РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 16.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет
и първа година, тричленен състав, с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Светла Иванова
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА административно дело №
140 по описа за 2020 година на с. съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.185 и следващите от Административно - процесуалния кодекс
/АПК/.
Административното
дело е образувано по протест с вх. № 1247 от 13.03.2020 година по описа на Адм
С Ловеч, подаден от Светла Иванова Иванова - прокурор от Окръжна прокуратура
Ловеч.
С протеста се оспорва като
незаконосъобразни тексовете на чл. 22а; чл. 47, ал. 1, изр. 1; чл. 48, ал. 1,
ал. 2 и ал. 6; чл. 52, ал. 1, ал.2, ал.
3 и ал.5; чл. 59, ал.1, т. 4 и чл. 71, ал. 2 от Наредбата за местните данъци в
Община Ловеч, приета с решение № 13 от 24.01.2008 г. на ОбС – Ловеч.
С Решение № 328/08.04.2021г.,
обективирано в Протокол №21/08.04.2021 г. на ОбС гр.Ловеч за приемане на
Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за местните данъци в Община
Ловеч, ОбС Ловеч е отменил протестираните текстове на чл.22а, чл.47, ал.1,
изр.1, чл 48, ал. 1, чл.59, ал.1, т.4 и чл.71, ал.2 от Наредбата, поради което
в тази част, производството по делото е прекратено с определение от о.с.з. на
27.04.2021г. по делото, което като необжалвано е влязло в законна сила. При
това предмет на настоящото производство е протестът по отношение на чл.48, ал.2
и ал.6; чл.52, ал.1, ал. 2, ал.3 и ал.5
от Наредбата за местните данъци в Община Ловеч, приета с решение № 13 от
24.01.2008 г. на Общински съвет – Ловеч.
В протеста са наведени доводи, че оспорените текстове на подзаконовият акт, в частност чл.48, ал.2 и ал.6, чл.52, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от Наредбата
за местните данъци в Община Ловеч противоречат на разпоредби от по-висок
ранг, поради което се явяват незаконосъобразни и като такива следва да бъдат
отменени.
В съдебно заседание вносителят на протеста прокурор от ОП Ловеч поддържа
същия по изложените в него съображения. Претендира присъждане на направените
разноски по делото, представляващи заплатената сума от 20,00 лв. за обнародване
на обявление за делото в Държавен вестник.
Ответникът – Общински съвет Ловеч, в съдебно
заседание чрез председателя счита протеста за основателен по изложените в него
съображения.
В съдебно заседание участващият на основание
чл.192 от АПК прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за
основателност на искането за отмяна на протестираните текстове. Ангажира
становище, че същите са незаконосъобразни, тъй като противоречат на разпоредби
от по-висок по ранг нормативен акт.
Съобщението за постъпилия протест
е обявено по реда на чл.181 ал.1 и 2 вр. с чл.188 от АПК, като по делото не са
встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189 ал.2 от АПК.
Административен съд Ловеч в
настоящия си тричленен състав, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата
по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност са текстове от
Наредбата за местните данъци в Община Ловеч, за краткост наричана по-долу Наредбата/.
Оспорват се разпоредби от
подзаконов нормативен акт на орган на местното самоуправление по законовото определение на
чл.75 ал.1 от АПК, чл.7 ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и
чл.21 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Оспорването пред съд на Наредбата като подзаконов нормативен акт е
регламентирано в Дял трети, Раздел ІІІ, чл. 185 - 194 от АПК. По силата на
чл.187 ал.1 от АПК, упражняването на това процесуално право не е обвързано с
преклузивен срок. Подзаконовите нормативни актове съдържат
административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой
адресати и имат многократно правно действие по смисъла на чл.76 ал.3 вр. чл.75 от АПК, каквито в частност са оспорените чл.48, ал.2 и ал.6,
чл.52, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от Наредбата за местните данъци в Община
Ловеч.
С нормата на чл.186 от АПК
законодателят е посочил субектите, които имат право да оспорват подзаконови
нормативни актове. Това са гражданите, организациите и органите, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него
или за които той поражда задължения. Такова право е признато и на прокурора,
който на основание чл.186, ал.2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта,
тъй като по презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения
интерес. Разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от АПК вменява на прокурорът да следи
за спазване на законността в административния процес, като предприема действия
за отмяна на незаконосъобразни административни актове. В съответствие с чл.187
ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето, а според чл.185 ал.2 от АПК подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени както изцяло, така и в отделни техни разпоредби. Като компетентен да разгледа оспорването е
тричленен състав на съответния административен съд, съгласно чл.191 ал.2 АПК. С оглед на гореизложеното протестът на прокурора от Окръжна прокуратура
Ловеч се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:
Според чл.168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорените текстове
от Наредбата, на всички основания, съгласно чл.146 от АПК.
Видно от представената от ответника административна
преписка Наредбата е приета с Решение № 13 по
Протокол № 5 от заседание, проведено на 24.01.2008 г. на Общински съвет Ловеч.
От общо 33
избрани общински съветници на заседанието на 24.01.2008г. са присъствали 28 съветници, от които 26
са гласували „за“
приемането на Наредбата, „против“-2 и без „въздържали се“. Приетата с
решение №13 по Протокол №5 от заседание проведено на 24.01.2008 г. на Общински
съвет Ловеч Наредба за местните данъци в Община Ловеч, представлява действащо
право в момента. Наредбата е приложена към делото в цялост, ведно с всички
документи отразяващи извършените в същата изменения и допълнения. Последните не
се отнасят до оспорените чл.48, ал.2 и ал.6; чл.52,
ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, които са в непроменена редакция от момента на първоначалното приемане на
наредбата.
Нормата на
чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/
предвижда изрична компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите
правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения. В случая наредбата определя рамката на правно регулиране
на обществените отношения, свързани с определяне размера на местните данъци на
територията на общината. Общинският съвет като орган на местно самоуправление на
територията на Община Ловеч, решава самостоятелно въпросите от местно значение,
които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3
от АПК, вр. с чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава
нормативни административни актове, уреждащи въпроси от местно значение, сред
които и наредби.
Предвид изложеното,
протестираните текстове от Наредбата е издаден от компетентен орган – Общински
съвет Ловеч в изпълнение на конституционно закрепеното негово
правомощие да издава наредби на територията на Община Ловеч.
При приемането на Наредбата е съобразена и изискуемата от закона специална
форма, като актът съдържа и всички съществени реквизити,
липсата на които би се отразила на неговата валидност. Спазени са изискванията на чл.75, ал.3 и 4
от АПК - посочен е вида на акта /Наредба/, органът, който го е приел /ОбС/ и е
определен главният му предмет / определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Ловеч/. Като структура, форма и обозначение на съдържанието Наредбата
отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане.
При проверка за
спазване на административно-производствените правила, съдът не установи
допуснати съществени нарушения при приемане на наредбата /включително и на
протестираните разпоредби от нея/. Представени са доказателства за спазване на
процедурата по ЗНА – чл.26, ал.2 /изм. и доп./, чл.28 /изм. и доп./, чл.37, ал.3
от Закона за нормативните актове в редакцията от Държавен вестник бр.46 от
12.06.2007 г., действала към 24.01.2008
г., когато е приета Наредбата.
В
протеста на
прокурора не са наведени доводи за допуснати при приемане на наредбата
/включително и на протестираните разпоредби от нея/, съществени нарушения на
административно-производствените правила, като такива не се и твърдят.
Протестираните чл.48, ал.2 и ал.6, чл.52, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от
Наредбата за местните данъци в Община Ловеч са приети в нарушение на
материалния закон.
Съгласно чл.48, ал.2 от Наредбата: За
ремаркета на леки автомобили се заплаща следния данък:
1. товарно ремарке -5 лв.;
2. къмпинг ремарке - 10 лв.
Съгласно чл.55, ал.2 от Закона за местните
данъци и такси, общинският съвет определя е наредбата по чл.1, ал.2 данъка за
ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса
не повече от 3,5 т в размер, както следва:
1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.;
2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.
Местният орган на власт не налага някакви
специални изисквания и характеристики, което означава, че нормата важи за
всички видове ремаркета.
По силата на чл.55, ал.2 от Закона за
местните данъци и такси законоустановените
граници се отнасят не за ремаркетата въобще, а само за тези от тях, които са за
леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от
3,5 т.
Съгласно чл.48, ал.6 от Наредбата, за товарен
автомобил до 12 т технически допустима максимална маса се заплаща данък по 10
лв. за всеки започнат тон товароносимост.
Съгласно чл.55, ал.6 от Закона за местните
данъци и такси, общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 данъка за
товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не
повече от 12 т, в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг
товароносимост.
При
това разпоредбите на чл.48, ал.2, ал.6 от подзаконовия нормативен акт не
съответстват на чл.55, ал.2 и ал.6 от Закона за местните
данъци и такси.
Според чл.52, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от
Наредбата:
(1) За
превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи
катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление.
(2) За
превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи
на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“ данъкът се заплаща с 50 на сто намаление,
а за съответстващите на „Евро 5“ и „Евро 6“ - с 60 на сто намаление, от
определения по чл. 48, ал.1 и 3 данък.
(3) За
автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с
двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“, данъкът
се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и
„EEV“ - с 50 на сто намаление, от определения по чл.48, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.
(5)
Екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „EEV“ се
удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на
превозното средство с определената от производителя екологична категория.
Съгласно чл.59
от Закона за местните данъци и такси:
(1) (Изм. -
ДВ, бр. 100 от 2005 г., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.).
(2) (Нова -
ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г.) За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW
включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“ данъкът се
заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории,
по-високи от „Евро 4“ - с 60 на сто намаление от определения по чл.55, ал.3
данък.
(3) (Изм. -
ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2006
г., бр. 110 от 2007 г., предишна ал. 2, изм., бр. 101 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) За автобусите,
товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т,
влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на
екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за
съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „EEV“ - с 50 на сто намаление от
определения по чл.55, ал.5, 6, 7 и 13 данък.
(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила
от 1.01.2014 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Когато в
регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното
превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична
категория.
Прочита на горните установява
несъответствие между законовите разпоредби и тези на местния нормативен. Разпоредбите
на чл.52, ал.ал.1, 2, 3 и 5 от подзаконовия нормативен акт не съответстват на
новите изменения в Закона за местните данъци и такси - чл.59, ал.ал. 2, 3 и 5,
а те от своя страна са насочени към спазване на по- високи екологични стандарти
и насърчават чрез данъчни облекчения собствениците на тези МПС, които отговарят
на тях.
Следвало е местния общински съвет да измени
тези разпоредби, след като в сегашната си редакция те противоречат на
законовите норми, при което резултатът е обратен на вложения в тях смисъл.
Протестираните текстове са в пряко
противоречие с нормативна регламентация от по-висок ранг и са нетърпими от
правния ред.
В съответствие с чл.75 ал.2 от Административно - процесуалния кодекс нормативните
административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов
нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда
първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се
поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко
института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения
по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.
Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на
съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които
законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл.8 от ЗНА всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно
значение. Според чл. 15, ал.1 от
ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен. Обжалваните разпоредби – предмет на
съдебен контрол, противоречат на предписанията на материалните норми – чл.76
ал.3 от АПК и чл.8,
чл.15, ал.1 от ЗНА, а именно
подзаконовите нормативни актове, приемани от общините, да са базирани на
нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществени отношения
от местно значение.
При въвеждане на правните норми е
недопустимо да се, пренебрегне рамката на чл.76 ал.3 АПК, според която
общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно
нормативните актове от по - висока степен
обществени отношения с местно значение. Идентично е правилото на чл.8 от ЗНА.
Наред с това, компетентността на всеки орган свързана
с неговите права и задължения се определя в съответствие с разпоредбите на
материалния закон, като пряко следствие от нормата на чл.4, ал.1 от Конституцията, респективно чл.4, ал.1
от АПК. Поради това, при издаване на подзаконов нормативен акт, съответният
орган е длъжен да се съобразява стриктно с нормативния акт от по-висок ранг.
С оглед изложеното настоящият тричленен състав
на Ловешки административен съд приема, че разпоредбите на чл.48, ал.2 и ал.6, чл.52, ал.1, ал.2, ал.3
и ал.5 от Наредба за местните данъци в община Ловеч, противоречат на
материалноправни норми от по-висок ранг, съдържащи се в Закона за местните данъци и
такси, на Закона за
нормативните актове и Конституцията РБ и са несъответни на целта на закона, поради което
на основание чл.193 от АПК следва да се отменят като незаконосъобразни.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.143, ал.1 във връзка с чл.196 от АПК,
ответникът по оспорването дължи заплащане на направените от Окръжна прокуратура
Ловеч разноски по делото в размер на 20 лева, своевременно поискани и доказани,
представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен
вестник”.
С оглед разпоредбата на чл.194 от АПК, след влизане на решението в сила, същото следва да се обяви по
начина, по който е обявена самата Наредба за местните данъци в община Ловеч.
Мотивиран така и на основание
чл.193, ал.1 от Административно - процесуалния
кодекс, Ловешки административен съд, тричленен административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по протест на Прокурор от
Окръжна прокуратура Ловеч чл.48, ал.2 и ал.6, чл.52, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от
Наредба за местните данъци в община Ловеч.
ОСЪЖДА Общински съвет Ловеч да заплати на
Окръжна прокуратура Ловеч направените в производството разноски в размер на 20
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му
на страните.
Същото да се обнародва от Общински съвет Ловеч
съгласно чл.194 от АПК при неподаване на касационни жалба или протест, или ако
те са отхвърлени.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.