Решение по дело №575/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник Сектор „Охранителна полиция“ в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 291 от 25.09.2024 г., постановено по АНД № 621/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-002925/ 29.03.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на К. Т. Т. с [ЕГН] от [населено място], ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 13 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът не е съгласен с изводите на съда, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като излага подробни съображения в този смисъл. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен и върне делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено становище от упълномощен процесуален представител, в което е заявено, че поддържа касационната жалба. Изложени са съображения по същество на спора, с искане за отмяна на първоинстанционното решение. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – К. Т. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е представено становище от упълномощен процесуален представител, в което е заявено, че оспорва касационната жалба. Изразено е становище по същество, с искане решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице условия решението да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 291 от 25.09.2024 г., постановено по АНД № 621/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 24-0804-002925/ 29.03.2024 г., издадено от касационния жалбоподател, с което на К. Т. Т. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 13 контролни точки.

За да постанови този правен резултат, районният съд е установил фактическата обстановка, като от значение за спора е следното:

На 13.03.2024 г. против К. Т. Т. бил съставен АУАН с бл. № 0541322 за това, че на 15.02.2024 г. около 07:20 часа в [населено място], на път II-53 и [улица]в района до „V. – 2020“, в посока [жк], управлявайки лек автомобил „Хюндай Санта Фе” с рег. № [рег. номер] предприема и извършва маневра изпреварване на попътно движещи се МПС-та при забрана с пътна маркировка М-1 (единична непрекъсната линия) и при насрещно движещо МПС, с което си действие създава реална опасност и предпоставка за ПТП. В акта било отразено, че е съставен във връзка с Докладна записка от с. и. П. Г. – Н. У. „Н.“, РУ- *** и представен видеоматериал на CD-R „SKILCRAFT“, заснет от видеорегистратор на МПС. Актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на Т. на 13.03.2024 г.

Въз основа на акта било издадено процесното НП, с което на К. Т. Т. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети 13 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и неговия негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено на Т. на 16.04.2024 г.

Районният съд е установил, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП са описани две отделни административни нарушения: по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушение на разпоредбите на Раздел IX Изпреварване от ЗДвП, като е следвало АНО да квалифицира всяко едно от тях самостоятелно и да наложи съответните административни наказания, предвидени в ЗДвП. Приел е, че вместо това АНО е квалифицирал извършените деяния като едно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е наложил административно наказание по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, касаещо нарушаване на правилата за изпреварване, за което обаче квалификация в АУАН и в НП липсва. Приел е, че по този начин е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, който бил лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Приел е, че не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, поради липса на единство между описанието на нарушението, законните разпоредби, които са нарушени и основанието за налагане на административното наказание, което е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. При тези мотиви районният съд отменил НП.

Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон.

С нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП за участниците в движението, каквито според дефиницията на §6, т. 28 от ДР на ЗДвП са и водачите, е въведено задължение да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

При словесното описание на нарушението в АУАН и в НП, е посочено, че на 15.02.2024 г. около 07:20 часа в [населено място], на път II-53 и [улица]в района до „V. – 2020“, в посока [жк], управлявайки лек автомобил „Хюндай Санта Фе” с рег. № [рег. номер], Т. предприема и извършва маневра - изпреварване на попътно движещи се МПС-та при забрана с пътна маркировка М-1 (непрекъсната линия) и при насрещно движещо МПС, с което си действие създава реална опасност и предпоставка за ПТП. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Наложеното на Т. наказание е на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП. Предложение 5 от т. 5 на посочената норма визира правилата за изпреварване. Касае се за две отделни административни нарушения, описани в АУАН и в НП, квалифицирани като едно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наложено едно наказание по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от с.з.

Предвид начина, по който деянието е описано, правната квалификация посочена в АУАН и в НП и санкционната норма, въз основа на която е наложено административното наказание, е налице неяснота, която възпрепятства наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем. На основание чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, АУАН, съответно НП, трябва да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, а съгласно т. 7 на чл. 57, ал. 1 от с.з. и вида и размера на наказанието. Констатираното нарушение е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е приложен и материалният закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни.

С допуснатите нарушения в административнонаказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи извършване на описаното в наказателното постановление нарушение.

По изложените съображения, изводът на Районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, е правилен и постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административния съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 291 от 25.09.2024 г., постановено по АНД № 621/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

Решението е окончателно.