Р Е Ш Е Н И Е
№ 229/07.02.2023 г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XІХ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 12.01.2023 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря
Петя Добрева и при участието на прокурора Даниела Стоянова като разгледа дело
номер 3032 по описа за 2022 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба на Т.П.И. *** против
решение № 589/18.03.2022 по АНД № 20215330207721/2021 г. на ПРС, 25 н.с., с
което е потвърдено НП № 21-1030-008751/08.09.2021 г. на Началник група в с-р.
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив.
Касационният жалбоподател оспорва решението на
първоинстанционния съд, като счита, че в рамките на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения- не бил връчен талон за медицинско изследване на нарушителя.
В съдебно заседание, касаторът не е се явява и не изпраща
представител. Постъпило е становище от адв. Н., с което поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба ОДМВР Пловдив не изпраща
представител.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за
неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на
първоинстанционния съд.
Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта
и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни
основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.
Районен съд Пловдив е установил, че 28.08.2021
г., около 04.05 ч. касаторът управлявал
лек автомобил в град Пловдив, на ул.
„Д-р Георги Странски“, когато достигайки до № 3 бил спрян за проверка от
служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР. Тъй като поведението на
водача се сторило неадекватно на
служителите на реда, същите решили да го подложат на тест за алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест, на което водачът категорично отказал. В
резултат на това, на същия бил издаден Талон за медицинско изследване, като
кръвна проба не била дадена. В хода на проверката било установено също така, че
водачът при спирането му за проверка не е носил обезопасителен колан, с какъвто
управляваното от него МПС е оборудвано, както и не е носел Свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява. Предвид горното спрямо Т.И. бил съставен
АУАН за констатираните административни нарушения, а въз основа на него било
издадено обжалваното НП, с което същият е бил санкциониран с глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл.
137А, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева – чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
За да потвърди районният съд е приел, че извършените
нарушения са категорично доказани от обективна и субективна страна от изведената
по делото доказателствената съвкупност. Отречени са твърденията на нарушителя
за допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.
Настоящият съдебен състав счита, че нарушенията
по чл. 174 ал.3 от ЗДвП; по чл. 137А ал.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП са
установени по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съобразно представените по делото доказателства, нарушенията са доказани
от показанията на св. А. , от АУАН бл. 012362/21 г., чиято презумпитвна
доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗАНН не е оборена, както и заключението
на изготвената по делото СПЕ.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че на
водачът не е бил връчен талон за медицинско изследване на кръвта, което го е
лишило от възможността да даде кръв за установяване на точната концентрация на
алкохол. Районният съд подробно е изложил доводите си в тази насока и тези
доводи се споделят от касационния съд. Противно от заявеното в касационата
жалба, заключението на експертизата сочи, че подписът най- вероятно е положен
от нарушителя, което разбира се, не може да бъде самостоятелно основание да се
приеме факта на връчването на талона за безспорно доказан. В подкрепа на
експертизата обаче са и показанията на разпитания по делото полицейски служител, който е заявил пред въззивната инстанция, че след установяване на самоличността на водача /касатора/
му е връчен срещу подпис екземпляр от него. Именно поради наслагването на взаимодопълващи
се и кореспондиращи си доказателства- гласните показания на св. А. с експертното заключение, РС е приел че
доказателствената сила на АУАН не е оборена.
Тъй като в касационната жалба липсват други доводи обуславящи
неправилност на първоинстанционното решение и тъй като мотивите в съдебния акт
са подробни, логични и споделени от настоящата инстанция, на основание чл. 221
ал.2 от АПК, касационният съд следва да препрати към тях.
Водим от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХ – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 589/18.03.2022 по АНД №
20215330207721/2021 г. на ПРС, 25 н.с., с което е потвърдено НП №
21-1030-008751/08.09.2021 г. на Началник група в с-р. „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.