№ 1900
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502597 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 290336/10.06.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България", № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Решение №
262460/12.07.2021 г., по гр.д. № 2659/2021 г., на ВРС, IX с., в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за приемане за установено, че Д. Б. Д., ЕГН **********, с местожителство в
****, дължи сумата 1607.85 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 10.06.2020 г., до окончателното изплащане, както и сумата
1094.75 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.11.2018 г. - 27.08.2019 г., дължими по
силата на Договор за потребителски кредит № **********/21.08.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6066/2020 г., на ВРС, IX с.
Жалбоподателят твърди, че изводът на съда за недоказаност на отпускането на сумата
1432.28 лв., която е използвана за рефинансиране на задължение на кредитополучателя по друг
договор за кредит, е неправилен. Сочи, че в р. V кредитополучателя изрично е декларирала
желание с част от отпуснатата сума да бъде рефинансирано друго задължение към въззивника,
поради което и тази сума е била отнесена по друго задължение с вътрешна транзакция, за която
липсвал документ. Счита, че в производството не е бил предмет на спор въпросът за
действителното предоставяне на сумата. Оспорва се и изводът за недължимост на претендираното
договорно възнаграждение, поради недоказаност на размера на отпуснатата главница. Оспорва
извършеното от съда служебно прихващане, с което всички заплатени от въззиваемата суми са
отнесени за погасяване на главницата, без да е отчетен фактът, че част от тях касаят дължимата
възнаградителна лихва. В заключение, се излага, че от отпуснатата главница общо в размер на
2800.00 лв. следва да бъде приспадната вече платената главница и възнаграждението за
допълнителен пакет, което е признато за недължимо – 788.66 лв., при което незаплатената част от
главницата възлиза на 1607.85 лв., в какъвто размер атакува решението. По отношение на
договорното възнаграждение, счита че дължима се явява сумата 1094.75 лв. По същество отправя
искане за отмяна на атакуваното решение в посочените части и присъждане на сумите.
Претендира разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата Д.Д., депозира писмен
1
отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложените в нея
оплаквания. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и отправя искане за
потвърждаването му.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 и
сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че Д.Д., ЕГН ***, дължи сумата
2403.92 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.06.2020 г. до окончателното изплащане; сумата 1094.75 лв.,
възнаградителна лихва, за периода 05.11.2018 г. – 27.08.2019 г., сумата 86.55 лв.,
обезщетение за забава върху главницата от 2403.92 лв., за периода 06.10.2017 г. - 27.08.2019
г., както и сумата 39.42 лв., обезщетение за забава върху главницата от 1094.75 лв., за
периода 06.10.2017 г. – 27.08.2019 г., всички дължими по силата на Договор за
потребителски кредит № **********/21.08.2017 г., за които суми е издадена Заповед по
чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6066/2020 г., на ВРС, IX с. Предявени са и осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Д.Д., да заплати сумата
2759.86 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължима по силата
на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сумата 99.37 лв.,
обезщетение за забава за периода 06.10.2017 г. – 27.08.2019 г.
Ищецът твърди, че на 21.08.2017 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
********** с ответника като кредитополучател. По силата на договора била предоставена
сумата 2800.00 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 49.90 % и годишен лихвен
процент 41.17 %. Срокът на договора бил 36 м., при което размерът на месечната вноска
възлизал на 136.63 лв., при падеж на всяка 5-от число. Излага още, че ответникът дължи и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3548.52 лв., уговорено
на вноски от по 98.57 лв, така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги възлизало на 8467.20 лв., а общия размер на месечната вноска – 235.20 лв. Сочи, че в
т. V от Договора, ответникът пожелала с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано
друго нейно задължение в размер на 1432.28 лв., към ищеца. Така, остатъчната сума в
размер на 1367.72 лв., била преведена по посочена от ответника сметка. На 10.01.2018 г.,
между страните бил сключен Анекс № 1, с който била отложена погасителна вноска № 4,
която следвало да бъде заплатена в края на срока на договора и срокът на договора бил
изменен от 36 м. на 37. На 26.02.2018 г. между страните бил сключен Анекс № 2, по силата
на който били отложени погасителни вноски № 6-8 и срокът на договора бил изменен на 40
м. На 17.09.2018 г. по силата на сключения Анекс № 3 и отлагането на погасителна вноска
№ 13, срокът на договора бил изменен на 41 м. Твърди, че въпреки предоставянето на
сумата, по сметка на ответника, последния заплатил само осем пълни погасителни вноски и
девета - непълна. В хипотезата на т. 12.3. от ОУ към Договора на 27.08.2019 г.
задължението било обявено за предсрочно изискуемо и на длъжника било изпратено
уведомление, което било получено лично, поради което и предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението. Още излага, че извършените от ответника
плащания по договора възлизат на сумата 1889.11 лв., от които 1881.70 лв. били отнесени за
вноски по погасителен план, а 7.41 лв.. – за лихва за забава. Изложените обстоятелства
мотивирали ищеца да предприеме действия по принудителното събиране на вземането си.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът Д.Д., депозира писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че с извършените и
признати от ищеца плащания в размер на 1881.70 лв. е изплатила усвоената по договора
сума. Тъй като погасяването на сумата било извършено предсрочно то не се дължали лихви
до края на срока на договора. Оспорва твърдението за рефинансиране на друг заем и твърди,
че е задълженията по него са изпълнявани точно и в срок. Счита, че не е давала съгласие за
закупуване на допълнителен пакет услуги и, че клаузите уреждащи го са неравноправни. По
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №
2
3919/04.11.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и го е отхвърлил
до размера на сумата 1607.85 лв., главница и сумата 1094.75 лв., представляваща
договорна лихва за периода 05.11.2018 г. - 27.08.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради
което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в
границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6066/2020 г. на ВРС, IX с.,
произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от приобщеното ч. гр. д.
№ 11098/2020 г., на ВРС, XXXIII с., че в полза на въззивника е издадена Заповед по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено въззиваемият да заплати сумите, предмет на предявените
установителни искове, срещу която в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, пред ВРС са приети за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: - че между страните е сключен процесния
Договор за кредит № **********/21.08.2017 г. и - че въззиваемата е извършила плащания в
размер на 1889.11 лв.
От представения писмен договор за потребителски кредит № **********/21.08.2017
г. се установява, че „Профи Кредит България" ЕООД се задължило да предостави паричен
заем (кредит) в размер на 2800.00 лв. на Д.Д.. Уговореният годишен лихвен процент е 41.17
%, а ГПР - 49.90 %. Срокът на договора е 36 месеца, като размерът на месечната вноска
възлиза по кредита възлиза на сумата 136.63 лв. Страните са уговорили и закупуване на
допълнителен пакет от услуги срещу възнаграждение в размер на 3548.52 лв., при размер на
месечната вноска 98.57 лв. Така, общият размер на задължението по договора възлиза на
8467.20 лв., а общия размер на месечната погасителна вноска – 235.20 лв., при уговорен
падеж всяко 5-то число от месеца. От Договорът се установява още, че в р. V –
„Допълнителни възможности за клиента“, е избрана опция „Програма настоящ клиент и
опция „Рефинансиране". Посочена е сумата за рефинансиране – 1432.28 лв., към кредитор
„Профи кредит България" ЕООД и, че рефинансирането е в полза на Д.Д.. Представен е и
погасителен план към Договора. Представено по делото е и Искане за отпускане на
потребителски кредит, с което въззиваемият е кандидатствала за кредит в размер на 2800.00
лв. В искането са отразени съществуващи задължения на Д. по 5 бр. кредитни
правоотношения, първото от които с въззивника „Профи Кредит България" ЕООД, при
размер на кредита 2000.00 лв. Коментираното Искане е подписано от Д. и не е било предмет
на оспорване за автентичност.
От представеното преводно нареждане се установява, че на 22.08.2017 г. на
въззиваемият е преведена по сметка сумата 1367.72 лв. като е посочен номера на процесния
договор за кредит.
Представени по делото са и Анекси № 1 – 3, сключени към Договора, по силата на
които първоначалният погасителен план е изменян като срокът на Договора е изменен от 36
м., на 41 м., с краен падеж 05.02.2021 г.
Представено е по делото е и Извлечение по сметка, което съдържа данни за
извършените по договора плащания и техния размер.
За установяване на твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на
3
задълженията по договора, от страна на ищеца са представени пред първоинстанционния
съд и уведомително писмо от 12.03.2020 г., отправено до ответника, което обективира
изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от
27.08.2019 г., което е надлежно достигнало лично до ответника.
С оглед на тази установеност по фактите, съставът на въззивния съд счита, че ищецът
при условията на главно и пълно доказване, успешно е установил, че между него и
ответника е било налице валидно облигационно правоотношение по твърдяния договор за
потребителски кредит, както и че по договора е реално предоставена сумата 2800.00 лв.,
формирана от сумата 1432.28 лв., с която е било рефинансирано съществуващо задължение
по друго кредитно правоотношение между същите страни и сумата 1367.72 лв.,
предоставена по банков път на въззиваемия Д.. За да направи този извод съдът съобрази, че
представения в хода на производството Договор за кредит от 21.08.2017 г. съдържа подписи
на ответника на всяка страница и автентичността му не е била оспорена. В подкрепа на този
извод е и коментираното във фактическата установеност Искане за отпускане на
потребителски кредит, също носещо подписи на ответника, в което също е посочено
съществуващо към датата на искането кредитно правоотношение с ищеца.
За пълнота следва да бъде посочено, че при тези доказателства не е било в тежест на
ищеца доказването на съществуващо задължение по предходен договор за кредит, което да е
подлежало на рефинансиране, а напротив в унисон с твърденията си, въведени с отговора,
ответника е следвало да установи предсрочното погасяване на задължението си по
предходния договор за кредит, поради което и същото да не е подлежало на рефинансиране.
Поначало съществуването на предходен договор за кредит не се оспорва от ответника.
При извършване на служебна проверка за неравноправни клаузи в сключения
Договор за кредит, който безспорно има характер на потребителски, съставът на въззивния
съд установи, че в него се съдържа ясна, конкретна и точна информация, както за размера на
всяко задължение, така и за дължимия лихвен процент и ГПР и не противоречи на чл. 10, ал.
1 ЗПК. Преди сключването му на потребителя е предоставена цялата преддоговорна
информация на ясен и разбираем език, чрез Стандартен европейски формуляр и
Допълнителна преддоговорна информация, приложение към него, които документи също са
подписани от ответника. ГПР не надхвърля императивно предвидения максимум, разписан в
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
От представеното извлечение от сметка се установява, че при съобразяване на
сключените Анекси към Договора, с които е било отложено плащането на 5 бр. погасителни
вноски, ответникът е заплатила по сключения договор 8 бр. погасителни вноски, изцяло и 1
бр. погасителна вноска – частично като плащанията са преустановени, считано от 18.09.2018
г. От страна на ответника не са налице твърдения и кореспондиращите им доказателства за
извършени други плащания по договора, извън посочените в представеното извлечение.
Признава се от въззивникът, че сумата 788.66 лв., представляваща част от
извършените от ответника плащания по договора е отнесена към задължението за заплащане
на възнаграждение по допълнителен пакет услуги, в която част искът е бил отхвърлен.
Признава се и, че тази сума следва да бъде приспадната от дължимите суми по договора за
кредит. В унисон с това, въззивникът е определил предмета на на въззивното производство
като е приспаднал сумата 788.66 лв. от задължението за главница по сключения договор за
кредит.
Съобразно разрешението дадено в т. 2 от ТР 3/27.03.2019 г., на ВКС, ОСГТК,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Това разрешение е съответно и на императивната
разпоредба на чл. 33 ЗПК, което въззивният съд следва да приложи служебно. В унисон с
това се налага извода, че на въззивника се дължи договорна лихва само до момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като считано от тази дата се
отнема преимуществото на срока за ползване на кредитния ресурс предоставен на длъжника.
Така за посочения от въззивника период 05.11.2018 г. до датата на предсрочната
изискуемост – 27.08.2019 г., размерът на дължимата договорна лихва възлиза на сумата
4
630.79 лв., по вноските падежирали през този период. Предсрочно изискуемата главница
съобразно извлечението, възлиза на 2403.92 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при липса на друга уговорка между
страните, недължимо платената сума по допълнителния пакет услуги – 788.66 лв. следва да
бъде отнесена за погасяване на задължнеието за договорна лихва до датата на предсрочна
изискуемост, възлизаща на 630.79 лв. и част от главницата, възлизаща на сумата 157.87 лв.
В резултат от това се налага извода, че вземането за договорна лихва е изцяло
погасено, а кредиторът разполага с вземане за главница, възлизащо на сумата 2246.05 лв.
Доколкото предмет на въззивно обжалване е съществуването на вземане за главница до
размера на сумата 1607.85 лв., то до този размер предявеният иск подлежи на уважаване. На
присъждане подлежи и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане. Искът за съществуване на вземане за договорна лихва в
размер на сумата 1094.75 лв., ще следва да бъде отхвърлен.
В заключение, атакуваното първоинстанционно решение като неправилно и
незаконосъобразно, ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за
главница до размера на сумата 1607.85 лв. и потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за съществуване на вземане за сумата 1094.75 лв., представляваща договорна
лихва за периода 05.11.2018 г. - 27.08.2019 г.
По разноските.
Предвид изхода на спора, съдът дължи произнасяне по дължимите в границите на
заповедното, първоинстанционното и въззивното производства разноски, съразмерно с
уважената част от иска и при съобразяване на обжалваемия интерес. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, на въззивникът се дължат разноски за заповедно производство в размер на 44.50 лв. За
първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото дължимите разноски възлиза
съответно на сумите 88.13 лв. и 93.50 лв. При изчисляване на дължимите разноски
въззивният съд е включил определено служебно, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., за заповедно производство, 150.00
лв., за първоинстанционното производство и 100.00 лв. – за въззивното.
От въззиваемия разноски не са претендирани и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 262460/12.07.2021 г., по гр.д. № 2659/2021 г., на ВРС, IX с., в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
********* за приемане за установено, че Д. Б. Д., ЕГН ********** дължи сумата 1607.85 лв.,
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 10.06.2020 г., до окончателното изплащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Б. Д., ЕГН **********, с местожителство в ****,
ДЪЛЖИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България", № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 1607.85 лв. (хиляда
шестстотин и седем лева и 85 ст.), главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 10.06.2020 г., до окончателното изплащане,
дължима по силата на Договор за потребителски кредит № **********/21.08.2017 г., на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6066/2020 г., на ВРС, IX с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262460/12.07.2021 г., по гр.д. № 2659/2021 г., на ВРС,
IX с., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за приемане за установено, че Д. Б. Д., ЕГН
**********, с местожителство в **** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България", № 49, бл. 53Е, вх. В,
сумата 1094.75 лв. (хиляда деветдесет и четири лева и 75 ст.), представляваща договорна лихва
за периода 05.11.2018 г. - 27.08.2019 г., дължима по силата на Договор за потребителски кредит №
**********/21.08.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6066/2020 г., на
5
ВРС, IX с.
В необжалваните му части Решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с местожителство в **** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 44.50 лв. (четирдесет и четири лева и
50 ст.), разноски за заповедно производство и сумата 181.63 лв. (сто осемдесет и един лева
и 63 ст.), разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл.
25 НЗПП.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6