Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 22.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Ц. като
разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 4016 по описа за 2016
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.59, ал.9 СК
и чл.127а СК
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Л.Р.И.,
ЕГН********** против Т.Д.Й., ЕГН**********,***, в която се твърди, че с решение
го гр.д. № 2850 / 2014 г. по описа на районен съд - Плевен родителските права
върху роденото от съвместното на страните съжителство дете *** с ЕГН **********
се предоставили на бащата Т. ***, а на ищцата е предоставен режим на лични
отношения с детето *** всеки първи и трети съботен ден и неделен ден от
месеца,както и 15 дни през лятната ваканция,когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Твърди,
че е задължена също да заплаща чрез ответника и 90 лв. ежемесечна издръжка за
детето , считано от датата на подаване на исковата молба до навършване на
пълнолетието или до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, която твърди, че плаща ежемесечно. Твърди, че това продължило до
25.01.2016 г., когато разбрала, че ответника е в затвора. Твърди, че поискала
да види дъщеря си, която живеела с баба си по бащина линия *** в нейния дом, но
същата отказала да й я даде въпреки, че била отишла през времето в което й се
полага режим на лични отношения. Твърди, че тя се държала много грубо и
арогантно с ищцата- обиждала я. Твърди, че тогава била с брат си *** и ***,
които видяли и чули всичко. Счита, че с това поведение бабата не отговоря на
нужните изисквания за отглеждане и възпитание на ***. Счита, че от друга страна
тя няма и това право, тъй като съдът е предоставил упражняването на
родителските права на сина й Т.Й., който в момента е в затвора затова, че
запалил домът на бащата на ищцата и направил опит да го убие. В тази връзка
счита, че ответника по настоящето дело Т.Й. не притежава необходимите за това
морални, етични и възпитателски качества още повече,че същия е в затвор на гр.
Плевен и няма как да упражнява тези права. Твърди, че след случилото се
многократно искала да види детето си, но бабата не разрешавала и й отказва
достъп до нея. Твърди, че тя е избухлива и раздразнителна. Твърди, че към *** е
привързана много, отгледала я от бебе.
Твърди, че много й липсва, желае да се грижи за нея и да я отглежда и
възпитава. Твърди, че след като ответника запалил домът на баща й, където
живеела с него и ***, тя потърсила препитание в чужбина. Твърди, че тогава
временно оставила *** по съвет на служба Закрила на детето в дом Детелина,
докато се устрои и я вземе в чужбина. Твърди, че след два месеца разбрала, че
детето е взето от ответника да го гледа като същия казал, че няма да я дава на ищцата, нито да я вижда,
нито да говори с нея. Твърди, че ответника се държал арогантно с нея,
невъзпитано, обиждал я и я заплашвал.
Твърди, че към днешна дата всичко се е променило, ответника не може да
упражнява родителските си права върху *** от затвора, нито да я възпитава и да
се грижи за нея. Счита ,че тя притежава нужното възпитание, морал и възможности
да се грижи за нея. Твърди, че винаги е уважавала мнението и удовлетворявала
нуждите й включително и сега. Твърди, че с нея има много силна емоционална
връзка, чуват се по телефона постоянно. Счита, че притежава нужния родителски
капацитет да се грижи за нея. Твърди, че работи
от малка и доходите й са големи на месец. Твърди, че от години живее в ***,
където работи в ресторант, а в момента е в отпуск по майчинство. Твърди, че
живее в голяма къща с баща си и сегашния й мъж, където желае да отглежда ***. Твърди,
че е проучила училищата и е готова да я запише ако получи родителските права и
съда разреши да я отглежда при нея в ***. Твърди, че в Плевен когато е на гости
живее при чичо си в неговия дом, където има всички условия- кухня, баня,
тоалетна, стаи за деца, хол. Твърди, че той е много работлив, умен и вежлив
човек. Твърди, че разполага с много свободно време и желае да се грижи за
детето и и да я отглежда. Моли, да бъде постановено решение, с което да бъдат
изменени определените мерки по отношение на родителските права, като на ищцата
бъде предоставено упражняването на родителските права над детето *** с ЕГН **********.
Моли да бъде определено местоживеенето
на детето да е при майката и да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с ответника всяка втора и четвърта събота и неделя от 10ч. до 18
ч.без преспиване и лятото 15 дни, когато отпуската му не съвпада с тази на
ищцата. Ответника да бъде осъден да заплаща издръжка за детето в размер на
120лв. месечно от деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. При
уважаване на иска за присъждане на родителските права предявява
следния евентуален иск: да бъде постановено решение с което да бъде
разрешено на основание чл.45 ал. 1 от
Закона за българските лични документи да се издаде задграничен паспорт на
малолетното дете *** с ЕГН **********, както и да бъде разрешено на основание
чл.76 т.9 от Закона за българските лични документи във връзка с чл.127 а от СК
на малолетното дете *** с ЕГН ********** да пътува до ***, придружавана от
майка си за 3 години, считано от влизане в сила на съдебното решение.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявената
претенция. Твърди, че през 2013 г. ищцата, която е майка на детето ***, я била изоставила в „Дом за деца лишени
от родителски грижи" гр. Плевен, а той по същото време когато бил задържан
в ареста на ОСлС Плевен. Твърди, че през 2014 г. след излизане от ареста, като
посетил детето в домът, установил, че майката е дала пълномощно на баща си — ***
*** да взема детето за свиждане от дома. Твърди, че при тези вземания, дядото
който системно пие, е упражнявал физическо насилие и принуда над детето,
връзвал го е на леглото и го е оставял само, включително е извършвал и
блудствени действия с него. Твърди, че за всичко това ответника е сигнализирал
Отдел „Закрила на детето„ към ДСП Плевен и по случая работил социалния работник
С.. Твърди, че е сигнализирал и РП Плевен. Твърди,че въпреки данните, не било
образувано дело срещу ***, но той завел
дело за родителските права, получил ги от съда и до влизането му в Затвора
Плевен за изтърпяване на присъда, полагал лично грижи за детето си заедно с
родителите си, с които живее в едно домакинство. Твърди, че детето *** е силно
привързано към неговата баба *** , която
и понастоящем полага грижи за нея. Твърди, че ищцата от 2014 г. не контактува с
детето по никакъв начин, включително не била плащала дължимата издръжка за
повече от година. Твърди, че след образуване на досъдебно производство от РП
Плевен по чл. 183 ал. 1 от НК и поради този факт И. не можела да пътува в
чужбина, последната внесла дължимата сума и производството било прекратено.
Твърди, че в настоящия момент ищцата И. желае да се възползва от факта ,че
ответника търпи наказание „лишаване от свобода„ в Затвора Плевен за не малък
срок и да получи правото да упражнява родителските права над непълнолетното
дете. Твърди, че целта е неплащане на дължима издръжка и извеждането на детето
зад граница, където с оглед упражняваната от нея „професия„ този факт би я
легитимирал за престоя и там и би й носил определено финансова изгода.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :
Не
е спорно между страните и се установява от Удостоверение за раждане по акт № 1223/07.07.2010г.,
че родители на детето ***, ЕГН********** са Л.Р.И. и Т.Д.Й..
Видно
от Решение №1458/02.10.2014г., постановено по гр.д.№ 2850/2016 по описа на
РС-Плевен, упражняването на родителските права по отношение на детето *** на
бащата, определен е режим на лични контакти с майката всяка първа и трета
събота от месеца по местоживеенето на детето от 10 до 18 часа, както и
петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с ползван от бащата платен годишен
отпуск. Майката е осъдена да заплаща на детето
ежемесечна издръжка в размер на 90 лв.
Не
е спорно между страните и се установява от писмо/л.109/, че Т.Й. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ 3 години с начало 15.07.2015г. и към
14.07.2016г. е изтърпял 11 месеца и 29 дни, остатък 2 години и 1 ден. Лишения
от свобода следва да търпи общо наказание по нохд 2576/13 на РС-Плевен и 760/14
на ОС-Плевен в размер на 10 години лишаване от свобода, като е зачетен арест от
02.02.13г. до 04.10.13г. – 8 месеца и 2 дни.
Не
е спорно между страните и се установява от Удостоверение за раждане/л.16-17 от
делото/, че Л.И. е майка и на детето *** *** ***, родено на ***г., а като негов
баща е посочен *** ***/ ***/.
Видно
от Срочен трудов договор/л.19-21/ и фиш за работна заплата/л.12-14/, Л.И. е
работила по договора като помощник сервитьор за периода от 14.07.2015г. до края
на сезон 2015г. и през м.август 2015г. е получила трудово възнаграждение в
размер на 887,37 евро.
Установява се от служебна бележка №
97/02.06.2016г., че детето *** *** от септември месец 2014г. посещава редовно ***.
Посочено е, че за детето са се грижили бащата и бабата ***, като понякога са
ходили и дядото и лелята-сестра на бащата. От както бащата е в затвора за ***
се грижи основно бабата. Никога в детската градина не е ходила майката на
детето. Детето е много спретнато, чисто и добре облечено. Бабата е
отговорна и посещава всички родителски
срещи и други събития. Редовно заплащат таксите за хранодните.
Видно
от Постановление за прекратяване на наказателното производство/л.36-38/, е
прекратено наказателното производство по ДП № Д1872/2015, прокурорска преписка
№ В3944/2015 водено срещу неизвестен извършител по чл.183,ал.1 НК, в мотивите
на които е прието, че производството е прекратено, тъй като Л.И. е изпълнила
задължението си за изплащане на издръжка за детето *** *** за периода
м.11.2014г. до м.07.2015г.
Видно
от Служебни бележки/л.58 от делото/, Л.И. е превела на 07.11.2014г. и на
18.12.2014г. сумите по 90 лв. на Т.Й. за издръжка на дете. С вносна бележка от
28.01.2016г./л.59 от делото/ Л.И. е платила по изпълнително дело издръжка и
лихви.
Установява
се от Служебна бележка/л.105 от делото/, че при СИС при РС-Плевен е образувано
изпълнително дело № 20144430430110 по молба на Т.Й. с длъжник Л.И. за заплащане
на издръжка 90 лв. Считано от м.януари 2016г. длъжникът погасява по сметка на
РС-Плевен ежемесечно задължението си по изпълнителното дело и към 05.07.2016г.
няма непогасени задължения за издръжка.
Установява
се от Решение № 526/22.03.2013г., постановено по гр.д.№ 149/2013г. по описа на
РС-Плевен, че е оставена без уважение подадената от Л.Р.И. против Т.Д.Й. молба за постановяване на мерки за защита за
домашно насилие.
Видно
от Жалба/л.55 от делото/същата е подадена от Л.И. *** и в нея е посочила, че в
периода, определен за лични контакти с детето ***, определен с решение по
гр.д.№ 2850/2014г. е направила опит да осъществи личен контакт с детето, като е
била препятствана от ***- баба на детето по бащина линия. Установява се от
изпълнителен лист, молба за образуване на изпълнително дело и покана за
доброволно изпълнение/л.98-101 от делото/, че Л.И. е образувала изпълнително
дело изпълнение на определения режим на лични контакти с майката.
Видно
от молба от 19.07.2016г./л.108/ *** е направила искане до ДСП-Плевен, детето ***
*** да бъде настанено при нея по административен ред, тъй като бащата е в
затвора, а майката иска да се възползва и да получи родителските права, с цел
да не плаща издръжка.
Установява
се от Договор за наем на жилище /л.64/, че Л.И. е наела жилище под наем,
считано от 25.09.2014г. , за срок от 3 години при месечен наем в размер на 650
евро.
Установява
се от междинен социален доклад и социален доклад /л.88-89/ се установява, че по
отношение на детето *** *** е издадено направление от 04.01.2013г. за
предоставяне на социална услуга „седмична грижа“. Договора е сключен с Л.И..
Посочено е, че между майката и детето съществува емоционална връзка на
привързаност и в грижите за детето, майката е подкрепяна от своя баща.Детето е
гостувало в семейната следа за периода от 04.01.13г. до 21.06.2013г. 11 пъти и
са направени 2 свиждания. След посещение на детето в семейната си среда, то е положителен
емоционален статус.
Установява
се от Заявление от 30.10.2013г., подадено от Т.Й., че той е пожелал за се
прекрати настаняването на детето *** в дом Детелина считано от 30.10.2013г.,
като е заявил, че детето ще продължи да посещава детска градина. На същия ден
30.10.20013г. Т.Й. е подал до директора на ДСП-Плевен сигнал, в която е
посочил, че детето *** било казало, че не иска при мама Л. и дядо ***, тъй като
вършели глупости и спяли на едно легло, като дядото го карал да го лови за
половия орган. На лявата ръка детето имало рана от изгаряне и детето било
връзвано от тях за леглото. Видно е от писмо/л.93/, че такава жалба е подадена
и в МВР-Плевен, като е образувана проверка.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите *** Ренетов *** и *** ***, въпреки че
са заинтересовани от изхода на делото като брат и снаха на ищцата. Показанията
им са логични еднопосочни и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че откакто Т.Й. е в затвора, детето *** ***
се отглежда от бабата по бащина линия, която препятства личните контакти на
майката Л.И. с детето ***, като за да бъде допусната да осъществи среща,
майката ползва съдействието на полицията. Л.И. живее понастоящем в ***, където
съжителства с мъж на семейни начала, от който има дете, родено през 2016г. В ***
Л.И. живее в къща и понастоящем е по майчинство за да отглежда малкото си дете.
Л. и настоящия й съжител се запознават на работното си място- в кухня на
ресторант, където той продължава да работи. Л. получава обезщетение за
отглеждане на дете в ***. Бабата на детето *** е казала, че ще даде детето на
майката, но само чрез дело.
Съдът
кредитира показанията на св.***, като логични, незаинтересовани, преки и в
съотвествие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява,
че св.*** е бил адвокат на бащата на Л.И., в качеството му на частен обвинител
по наказателно дело, по което подсъдим е Т.Й.. Той е чувал от Л.И., че тя е
заминала за *** за да избяга от тормоза, наложен върху нея от Т.Й.. Бабата на детето
по бащина линия, препятства контактите на детето *** с майката Л.И.. При първия
опит да контакт с детето, Т.Й. все още не е изтърпявал наказание лишаване от
свобода и също е препятствал личните контакти на детето с майката.
Съдът
кредитира показанията на св.***, въпреки че е заинтересована от изхода на
делото, като майка на ответника, в частта в която от тях се установява, че Т.Й.
е имал жена, преди да се запознае с Л.И., която е станала причина за раздялата
им. От първата си жена Т.Й. има дете- момиче ***. *** е била много ядосана от
това и отишла да живее на друго място, а не заедно с Л.И. и Т.Й.. След като си
развалили отношенията Т. и Л., Л. заминала да живее в *** и настанила детето ***
в дом Детелина-Плевен. Тогава Т. е бил в ареста и след като излязъл направил
искане да бъде прекратено настаняването на детето и то да бъде реинтегрирано в
неговата семейна среда. Детето заживяло с Т.Й., ***-негова баба по бащина
линия, както и сестра си, която е родена от друга майка. Л.И. е правила няколко
пъти опит да провежда разговор с детето, както и да осъществява личен контакт.
Известно време Л.И. не е плащала дължимата издръжка на детето ***, поради което
срещу нея е образувано наказателно производство, след което тя платила
дължимата сума. *** не желае да даде детето *** на майката Л., която да го
гледа. При бабата *** са осигирени много добри условия да отглеждане на детето ***.
Св.*** е пенсионер по болест, с определен процент на намалена трудоспособност-
74 %, поради което се налага понякога да получава медицинска помощ, получава
200 лева пенсия. Съдът не дава вяра на показанията на *** в частта, в която
твърди, че Л.И. е работила като проститутка, тъй като в тази си част те са
изолирани и не са подкрепени от други доказателства. Съдът не дава вяра и на
показанията на св.*** в частта, в която твърди, че Л.И. не е проявявала интерес
към детето ***, в периода в който то е отглеждано в домът на свидетелката. В
тази си част показанията на свидтелката са в противоречие с останалите, събрани
по делото доказателства.
Съдът
кредитира показанията на св.Деница Караджова като преки, логични,
незаинтересовани и кореспондентни с останалите, приети доказателства по делото.
От тях се установява, че св.Караджова е продавачка в магазин, близо да жилището
на св.***, където се отглеждат децата. Те са винаги добре облечени, обгрижени,
задоволяват им се нуждите. *** и сестра й *** се разбират добре. *** се разбира
с баба си ***. Детето е било разстроено след като е присъствала на случилия се
конфликт между св.*** и майката Л.И. по повод личен контакт на детето с
майката. Съдът не дава вяра на показанията на св.Караджова в частта, в която
твърди, че детето е казало, че при този конфликт майката е заплашила, че ще
вземе детето и ще го даде в дом. В тази си част показанията на свидетелката са
изолирани и не са подкрепени от други доказателства.
От
показанията на св.Д. Ат***ова не се установяват правнорелеватни факти.
Съдът
кредитира показанията на св.*** И. като съответни на останалите, събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че детето *** се отглежда от бабата
*** и от бащата Т.Й. до влизането му в затвора. Същото е добре обгрижено от
бабата, както и от лелите по бащина линия. На рожденния си ден, то е почерпило
св.И., но е било разстроено, че майка му не е с него.Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в часта, в която твърди, че детето *** нарича майка си
по име, а не я нарича мама. В тази си част показанията на свидетеля са в
противоречие със социалния доклад и съдебно-психологическата експертиза.
Съдът
дава вяра на показанията на св.С. Сименов като преки, логични, незаинтересовани
и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че свидетеля е запознат със случая на детето *** от 2013г., като
служител на ОЗД при ДСП-Плевен. Тогава дирекцията е сезирана от майката Л.И., с
твърдения, бе бащата Т.Й. е изпочупил домът, в който е отглеждано детето и
затова няма къде да живеят. Поискано е настаняване на детето докато възстановят
домът си. Бащата след излизане от ареста е поискал да се грижи за детето и е
подал сигнал за сексуално насилие върху детето, който е останал недоказан. След
това бащата е получил упражняването на родителските права по отношение на
детето ***, а след като е влязъл в затвора е упълномощил своята майка да
извършва определени действия, свързани с упражняването на родителските права.
Предоставената услуга по настаняване на детето е била „седмична грижа“ при
която детето през седмицата е в услугата, а през почивните дни е в домът си.
Докато майката е била в България детето е вземано всяка седмица. Има изградена
емоционална връзка между майката и детето. Детето е обгрижвано много добре в
семейната среда на бащата. Има подкрепяща среда.
Съдът
дава вяра на показанията на св.***, въпреки че е заинтересован от изхода на
делото като братовчед на ищеца в частта в която се установява, че Л. е имала
връзка с други мъже преди да установи връзка с Т. ***, който тогава е имал друга
жена. След това се разделили, като т. и майка му полагат сега грижи за детето ***,
а майката Л. е в ***. В тази си част показанията са подкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на св.Киров, в
частта в която твърди, че майката Л. работи като проститутка, както и че детето
*** не я иска. В тази си част показанията му са изолирани и в противоречие с
други събрани по делото доказателства, от които е видно, че детето има
изградена емоционална връзка с майката.
От
изслушването на Л.И. по реда на чл.59, ал.6 СК се установява, че тя е настанила
детето *** в дом Детелина за седмична грижа, тъй като към този момент си е била
влошила отношенията с бащата и се прибрала в родния си дом, който не бил
подходящ за отглеждане на детето. След това заминала в *** за да работи, а и
защото се чувствала заплашена от Т.Й.. Понастощем живее в *** с мъж от
марокански произход на 28 години, от който има дете- момиче, родено през 2016г.
Тя е по майчинство, а той работи в ресторант. Живеят в къща, за която твърди,
че са в процес на закупуване.Получава 420 евро майчинство до 2 години на
детето. В населеното място, където живее има училище и детска градина. Има и
училищен автобус, който взема децата от домовете им и ги води на училище.
От
изслушването на Т.Й. по реда на чл.59, ал.6 СК, се установява че, той на
01.02.2013г. е бил задържан за опит за убийство на бащата на Л.И. и е бил 8
месеца в ареста. Твърди, че когато се е запознал с Л.И., тя е работела като
проститутка. Бил е в ареста, като е разбрал, че детето *** е настанено в дом.
Бабата е успяла и е завела детето в ареста на свиждане с бащата. То е било
отчуждено от него, но после се сближило, той помолил майка си да се погрижи за
детето, да му купува някой неща, които да дава в дом Детелина. След като
излязъл от ареста веднага си прибрал детето *** да полага грижа за него в
семейната си среда. Грижил се за него заедно с майка си докато е влязъл в
затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Сега пари за
издръжката на детето ***, осигурява сестрата на Т.Й.. Твърди, че Л.И. не се е
интересувала от детето докато не е потърсена издръжката, а сега иска детето в ***
за да ползва социални помощи за него.
Съдът
възприема заключението на съдебно-психологическата експертиза като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че при
изследването първоначално бабата присъства при въвеждане в ситуацията на
изследване с оглед минимизиране притеснението у детето в нова среда, след което
била отстранена от кабинета, за да не се влияе от присъствието й детето. Преди
да излезе бабата *** сама започна да разказва на изследващия в присъствието на
детето ***, че майка й е проститутка и е развалила семейството на сина й с
предходната му жена, от която има дете също живеещо с тях. Разказва как дядото
на *** / бащата на Л. / е връзвал детето за леглото и е заминавал на работа.
Случилото се според бабата е било, когато *** е била на 3 годинки и сама е
разказала на баба си за това ?! , разказвала също така,че дядо й пикаел пред
нея в леген и я карал да му „пипа оная работа" като се обръща към детето
за потвърждение. *** кима с глава утвърдително на думите на баба си, което може
да се интерпретира като проява на лоялност към фигурата на бабата в нейно
присъствие, тъй като в момента бабата е основния обгрижващ детето възрастен,
който задоволява физиологичните и психичните му нужди. Следва да се отбележи
обаче значимото различие в поведението на детето в присъствие на бабата и при
отсъствието й с уговорки от страна на детето към изследващия да не споделя с
нея споделеното от него, което ще бъде коментирано по-долу в експертизата.
Бабата споделя, че *** живее в нейния дом от три годишна възраст като не й е
създавала проблеми с поведението си..."Казвам на ***- виж колко е лошо без
майка, сестра ти *** как майка й я замина и тя казва на леля си „мамо",
тогава детето започва да плаче и казва „ моята майка не ме иска и ме е дала в
дома" и аз й казвам „ не може да се отказваш от майка си", а детето-
„ аз искам тате и тебе". Следва да се отбележи,че тези думи на бабата
допълнително травмират детето, тъй като акцентират върху отсъствието на майка й
и подчертават колко негативно е това. Необходимо е да се отчете и анализира
също факта,че при тези думи на бабата детето *** се сковава, става с
по-сериозно изражение на лицето и поглежда баба си въпросително, което
невербално поведение е израз на несъгласието и неодобрението му към думите на
баба му. В рисунката си включва в последователност къща, себе си и майка си,
добавя, че семейството й са също *** / сестра й/, леля й *** / сестра на баща й
/и синовете й, баба й, която обаче не може да нарисува и баща й. Представеното
на рисунката й обаче е всъщност желаното във въображението и представите на
детето , тъй като не отразява реалната житейска ситуация , място и обкръжение
от хора, в което живее. Използваните цветове са различни и от топлата цветова
гама, което показва позитивно отношение на детето към темата, а представените фигури
са усмихнати и доволни. За рисунката си обяснява „ Това сме аз и мама Л..
Намираме се на вилата на мама, тук в Плевен, мама готви , а аз поливам цветята.
Аз го измислих, весело е, не знам защо, щастливи сме и двете, няма никой
нещастен...А мама ще дойде ли? Кога ще дойде?" При разговор с майката по
тел по време на изследването, за да бъде поканена в по-конкретен час, ***
разбирайки,че изследващия разговаря с нея става оживена и весела, невербалното
й поведение изразява радост и задоволство от предстоящата среща с нея, която
очаква с нетърпение. При задавани въпроси към детето дали й е мъчно за майка й,
тя първоначално замълчава и казва „не". При въпрос „защо?", детето
мълчи, което е израз на съпротиви към темата. След уточнение от страна на
изследващия за конфиденциалност на разговора, *** казва „Да, мъчно ми е за
мама. Искам да живея с нея, но не казвай на баба, защото ще ми се кара.."
При въпрос дали я е страх от баба й, *** казва „Да, защото се кара всеки ден на
мен и на сестра ми, защото правим бели. Баба малко ме обича. Тате ме обича най-
много, и мама много ме обича. Аз най- много обичам мама и не й се сърдя. Обичам
и мама и тате. И да ме е оставила в дома, аз я обичам, защото е моята майка.
Тате е в затвора не знам защо, майка ми го била вкарала- баба ми го каза
това...Тате ще ми купи бонбони...С баба, леля *** / сестра на тате / и ***
живеем добре. С мама ми е по-добре, но най-добре ми е с мама и тате. С мама
ходим на центъра, на колите да се возим, тя има бебе, аз го харесвам, казва се ***..
.Мама живее на вилата в Плевен..тя е изгорена, не знам защо...С мама искам да
живея, но Прокурора не дава". Въпрос на изследващия „ Какво е това
Прокурор?", отговор на детето- „Ами съд"...Въпрос- " Кой ти каза
това?". Отговор-„Баба". Въпрос- „А ако мама не живее в България,
искаш ли пак с нея?", Отговор:" Да, тя живее в ***"... От
наблюдението върху невербалното поведение на *** в присъствие на майка й е
видно,че тя се чувства комфортно, сигурна, спокойна, доволна и щастлива с нея,
нуждае се и търси контакт с майчината фигура, който установява бързо,
естествено и спонтанно, усмихвайки се непринудено при влизане на майката в
кабинета, което поведение е значимо различно от това, което детето показва в
присъствието на бабата *** и което се характеризираше с напрегнатост, скованост
и дистантност и предпочитание да дава кратки отговори на задаваните въпроси,
което показва задръжки в комуникацията в нейно присъствие и е израз на
неувереност, недоверие и тревожност, породена от техните взаимоотношения. Това
се потвърждава и от направената уговорка от страна на детето към изследващия да
не коментира нищо от това, което е споделила с баба й, което показва чувство на
несигурност, емоционална дистанция спрямо бабата,липса на доверие и дори страх
от нея, преживявания на безпокойство. Резултатите от проведените изследвания,
наблюдение и интервю с детето *** на 6г. и 1м. показват,че емоционалната връзка
на привързаност и към двамата й родители е съхранена. Не се обективираха данни
за наличие на синдром на родителско отчуждение към някой от тях към настоящия
момент и по-точно по отношение на майката Л.И.. От проведените изследвания и
наблюдението върху невербалното поведение на *** в присъствие на майка й е
видно,че тя се чувства комфортно, сигурна, спокойна, доволна и щастлива с нея,
нуждае се и търси контакт с майчината фигура. Пряко наблюдение върху
поведението на детето в присъствието на бащата Т. не бе извършено поради
фактическото му отсъствие в следствие факта,че към момента изтърпява ефективно
наказание „лишаване от свобода" в Затвора - гр. Плевен. Между детето *** и
бащата съществува връзка на емоционална привързаност, която е видна по макар и
опосредствен механизъм при психологичното изследване с полупроективни методики
и допълнително пряко наблюдение на поведението на детето в негово присъствие не
би повлияло посоката на експертните изводи в това отношение. Счита ,че
извършването на такова не е наложително както поради неочакването на различни
данни, така и поради второстепенната значимост на детайлно обследване връзката
на детето с него поради настоящето му и дългосрочно перспективно отсъствие от
прякото ежедневие на детето предвид голямата продължителност на излежаваната
присъда / над 10 години /. По- важна в конкретният случай за експертната оценка
е семейната среда на бабата, в която детето се отглежда понастоящем и която
значимо застрашава неговата връзка с майката. Дисквалифицирането й като родител
от страна на бабата, която я определя пред детето като проститутка, която го е
изоставила и пак ще го изостави, ако го вземе при себе си, създава чувство за
несигурност и нарушава връзката на доверие към фигурата на майката, което от
своя страна определя изграждането на базисно доверие към света у детето- фактор
с голяма значимост за правилното му психологично развитие и формиране на
„здрава" хармонична личност в перспектива. Освен това с поведението си
бабата поставя детето *** в конфликт на лоялност спрямо себе си като основен
обгрижващ я към момента възрастен и майката, което също повлиява негативно
психичното състояние на детето и води до объркване на представите му за
родителските фигури. В семейната среда на бабата, *** е под въздействието на
негативни коментари по адрес на майка си или по друг начин казано е обект на
манипулация от страна на роднините си по бащина линия във връзка с борбата за
родителски права. Това създава реална опасност от възникване на РА8 синдром /
синдром на родителско отчуждение / и прекъсване връзката на детето с майката. При
анализ на семейната среда, в която пребивава понастоящем детето *** предвид
продължителното отсъствие на бащата, следва да се отчете поведението на детето
в присъствие на бабата, което е значимо различно. Характеризира се с
напрегнатост, скованост и дистантност с предпочитание да дава кратки отговори
на задаваните въпроси, което показва задръжки в комуникацията в нейно
присъствие и е израз на неувереност, недоверие и тревожност, породена от
техните взаимоотношения. Това се потвърждава и от направената уговорка от
страна на детето към изследващия да не коментира нищо от това, което е
споделила с баба й, което показва чувство на несигурност, емоционална дистанция
спрямо бабата,липса на доверие и дори страх от нея, преживявания на
безпокойство. По отношение предпочитанията на детето с кой от родителите си би
желала да съжителства и къде , *** заявява, че това е майка й като предпочита
да живее с нея в България, но ако това е невъзможно, би живяла с нея и в ***.
Видно
от изготвения международен социален доклад, Г-жа Л. в момента живее със своя
партньор и своята 6-месечна дъщеря в ***. По време на бремеността и след
раждането г-жа Л. не е работила, работил е само нейният партньор. Този ноември
е пристигнал на почивка неин близък, който й помага в грижите с бебето и е
започнала работа. Живеят в еднофамилна къща в една от жилищните зони на
общината, къщата предоставя много добри условия за живот. На долния етаж се
намира кухнята, трапезарията, една баня и стълбище, свързано с гаража. Горният
етаж разполага с три стаи и баня, една от стаите е тип „студио". Къщата
има и градинска част. Партньорът на г-жа Л. заявява, че има желание да приеме
малолетното дете. Смята, че момиченцето трябва да бъде с майка си и малката си
сестричка. Финансовата ситуация на семейството в момента им позволяла да
покриват своите основни нужди и тези на малолетната. Жилището предоставя много
добри условия за живот на малолетната и както майката, така и нейният партньор,
заявяват желанието си момиченцето да живее с тях. Условията в личен, финансов и
жилищен аспект, в които се намира Г-жа Л. в момента, й позволяват да се грижи
за своята дъщеря по необходимия начин и че може да й подсигури добро бъдеще.
Видно
от социален доклад от ДСП-Плевен, за детето *** *** на настоящият му адрес са
осигурени много добри жилищни и битови
условия. Жилището е собственост на *** и се състои от две спални, хол, кухня и
санитарен възел. Детето възприема настоящата си среда като свой дом. В момента
значимия възрастен в живота му е баба му по бащина линия, тъй като бащата
изтърпява наказание 10 години лишаване от свобода. При *** по реда на ЗЗДет. Е
настанена по-голямата сестра на ***- ***/на 8 години/.Между *** и по-голямата й
сестра е изградена стабилна емоционална връзка и двете са позитивно настроени
една към друга, въпреки че са родени от различни майки. При отглеждане на
детето бабата на детето разполага с подходяща подкрепяща среда в лицето на
дъщерите си. Детето от своя страна е много добре адаптирано в средата, в която
живее и учи, чувства се сигурно и спокойно, негативно е настроено към
възможността да заживее в *** при новото семейство на майката.
Видно
от социален доклад от 08.08.2016г, след извършено социално проучване в
присъствието на майката, между майката Л.
и детето *** е налице силна градивна емоционална връзка. Наблюдават се чувства
на привързаност. Детето се чувства сигурно и спокойно в присъствие на майката,
спонтанно използва обръщението „мама“. Детето дава заявки за следващи срещи с
майката. Майката демонстрира увереност в отношенията с детето ***.Майката
демонстрира умения за добро родителстване, в състояние да мотивира и стимулира
детето в бъдещото му развитие. Налице е сериозен конфликт между двете семейства
и въвличане на малолетната *** в семейния конфликт. Детето е жертва на
психически тормоз. Контактите на детето с майката се препятстват директно и
индиректно чрез манипулация и въздействие от страна на роднини на детето по
бащина линия.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.59, ал.9 СК:
Предявената
искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал. СК
Съгласно Постановление № 1
от 12.11.1974 Г. по ГР. Д. № 3/1974 Г., ПЛЕНУМ НА ВС и съгласно чл.59, ал.2 СК съдът постановява
при кого да живеят децата и на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права. Съдът е длъжен да
определи и мерки относно личните отношения между децата и родителя, на когото
не е предоставено упражнението на родителските права. Това съдът следва да
направи като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да
определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава
нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените
мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове
между родителите.
Упражняването на
родителските права и определените мерки могат да бъдат изменени по молба на
единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се изменят. Правната
възможност да се измени упражняването на родителските права и мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с
родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за
правилното упражняване на родителските права.
Разпоредбата на чл. 59,
ал. 9 от СК има предвид не нови данни за стари факти, а нови обстоятелства,
настъпили след влизане в сила на решението, които са променили съществено
обстановката и начина на отглеждане и възпитание на детето, че с оглед
интересите му се налага изменение постановените мерки и предписване на нови
/виж Р -1454-1971 г., Р-1571-1971 г. на ІІ г.о./. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане
на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано мерки спрямо детето и
да определи нови. Към така общо формулирана разпоредбата, могат да се отнесат
много конкретни хипотези, но основния и смисъл е, че трябва да е налице
новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на
постановените мерки. Съгласно трайната съдебна практика /ППВС № 1-74 г. / при
изменение на постановените мерки относно родителските права, са от значение
както измененията засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
съдебно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
си съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. За да
се постанови изменение мерките относно упражняването на родителските права по
реда на чл. 59, ал. 9 от СК е необходимо да са настъпили нови обстоятелства
след постановяване на решението и те да са предизвикали промяна в положението
на децата и ефикасността на взетите по рано мерки /ППВС-1-1974, Р 1571-1971 г.
на ІІ г.о/. Изменението трябва да бъде съществено, като се преценят промените
засягащи положението на детето с оглед интересите на последното.Избирането на
тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата
се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя
въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. По
вътрешното им съдържание новите
обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната
среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия,
до ефикасността на определения режим на лични контакти и т. н. Във всички
случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят
същото.
Съдът намира, че е налице
трайно изменение в обстоятелства, при които е определено упражняването на
родителските права по отношение на детето, както и издръжката му, макар че от
предходното определяне не е изминъл много дълъг период от време. Налице е
промяна по отношение на упражняващия родителските права родител, както и по
отношение на майката. За бащата, който след постаняваване на решението, с което
му е предоставено упражняването на родителските права е настъпила трайна
обективна невъзможност да полага грижи за детето ***, както и да упражнява
родителските права, тъй като същия е започнал да изтърпява наказание „лишаване
от свобода“, от което остава да изтърпи повече от 10 години. По същество за
него няма да бъде възможно да полага непосредствени грижи за детето почти до
навършването на пълнолетието му. Установи се, че бащата е полагал адекватни
грижи за детето докато е имал тази възможност, но понастощем детето се отглежда
в семейната среда на бащата като непосредствена обгрижваща фигура е бабата по
бащина линия ***, която видно от заключението на съдебно-психологическата
експертиза има негативно влияние върху психологическото състояние на детето,
макар да му осигурява адекватна грижа за битовите му условия. Налице е трайна
промяна в посока повишаване на родителския капацитет на майката Л.И., която има
необходимите условия да полага грижи за детето в своята семейна среда. Тя може
да разчита на подкрепата и на настоящия си съжител, с който имат дете. От
съществено значение е и желанието на детето *** да живее с майката Л.И.,
установено от съдебно-психологическата експретиза, като е установена силната
емоционална връзка на привързаност на детето с майката.
Поради изложеното следва
упражняването на родителските права по отношение на детето *** *** да бъде
предоставено на майката Л.И..
На бащата следва да бъде
определен подходящ режим на лични отношения с детето *** *** с оглед запазване
на изградената емоционална връзка между тях. Следва да бъде съобразен факта, че
майката живее в ***, а бащата изтърпява наказание лишаване от свобода при определяне
на режима на лични контакти. По изложените съображения, съдът намира, че би
било най-подходящо режима на лични контакти на бащата с детето *** да бъде: всяка
втора и четвърта събота или неделя от
месеца от 10 ч. в събота до 16,00 часа в неделя без преспиване при бащата,
както и да ги взема по един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада
с платения годишен отпуск на майката. Както и детето да осъществява лични
контакти с бащата всяка сряда и всяка неделя чрез техническо средство- телефон
или интернет средство за комуникация с продължителност от 15 минути всеки
контакт, осъществен, чрез телефонния номер, ползван от детето, а при липса на
такъв, на телефонния номер ползван от майката.
Следва бащата да бъде
оъден да плаща издръжка на детето ***. По делото не е спорно, че бащата
изтърпява наказание лишаване от свобода и не реализира трудови доходи. От друга
страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като се
отчете и безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца,
за разлика от издръжката по чл. 144 СК. Предвид горното следва извода, че на детето
следва да бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да му
гарантират нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му
живееха заедно. При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и
нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от
предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на
правоимащия и възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се
следва една минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една
четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата /понастоящем 105 лв./.
Тази материална разпоредба е с императивен характер и не подлежи на преценка от
съда, каквито и да са материалните възможности на задължения родител.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 105 лв., а за разликата до претендирания
размер от 120,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.127а СК:
При извода за основателност на искът с правно основание чл.59, ал.9 СК,
съдът дължи произнасяне и по евентуално съединения иск с правно основание
чл.127а СК.
Предявеният иск като такъв с правно основание чл.127а ал.3 във връзка с
ал.2 от Семейния кодекс е допустим - производството по делото е образувано по
молба на активно легитимира страна в процеса, пред надлежния съд - по настоящ
адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК, въпросите, свързани с пътуване
на детето в чужбина и издаване необходимите документи за това, се решават по
съгласие на родителите, като при невъзможност да бъде постигнато такова в ал. 2
от същата разпоредба е предвидено, че спорът между тях се разрешава от районния
съд по настоящия адрес на детето. Допустимостта на молбата е обвързана с
липсата на съгласие, постигнато между родителите за пътуване на детето в
чужбина и издаване на необходимите документи за това. В настоящия случай
несъмнено се установи липсата на съгласие. Установи се, че майката на детето
иска да извежда децата зад граница, в ***, придружавана от майка си за срок от 3
години, считано от влизане в сила на съдебното решение. Съдът намира, че изцяло
в интерес на детето е да му бъде дадена възможност за напускане пределите на
страната, с оглед разширяване на мирогледа му и обогатяването му още от ранна
детска възраст и осигуряването на по-пълно развитие и израстване като личност. Установи
се, че майката на детето живее и работи в ***, поради което следва да бъде
дадена възможност на детето то да пътува свободно в дадения срок до ***.
Основателността на молбата за заместване съгласието на ответника, се обуславя и
от прогласеното в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република
България основно право на всяко физическо лице свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва в рамките на територията на страната и да
напуска нейните предели. Липсващото съгласие на бащата ограничава упражняването
на това конституционно закрепено право, което противоречи на интересите на
детето. По тези съображения съдът намира молбата за основателна, поради което
следва да бъде уважена, като бъде постановен акт на спорна съдебна
администрация, който да замести липсващото съгласие на бащата за пътуване на детето
*** *** до ***, при майката Л.И., придружавана от майката за период от 3
години, считано от влизане на решението в сила.
Несъмнено се установи, че е възникнала нужда от издаването на документ за
задгранично пътуване на детето в чужбина, поради което и съгласно разпоредбата
на чл.76 т.9 от Закона за българските лични документи, чл.45 от същия закон и
чл. 23 от Правилника за българските лични документи на същото по реда на
чл.127а от Семейния кодекс, съдът следва да даде разрешение, замествайки
съгласието на бащата на децата да бъде издаден документ за самоличност.И от
фактическа и от правна страна настоящия съдебен състав приема, че е в интерес
на детето същото да получи разрешение да бъде издаден задграничен паспорт.
Именно в този дух е и волята на законодателя възприета в разпоредбите на
Семейния кодекс, съгласно който основополагаща роля при формирането на
вътрешното убеждение на съда са интересите на детето и съответно тяхната
закрила. Мотивиран от горното съдът приема, че предявения иск с правно
основание чл.127а ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния кодекс е изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се разреши на детето *** ***
да получи задграничен паспорт, като съответното ОД на МВР издаде задграничен
паспорт на детето при подадено заявление само от неговата майка без съгласието
на бащата. Водещ критерий са интересите на детето.В негов интерес е да не бъде
ограничавано правото му на свободно напускане и връщане в страната, като му
бъде издаден и международен паспорт.Детето не може да бъде ограничавано да
напуска страната без да има основателни причини и да е налице опасност за
неговото физическо или психическо развитие. Детето има право на паспорт,
необходим за преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина.
Издаването на тези документи предполага съгласие на двамата родители,като
липсата на съгласие от страна на бащата
следва да бъде заместено от решението на съда.
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответника да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените от нея деловодни разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, международен социален доклад и депозит за ВЛ в размер на 1832,25
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
При този изход на делото
ответника Т.Д.Й. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Плевен ДТ
върху присъдената издръжка в размер на 151,20 лв.
По така изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 СК, определените с Решение
№1458/02.10.2014г., постановено по гр.д.№ 2850/2016 по описа на РС-Плевен МЕРКИ ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА,
ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА по отношение на детето *** с ЕГН ********** В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетното дете *** с
ЕГН ********** на майката Л.Р.И., ЕГН********** и определя местоживеене на
детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА бащата Т.Д.Й., ЕГН********** с детето *** с ЕГН **********
КАКТО СЛЕДВА : всяка втора и четвърта събота или неделя от месеца от 10
ч. в събота до 16,00 часа в неделя без преспиване при бащата, както и да го
взема по един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката. Както и детето да осъществява лични контакти с
бащата всяка сряда и всяка неделя чрез техническо средство- телефон или
интернет средство за комуникация с продължителност от 15 минути всеки контакт,
осъществен, чрез телефонния номер, ползван от детето, а при липса на такъв, на
телефонния номер ползван от майката.
ОСЪЖДА Т.Д.Й., ЕГН**********, да заплаща на детето *** с ЕГН ********** чрез неговата майкат
и законен представител Л.Р.И., ЕГН**********,
ежемесечна издръжка в размер на 105,00
лв /сто и пет лева/, платими до 30–то
число на съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за
разликата до предявения размер от 120 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Т.Д.Й., ЕГН**********, за пътуване
на детето му *** с ЕГН **********, до ***, придружавано от неговата майка Л.Р.И.,
ЕГН********** за период от 3 години, считано от влизане на решението в сила.
РАЗРЕШАВА на детето *** с ЕГН ********** да се издаде
задграничен паспорт, без съгласието на неговия баща Т.Д.Й., ЕГН**********, по
подадено заявление от неговата майка – Л.Р.И., ЕГН**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т.Д.Й., ЕГН**********
да плати на Л.Р.И., ЕГН********** сумата от 1832,25 лв. направени деловодни
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, международен социален
доклад и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Т.Д.Й., ЕГН**********
*** държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 151,20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: