Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9224/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х.В.Г.,
с която е предявен срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, за
сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 24.07.2016 г. и причинено от водач на
неидентифицирано моторно превозно средство. Претендира законната лихва от исковата
молба и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 24.07.2016 г., причинено от водач на мотоциклет, неустановен
в хода на проведеното впоследствие наказателно производство. Твърди, че два
автомобила са го гонили, като първият при разминаване отляво се е опитал да го
изблъска от пътното платно, но не успял, а впоследствие вторият автомобил е
ударил задната част на управлявания от него автомобил, с което причинил
напускане на лентата за движение и удар в храсти извън пътното платно. Претендира
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания от получените телесни увреждания.
Ответникът оспорва иска, оспорва настъпване на
произшествието по твърдяния от ищеца механизъм, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство
(протоколи, скица, фотоалбум) и авто-техническата експертиза, че на 24.07.2016
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие на път II-13, в посока от гр. Бяла Слатина към с. Борован,
което се е осъществило при следния механизъм: ищецът Х.Г. е управлявал лек
автомобил „Смарт МЦ 01“ с рег.№*******и се е движил в лявата (насрещна) пътна
лента по двулентовия път (с по една лента във всяка посока), със скорост от
около 68 км/ч. По неустановени причини, водачът е отклонил автомобила рязко
надясно, задействал е спирачната система на автомобила аварийно, след което
автомобилът е напуснал платното за движение и се е ударил в крайпътни храсти.
Съгласно заключението на вещото лице и разясненията, дадени от него при приемане
на експертизата, оставените спирачни следи, подробно описани в изготвените от
органите на досъдебното производство протоколи, сочат, че преди задействане на
спирачната система и отклоняване на автомобила в дясно, довело до удара в крайпътни
храсти, той се е движил в лявата лента – тази, предназначена за насрещно
движение. Вещото лице е категорично, че обективните данни установяват
механизъм, различен от описания в исковата молба, както и че обективните следи,
оставени на местопроизшествието, не съответстват на описания в исковата молба
механизъм.
От писмените
доказателства от досъдебното производство (Констативен протокол – л.7) се
установява, че направените тестове и кръвните проби, взети след произшествието,
са отчетени 0,73 промила алкохол в кръвта и тетрахидрокарабинол и метаболити за
ищеца и 0,99 промила алкохол и лидокаин за пътуващия с него А.А.. От приетата
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че употребата на алкохол и
наркотици в установените при ищеца количества, води до отслабване на
концентрацията на вниманието, забавени реакции, нарушена координация, като
едновременната употреба на алкохол и марихуана повишава промяната в реакциите.
Като
свидетел за установяване на механизма на произшествието е разпитан А.А.,
пътувал заедно с ищеца на предната лява седалка. Той сочи, че след тържество в
гр. Бяла Слатина са тръгнали заедно с ищеца и са били настигнати от две коли,
Ауди и Опел, които били управлявани от лица, присъствали на тържеството – познати
на свидетеля. Автомобилът Ауди се изравнил с тях и се опитал да ги избута от
пътя, но не успял и минал пред тях, а след това автомобилът Опел ги ударил
отзад и с това ги изблъскал от пътя, като автомобилът им се забил в крайпътната
канавка. След това свидетелят бил извлечен от седалката си и бит от лицата,
пътували с Опела и Аудито, загубил съзнание, а след като се свестил, установил,
че ищецът също бил извън автомобила, но не знае от кого е бил изкаран и дали е
бил бит. Свидетелят сочи, че преди да напуснат платното за движение, са се
движили в дясната лента, както и че се е обадил на тел.112, за да подаде сигнал
за ставащото и в момента на разговора е настъпило произшествието.
От
изисканите записи от Национална система 112 и техническата експертиза, с която
се установява съдържанието им, става ясно че първоначално няколко сигнала на
тел.112 са подали различни лица от гр. Бяла Слатина, за да съобщят за грабеж и
опит за палеж на автомобили от две лица, избягали с автомобил Смарт по пътя в
посока с. Борован. Има и сигнал от лица, намиращи се на мястото на
произшествието след настъпването му, които разказват как пътуващите с
автомобила Смарт са катастрофирали при опит да избягат и че един от пътуващите
е избягал след катастрофата. Записът на обаждането на свидетеля А. до тел.112
(последният запис, означен като запис VI в експертизата) установява, че свидетелят е съобщил
на диспечера за две коли, които го „пресретат“
и искат да го „пребиват“. На въпрос
на диспечера дали автомобилите го преследват, свидетелят уточнява: „две коли ме пресрещат, препречват ми пътя
тука, блъскат ма“.
От анализа
на така изложените доказателства следва, че не се установява произшествието да
е настъпило по механизма, посочен в исковата молба. За да достигне до този
извод съдът напълно кредитира неоспорената авто-техническа експертиза, която
сочи, че описаният от ищеца механизъм не съответства на оставените физически
следи – спирачния път като местоположение, форма и посока. Няма и физически
следи, сочещи сблъсък между два автомобила, въпреки че това не изключва такъв
да е настъпил с по-малка сила, от което да не са останали следи. Вещото лице
сочи като възможен механизъм движение на автомобила на ищеца в лентата за
насрещно движение ( например поради изпреварване) и рязко обръщане на посоката
към лявата лента поради поява на насрещно движещо се моторно превозно средство,
при което рязко движение и използване на спирачната система, автомобилът е
напуснал платното за движение. За наличие не на преследващи, а насрещно движещи
се автомобили сочи и записът на свидетеля А. при обаждането му на тел.112, в
който описва ситуацията като две коли, които го пресрещат и му препречват пътя.
Всичко това води до извод, че при настъпване на произшествието на пътя е имало
и други автомобили, освен този на ищеца, но причина за катастрофата е било
движението на автомобила на ищеца в лентата за насрещно движение и опитът за
избягване на удар с насрещно движещ се автомобил чрез рязка промяна на посоката
на движение за връщане в лявата лента и вероятно повлияността на реакциите му
от употребения алкохол и наркотици – отслабване на концентрацията на
вниманието, забавени реакции, нарушена координация. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля А. в частта им относно начина и причините за излизане
на автомобила извън платното за движение – същите противоречат както на
обективните веществени доказателства, събрани в досъдебното производство и
изводите на авто-техническата експертиза, така и на разказа на самия свидетел
при подаване на сигнал на тел.112. Съдът отчита и заинтересоваността на
свидетеля, тъй като е ищец по иск за вреди от същото произшествие срещу
ответника, предявен в друго производство.
Ето защо
следва да се приеме, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника – не се установи по делото вредите на ищеца да са от
произшествие, причинено от неустановен автомобил - неидентифицирано моторно
превозно средство. Причините за произшествието са субективните действия на
ищеца с органите за управление на управлявания от него автомобил. А дори и да
се приеме, че други автомобили, намиращи се на пътя в момента на
произшествието, са допринесли за настъпването му, то същите не са
неидентифицирани – както свидетелят А., така и ищецът в протокола за разпит от
досъдебното производство (който от гражданскоправна гледна точка представлява
изходящ от ищеца и подписан от него частен свидетелстващ документ) сочат, че
познават автомобилите и водачите им и ги описват подробно. Предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
На ответника
следва да се присъдят направените разноски в размер на 650 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.В.Г., ЕГН:**********,
срещу Г. Ф., ***, иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ сумата от 30000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 24.07.2016 г., по вина на водач на неидентифицирано моторно
превозно средство.
ОСЪЖДА Х.В.Г., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 650 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: