Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Русе, 25.09.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Мирослава Пенева..…………………………………………………………..

и в присъствието на прокурора: …………………………………………………………….

        като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 523 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.С.Н.  до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-003776 / 17.01.2020г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русе,  с което за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП  са му наложени наказания „глоба“ в размер на 120 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На  22.11.2019г. около 18,20 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ 530 Д“ с ДК№ *** в района на УМБАЛ “Канев“ АД. В този район по същото време управлявал л.а. „Форд Фокус“ с ДК№ *** М. И.. На входа на паркинга на ДКЦ-1 между двете превозни средства настъпил лек удар, като двамата водачи слезли и огледали пораженията по тях. В един момент жалбоподателят заявил, че има спешна работа и напуснал местопроизшествието. Другият водач сигнализирал сектор „Пътна полиция“ гр.Русе, като на място бил изпратен св.С.И., който лично и непосредствено огледал следите по пътя и по лекия автомобил „Форд Фокус“. Призовал жалбоподателя да се яви в сектор „Пътна полиция“, като същият не отрекъл той да е бил другият участник в настъпилото ПТП, като обяснил причината за това със спешен и неотложен ангажимент. Св.С.И. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените две кумулативни административни наказания.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен  материалния закон.

На първо място доколкото жалбоподателя е наказан единствено за неизпълнение на задълженията си, като участник в ПТП съдът намира за необходимо изрично да посочи, че няма да обсъжда въпроса поведението на кой от двамата участници в ПТП е в причинноследствена връзка с настъпилия резултат. Това е така, тъй като предмета на делото единствено се отнася до въпроса има ли извършено нарушение на разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП или не.

Жалбоподателят е разбрал за настъпилото ПТП, тъй като лично го е възприел и разбрал за настъпването още към този момент. Това се доказва от факта, че същият след настъпването му е излязъл от управляваното от него превозно средство и е огледал настъпилите вреди в присъствието на другия водач. Това се установява от показанията на актосъставителя, който е разговарял с жалбоподателя след призоваването му сектор „Пътна полиция“ и същият не е отрекъл да е знаел за настъпилото ПТП. Нещо повече същият не отрича, като обяснява напускането си единствено с това, че е имал спешен ангажимент, който не му е позволил да остане на място и да изчака идването на контролните органи. Същият е бил длъжен да стори това, защото между него и другият участник в ПТП е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него и по – конкретно кой от двамата е дължал предимство на другия. В този смисъл се налага извода и за субективната страна на жалбоподателя - същият е знаел за настъпилото между двата автомобила, имало е спор относно обстоятелствата на настъпването му и въпреки това не е изчакал идването на контролните органи. От този момент правомерното поведение за него би било изчакване пристигането на контролните органи, което той не е сторил. Вместо това обаче жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Във всички случаи тази норма въвежда задължение за участниците в ПТП преди всичко да спрат след произшествието именно с цел установяване на последиците от същото, като нормата изрично вменява и задължението да не се напуска ПТП при вече констатирани разногласие, както в настоящия случай и уведомяване на МВР. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие при правно задължение за действие. Дори и да се приеме, че жалбоподателя е напуснал мястото на ПТП, защото е следвало да вземе детето си от детската градина това не е обстоятелство, което води до отпадане на отговорността му, защото това е обстоятелство, което по никакъв начин не може да се интерпретира, като непосредствена опасност по см. на чл.13 от НК.

 

Наложеното наказание е правилно индивидуализирано, съобразно критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН,  защото видно от справката на жалбоподателя за извършени нарушения по ЗДвП, същият е наказван с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове общо 36 пъти за извършени различни нарушения по ЗДвП.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                              РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 19 - 1085-003776 / 17.01.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на В.С.Н. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания  „глоба „ в размер на 120 лв. за нарушение и  ЛПУМПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                              

Районен съдия: