Решение по дело №221/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 223
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20227080700221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 223

 

гр. Враца 15.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 17.05.2022 г. /седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 221 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ц.Т.П. ***, против Решение № 36 от 04.03.2022 г., постановено по АНД № 31/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено издаденото срещу касатора НП № 21-0300-000325/17.11.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Мездра.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Отправено е искане за отмяна на решението и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност за намаляване размера на наложените административни наказания до минималния такъв, определен в закона.

В с.з. касаторът се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответника по касация – РУ – Мездра при ОДМВР – Враца, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Застъпва становище, че докато по първите две нарушения, които са безспорно установени и доказани, жалбата е неоснователна, то по третото нарушение, относно осуетяване на проверката, жалбата е основателна, тъй като касаторът е спрял за проверка, предоставил си е документите, след което запалил автомобила и си тръгнал, като сам спрял пред РУ, поради което не е извършил посоченото нарушение. Отправя искане към съда за частично уважаване на жалбата.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 11.11.2021 г. в 16:20 ч. в *** на ***, с посока на движение към *** управлява л.а. Мерцедес С 200 с рег. № ***, без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, намалена е прозрачността на стъклата на предна лява и предна дясна врата с фолио и водачът осуетява полицейската проверка, като по време на съставяне на АУАН, без разрешение самоволно напуска мястото на проверката, качва се в автомобила и тръгва в неизвестна посока. За установените нарушения на ЗДвП е съставен АУАН серия GA, № 490209/11.11.2021 г., в който е отразена същата фактическа обстановка. Последвало е издаване на НП № № 21-0300-000325/17.11.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Мездра, в което описаните деяния са приети за нарушение на чл. 137а  ал.1 от ЗДвП, чл. 105, ал. 1 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на П. е наложена глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл. 185, от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП – глоба в размер на 200.00 и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди НП, Районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия, съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на съдебното следствие, при извършената подробна и задълбочена преценка на доказателствената съвкупност, съдът е установил достатъчно данни за извършени нарушения по чл. 137а, чл. 105, ал. 1 и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, които са надлежно индивидуализирани, като текстовото и цифровото им описание в АУАН, кореспондира изцяло с посоченото в НП, точно е описана правната им квалификация, както и правилно са приложени съответните санкционни норми. В мотивите съдът е обсъдил и приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото от доказателствата е безспорно установено, че касаторът системно не е спазвал правилата за движение по пътищата и има множество други наказания по ЗДвП и правилника за неговото прилагане.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Съдът е обсъдил и всички възражения, изложени в жалбата, включително относно нарушението по т. 3 от оспореното НП, досежно осуетената полицейска проверка и е формирал правилни изводи за тяхната неоснователност.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на въззивната инстанция, че визираните в НП нарушения на ЗДвП са безспорно доказани от обективна и субективна страна, с вярна правна квалификация и правилно приложени санкционни норми, доколкото размерът на наложените наказания е в рамките на законоустановения, като са отчетени и множеството наложени на касатора наказания за извършени от него други нарушения на ЗДвП. В допълнение следва да се посочи, че не са налице твърдените и в касационната жалба процесуални нарушения при установяването и санкционирането на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Нито в АУАН е повдигнато административно обвинение, нито в последвалия го санкционен акт е наложено наказание за две такива нарушения, нито съдът е приел в мотивите си, както твърди касаторът, че са налице две нарушения, доколкото два пъти е осуетявал проверката. Въз основа на приетите и неоспорени писмени и гласни доказателства, съдът изключително подробно и задълбочено е анализирал поведението на водача по време на проверката и съответствието на това поведение със състава на визираното нарушение, като правилно и обосновано е приел, че касаторът от обективна и субективна страна го е осъществил, след като самоволно е напуснал мястото и е препятствал и пречел на проверката, с което фактически я е осуетил. В тази връзка следва да се отбележи, че проверката не се изчерпва с предоставянето на поисканите от органите документи и моментът на нейното приключване не се определя от водача, спрямо когото се извършва, за да може той свободно да напусне мястото, привеждайки в движение спрения автомобил. В случаите, в които е установено административно нарушение, проверката приключва със съставянето на АУАН и предявяването на същия на водача за запознаване с неговото съдържание. Дали последния ще го приеме или не, дали ще го подпише или не, с или без възражения, са обстоятелства изцяло зависещи от неговата собствена воля. Това е така, защото във всеки един момент при съставянето на АУАН, полицейския служител може да провери и други имащи отношение към спазването на ЗДвП обстоятелства, които при несъответствие с повелята на закона да впише като нарушения в акта. Така например може да провери оборудването на автомобила, неговото техническо състояние – светлини, пътепоказатели и др. или да поиска проверка на водача за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, които действия не могат да бъдат извършени, ако водачът с автомобила е напуснал мястото. Поради това самоволното напускане на водача, при това с автомобила, обект на проверката, дори да не е било съпроводено с арогантно и обидно отношение към органите за контрол, както е в процесния случай, изпълва състава на визираното в НП и потвърдено в мотивите на РС, нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Предвид множеството установени и доказани други нарушения на ЗДвП, санкциите по които не са имали възпиращ и предупредителен характер, абсолютно обосновано АНО е наложил административното наказание в максималния предвиден в закона размер.

Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд, не са посочени и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно,  настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 04.03.2022 г., постановено по АНД № 31/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено издаденото срещу Ц.Т.П. НП № 21-0300-000325/17.11.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Мездра.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                                         2.