания от негова страна.
В
производството по делото ищцата е направила съдебни и деловодни разноски в общ размер
на 825.00 /осемстотин двадесет и пет/ лева, от които 25.00 /двадесет и пет/
лева – заплатена ДТ при образуване на делото, 600.00 /шестстотин/ лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
27.04.2016г. и 200.00 /двеста8 лева – заплатено възнаграждение за особения
представител на ответника. Ответникът не е направил деловодни разноски.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване
на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. При изрично искане на
ищцовата страна за произнасяне относно вината и при условията на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да се прогласи, че вина за настъпилото в брака
разстройство има мъжът, изразяваща се в безотговорно и нехайно отношение към семейния начин на
живот. Демонстрирал е
противобрачно поведение с неуважение към съпругата си, прояви на постоянен
тормоз спрямо нея и неуважение към личността й, неполагане на грижи и неосигуряване
на издръжка за семейството си. Подобно поведение показва неговото несериозно
отношение към брака и брачния партньор. Това негово поведение е станало и основната
причина за влошаване на
отношенията между съпрузите и последвалата раздяла помежду им. За установяване
на горните обстоятелства съдът изцяло кредитира показанията на разпитаната по
делото свидетелка, която пресъздава непосредствените си впечатления за брачното
съжителство и взаимоотношенията между съпрузите и съдът няма основание да счита
показанията й за предубедени или пристрастни. Близкото й родство с ищцата в
случая е спомогнало за преките й наблюдения вълху брачния живот на дъщеря й,
още повече че са съжителствали заедно с младото семейство и са понасяли заедно
с нея последиците от нехайното поведение на
ответника. Същевременно по делото не са събрани каквито и да било
доказателства, сочещи на виновно противобрачно поведение от страна на ищцата –
съпруга. При това положение единствено възможният за съда извод е, че
разстройството в брака е настъпило по вина на мъжа. Между страните са изчезнали
взаимното доверие, разбирателство и уважение един към друг. Очевидно съпрузите
нямат интерес един към друг и желание да живеят заедно като семейство. Между тях
са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват
брачните партньори – обич, доверие и разбирателство, взаимност, единомислие,
съпричастност към интересите и желанията на партньора. Трайно не живеят заедно.
Не консумират пълноценно брака си. При тези обстоятелства, съдът прецени,
че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този
смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само
формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните,
така и за обществото.
Съпрузите
нямат спор за ползване на семейно жилище. Не претендират за издръжка помежду
си.
След прекратяването на брака и при условията на чл.53 от СК, съпругата-ищца
следва да носи занапред предбрачното си фамилно име Фикри, съобразно желанието
й, заявено пред съда.
При
горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК във вр. с
чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Исперих
сумата от 50.00 /петдесет/ лева – дължима окончателна ДТ при приключване на
делото, както и да заплати на ищцата направените от нея съдебни и деловодни разноски,
доказани в общия размер от 825.00 / осемстотин двадесет и пет/ лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 0194/12.09.2015г. на Община-Исперих,
ГРАЖДАНСКИ БРАК
между Г.Б.М., ЕГН-********** *** и С.Н.М., ЕГН-********** ***, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРОГЛАСЯВА, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и
непоправимо разстройство има СЪПРУГЪТ С.Н.М., ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и занапред ищцата Г.Б.М., ЕГН-********** ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – Фикри.
ОСЪЖДА С.Н.М., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от
50.00 /петдесет/ лева - дължима окончателна ДТ по производството.
ОСЪЖДА С.Н.М., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.М.,
ЕГН-********** сумата от 825.00 /осемстотин двадесет и пет/ лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: