№ 12297
гр. София, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110119180 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати сумата в размер на 2115 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Ауди А3“, с
рег. № СА 1633 ХТ имуществени вреди, вследствие на настъпило на 15.05.2017 г. ПТП,
предизвикано от попадане в необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно -
изрязан асфалт по дължина с дълбочина около 10 см и широчина над 2,5 м, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 15.05.2017 г., около 22,10 часа при движение по
бул. „Самоковско шосе“ от ОП с посока кв. „Панчарево“ и срещу комплекс „Чери“
собственият на ищеца лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ попаднал в
необозначена и необезопасена дупка - изрязан асфалт по дължина с дълбочина около 10 см
и широчина над 2,5 м, в резултат от което последвал удар на автомобила в електрически
стълб от ляво на пътното платно. Посочва се, че местопроизшествието било посетено от
органи на Пътна полиция, на ищеца били взети проби за наличие на алкохол в кръвта, които
били отрицателни, и бил съставен протокол за ПТП № 1675892/15.05.2017 г. Твърди, че в
резултат от описаното ПТП настъпили множество материални щети по процесното МПС,
които довели до неговата техническа неизправност и пълна непригодност за експлоатация по
предназначение, като ремонтът на автомобила се явявал икономически нецелесъобразен,
тъй като стойността му надвишавала пет пъти средната пазарна цена на МПС, поради което
ищецът бил принуден да го дерегистрира пред органите на КАТ. Сочи, че средната пазарна
цена на лекия автомобил е в размер на 2115 лв., а за ремонта на същия били необходими 10
495.85 лв.
1
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е собственик и
стопанин на общинския път, на който е настъпило ПТП-то и в това свое качество отговаря
за бездействието на работниците, служителите и службите за контрол, на които е възложил
дейността по поддържането на пътя. Твърди, че доколкото нанесените на собствения му лек
автомобил щети, представляващи тотална щета, са настъпили вследствие процесното ПТП,
причина за което е попадане в необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно -
изрязан асфалт по дължина с дълбочина около 10 см и широчина над 2,5 м, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2115 лв. - стойност на средната
пазарна цена на аналогичен на процесния л. а., ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 08.04.2022 г. до окончателното погасяване. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения
иск по основание и размер, като счита, че не са настъпили предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. Сочи, че исковата претенция е необоснована, тъй като ищецът
не е описал фактическата обстановка и не е конкретизирал мястото на инцидента. Оспорва
щетите, нанесени на челно стъкло, таван, преден и заден ляв калник да се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на
произшествието, както и твърдението на ищеца, че му е била взета проба за наличие на
алкохол в кръвта. Оспорва причинно-следствената връзка и размера на иска. Навежда
възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С определение от 26.05.2022 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника - „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД.
При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, е предявен и е приет за
съвместно разглеждане с определение от 26.05.2022 г. - обратен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД от ответника Столична Община против „ГБС -
Инфраструктурно строителство“ АД за заплащане на сумата в размер на 2115 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП настъпило на
15.05.2017 г. в гр. София, около 22,10 часа при движение по бул. „Самоковско шосе“ от ОП
с посока кв. „Панчарево“ и срещу комплекс „Чери“, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба - 23.05.2022 г. до окончателното изплащане.
Столична община твърди, че е налице сключен с „ГБС - Инфраструктурно
строителство“ АД договор № СО15-РД-55-272/04.05.2015 г., като дейностите във връзка с
процесния пътен участък били възложени на изпълнителя с конкретно възлагане с изх. №
СОА17-ТД26-5510/10.05.2017 г., но „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД не е
изпълнило задълженията си по него за въвеждане на временна организация на движението с
цел недопускане на ПТП и сигнализиране на участъка в ремонт и по-конкретно не е спазило
задълженията си по чл. 12, ал. 1, т. 11 от договора. Претендира разноски.
В срок е представен отговор по обратния иск, с който ответникът по него оспорва
същия като неоснователен и недоказан. Оспорва наведените в обратния иск твърдения, че
2
процесното ПТП е настъпило вследствие нарушение на правилата за временна организация
на движението в процесния пътен участък, като отрича такова да е било извършено. Твърди,
че липсва виновно поведение от негова страна. Счита, че ищецът по обратния иск е
допуснал нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 5, предл. първо от договор № СО15-РД-55-
272/04.05.2015 г., като не е осигурил присъствието на упълномощен представител, който да
осъществява контрол при извършване на СМР. Поддържа, че е изправна страна по
посочения договор със Столична община. Моли за отхвърляне на обратния иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на пътната мрежа в годно техническо състояние, то правната квалификация на
претенцията е чл. 49 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена
им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие
/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.
От представеното в заверен препис по делото свидетелство за регистрация част I за
лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ и намиращото се на л. 19 от делото
удостоверение с рег. № 214134003494/03.06.2021 г., издадено от МВР, Отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, се установява, че ищецът Н. Т. Б. е бил собственик на процесното МПС в
периода от 30.09.2014 г. до 10.05.2018 г.
Съгласно представения по делото Протокол за ПТП № 1675892 от 15.05.2017 г.,
причина за ПТП е преминаване през необезопасена дупка /изрязан асфалт/ на лек автомобил
марка „Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ на ул. „Самоковско шосе“ от ОП с посока кв.
„Панчарево“ на същата дата в 22,10 часа, в резултат от което МПС се удря в електрически
стълб. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
3
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и
причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством
всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12
ГПК/.
Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ, изготвено
по ч. гр. д. № 31716/2017 г. по описа на СРС, 24 състав по реда на чл. 207 ГПК, поради което
при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с
посочения в исковата молба от ищеца. Експертът по САТЕ заявява, че между механизма на
ПТП и вредите по автомобила е налице причинно-следствена връзка.
По делото е проведен разпит на свидетеля Трайчо Б. – баща на ищеца, чийто
показания съдът кредитира като ясни, последователни и непротиворечиви. Свидетелят
посочва, че процесното ПТП е настъпило на 15.05.2017 г. Твърди, че получил обаждане по
телефона и му било съобщено от случайни хора, че синът му е претърпял инцидент. Сочи, че
пристигнал на местопроизшествието след около пет минути, видял ищеца, на когото вече
била указана медицинска помощ, процесният л.а., увит в стълб, както и дълбоко изкопана
дупка на пътното платно, която не била обозначена с пътни знаци, а не било указано и
обстоятелството, че на пътния участък се извършва ремонт. Твърди, че времето е било сухо,
участъкът имал видимост, но не бил осветен. Посочва, че платното е било нарязано в
дълбочина около 10 – 15 см, а също така и по широчина на участък с дължина около 100 –
120 м. Допълва, че процесният автомобил бил в толкова увреден, че не било възможно да се
движи на собствен ход, с оглед което бил взет с кран и прибран в двор.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост,
като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Не се спори между страните по делото, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП, съставлява част от общинска пътна мрежа на Столична община. От
обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на
произшествието е имало необозначена дупка, което се установява от събраните в
производството писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени
съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и
заключението на САТЕ, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея
лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик
и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е
породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за обезщетяване на
вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се презумира да е виновно, като не е налице надлежно проведено обратно доказване с цел
оборване на установената в закона презумпция.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
4
общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори
е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на
САТЕ. При движение по процесната улица, собственият на ищеца автомобил е попаднал в
дупка, която не е била обозначена, което обективно и неизбежно е довело да увреждането
му като движима вещ, чрез привеждането му в състояние негодно за употребата му по
предназначение, предвид нанасянето на щети на множество от съставните елементи на
МПС.
С оглед изложеното, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране
на отговорността на Столична община, поради което ответникът дължи заплащане на
действително причинените вреди. Съгласно кредитираното заключение на САТЕ,
стойността на нанесените на процесния лек автомобил щети е в размер на 10 498.85 лв., като
е посочило, че е налице тотална щета. При тотална щета реално претърпените вреди се
съизмеряват с действителната стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид -
решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о. В случай на „тотална
щета“ като полза може да се отчете стойността на „запазените части“. Запазените части от
увреденото МПС представляват т. нар. „ползи от вредите“, които трябва да се приспаднат от
обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл. 51, ал. 1
ЗЗД/. Вещото лице е определило, че действителната стойност на лек автомобил марка „Ауди
А3“, с рег. № СА 1633 ХТ към датата на ПТП възлиза на 2820 лв., като след приспадане на
стойността на запазените части и при условията на тотална щета дължимото обезщетение,
определено по средни пазарни цени, е в размер на 2115 лв. Заключението по приетата по
реда на чл. 207 ГПК по ч. гр. д. № 31716/2017 г. по описа на СРС САТЕ не е оспорено от
страните и се кредитира. При изготвянето му вещото лице е посочило стойността на
обезщетението след приспадане на процента на запазени части. Изчисляването на
стойността на уврежданията по този начин е съобразено с изискването стойността на
отговаря на действителната стойност, доколкото стойността на запазените части е
съпоставима и се определя съобразно стойността на лекия автомобил към дата на ПТП.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива
/а дори и знанието за това само по себе си не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД -
решение № 261485 от 01.12.2020г. на СГС по в. гр. д. № 162/2020 г., решение № 1192 от
13.02.2020г. на СГС по в. гр. д. № 5643/2019 г./. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. На следващо място, по
делото са надлежно представени от страна на ищеца копие от свидетелство за управление на
МПС на ответника, контролен талон на водача, в който е посочен максимален брой
контролни точки, справка от информационния масив на Гаранционен фонд, от която се
установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил марка „Ауди
А3“, с рег. № СА 1633 ХТ е бил обект на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна
5
администрация“, ведно с приложени към него документи, от които се установява, че
процесното МПС е преминало периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на ППС на 30.09.2016 г., със срок на валидност 30.09.2017 г. Следва да бъде посочено също,
че в представения по делото Протокол за ПТП № 1675892 от 15.05.2017 г. съставилото го
длъжностно лице е отбелязало липса на установено наличие на съдържание на алкохол при
ищеца – водач на увреденото МПС.
Поради изложеното и съобразно диспозитивното начало искът е основателен и
доказан за пълния предявен размер, а именно – 2115 лв. Като законна последица от това
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху уважения размер на
главницата от подаване на исковата молба – 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79 вр. с чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че ответникът по него е имал
задължението, възникнало по силата на договор, към датата на произшествието за
въвеждане на временна организация на движението с цел недопускане на ПТП и
сигнализиране на участъка в ремонт, причинно-следствена връзка между бездействието на
ответника по обратния иск /неговите работници/ служители/ и нанесени твърдени
имуществени вреди на процесния автомобил, както и размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответното дружество по обратния иск е да докаже възраженията си, съответно
ползващите го факти, вкл. да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, касаещи
процесния пътен участък, респ. че е погасил задължението си.
С определение от 30.07.2022 г. съдът е отделил като безспорно и признато между
страните по обратния иск обстоятелството, че между тях е сключен Договор № СО15-РД-55-
272/04.05.2015 г. с предмет дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация на движението на територията на СО – VI зона „Райони Панчарево, Младост,
Студентски, Изгрев“, като дейностите във връзка с процесния пътен участък били възложени
на изпълнителя с конкретно възлагане с изх. № СОА17-ТД26-5510/10.05.2017 г. за текущ
ремонт и поддръжка на пътните настилки в с. Панчарево; ул. „Самоковско шосе“ – от ОП
/Околовръстен път/ до табелата на с. Кокаляне. От представения по делото Протокол № 32
за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове строително –
монтажни работи се установява, че изпълнението на възложените ремонт и поддръжка са
приети от комисия на 19.07.2017 г. От това следва, че към датата на настъпване на
процесното произшествие пътният участък, на който се установи, с оглед събраните по
делото доказателства, че е реализирано ПТП, все още е бил обект на ремонтни дейности.
Този извод се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от
приетата по делото в заверен препис докладна записка на Красимир Методиев Кирилов –
младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“, СДВР.
В чл. 12, ал. 1, т. 11 от сключения между страните по обратния иск Договор № СО15-
РД-55-272/04.05.2015 г. изрично е посочено задължението на изпълнителя за периода на
извършването на ремонтни дейности да изготвя проект за временна и/или постоянна
организация на движението и да го съгласува пред компетентните органи. А в чл. 12, ал. 1,
т. 19 от договора е предвидено, че изпълнителят носи пълната отговорност за безопасността
на всички видове работи и ремонтни дейност. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест по чл. 154 ГПК в тежест на ответника по обратния иск е да
установи надлежно изпълнение на поетите с посочения договор задължения. Въпреки, че
това му е било изрично указано с изготвения по делото доклад, ответникът не е ангажирал
6
доказателства в тази насока. Твърденията му, че не е имал задължение за въвеждане на
временна организация на движението предвид краткия срок за извършване на СМР от два
дни, не се доказаха. Още повече, че предвид представените и приети от съда в съдебно
заседание писмени доказателства се установява, че ремонтните дейности са продължили
най-малко в периода от 11.05.2017 г. до 22.05.2017 г., т.е. повече от два дни. На следващо
място, възражението на ответника по обратния иск, че възложителят не е осигурил лице,
което да осъществява контрол във връзка с обезопасяването на участъка от пътя в ремонт и
поради това не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
изпълнителя, е несъстоятелно, доколкото ответникът е бил длъжен да изпълни точно
поетите с договора задължения, независимо дали по отношение на последните е бил
осъществен контрол от възложителя или не. Липсата на сигнализация за извършването на
СМР, както и необезопасяването на процесния участък се установява несъмнено с оглед
събраните по делото доказателства.
Следователно, несъмнено е било налице неизпълнение, вследствие на което /предвид
изложеното по-горе по главния иск/ за възложителя е настъпила загуба - задължение за
плащане на обезщетение за вредите по автомобила, настъпили вследствие попадането му
върху необезопасеното съоръжение по пътното платно. Ответникът не твърди и по делото
няма доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи договорната отговорност,
поради което и предвид разпоредбата на чл. 82 ЗЗД дължи да възстанови на възложителя
платеното на ищеца по главния иск обезщетение в размер на 2115 лв. Наред с това следва да
се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът по главния иск.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил следните разноски: 85
лв. държавна такса и 380 лв. адвокатско възнаграждение, както и сторените по ч. гр. д. №
31716/2017 г. по описа на СРС, 24 състав разноски, както следва: 20 лв. държавна такса, 280
лв. депозит за съдебно - автотехническа експертиза и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за направата на посочените разноски. Заплатеният адвокатски
хонорар е в размер, съответстващ на минималния, поради което възражението на ответника
по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Оттук на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер
на 1065 лв. за двете производства.
Ищецът по обратния иск Столична община претендира сторените по делото разноски
от ответника по обратния иск „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД. Представил е
списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил 84.60 лв. държавна такса, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение. С оглед основателността на обратния иск,
следва ответникът по него да заплати на ищеца разноски в общ размер на 184.60 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.
Ответникът по обратния иск /третото лице-помагач по главния иск/ не носи отговорност за
разноските сторени по ч. гр. д. № 31716/2017 г. по описа на СРС, 24 състав, доколкото не е
участвал в това производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на Н. Т. Б., ЕИК **********, със съдебен адрес в гр. София,
бул. „Патриарх Евтимий“ № 14, ет. 1, офис № 3, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
сумата в размер на 2115 лв., представляваща обезщетение за вреди по лек автомобил марка
7
„Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ, причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 15.05.2017 г. около 22,10 часа при движение по бул. „Самоковско шосе“ от ОП
с посока кв. „Панчарево“ и срещу комплекс „Чери“, предизвикано от попадане в
необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно, ведно със законната лихва от
08.04.2022 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1065 лева, представляваща заплатени разноски в настоящото производство и в
производството по ч. гр. д. № 31716/2017 г. по описа на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Дамяница“ № 3-5 да заплати на Столична
община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33 на основание чл.
82 вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 258 ЗЗД сумата от 2115 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договор № СО15-РД-55-272/04.05.2015 г., което
неизпълнение довело до ПТП, настъпило на 15.05.2017 г. в гр. София, около 22,10 часа, при
което са нанесени щети на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № СА 1633 ХТ, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 23.05.2022 г. до окончателното
изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. „Московска
№33 изпълни задължението си към Н. Т. Б., ЕИК **********, със съдебен адрес в гр. София,
бул. „Патриарх Евтимий“ № 14, ет. 1, офис № 3, по уважения иск с правно основание чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 2115 лева по настоящото производство.
ОСЪЖДА „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Дамяница“ № 3-5, да заплати на
Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски в размер на 184.60 лв.
Решението е постановено при участието „ГБС - Инфраструктурно строителство“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Дамяница“ № 3-
5 като трето лице-помагач на страната на ответника Столична община.
Решението по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение след
представяне на доказателства за изпълнение на задълженията на СТОЛИЧНА ОБЩИНА по
първоначалния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8