Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №

гр.  Велико Търново, 22.01.2021  година

                            

            Великотърновски районен съд, осми състав,  в публично заседание на 14.01.2021  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1197 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взема предвид:

 

Иск с правно основание  чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД  

          Ищецът "Примекс" ЕООД, гр.Каспичан представляван от        адв. Б. *** сочи, че  между него и ответника е имало договорни отношения по повод продажба и доставка на гуми и свързаните с тях услуги. Заявява, че е издадена фактура на стойност  2519,69 лева с падеж 13.12.2019 г. Твърди, че сумата не е платена от ответника въпреки поканите и моли съда да постанови решение, с което да  осъди ответното дружество да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.  В съдебно заседание с писмено становище заявява , че признава постъпилото плащане на исковата сума от страна на ответника. Изтъква, че плащането е извършено два месеца след завеждане на делото, поради което претендира разноски съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът "Агрокрафт" ЕООД, с.Родина заявява неоснователност на иска поради извършено плащане на 8.09.2020 г. Счита, че не дължи разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от адв.Ч. от ВТАК.Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира разноски. Поддържа изложеното в писмения отговор становище относно претенцията на ищеца за присъждане на разноски. 

    Съдът,  след като разгледа становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: 

  Между страните не се спори наличието на облигационно правоотношение по повод продажба на гуми и свързаните с това услуги, за което ищцовото дружество е издало фактура № **********/13.11.2019 г. на стойност 2519,69 лева с падеж 13.12.2019 година. Приложено е платежно нареждане за сумата от 2519,69 лева наредена по сметка на получателя "Примекс " ЕООД на 8.09.2020 година от "Агрокрафт" ЕООД с основание "фактура **********" , както и извлечение от сметка на ответното дружество , видно от което преводът е нареден на 8.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           По делото не се спори наличието на облигационни правоотношения между страните по повод продажбата на гуми и свързаните с това услуги извършени от ищцовото дружество на ответника, за което е издадена процесната фактура № **********/13.11.2019 г. на стойност 2519,69 лева с падеж 13.12.2019 година.. В хода на производството ищецът признава извършеното плащане от страна на ответника на исковата сума от 2519,69 лева .  Същото следва да се има предвид като факт имащ значение за спорното право на основание чл. 235,ал.3 от ГПК.   Събраните доказателства и изявленията на страните водят до извода за основателност на претенцията, но като краен резултат иска подлежи на отхвърляне поради пълното погасяване на задължението.  По отношение направените разноски в исковото производство същите са дължими, тъй като ответникът е станал повод с поведението си за образуване на делото. Исковата молба е постъпила в съда на 11.06.2020 година, а плащането е извършено от ответника на 8.09.2020 година.  С оглед изложеното и по аргумент на противното от чл. 78,ал.2 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски в исковото производство за заплатена държавна такса от 102,74 лева и адвокатско възнаграждение. Последното видно от списъка по чл.80 от ГПК и от приложения договор за правна помощ № 308/9.06.2020 г. е в размер на 349,42 лева. Относно направеното възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение съдът счита същото за неоснователно, тъй като възнаграждението е определено  под минимума според Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Относно останалите претенции за присъждане на разноски свързани с обезпечителното производство и изпълнителното производство: По делото е приложена молба за обезпечение на бъдещ иск  впоследствие предявен пред ВТРС от ищеца срещу ответника. По тази молба е  издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д.№ 349/2020 г. по описа на РС Нови пазар. Приложени са доказателства за заплатена ДТ от 40 лева и заплатено адвокатско възнаграждение от 381,84 лева съгласно договор за правна помощ № 295/8.05.2020 г.  Направените по обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход, съобразно т.5 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Тоест, ответникът дължи на ищеца разноските направени по ч.гр.д.№ 349/2020 г. на РС Нови пазар за заплатена ДТ от 40 лева и адвокатско възнаграждение. Относно възражението за прекомерност на това възнаграждение направено от ответника съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.7,ал.7, вр. с ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения ,  минималното дължимо възнаграждение за защита в производството по обезпечаване на бъдещ иск в случая възлиза на 318,18 лева.  Заплатеното възнаграждение от  381,84 лева  не следва да бъде намалявано, доколкото върху същото , след като е определено на минимума е  начислен ДДС от 20%.   Относно останалите претенции за разноски за заплатена ДТ за образуваното изпълнително дело пред ЧСИ М.Глушкова   и адвокатско възнаграждение от 487,68 лева за образуване и водене на изпълнителното дело № 206/2020 г. на ЧСИ М.Глушкова, същите са неоснователни и не следва да се уважават.  По въпроса дължат ли се направени разноски за изпълнително производство образувано следствие на проведено преди това обезпечително производство е налице формирана съдебна практика на ВКС,  в която се приема, че разноски, понесени в обезпечителното производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство. В останалата част -по налагане на допуснатите обезпечителни мерки това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат от съдебния изпълнител.  /В този см. Определение № 845/5.12.2011 г.  на ВКС по ч.т.д.№ 648/2011 г. , първо т.о. ТК; Определение № 876/2.12.2014 г.  на ВКС по ч.т.д№ 3490/2014 г. ,първо т.о. ТК, Определение № 336/21.07.2016 г. по дело № 874/2016 г. на ВКС ,първо т.о., ТК/.        С горните доводи ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 452,16 лева направени в исковото производство пред ВТРС и разноски в размер на 421,84 лева направени по ч.гр.д.№ 349/2020 г. на РС Нови Пазар.

         Воден от горното съдът

 

Р    Е  Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на "ПРИМЕКС" ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.Каспичан, ул."Ропотамо" №7  с правно основание чл. 79,ал.1, вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата от 2519,69 / две хиляди петстотин и деветнадесет лева и 69 ст./ главница по фактура № **********/13.11.2019 г. срещу "АГРОКРАФТ" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Родина,       Община Златарица ,Стопански двор,  като  погасен чрез плащане.  

      ОСЪЖДА "АГРОКРАФТ" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Родина,   Община Златарица ,Стопански двор, да заплати на "ПРИМЕКС" ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.Каспичан, ул."Ропотамо" №7  сумата от 452,16 /четиристотин петдесет и два лева и 16 ст./  направени разноски в исковото производство пред ВТРС и разноски в размер на 421,84 /четиристотин двадесет и един лева и 84 ст./  направени по ч.гр.д.№ 349/2020 г. на РС Нови Пазар.

 

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: