Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.07.2020г.
гр.Плевен 21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в публичното заседание на първи юли
през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА
:ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря Евгения Русева и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 318
по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение
на Плевенски Районен съд ,ІІІ-ти
гр.с. №2548 от 20.12.2019г., постановено по гр.д.№5217/2019г.по описа на същия
съд на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ***”***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.***, в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на л.а. БМВ, модел 530 Д, с рег.№ ***,
управляван от И.М.А.-виновна за настъпване на ПТП на 30.04.2019г. е осъдено да заплати на М.Д.Ц., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, пълномощник адв. П.Д. –САК, като собственик на
увредения в резултат на ПТП л.а. Ауди, модел С4, с рег.№ ***, сумата 5000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на ПТП от 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 01.08.2019год., до окончателното й изплащане.Със
същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЗАД ЗАД
”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.*** е
осъдено да заплати на М.Д.Ц., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, пълномощник адв. П.Д. –САК, направените
разноски по делото – в общ размер на 1100лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е
постъпила въззивна жалба от ЗАД ”***” АД гр.София ,чрез
юрисконсулт Ц.Б.,с която същото се
обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.Изложени са доводи,че
съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства ,обсъдил е само
част от тях,а други не е коментирал,че с молба от 20.11.2019г.са представени
доказателства, оборващи заключението на автотехническата експертиза на ВЛ И.
относно действителната стойност на процесния автомобил.Посочено е,че съгласно
представенитее обяви за леки автомобили
от същата марка и модел, цените варират средно между 12 000 и
15 000лв.,че само една обява е на стойност 10 500 евро/21 000лв./,сходна
на стойността,посочена от ВЛ в експертизата.Въззивникът счита,че ПРС е следвало
да определи размера на дължимото се обезщетение съгласно своята преценка,че
съдът е приел заключението на ВЛ без да
изследва дали то е правилно,като твърди,че е необяснимо как лек автомобил на 12
години и 3 месеца към датата на ПТП,при отчитане на амортизация е оценен на
сумата от близо 21 000лв.Изложени са доводи,че правилно съдът е приел,че
запазените части са на стойност 7 000лв., която може да е и по-висока,че
предвид извършеното от дружеството плащане на сумата 8 500лв.,искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен,като се съобрази действителната стойност
на автомобила към датата на ПТП,която е значително –по-ниска от тази,възприета
от първата инстанция.В заключение
въззивното дружество моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и
вместо него да постанови друго,с което да се отхвърли предявеният от М.Ц.
осъдителен иск за имуществени вреди.Претендират се и направените разноски за
двете съдебни инстанции.В съд.заседание на 01.07. 2020г.не се е явил
представител на въззивното дружество,като от юрисконсулт Ц.Б. е депозирана
молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.Претендират се направените
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.С молбата е направено
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна,в случай,че
същото надвишава предвидения в Наредбата за адв.възнаграждения минимум.
Въззиваемият М.Д.Ц. чрез своя
пълномощник адвокат П.Д. от АД“М. и Д.“*** е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 263 ал.1 ГПК.В същия моли съда да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на
ПРС като правилно и
законосъобразно.Изложени са доводи,че въззивната жалба е бланкетна
,неоснователна и необоснована,че при определяне размера на присъденото
застрахователно обезщетение ,първоинстанционният съд законосъобразно и правилно
се позовал на приетата и неоспорена автотехническа експертиза.Посочено е,че
съгласно заключението действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпилото застрахователно
събитие и увреждане е 20 874лв.,а
стойността на запазените части е
7 000лв.,поради което стойността на тоталната щета е в размер на 13 874лв.С
оглед извършеното доброволно плащане от
ответника на сумата 8 500лв.преди завеждане на иска,претендираната от
ищеца сума е основателна и доказана и правилно първоинстанционният съд е уважил
иска в пълния му размер.В заключение въззиваемият моли Окръжния съд да потвърди
обжалваното решение на ПРС.Претендират се и направените разноски за двете
съдебни инстанции.За съдебното заседание на 01.07.2020г.въззиваемият М.Ц. и
неговият пълномощник не се явиха,като от адвокат П.Д. от САК е депозирана молба
за разглеждане на делото в нейно отсъствие.Претендират се направените разноски
за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Окръжният съд като прецени
оплакванията изложени в жалбата, становищата на страните и представените по
делото доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна
,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно
основание чл.432 КЗ във вр.чл.45 ЗЗД от М.Д.Ц. срещу ЗАД ”***”АД гр.София за сумата 1250лв.,който иск първоначално е предявен
като частичен иск от обща сума в размер на 5 000лв.,претендирана като
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП ,настъпило
на 30.04.2019г.,по вина на И.М.А., която е имала застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Върху сумата се претендира и законна лихва от
датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане .Ищецът е направил
увеличение на така предявения иск по реда на чл.214 ГПК,допуснато от ПРС в
съд.заседание на 21.11.2019г.,като искът се счита предявен за сумата
5 000лв.
Изложените от ПРС съображения за уважаване на предявения иск изцяло до
претендирания размер от 5 000лв.са правилни,законосъобразни ,
кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат от
въззивната инстанция.
С изготвения от съда проекто-доклад по реда на
чл.140 във вр.чл.146 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: факта на съществуване на валидна
застраховка „ „Гражданска отговорност”, с полица №***, за л.а. БМВ, модел 530
Д, с рег.№ *** към датата на
ПТП-30.04.2019г.; факта на настъпване на ПТП на 30.04.2019г.с участието на
застрахования автомобил БМВ, модел 530 Д, с рег.№ *** и по вина на водача на
същия- И.М.А. и автомобила на ищеца- Ауди, модел С4, с рег.№ ***.
Безспорно
по делото е установено ,че при въззивното дружество ЗАД ”***”АД във вр.с настъпилите увреждания на автомобила на въззиваемия
Ауди, модел С4, с рег.№ *** е заведена претенция под
№0801-001650/201-01,по която е определен размер на застрахователно обезщетение
в размер на 8500лв.,която сума е изплатена от ответника на ищеца.Видно от
приложената преписка по въпросната щета застрахователят е приел,че е налице
тотална щета за гореописания автомобил, като разходите за ремонт превишават 70%
от действителната стойност към датата на събитието.На това основание от
въззивника на въззиваемия М.Ц.,е
издадено удостоверение изх.№1755А от 21.05.2019г.,съгласно което по отношение на МПС,марка „АУДИ“, модел С4, с рег.№ *** е налице тотална щета и на собственика ще бъде изплатено обезщетение. Удостоверението
е издадено ,за да послужи пред „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен за
прекратяване регистрацията на автомобила.
От представената преписка по горепосочената щета е видно,че ищецът М.Ц.
е депозирал възражение с вх.№1785/10.06.2019г.до застрахователя относно
определения размер на застрахователното обезщетение,което не е уважено.С писмо
изх.№2253/13.06.2019г.дружеството е уведомило ищеца,че Ликвидационния съвет на дружеството на свое заседание е решил,че възражението е
неоснователно.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. Застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,вследствие
на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди.С оглед приетите за безспорни обстоятелства,че
е налице валидно сключен застрахователен договор по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента И.А. и ответното дружество
-застраховател, че застрахованото лице ,съгласно протокола за ПТП от
30.04.2019г.е виновно за настъпването на ПТП ,че на управлявания от ищеца
автомобил са причинени имуществени вреди,пряка последица от противоправното поведение на застрахования,а и с оглед
извършеното от ответника плащане на застрахователно обезщетение,се налага
извода,че искът с правно основание чл.432 КЗ във вр.с чл.45 ЗЗД е доказан по основание.
Спорен
остава въпроса за размера на дължимото застрахователно обезщетение,респ.за
стойността на увредения автомобил към датата на ПТП-30.04.2019г.
За изясняване на спорния въпрос относно размера на имуществените вреди
по процесния автомобил е назначена съдебно-автотехническа експертиза.От
заключението на ВЛ В. И.,което не е оспорено от страните и като обективно и
компетентно съдът възприема изцяло се установява,че стойността на настъпилите
вреди по лек автомобил „Ауди“, модел С4, рег.*** при възстановяване с нови
части в специализиран сервиз ,надвишава стойността на МПС към датата на
ПТП.Според ВЛ съгласно вида на настъпилите повреди по лекия автомобил е налице
тотална икономическа щета,като същото е определило,че стойността на същия
автомобил към датата на застрахователното събитие 30.04.2019г.е
20 874лв., а стойността на запазените части, възли и скрап е около 7000лв.В
съдебното заседание на 21.11.2019г.ВЛ И. е направил уточнение,че тази сума от 7 000лв.е
възможно да е по-висока,тъй като липсват данни за извършен демонтаж на деформираните
части. Видно от заключението стойността на нанесените щети на процесния
автомобил Ауди ,изчислена като разлика от средната претеглена стойност на
автомобила към датата на ПТП и
стойността на запазените части е в размер на 13 874лв.При така изчислената
стойност на щетата,която е тотална за
автомобила,собственост на ищеца и след приспадане на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на
8 500лв., се налага извода ,че дружеството застраховател не е изплатило в
пълен размер стойността на причинените имуществени вреди на автомобила. Искът с
правно основание чл.432 КЗ за сумата 5 000лв.е основателен,доказан и
следва да бъде уважен изцяло .Върху сумата ответникът дължи и законна лихва от
датата на завеждане на ИМ-01.08.2019г.до окончателното й изплащане.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи,че неправилно ПРС при
постановяване на решението е съобразил приетата автотехническа експертиза, изготвена
от ВЛ В.И..Въззивникът –ответник пред ПРС не е оспорил заключението на ВЛ относно
стойността на процесния автомобил към датата на ПТП.В тази насока не е
направено искане за назначаване на нова единична експертиза от друго ВЛ или за
назначаване на тройна експертиза,както в
производството пред ПРС,така и пред въззивната инстанция.Фактическите констатации
на ВЛ И. относно стойността на процесния автомобил, респ.за стойността на
щетата не са оборени по надлежния ред. Представените
от ответника пред ПРС извадки от сайтове с публикувани обяви за продажби на л.а
Ауди ,произведен 2005-2006г.не са приети като доказателства, доколкото
молбата,с която са приложени е постъпила по ел.поща в ПРС на 21.11.2019г., по
всяка вероятност след приключване на съдебното заседание от същата дата,доколкото
в протокола от съд.заседание не е отразено нейното съдържание.Дори и да бяха
приети като доказателства тези обяви в сайтове за цената на автомобили от същата марка и дата на
производство,същите не опровергават фактическите констатации на ВЛ относно
стойността на процесния автомобил,както и за стойността на причинената тотална
щета.При изготвяне на заключението ВЛ е определило стойността на автомобила към
датата на ПТП в размер на 20 874лв.,като средна претеглена стойност между
амортизираната заместителна стойност,стойността по пазарните аналози и ликвидационната стойност,т.е.използван е
комбиниран подход от три метода за определяне действителната стойност на
автомобила. Констатациите на ВЛ не са
оборени по надлежния ред ,няма данни ,нито изложени твърдения в тази
насока за липса на компетентност на ВЛ и след като съдът не притежава специални
знания няма основание да не кредитира
така приетата експертиза.
След като е стигнал до същите правни изводи и е уважил изцяло предявения
иск по чл.432 КЗ във вр.с чл.45 ЗЗД,ПРС е постановил едно правилно и
законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за заплатеното на пълномощника адвокатско възнаграждение. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита от 29.06.2020г. на адвокат П.Д. е заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 700лв.От страна на въззивника е направено възражение за прекомерност,което е основателно и следва да се уважи.Съгласно чл.7,ал.т.3 от Наредбата за мин. размери на адвокатските възнаграждения,/изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г./ при интерес от 5000 до 10 000 лв.възнаграждението е 450 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв.В конкретната хипотеза изплатеното възнаграждение в размер на 700лв.е над установения мин.размер и следва да бъде намалено до 450лв.,която сума въззивникът следва да заплати на въззиваемия на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Искът е с цена 5 000лв.и съгласно
чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№2548 от 20.12.2019г.,постановено по гр.д. №5217 за 2019г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 във вр.чл.78
ал.5 ГПК ЗАД
”***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“***“№***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Ц., ЕГН ********** ***
със съдебен адрес за призоваване:адвокат П.Д. *** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 450лв.,адвокатско
възнаграждение в намален размер .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: