№ 11585
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110162520 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.128, т.2 чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3
КТ от П. Д. П. против „С” АД.
Ищецът П. Д. П. твърди, че на 14.12.2020 г. сключила с ответника трудов договор №
2, по силата на който ищцата заемала длъжността „Финансов контрольор“, с уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 лв. и платен годишен отпуск от 20 дни.
На 14.01.2021 г. страните сключили допълнително споразумение № 9/14.01.2021 г.към
трудовия договор, по силата на което уговорили допълнително месечно възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 6,6 %. На 01.07.2021 г. със Заповед №
7/01.07.2021 г. трудовият договор на ищцата бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ. Към този момент ищцата имала 15 дни платен годишен отпуск и и се дължало трудово
възнаграждение за 01.07.2021 г. в размер 113,43. Неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1
КТ в възлизало на сумата от 1973,45 лв. Моли да и се присъдят тези суми, ведно с
направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „С” АД е подал отговор на исковата молба, в
който прави признание на предявените искове и представя платежно нареждане за сумата от
2086,88 лв. Моли за присъждане на разноски при условията на чл.78, ал.2 ГПК.
В открито съдебно заседание от 20.09.2022 г. ищецът и ответникът не се явяват, не се
представляват.
В молба от 21.09.2022 г. от процесуалния представител на ищеца адв. В., моли делото
1
да се гледа в негово отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба и моли да се постанови
решение при признание на иска. Не оспорва извършеното плащане на сумата 2086,88 лв.
Посочва, че не е заплатена законната лихва върху двете главници за периода от датата на
исковата молба до заплащането на сумите. Претендира разноски. Представя списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Докладвана е молба от процесуалния представител на ответника от 23.09.2022 г., в
която моли делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа заявеното в отговора на
исковата молба. Моли платежно нареждане за сумата от 2086,88 да бъде прието по делото.
Признава предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правна квалификация чл.128, т.2 чл. 224 във
вр. с чл.228, ал.3 КТ.
В хода на производството ответникът чрез своя процесуален представител изрично
признава иска. Съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.
С оглед на това и след като взе предвид, че не са налице отрицателните предпоставки на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатите субективни материални права не противоречат на
закона и добрите нрави, като признатите права са в разпоредителна власт на ответника,
съдът приема, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът приема твърденията на ищеца за
безспорни и изцяло доказани. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от
ГПК, тъй като ответникът в отговора на исковата молба прави признание на иска,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може
да се разпорежда. В хода на производството ответникът изрично признава исковете, като
представя платежно нареждане за извършено плащане на сумите. Ищцовото дружество
признава извършеното плащане. С извършеното в хода на производството плащане
ответникът е признал конклудентно основанието и размера на исковете. С оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва
да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания,
отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната
сума. Исковата молба е подадена в съда на 02.11.2021 г., а плащането от ответника е от
10.02.2022 г. Следователно, към приключване на съдебното дирене главницата не се дължи
на ищеца, тъй като му е платена. Ищецът не оспорва плащането да е постъпило по сметката,
поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени поради
плащане в хода на производството. Тъй като плащането не е достатъчно, за да покрие
дължимата мораторната лихва към датата на плащането, определен от съда по чл.162 ГПК –
в размер на 58,55 лв., остава дължима мораторна лихва в посочения размер за периода
02.11.2021 г.- 10.02.2022 г. начислена върху двете главници, за която ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца.
2
Видно от представените към исковата молба доказателства, предмет на
производството са вземания, които са възникнали като срочни, т.е. падежът на задължението
е настъпил преди предявяването на иска. С оглед на това, ответникът с поведението си, е
станал причина за предявяването на иска и същият следва да понесе отговорността за
разноски. Поради това е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски
при условията на чл.78, ал.2 ГПК. Съобразно представените доказателства, ищецът е
направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 444 лв., съобразно Договор за правна
защита и съдействие и пълномощно изх. № 074000/07.10.2021 г. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и дължимата държавна такса в полза на Софийски районен съд в размер
на 83,47 лв.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. "..."
бл. 26, вх.А, ет.3, ап.9, против „С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „...“ № 111-117, ет.2, ап.6, искове с правна квалификация чл.128, т.2 чл. 224 във
вр. с чл.228, ал.3 КТ, за заплащане на сумата 113,43 лв. трудово възнаграждение за
01.07.2021 г., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 1973,45 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане на сумите в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „...“ № 111-117, ет.2, ап.6, да заплати на П. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. "..." бл. 26, вх.А, ет.3, ап.9, сума в размер на 58,55
лв. представляваща остатък от дължима мораторна лихва върху главницата за периода
02.11.2021 г.- 10.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „...“ № 111-117, ет.2, ап.6, да заплати на „П. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. "..." бл. 26, вх.А, ет.3, ап.9, сума в размер на 444 лв.
разноски по производството за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „...“ № 111-117, ет.2, ап.6, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сума в размер на 83,47 лв. разноски за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4