Определение по дело №1079/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1688                                                                 31.08.2018 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, IІ въззивен състав

На тридесет и първи август две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                         ГАЛЯ БЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №1079 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №510 от 26.03.2018г., постановено по гр.д.№6562 по описа за 2017г. на РС- гр.Бургас са уважени изцяло исковете на Д.П.Т. *** против „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, като дружеството е осъдено да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв.- застрахователно обезщетение по чл.226 КЗ /отм./ в резултат на претърпяно на 6.08.2015г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деянието до изплащането на задължението, както и сумата от 1082,07 лв.- обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деянието до изплащането на задължението, както и разноски по делото в размер на 150 лв. Дружеството е осъдено да заплати и д.т. в размер на 450 лв. по сметката на БРС.

С определение №3904 от 23.05.2018г. решението е изменено в частта за разноските, като дължимите в полза на ищцата разноски са увеличени от 150 лв. на 850 лв.

Недоволен от решението е останал ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, представляван от адв.Р., който го е обжалвал в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 5000 лв. Сочи се, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърденията на ищцата за характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди били в завишен размер. Изтъква се, че целта на обезщетението за неимуществени вреди при травматични увреждания не е да създаде своеобразна пазарна цена на едно неоценимо благо- човешкия живот, като се даде оценка на накърнената телесна цялост, а да се възмезди едно накърнено морално благо чрез репариране с парична сума, понеже законът не позволява с друг способ. Репарирането на моралните вреди според въззивника имало по –скоро символичен характер и представлявало форма на възмездие за принципно невъзстановимите вреди. Въззивното дружество счита, че решението на БРС във връзка с определяне размера на обезщетението по справедливост не е достатъчно мотивирано. Съдът бил длъжен не просто формално да изброи фактите, на база на които е изградил преценката си, а да ги анализира. Обективните обстоятелства, влияещи на преценката по чл.52 ЗЗД следвало да се ценят поотделно, както и в съвкупност, като се направи преценка на приноса им спрямо увреждането. Намира присъденото обезщетение за неимуществени вреди за завишено по размер, като според него не бил доказан и изяснен въпроса за причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания и ПТП. Съдът се позовал на изготвени в наказателното производство експертизи, с което бил нарушен принципа за непосредственост на гражданския процес. Неправилно били кредитирани и показанията на свидетелите на ищцата, единия от които неин съпруг и емоционално привързан към пострадалата, а втората без лични впечатления, възпроизвеждаща казаното ѝ от ищцата при телефонни разговори или свои предположения. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови ново, с което иска за обезщетение за неимуществени вреди се отхвърли за разликата над 5000 лв. Претендира разноски.

В законоустановения срок въззиваемата е представила писмен отговор, чрез адв.П.Д.. Изложени са съображения, че решението на съда е правилно и обосновано, а оплакванията на въззивника- неоснователни. Намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД и съответно на критериите, посочени в Постановление на пленума на ВС №4/1968г., а така също и с конкретните икономически условия в страната по време на настъпването на процесното ПТП. От доказателствата по делото се доказали по безспорен начин интензитета на претърпените болки  и страдания от ищцата, негативните усещания и неблагоприятните промени в личния ѝ живот вследствие претърпяното ПТП. Затова намира, че присъдения размер обезщетение ще ги компенсира в пълна степен. Сочи, че атакувания съдебен акт е в достатъчна степен мотивиран и обоснован. Изтъква, че оплакванията за завишен размер на обезщетението предвид недоказаност на причинно-следствената връзка между вредите и страданията на ПТП също са неоснователни. Акцентира на това, че предвид постановеното решение №1350/12.09.2016г. по НАХД №3945/16г. по описа на БРС и на основание чл.300 ГПК не се нуждае от доказване и се приема за установено извършеното противоправно деяние и причинно-следствената връзка с вредоносния резултат, причинен на ищцата. Сочи, че ищцата не би претърпяла никакви болки и страдания, ако не е била наранена при процесното ПТП. Оспорва твърденията, че БРС е обосновал решението си с експертизи, изготвени в наказателното производство, като заявява, че същите само са изложени в обстоятелствената част на решението във връзка с фактическите твърдения на ищцата. Намира за неоснователни и оплакванията досежно кредитирането на свидетелските показания. Моли решението да се остави в сила в обжалваната част, а на въззиваемата се присъдят разноските по делото.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка на допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима.

Отговорът е подаден от адвокат, в чието пълномощно /л.32/ не е посочено представителство пред горните инстанции. На въззиваемата следва да се даде възможност да отстрани тази нередовност.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на жалбата и отговора, становището на съда по допустимостта на въззивната жалба и останалите въпроси по чл.267 ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на въззиваемата, че най-късно в с.з. на 18.09.2018г. следва да представи пълномощно, от което да е видно, че адв.Д. е упълномощен да подаде отговор от нейно име. При неизпълнение в дадения срок ще се приеме, че отговор не е подаден.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

          2.