Решение по дело №174/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Корфонозова срещу Решение № 27/14.01.2025 г., постановено по а.н.д. № 1835/2023 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменен ЕФ № ********** на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер [рег. номер]. на „Юнион Ивкони“ ООД - София, представлявано от И. Д. С. на осн. чл. 187а ал.2 т.3 вр. 179 ал.3б ЗДвП за нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП – незаплатена пътна такса от тежкотоварен автомобил по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата съобразно категорията ППС.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че нарушението е ясно и конкретно описано с всички негови съставомерни признаци, регистрирано е и доказано чрез електронната система на АПИ за събиране на пътни такси, наложено е предвиденото в закона наказание. Счита за неправилни мотивите за нарушен принцип на пропорционалност. Пледира за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по касация –„Юнион Ивкони“ ООД - София, чрез адв. А. И. от АК – София, счита за правилно позоваването на Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. по отправено преюдициално запитване по идентичен казус, което гласи, че националната правна уредба за налагане на административно наказание и компенсаторната такса във фиксиран размер при незаплатена или частично заплатена тол такса от тежкотоварни автомобили е в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и следва да не се прилага, поради противоречие с правото на ЕС, с което обосновава незаконосъобразност на ЕФ. Моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване решението на СЕС по преюдициалното запитване, решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд е отменил ЕФ поради противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС и принципа за съразмерност.

Настоящият касационен състав, счита, че от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин извършването на соченото нарушение и при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушението е установено и заснето от АПИ с техническо устройство, поставено на пътя, което е част от въведената електронна система за събиране на пътните такси по чл. 10 ал.1 от ЗП, въз основа на което е издаден електронния фиш. Приложената по делото справка от електронната система доказва по несъмнен начин, че заснетото ППС с описаните технически данни съгласно приложения регистрационен талон, собственост на дружеството и ползвано от същото дружество, е преминало в посочения участък от пътя, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Установено е от справка от доставчика на услугата за тол таксуване, с който дружеството има сключен договор и заплаща фактурираните такси, че бордното устройство е било изключено и не е подавало тол данни в рамките на три дни. В обстоятелствената част на ЕФ не е посочено какво е изминатото разстояние без заплатена тол такса.

Съгласно чл. 102 ал.2 ЗДвП задължение на собственика на ППС е да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал.1 ЗП според категорията на ППС.

Административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана с предвидената за това нарушение имуществена санкция в чл. 179 ал.3б вр. чл. 187а ал.2 т.3 ЗДвП от ЗДвП, която е във фиксиран размер [рег. номер]. и не позволява конкретна преценка и възможност на съда да намали размера на наказанието съобразно обстоятелствата за всеки отделен случай. В ЕФ е посочено, че независимо от наложеното административно наказание дружеството дължи и съответната такса, изчислена по чл. 10б ал.5 ЗП съобразно категорията на ППС за конкретния тол сегмент в размер на 119.00 лв. Дава се възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750 лв., която също е във фиксиран размер за товарен автомобил с обща технически допустима максимална маса над 12 т с четири и повече оси.

С последваща законодателна промяна на чл.10б ал.7 и ал.8 ЗП (ДВ- бр.13 и 14, в сила от 13.02.2024г.) в подобни на процесния случай при пълно или частично недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика/ползвателя се предоставя възможност да заплати тол таксата за преминаване през съответните участъци в срок от 14 дни, считано от получаването на уведомление от доставчика на услугата за пътно таксуване, който е установил недекларирани тол данни, като в уведомлението се съдържа и размера на незаплатените тол такси. При заплащане на таксата в указания 14-дневен срок административно-наказателно производство не се образува. Но такава възможност за уведомяване, след което при неплащане да последва санкция, не е била предвидена при действалата към момента на нарушението законова уредба.

Решението е правилно, предвид наличието на противоречие на установената в националното право система от наказания и компенсаторни такси във фиксиран размер с правото на ЕС и конкретно с изискването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО за съразмерност, което да позволява на националния съд конкретна преценка за размера на наказанието според обстоятелствата за всеки конкретен случай, поради което установената в закона система от наказания не следва да се прилага.

С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел по отправеното до него преюдициално запитване, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административно-наказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер. От една страна се дължи заплащане на дължимата такса за целия тол сегмент, без значение на конкретно изминато разстояние, и отделно се налага административно наказание във фиксиран размер 2500 лв., с възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност като се заплати компенсаторна такса във фиксиран размер от 750 лв., което е също вид парично обезщетение и може да се приравни по същността си на намалена санкция, доколкото засяга имуществото на нарушителя.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за касационната инстанция, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и упражненото процесуално представителство чрез депозиран подробен писмен отговор и писмено становище като не надвишава съществено определеното в чл. 7 ал.2 т.2 вр. чл. 18 ал.2 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според размера на санкцията.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/14.01.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1835/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД - София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.