Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 250
03. 04.2023г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Н.Т. при Окръжна
прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 29 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Б.А. ***, подадена
чрез процесуален представител, против Решение №138 от 17.11.2022 г.,
постановено по АНД №499 по описа на Районен съд – Харманли за 2022г.
В касационната жалба и в допълнително подадена
уточняваща молба се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в случая дадената правна
квалификация на нарушението от страна на административнонаказващия орган е
непълна и неконкретна до степен да се приеме, че липсва такава. В тази насока
се навеждат доводи, че доколкото санкционната норма на чл.182 от ЗДвП в
разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, то така, както е
посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, тя е непълна и
неясна, като изобщо в електронния фиш не е посочено коя от различните хипотези
на чл.182 ал.1, 2 или 3 от ЗДвП е осъществил жалбоподателя, за да му се наложи
и съответното наказание за повторност на това именно нарушение по чл.182 ал.4
от ЗДвП, която пък препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда
самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност
е обвързано с размера на наказанието,
предвиден за съответното нарушение. Сочи се, че посочването на пълната
правна квалификация за първи път от съда с неговото решение се явява в
противоречие с правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото
не е било ясно изначално въз основа на коя именно разпоредба е санкциониран с
електронния фиш. Твърди се, че на практика по този начин съдът е поправил
пропускът на наказващия орган, който е бил съществен, но това не е допустимо.
Сочи се, че в цитираното от районния съд Тълкувателно решение №8/2021г.
действително е посочено, че първоинстанционният съд може да упражни
правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган
е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В
случая обаче се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а
липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да подлежи на
проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение. Поради това и макар в случая районният съд
да посочил правна квалификация на деянието, която е съобразил с фактическото
обвинение, описано в електронния фиш, то доколкото това е сторено за първи път
едва със съдебното решение, не може да се говори за изменение по смисъла на
чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на
електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №138 от 17.11.2022г.,
постановено по АНД №499/2022г., Районен съд – Харманли изменя Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******на ОД на МВР –
Хасково, с който за извършено на 16.06.2022г. нарушение по чл.21, ал.2 във
връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, на Б.А.А. е била наложена
„Глоба” в размер на 600.00 лева, в
санкционната част, като съдът преквалифицира
деянието от такова по чл.182 ал.4 от ЗДвП, в такова по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като намалява размера на наложената глоба от
600 лева на 300 лева и потвърждава
електронния фиш в останалата част. Със същото решение съдът осъжда ОД на МВР Хасково да заплати на Б.А.А.
сумата от 175 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21
ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и че правилно в обжалвания фиш е преценено,
че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на Б.А.А. в
качеството му на собственик на МПС. На следващо място възивната инстанция е
приела, че макар деянието да е посочено като извършено повторно в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/*******, липсва посочване кога, точно същият е
влязъл в сила, предвид което съдът не можел да извърши преценка дали
наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания
състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение,
извършено за първи път, каквото е словесното описание на нарушението.
Наред с горното, съдът е изложил съображения, че
съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по т. д. №1/2020г. на ВАС
в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Посочил е, че с оглед постановките на тълкувателното решение, няма
пречка дори и при неправилното описание на санкционната норма съдът да приеме,
че квалифициращият признак „повторност“ не е бил осъществен и да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по
основния състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявено
обвинението и наложи наказанието по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП в размер на 300
лева. Съдът е приел, че по този начин не се нарушават правата на жалбоподателя,
който се е защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за изменение на обжалвания пред него електронен фиш.
В настоящия случай административнонаказващият орган е приел, че извършеното
от лицето нарушение е повторно и съответно санкцията е наложена на основание
чл.182 ал.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, по смисъла
на този закон „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. От изложеното е видно, че в случая е следвало да бъде
доказано, че коментираното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на наказателно постановление или електронен фиш (по арг. от чл.189 ал.11
от ЗДвП), с който на лицето е била наложена глоба отново за нарушение по чл.21
от ЗДвП. В обжалвания в настоящото производство електронен фиш действително е
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/*******, който електронен фиш е описан в
представената пред районния съд справка за нарушител/водач Б.А.А., като е
отразено, че с този електронен фиш на лицето е наложено административно
наказание глоба от 50 лева на основание
чл.182 ал.1 т.2, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е отбелязано „Влязъл в
сила“. От посочената справка обаче не става ясно на коя дата посоченият
електронен фиш е влязъл в сила, нито по делото са представени други
доказателства, от които да се направи извод в тази насока, съответно не може да
се извърши преценка дали в случая, с оглед датата на извършване на процесното
нарушение, е налице повторност. С оглед изложеното, при липса на доказателства
относно датата на влизане в сила на предходно издадения на жалбоподателя
електронен фиш, обосновано районният съд е приел, че не може да се ангажира
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за повторно
извършено нарушение по квалифицирания състав.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното от възивната инстанция, че
с оглед постановките на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т.
д. №1/2020г., ОСС, I и II колегия, няма пречка дори и при неправилното описание
на санкционната норма да се приеме, че квалифициращият признак „повторност“ не
е бил осъществен и да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като се преквалифицира
деянието по основния състав на извършеното нарушение, за което му е било
надлежно предявено обвинението и се наложи наказанието по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева, като по този начин не се нарушават правата на
жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти на извършеното от него
нарушение.
Следва да се посочи, че даденото с Тълкувателно решение №8 от
16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020г., ОСС, I и II колегия тълкуване, че в
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
предоставя възможност на възивната инстанция не само да намали наложеното от
административния орган наказание, а и да се произнесе по същество относно
наличието на извършено административно нарушение с различна, от посочената в
санкционния акт, правна квалификация. Районният съд разполага с правомощието,
когато установи, че административния орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификация на деянието, да подведе изложените факти под правилната
правна квалификация, ако тя е за същото, еднакво или по- леко наказуемо
администартивно нарушение и да измени наказателното постановление, като псосочи
правилната правна кавалификация, а не да го отменя като незаконосъобразно. Последното
правомощие не ограничава и не накърнява правото на защита на наказаното лице,
предвид обстоятелството, че същото е било запознато с фактите, въз основа на
които е вменена вината му и е имал възможност да се брани срещу тях.
Настоящият съдебен състав напълно се солидализира с изложените в
Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020г., ОСС, I и II
колегия мотиви, че с оглед липсата на възможност на районните съдилища да
връщат производството на административните органи при констатирани нарушения в
правната квалификация на деянието, даденото с нормата на чл. 63, ал.1, изр. 1
от ЗАНН правомощие на районния съд да измени наказателното постановление, като
измени правната квалификация и подведе изложените факти под различна от
посочената такава в НП, ако тя е за същото, еднакво или по- леко наказуемо
администартивно нарушение, се явява гаранция за законосъбразност на администаривнонаказателната
дейност. Противното би довело до ненаказаност на извършителя на нарушението при
безспорна установеност и доказаност извършването на същото, еднакво или по-
леко наказуемо администартивно нарушение.
При тези съображения изложените от районния съд мотиви за изменение на електронния
фиш изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221
ал.2 изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона, като е изменил
електронния фиш в посочения в обжалваното решение смисъл. Обжалваното решение е
постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №138/17.11.2022 г., постановено по АНД №499 по описа на Районен съд – Харманли
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.