Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Стара Загора, 21.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 603 по описа за 2020 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба от „З. 2013“ ЕООД с адрес за кореспонденция гр.Казанлък,
ж.к.“Изток“, бл.34, вх.А,
ет.5, ап.13 чрез пълномощника адвокат Е.К. против Ревизионен акт № Р-16002419005240-091-001/
18.02.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение № 426/ 02.09.2020г на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „З. 2013“ ЕООД допълнително
са установени задължения за корпоративен данък за 2017г и 2018г и ДДС за
периода м.02-м.12.2018г общо в размер на
10 069.23лв и лихви за просрочие в размер на 1 414.71лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на РА поради неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва възприетото от органите по приходи наличие на предпоставките по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК относно данни за действително укрити приходи. Счита, че
всички констатации в РА са неправилни, поради което е направен грешен извод за
достигане на задължителен оборот за регистрация по ЗДДС. Моли съда да отмени изцяло обжалвания РА и да
му присъди разноските по делото.
Ответникът
- Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
В представена писмена защита поддържа, че констатациите на органите по
приходите за допълнително определените данъчни задължения са правилни и
законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства. Позовава се
на установени данни за укрити приходи с оглед отчетеното от фискалните
устройства, декларираното от дружеството
и констатираното при извършени проверки и наблюдения в действащ
търговски обект на дружеството. Оспорва заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза, сочещи други размери на данъчните задължения, като базиращи се на непредставени в хода на ревизионното производство
доказателства - сторно бележки, които не отговарят на нормативните изисквания.
Моли обжалваният РА да бъде потвърден изцяло. Претендира в полза на Дирекция
ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение, алтернативно да се
приложи чл.161, ал.3 от ДОПК.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419005240-020-001 / 06.08.2019 г.,
издадена от А.А.Д., в качеството на заместник на И.К.К., на длъжност Началник
на сектор при Териториална дирекция Пловдив /л.190/, на основание чл.112 и
чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „З. 2013“ ЕООД гр.Казанлък с обхват задължения за корпоративен данък за
периода 01.01.2027г-31.12.2019г и задължения за ДДС за периода
22.11.2018-31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на Т.П.К. -
Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Р.Г.Г.- Главен
инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от два
месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е направено на 13.08.2019г.
Срокът е удължаван като със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на
ревизия № № Р-16002419005240-020-004 / 13.01.2020 г., издадена от И.К.К. на длъжност
Началник сектор на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114 ал.1 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 13.01.2020г /л.184-188/.
Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР са издадени в
електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис, валиден към датата
на подписване /л.48-49/.
В
хода на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения,
извършени са проверки на обектите и в регистрите на НАП.
Извършена
е проверка на обект „баничарница" в с.Гелеменово
– център, общ.Пазарджик с работно време от 6,00 ч. до
18,00 ч. На 23.10.2019г. /сряда/ в 9 ч. и 10 минути е направена контролна
покупка на 1 бр. закуска –„баница със сирене" за 1,30 лв. и закуска – „мит
с кренвирш" 1,40 лв., за които не е издаден фискален бон. При направена
проверка за наличностите на паричните средства в касата се установяват 120,20
лв. и парични средства, отразени на касов апарат размер 112,10 лв. Съставен е
протокол Кд 73 сер. АА №
1572951 от 23.10.2019г. /л.154-156/
На 19.11.2019г /вторник/ е осъществена втора
проверка и наблюдение на същия обект. Паричните средства към 13,24 ч. са установени
в размер на 222,20 лв Съставен е Протокол Кд 73, сер. АА , № 1573034 от 19.11.2019г /л.159-160/. На
20.11.2019г /сряда/ е осъществена трета проверка и наблюдение на обекта, при
което се установява: Парични средства към 8,57 ч. в размер на 104,00 лв, към
13,45ч. в размер на 272,60 лв. при 0,00лв наличност към започване на работния
ден. Съставен е протокол Кд 73 № 1573035 от
20.11.2019г /л.162-163/. На 21.11.2019г /четвъртък/ е осъществена четвърта
проверка и наблюдение на обекта. Към 10,33ч. са установени 108 бр. клиенти и
оборот 217,80 лв; към 11,41 ч. са
установени 120 бр. клиeнти и оборот 238,40 лв;
към 12,23 ч. са установени 132 бр. клиeнти и оборот 267,30 лв. Налични парични средства при
започване на дейността не са установени. От дневните обороти за 12.11.2019г. /вторник/
са установени 50 бр. клиенти и общ оборот 104,30 лв. , на 13.11.2019г. -35 бр.
клиенти с общ оборот 103,50 лв., на 14.11.2019г.- 35 бр. клиенти с общ оборот
123,00 лв. През месец октомври 2019г. на 22.10.2019г. /вторник/ са установени
41 бр. клиенти с общ оборот 84,70 лв., за 23.10.2019г. сряда 82 бр. клиенти с
оборот 134,40 лв., за 24.09.2019г. /вторник/ – 42 бр. клиенти с оборот 165,60
лв, за 25.09.2019г. – 44 бр. клиенти с оборот 88,20 лв., на 26.09.2019г. – 50
бр. клиенти- 118,50 лв. оборот, ,на 27.08.2019г./вторник/ – 35 бр.
клиенти-117,40 лв. , на 28.08.2019г. – оборот 58,30 лв. , на 29.08.2019г. – 27
бр. клиенти с оборот 60,10 лв., на 23.07.2019г.- 40 бр. клиенти с оборот 88,70
лв., на 24.07.2019г. – 72,20 лв. и 25.07.2019г. -34 бр. клиенти и оборот
1158,40 лв. Съставен е протокол Кд 73 сер. АА № 1570726 от 21.11.2019г. /л.165-166/.
В представената
в хода на ревизията справка за оборота дружеството декларира за 2017г. оборот в
размер на 35 341,79 лв., а за 2018 г. – 40 852,35 лв. Представени са обобщени оборотни
ведомости и хронологични регистри, в който дружеството декларира приходи по кредита
на сметка 701"Приходи от продажба на продукция" съответно за 2017 г.
– 35 341,79 лв. и за 2018г. – 40 852,35 лв. Тези размери на приходите са
декларирани от дружеството в подадените декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО за
2017г и 2018г. В хода на ревизията при извършена проверка в информационната
база данни на НАП са установени следните обороти от фискалните устройства на
дружеството по обекти: за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на
45 459,07 лв. и за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г. в размер 44 258,75 лв. В ревизионното
производство е представено копие на сторно касова бележка от 27.09.2018г. на
стойност 2020,00лв за обект в с.Гелеменово.
Прието
е, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити
приходи или доходи. На ревизираното лице са връчени Уведомления № с №
Р-16002419005240-113-001/ 05.12.2019г по чл.124, ал.1 от ДОПК и № Р-16002419005240-139-001/
05.12.2019г /л.89-94/.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419005240-092-001
/ 27.01.2020г, с който по отношение на ревизираното лице „З. 213“ ЕООД се
предлага да бъдат установени задължения общо в размер на 10 069.23лв и лихви върху
тях за просрочие в размер на 1 414.71лв към 27.01.2018г, от които допълнително
установени задължения за корпоративен данък за 2017г в размер на 887,65лв и
лихва 55,03лв; за 2018г в размер на 1 026.16лв и лихва 92,70лв; задължения за ДДС
за периода 22.02.2018г.- 31.12.2018г. в размер на 8 155.42лв и лихва 1 266,98лв. Определянето на основата за корпоративния
данък е направено като разлика между общо установените при ревизията приходи /сбор
между декларираните от дружеството приходи и установените приходи по реда на
чл.122 от ДОПК за всяка година като към реализираните
обороти от фискалните устройства органите по приходите прибавят и 100%
увеличение на оборота в обекта в с. Гелеменово/ и общо установените при
ревизията разходи. На база фактическите констатации за неотчетени приходи е
направен извод, че към 31.01.2018г дружеството достига облагаем оборот за 12
последователни месеца в размер на 58 375.16 лв, не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС, а е
следвало да бъде регистрирано за целите на ЗДДС на 21.02.2018 г. Дължимият
косвен данък е определен по реда на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС и е изчислен по месеци за периода 22.02.2018 г. - 31.12.2018
г. Представената
сторно касова бележка от 27.09.2018г. на стойност 2020,00лв за обект в с.Гелеменово не е взета поради липса на
данни за фискална касова бележка и данни за лицето, на което е издадена
касовата бележка.
РД е
подписан от Р.Г.и Т.К. с квалифицирани електронни
подписи в сроковете им на валидност /л.70-90/. Връчен е на законния представител
на жалбоподателя на 06.12.2019г /л.91/.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16002419005240-091-001
/ 18.02.2020 г., издаден и подписан с валиден квалифициран електронен подпис от
И.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т.К. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив. С РА,
неразделна част от който е РД, са потвърдени направените в доклада констатации и
са установени задължения за довнасяне в размер общо на 12 111,49 лв. и лихви за
просрочия към тях в размер общо на 1 797,38 лв към 18.02.2020г, от които за
корпоративен данък 3956.07лв и лихва 530.40лв, за ДДС 8155.42лв и лихви
1266.98лв /л.56-61/. РА е връчен по електронен път на 18.02.2020г /л.55/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК ревизираното
лице е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена жалба
в ТД на НАП – Пловдив на 04.03.2020 г., регистрирана Дирекция „ОДОП” – гр.
Пловдив, с вх.№ 20-28-64/ 10.03.2018г /л.51-52/.
С
Решение № 426/ 02.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, РА №
Р-16002419005240-091-001/ 18.02.2020 г е потвърден изцяло. Възприети са изцяло констатациите
на органите по приходи относно наличието на предпоставките за облагане по реда
на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - укрити
приходи, които не са оборени от ревизираното лице, а възраженията му са приети
за неоснователни. Счетено е, че правилно
и съобразно материалния закон /ЗКПО/ са определени допълнително дължим
корпоративен данък за 2017 г. в размер на 887.65лв и за 2018 г. в размер на
1026.16лв, както и дължим размер на ДДС поради
достигнат към 31.01.2018 г. облагаем оборот в размер на 58 375,16 лв
съобразно извършените продажби за периода от 22.02.2018 г. до 31.12.2018 г.
Решението е връчено на „З. 2013“ ЕООД
по електронен път на 03.09.2020г /л.6/.
По делото е допусната, назначена и
изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, чиито основно и допълнително
заключение са приети при оспорване от страна на ответника, касаещо основата за
изчисляване на корпоративен данък и ДДС. В първото заключение вещото лице е
изчислило оборотите на жалбоподателя за периода 01.01.2027г-31.12.2018г в два варианта:
1. Съобразно данните от регистрирани в НАП фискални устройства за 2017г
общия оборот възлиза на 45 459.09лв, за 2018г – 44 258.75лв. Оборотът
с натрупване за 12 месеца надхвърля 50 000 лв през м.януари
2018г.
2. Съобразно данните от касовите книги от търговските обекти за 2017г общия
оборот възлиза на 37 664.49лв, за 2018г – 40 654.62лв. Оборотът с натрупване за
12 месеца надхвърля 50 000 лв през м.март 2018г. За
този резултат са взети предвид 17 бр сторно бележки –
3бр за обект гр.Пазарджик, 2бр за обект с.Гелеменово и 12б бр за обект с.Сарая. От тях 16 бр са придружени
с фискални касови бонове, но само към сторно бележка на стойност 1030.40 лв от
16.03.2017г за обект гр.Пазарджик фискалният бон е с
четлив номер 5878 и към сторно бележка на стойност 107.60лв от 10.08.2017г за
обект с.Сарая фискалният бон е с четлив номер 1941.
Останалите фискални бонове са нечетливи.
По данните от втория вариант
експертът приема, че жалбоподателят подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС
не по-късно от 21.04.2018г и от този момент до м.декември
2018г дължи ДДС в общ размер 3 444.80лв с лихви към 18.02.2020г в размер на
535.78лв, както и за 2017г корпоративен данък в размер на 1 063.80лв с
лихва към 18.02.2020г в размер 203.32лв и за 2018г корпоративен данък в размер
на 1 190.96лв и лихва към 18.02.2020г в размер 107.19лв.
В допълнителното заключение
по данните от първия вариант на основното заключение експертът приема, че
жалбоподателят подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС не по-късно от 21.02.2018г
и от този момент до м.декември 2018г дължи ДДС в общ
размер 5 632.31лв с лихви към 18.02.2020г в размер на 880.49лв, както и за
2017г корпоративен данък в размер на 1 843.26лв с лихва към 18.02.2020г в
размер 352.30лв и за 2018г корпоративен данък в размер на 988.14лв и лихва към
18.02.2020г в размер 88.94лв.
По делото са представени и
приети като доказателства описаните в заключението сторно бележки ведно с
касови бонове, оспорени от ответника като такива с недостоверна дата
/л.248-252/.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт намира за установено следното:
Оспорването
на РА № Р-16002419005240-091-001 / 18.02.2020 г, издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Пловдив, изцяло потвърден с Решение № 426/ 02.09.2020г на
Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия, съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл.11,
ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават
заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за
изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на
заповедта за възлагане на ревизия – А.Д., с оглед на заеманата длъжност
/Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите,
посочени в т.2 от Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Тя е надлежно упълномощена
да замества Началника на сектор И.К.К. на
датата на издаване на ЗВР /л.216-217/. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА
се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния
случай автори на обжалваното произнасяне са И.К. – възложител на ревизията и Т.К.
– ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е
спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност
и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като
са част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив,
която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран
валиден електронен подпис.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
С
обжалвания РА № Р-16002419005240-091-001 / 18.02.2020 г основата за облагане с
данък по ЗКПО и ЗДДС е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието
на хипотезата на т. 2 , ал.1 от същата разпоредба – укрити приходи. Органите
по приходите приемат съществуването на предпоставката за провеждане на ревизия
при особени случаи, позовавайки се протоколи Кд 73 сер. АА № 1572951 от 23.10.2019г., Кд
73, сер. АА , № 1573034 от 19.11.2019г, Кд 73 № 1573035 от 20.11.2019г и Кд
73 сер. АА № 1570726 от 21.11.2019г. за извършена
проверка и физическо наблюдение на обекта на търговска дейност в с.Гелеменово. Тези документи са официални по своя характер,
тъй като са издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, в съответствие с
изискванията, установени в разпоредбата на чл. 50 ДОПК, поради
което съставляват доказателство за извършените от тези лица и пред тях действия. Но сами по себе си протоколите
не са достатъчни да се приеме, че са установени надлежни данни за укрити приходи
като основание за прилагане на особения
ред за облагане.
Съгласно
чл.122, ал.4 от ДОПК,
в случаите по ал.1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци
за съответния период, за който са установени обстоятелствата. Извършеното
наблюдение през 2019г. не установява обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК
за 2017г и 2018г. и не
съставлява основание за определяне на данъчната основа за облагане по ЗКПО и ЗДДС за 2017г и 2018г по особения ред. Механичното
пренасяне на процентното съотношение на увеличение среднодневния оборот от
продажби при
наблюдение
само за един ден през м.октомври и три дни през ноември 2019 година като съотношение към среднодневния оборот за целите ревизираните периоди на 2017г и 2018 г за обекта в с.Гелеменово, без да се съобразят конкретни събития и
обстоятелства, които влияят на оборота, не представлява данни за укрит приход,
а предположение за такъв. По-ниският оборот е възможно да се дължи на най-различни
причини
/например ценови и сезонни колебания в продажбите на стоките/, а такива въобще
не са изследвани, нито съпоставката е направена между идентични периоди. Резултатът
от използвания
при ревизията коефициент на увеличение, изчислен като съотношение между оборота
за четирите дни на
наблюдение през друг данъчен период и оборота от няколко ненаблюдавани дни от предходни
месеци,
не може да се приеме, че е укрит приход от продажби за предходните две години,
без да е извършена проверка и да са установени други нередности при
осъществяване на дейността. В тази връзка не е достатъчно и единственото установено
нарушение на изискванията за отчитане на продажбите в обекта в с. Гелеменово – неиздаване на касова бележка на 23.10.2019г за покупки на
обща стойност 2.70лв. При наличие на изискване от закона основанието за
прилагане на особения ред по чл.112 от ДОПК да бъде доказано от органа по
приходите при условията на пълно доказване, установяването само на вероятност
да не са отчетени приходи от продажби, не е достатъчно, за да се приеме
доказано наличие на данни за укрити приходи от продажби на закуски в приетите
размери.
Но освен
констатациите, основани на нарастване на дневния оборот при извършено наблюдение, органите по
приходите са посочили в мотивите си, че дружеството не е декларирало всички
приходи от продажби, отчетени по ЕКАФП. Констатациите, че данъчният
финансов резултат, посочен в ГДД за 2017 г. е формиран от приходи от продажби в
общ размер на 35 341,79 лв. и за 2018г. – 40 852,35 лв, а по ЕКАФП на
дружеството в обектите му са отчетени продажби в размер на 45 459,07 лв. за 2017 г. и за 2018 г. в
размер 44 258,75 лв, т.е. регистрирани са продажби на по-висока стойност, се
потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Така установените приходи в
по-висок размер не са декларирани в ГДД и представляват самостоятелно основание по
чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи поради наличие
на данни за укрити приходи.
Настоящият състав намира, че
при определяне на данъчните задължения следва да се включат само установените
приходи от продажби без механичното пренасяне на завишен оборот от други
данъчни периоди. Определяне на данъчната основа за облагане чрез увеличение на
оборотите със 100 % като процентно увеличение на оборотите в периода на
проверка и наблюдение в сравнение с предходен период, както вече се посочи, е
неправилен подход, при което данъчната основа не се доближава в най-близка
степен до реалната като размер на реализираните обороти. В тази връзка следва
да се коментират представените по делото сторно бележки, оспорени от ответника.
Всички сторно касови бележки са издадени и подписани от З.Я.М. – управител на ревизираното
дружество, което показва, че същата се е намирала в трите обекта за продажба на
закуски. Доколкото това е обективно невъзможно, несъстоятелността на този факт ведно
с представянето им едва в съдебната фаза, доказва, че сторно касовите бележки
като частни документи са създадени за целите на настоящото производство, а не
към момента на продажбите на стоките в тези обекти. На следващо място, те не
съдържат реквизитите, предвидени в чл.31, ал. 2 във връзка с чл. 35, ал.1 и чл.
26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г – липсват данни за търговския обект, не
е посочен номер на фискална касова бележка, по повод на която се издава сторно
документът /с изключение на 2 бр/, час на издаване /с
изключение на 5бр/, а предвид нечетливостта на представените касови бонове последните
не биха могли по никакъв начин да се свържат със сторно касовите бележки и
обектите на жалбоподателя. Няма данни да е спазен и редът, предвиден в чл. 35,
ал. 2 от Наредбата, за издаване на касови бележки от кочан, като кочанът се прономерова и прошнурова в книга за дневните отчети по чл.
39, ал. 5 от същата наредба. С оглед на това съдът счита, че не съставляват
годно доказателство за отразените в тях стопански операции и не възприема първоначалното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза за определяне размерите на
дължимите данъци, базирано на тях.
Съгласно разпоредбата на чл.
96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС,
всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е
длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съобразно
коментираните доказателства по делото за
установените обороти на дружеството, то е достигнало оборот за
регистрация по ЗДДС по месеци и с
натрупване към 31.01.2018г и е следвало да се регистрира не по-късно от
21.02.2018г, а не го е направило. Този извод на органите по приходи се споделя
от съда, както и доводите им за приложение на чл.12, ал.1, чл.25 и чл. 67, ал.3
от ЗДДС. Но при определяне на основата за облагане следва да се имат предвид
само отчетените продажби от ЕКАФП в посочените размери от
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
възприема напълно като компетентно изготвено, обосновано и съответстващо на
приложимата нормативна уредба. Според изчисленията на вещото лице за
ревизирания период 22.02.2018г-31.2018г дължимият ДДС възлиза на
5 632.31лв, а лихвата за забава до 18.02.2020г /датата на издаване на РА/
- на 880.49лв.
Данъчната основа по ЗКПО,
респективно размерът на дължимия данък за 2017 г и 2018г, са незаконосъобразно
определени в РА, тъй като неправилно към приходите са пренасяни механично
обороти от други данъчни периоди вместо отчетените приходи от продажби. В тази връзка съдът възприема за възможно
най-достоверен начин за определяне на облагаемата основа направените изчисления
от експерта в допълнителното заключение за получен данъчен финансов резултат
като разлика между установените приходи по ЕКАФП и установените разходи – за
2017г в размер на 25 453.04лв, за 2018г в размер на 9 881.37лв. С
Решение № 426/ 02.09.2020г Директорът на Дирекция ОДОП е потвърдил РА относно
допълнително установените данъчни задължения като са коментирани само техните
размери, т.е. при формиране на изводите е изключен декларираният от търговеца
корпоративен данък. Тази логика съдът ще следва при преценката за
законосъобразност на установените с РА данъчни задължения. Според данните от допълнителното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което се възприема изцяло, дължимият
корпоративен данък за 2017г възлиза на 2454.30лв, от ревизираното лице е деклариран данък в
размер на 1533.57лв, внесен е корпоративен данък в размер на 702.04лв и се
установява допълнителен такъв в размер на 1011.73лв /2454.30лв–1533.57лв/. Този
размер е по-висок от определения в РА и потвърден с решението на Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив, поради което с оглед
забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК за влошаване положението на жалбоподателя,
оспорването в тази част следва да се приеме за неоснователно. За 2018г
дължимият корпоративен данък според експертизата възлиза на 988.14лв, от
ревизираното лице е деклариран данък в размер на 1 210лв, който не е внесен.
При това положение за ревизираното лице не възниква допълнително задължение за
корпоративен данък извън вече декларирания и жалбата му срещу РА в частта, с
която такъв му се определя, се явява основателна.
По тези
съображения съдът намира, че следва да отмени оспорения ревизионен акт, с който
на жалбоподателя допълнително са установени задължения за ДДС за периода 22.02.2018г-31.2018г за разликата над 5 632.31лв и лихви към 18.02.2020г над 880.49лв
и изцяло за корпоративния данък за 2018г.
В
останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от ответника в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 703лв, определено по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/
09.07.2004г на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба от „З. 2013“ ЕООД с адрес за кореспонденция гр.Казанлък,
ж.к.“Изток“, бл.34, вх.А,
ет.5, ап.13 ревизионен акт
Р-16002419005240-091-001/ 18.02.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с Решение № 426/ 02.09.2020г на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, В ЧАСТТА, с която на „З. 2013“ ЕООД допълнително са установени задължения за ДДС за
периода 22.02.2018г-31.2018г за сумата над 5 632.31лв главница и над 880.49лв
лихви към 18.02.2020г и за корпоративен
данък за 2018г за сумата 1026.16лв главница и 92.70лв лихви към
18.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „З. 2013“ ЕООД гр.Казанлък против Р-16002419005240-091-001/ 18.02.2020г, издаден
от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 426/
02.09.2020г на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив, в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА „З. 2013“ ЕООД с адрес за
кореспонденция гр.Казанлък, ж.к.“Изток“,
бл.34, вх.А, ет.5, ап.13 да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата 703 /
седемстотин и три/ лв за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: