Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №14102 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът К.Н.Т. твърди, че на 06.11.2015
г. на път І-6, в землището на с. М., наследодателят и Н.И.Н.е пострадал от ПТП,
вина за което има водачът на л.а. „Ауди А80” с
рег. № *******. Поддържа, че от деликта наследодателят и получил
множество телесни увреждания, които
увреждания са били несъвместими с живота и които са довели до смъртта му. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.И.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Твърди, че е
дъщеря на пострадалия Н.И.Н.и след смъртта му е останала без баща, с който е
била много близка и с който е живеела в разбирателство, мъката и е безгранична,
споменът ще остане до края на дните и, а мъката и страданията, които изпитва,
няма да стихнат до края на дните и. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 200 000,00 лв., поради което претендира
тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.11.2015 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД в сроковете за
отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва механизма на
процесното ПТП и вината на водача А. Р. О.. Релевира и възражение за
съпричиняване от страна пострадалото лице. Оспорва размера на сочените от ищеца
вреди. Претендира разноски.
По делото на основание чл.219 ал.1 ГПК,
като трети лица-помагачи на страната на ответника са привлечени Р. А.ов Р. и А.
А. Р., които оспорват предявения иск.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована от ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с
което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №284р-21195, съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието, и постановление за прекратяване на
наказателното производство от 16.11.2016 г. на прокурор при ОП – гр. Стара
Загора, се установява, че на 06.11.2015 г. на път І-6, км.280+300, в землището
на с. М., Община П.Б., е реализирано ПТП
между л.а. „Ауди 80“ с рег. № *******, управляван от Асен Р. О. и л.а. „Мерцедес“
с рег. ********, управляван от наследодателя на ищеца, при което ПТП е
настъпила смъртта му.
От приетото по делото заключение на
КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че преди процесното ПТП
л.а. Ауди 80“ се е движил от гр. Калофер към с. М., като ПТП е настъпило в
зоната на десен завой, а автомобилът „Мерцедес“ се е движил в обратна посока,
като в момента на удара последният е бил изцяло в собствената си пътна лента с
успоредна или почти успоредна на оста на пътя надлъжна ос. Вещото лице сочи
още, че скоростта на л.а. „Ауди“ към момента на удара е около 131 км/ч, на
автомобила „Мерцедес“ - около 88 км/ч, а критичната скорост в завоя по посоката
на движение на автомобила „Ауди“ е около 173 км/ч. При движението си в зоната
на десния завой л.а. „Ауди“ навлиза в
насрещната пътна лента със скорост от около 131 км/ч и се удря с насрещно
движещия се със скорост от около 88 км/ч л.а. „Мерцедес“, като след удара
автомобилът „Ауди“ продължава напред и надясно, напуска платното за движение и
се преобръща около дясната си страна, а автомобилът „Мерцедес“ продължава
напред и надясно, напуска платното за движение и спира върху десния банкет,
като опасната зона за спиране на автомобила „Мерцедес“ е около 74 м. От
заключението се установява още, че водачът на автомобила „Ауди“ е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза с
автомобила си в насрещната пътна лента при опасна близост на насрещно движещ се
автомобил, водачът на л.а. „Мерцедес“ не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП – автомобилът „Ауди“ е навлязъл в опасната му зона за спиране,
а техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „Ауди“ в
насрещната лента без да се съобрази с положението и скоростта на насрещно движещия
се автомобил.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Ауди 80” с рег. № *******
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.16
ал.1 т.1 ДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
06.11.2015 г. между ответника и собственика на л.а. „Ауди 80” с рег. № *******
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
От приетото по делото заключение на
КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че причината за смъртта
на Н.И.Н.е съчетана травма с водеща тежка гръбначно-мозъчна травма и
несъвместими с живота разкъсвания на черен дроб с излив на 1 л. кръв в корема.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът е настъпил в
срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента.
От представените по делото
удостоверение за наследници, изх. №2687 от 11.11.2015 г., издадено от с. М.,
Община К., се установява, че ищецът
е дъщеря, т.е. законен наследник на починалия
при ПТП – Н.И.Н., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. И.Т.се
установява, че ищецът е изпаднала в шок, след като е разбрала за смъртта на
баща и, получила е паническа атака, изпаднала е в депресия, започнала е да
плаче, а към настоящия момент все още плаче и изпада в депресия, приемала е
успокоителни медикаменти, променила се е. Свидетелят сочи още, че ищецът и починалият
и баща приживе са били в много близки отношения, чували са се редовно по
телефона, помагали са си взаимно, били са заедно на всеки празник.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът търпял неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на неговия наследодател. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши
въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност
на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е
починал бащата на ищеца.
Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на 68 г., а
дъщеря му на 44 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка,
че в резултат на това ищецът е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал л.а. „Ауди 80“. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо,
което прави вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга –
най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква
скала, то за това житейско събитие следва да се определи по справедливост
размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени
вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Тъй
като по делото безспорно се установи, че между ищеца и починалия е поддържана
емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между баща
и дете, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, а като такава и съпроводена
и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово
продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта изисква на ищеца на
бъде определено обезщетение от 100 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От
приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че тялото на пострадалия наследодател на ищеца е било притиснато от
части на интериора на автомобила от деформациите и при тези данни за получаването
на уврежданията няма практическо значение дали по време на ПТП пострадалият е
бил със или без правилно поставен предпазен колан. Вещите лица сочат още, че
уврежданията по кожата на гърдите и корема могат да бъдат индикации за поставен
предпазен колан по време на ПТП, а счупването на 10-ти гръден прешлен се
получава при рязко свиване на тялото в кръста, когато то е опА.о от предпазен
колан.
При тези данни и с оглед събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че по делото се установи при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че наследодателят на ищеца е пътувал с поставен предпазен
колан, т.е. не се установи нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Освен
това от заключението на КСМАТЕ, които съдът кредитира напълно, се установи
безспорно и категорично, че предпазният колан не би
ограничил получените от пострадалия Н.И.Н.при процесното ПТП травми, които са в
резултат от увреждания по механизма на притискане от пластични деформации от
интериора на автомобила, т.е. не се установи и
соченото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия Н.И.Н.да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие, доколкото се установи, че смъртта на пострадалия
не е следствие от непоставяне на обезопасителен колан.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск се явява частично основателен до размера на сумата от
100 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на сумата от по 2765,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание
чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4000,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 200,00 лв., представляваща
депозити за вещи лица.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата
от 250,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 150,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 100 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.11.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 06.11.2015 г. на път І-6,
км.280+300, в землището на с. М., Община П.Б., ПТП неимуществени вреди,
настъпили вследствие смъртта на баща и Н.И.Н., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 200 000,00 лв., а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 4000,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 200,00 лв., представляваща
депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
С.А., адрес: гр. П., ул. „********, офис 3, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 2765,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение,
ОСЪЖДА
К.Н.Т., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на З.
„Л.И.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 400,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението постановено при участието на
третите лица-помагачи на страната но ответника Р. А.ов Р., ЕГН **********,
адрес: ***, и А. А. Р., ЕГН **********, адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: