Решение по дело №139/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260145/15.04.2021г.,гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди  двадесет и първа година,в състав:

                   Председател:Красимир Ненчев      

                                                членове:Албена Палова

Мариана Димитрова

при участието на секретаря Ана Ненчева като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №139 по описа на Съда за 2021 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Обжалва се решение № 260273 постановено на 04.12.2020г. по гр.дело № 1474 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2020г., с което “Марица-2007” ЕООД – гр. Пазарджик, ул. “К. Величков” 101, ЕИК *********, е осъдено да  заплати на ищеца Г.А.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на  1,35 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на пропуснат наем, за ползването без правно основание за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015 г., включително, на участък от 200 кв.м. от имот, собственост на ищеца: нива, цялата с площ 1400 кв.м., съставляваща имот № 103026 по плана за земеразделяне, на с. Ю., общ. Пазарджик, (към момента с идентификатор 86074.103.26), заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2020г. до изплащането ѝ, като иска за разликата над 1,35 лв. до 2 лв. и за периода 01.10.2015 г. - 31.12.2015 г. е отхвърлен като неоснователен поради погасяване чрез плащане.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

          В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ответникът в първоинстанционното производство,чрез пълномощника си-адв.Ч. твърди,че постановения съдебен акт- в частта, с която искът е уважен е неправилен. Твърди,че по делото не са установени елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, в частност –обедняване за ищеца, поради което изводът на съда в обратния смисъл е неправилен. Искането е решението-в обжалваната част да бъде отменено, а искът отхвърлен като неоснователен.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Г.  К. с искане решението-в отхвърлителната му част, да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на чл. 6 от ЕКЗПЧ и ГПК с твърдения, че съдът бил длъжен при мотивиране на актовете си да обсъди всички правни и фактически доводи на страните, като укаже защо ги възприема или отхвърля. Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателите  доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло въз основа на събраните по делото доказателства , същата е пълна, вярна и се изразява в следното:

          Дружеството ответник “Марица-2007” ЕООД извършва земеделска дейност, като обработва големи площи земеделски земи, в частност намиращи се в землищата на селата В. и Ю. на територията на Община Пазарджик.    Процесната нива в землището на с. Ю. е собственост на ищеца. Ответникът е ползвал без правно основание част от нея – с площ 200 кв.м. На 06.12.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 180 лв. В разходния касов ордер за извършеното плащане е отбелязано, че сумата се заплаща като “обезщетение – наем 15/16 год.”.

По сигнали на ищеца през 2019 и 2020 г. са били извършвани проверки от Окръжна прокуратура – Пазарджик и Районна прокуратура – Пазарджик,при които е установено,че обработваната част от нивата на ищеца е с площ 200 кв.м,а за ползването на същите тези 200 кв.м. през 2014 г. дружеството е осъдено с решение на районния съд от 2020 г. да заплати на ищеца обезщетение в размер 0,86 лв.В акта на прокурора е отбелязано, че управителят Г.В. и лицето С.В. са заявили като свидетели, че обезщетението от 180 лв. по издадения разходен касов ордер е получено от К. за “неправомерно засята пшеница в неговия имот през есента на 2016 г.”, в с. В..

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел,че  ползваната от ответника част от имота на ищеца е с площ от 200 кв.м. Приел е като общоизвестен факт, че една стопанска година обхваща периода от началото на октомври на годината до края на септември на следващата година,поради което следва да се приеме,че заплатените от ответника  през декември 2016 г. 180 лева, представляващи “обезщетение – наем” за 2015/2016 стопанска година, обхващат ползването и на двата имота – оризището в с. В. и “застъпения” участък от 200 кв.м. в с. Ю. –за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. Съдът е приел,че периодът от 01.07. до 30.09.2015г. също е част от исковия период и съобразно заключението на вещото лице дължимото обезщетение възлиза пропорционално на 1,35 лв. (200/1400 части, или 1/7 част от обезщетението за целия имот за период от 3 месеца),поради което е приел,че искът е доказан за тази сума ,а за разликата до 2 лева искът се явявал неоснователен.

Изводите на първоинстанционният съд са правилни ,обосновани и изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, за това и на основание чл.272 от ГПК мотивира решението си като препраща към тях.В настоящия случай жалбоподателят е посочил, че е нарушена нормата на чл.6 от ЕКЗПЧ, тъй като съдът не бил обсъдил правните и фактически доводи на страните и не бил изложил мотиви защо ги приема или отхвърля. Това възражение е неоснователно. От обжалваното решение се установява, че съдът е обсъдил относимите към спора доказателства, както и правните доводи на страните. Приел е за безспорно, че ответникът е ползвал 200 кв.м. от имота на ищеца без правно основание, като при определяне размера на дължимото обезщетение е отчел  както силата на присъдено нещо по предходен спор между страните , така и събраните доказателства в настоящото производство Във въззивната жалба, с която е сезиран съдът в настоящото производство, не са изложени никакви други оплаквания и твърдения, обосноваващи неправилност на обжалваното решение, съгласно изискването на чл.260, т.3 от ГПК.

 При условията на чл.272 от ГПК съдът  споделя изцяло  мотивите на първоинстанционния съд и по отношение доказаността на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което приема възражението във  въззивната жалба-за недоказаност на обедняването, за несъстоятелно.

Решението като правилно на основание чл.271,ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения ,Пазарджишкия окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260273 постановено на 04.12.2020г. по гр.дело №1474 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2020г.

Решението не подлежи на касационното обжалване.

 

 

 

          Председател:                                                             членове: 1.

 

       2.