№ 5709
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110173494
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 11 576,54 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а.
„Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рег. № ..., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.12.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 08.01.2019 г., около 16:15 часа, на път I-4, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него т. а. „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рег. № .... Поддържа, че ответникът ... е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия
участвал в ПТП т. а. „ДАФ“, модел „..., с рег. № .... Сочи, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– Банко Василев, който поради неспазване на необходимата дистанция удря спрелия в
колона от автомобили друг автомобил, който в резултат на удара се измества и удря спрелия
него такъв, вследствие на което му нанася материални вреди. Сочи, че съгласно фактура №
20015061/02.07.2019 г. вредите от ПТП възлизат на обща стойност от 29 046,44 лв., в който
размер на 04.07.2019 г. е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия
ремонта доверен сервиз – ..., като е направил и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 25 лв. Поддържа, че с регресна покана по щета № 0300-19-040-
500013 ответникът е поканен да заплати процесната сума, като в предоставения 30-дневен
срок той е извършил частично плащане в размер на 17 469,90 лв., поради което претендира
сумата от 11 576,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.12.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин,
причинено по вина на водача на т. а. „ДАФ“, модел „..., с рег. № .... Оспорва претенцията по
1
размер, тъй като с изплащане на сумата от 17 469,90 лв. счита, че претенцията на ищеца
следва да се счита за изцяло удовлетворена. Заявява, че е налице необосновано завишаване
на цените за извършения ремонт, вложените материали за труд, консумативи и резервни
части. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
02.03.2022 г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното осъществяване
свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица за
застраховка „Каско на МПС“ № 18-0300/040/5000071/13.02.2018 г. и допълнение към нея,
Специални условия към застрахователната полица, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 18/08.01.2019 г., материалите по щета № 0300-19-040-500013, фактура №
20015061/02.07.2019 г., справка за извършени плащания, както и извършеното от ответника
извънсъдебно плащане на част от регресното вземане в размер на 17 469,90 лв., което по
същество представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото
основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае единствено
размера на вредите, причинени на застрахования при ... по застраховка „Каско на МПС“ т. а.
„Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рег. № ..., респ. в какъв размер е възникнало регресното
вземане на ищеца.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
2
в съответната област съдът кредитира, се установява, че всички щети по т. а. „Фолксваген“,
модел „Крафтер“, с рег. № ... могат да бъдат причинени вследствие на процесното ПТП от
08.01.2019 г. Експертът изяснява, че необходимата стойност за възстановяване на същите,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 25 156,33 лв.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. В случая, съдът не би могъл да достигне до категоричен извод, че към
момента на настъпване на процесното ПТП - 08.01.2019 г. увреденият т. а. „Фолксваген“,
модел „Крафтер“, с рег. № ... е бил в рамките на гаранционна поддръжка, респ., че
отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз на марката в случай, че
това се твърди. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно обстоятелствата,
обуславящи гаранционната поддръжка на автомобила – години на експлоатация или
изминати километри, като с доклада по делото от 02.03.2022 г. съдът е указал на ищеца, че
негова е доказателствената тежест да установи размера на действителните вреди, в т. ч. и
условията за гаранционна поддръжка на увредения автомобил, но въпреки това той не е
предприел действия в тази насока. Ето защо, съдът не би могъл да достигне до еднозначен
извод, че действителният размер на вредите съответства на стойността на ремонта по
представената от него фактура № 20015061/02.07.2019 г. Ето защо, следва да се приеме, че
действителният размер на вредата съответства на посочената от вещото лице сума от 25
156,33 лв., определена по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното
ПТП – 08.01.2019 г. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла
на чл. 411, ал. 1 КЗ, до какъвто извод е стигнало и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като основанието на тази претенция произтича от закона,
поради което доказването на реалното извършване от ищеца не е необходимо. Така
общият размер на дълга възлиза на 25 171,33 лв., като между страните не се спори, че
извънсъдебно ответникът е платил на ищеца сумата от 17 469,90 лв. Ето защо, той е останал
задължен за разликата между платената сума и действителните вреди, т. е. за сумата от
7 701,43 лв., до който размер предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 11 576,54 лв., или
за размера от 3 875,11 лв. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 1 095,46
лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура от 17.12.2021 г.,
приложение към нея и извлечение от движение по банкова сметка /л. 72-74 от делото/. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 76,99 лв. –
депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 7 701,43 лв.,
представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Фолксваген“, модел
„Крафтер“, с рег. № ..., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 7 701,43 лв. до пълния предявен размер от 11 576,54 лв.,
или за размера от 3 875,11 лв.
ОСЪЖДА ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 095,46 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 76,99 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4