Р Е Ш Е Н И Е №
І-349
град Бургас ,03.05.
2018 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................03.05.................
през
две
хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ
: Таня Русева-Маркова
мл.с. Сияна Димитрова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...в.гр.д. № 585 по описа
за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл. 435 ал. 2 и сл. ГПК и е образувано по повод жалбата на Д.И.
Ш. от гр.С. против действията на
частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова по изп.д. № 151/2018г. по описа му , изразяващи се в
насочване на принудителното изпълнение върху
недвижим имот –1/2 ид.част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67800.8.165.2.7 – ателие за творческа
дейност с площ от 99,37 кв.м. ,с
административен адрес в гр. С. ,общ.С. ,местността „Б.“,ул.“В.П.„ № 208 ,бл.сграда „*“,ет. * ,апелие * .Сочи се
в жалбата ,че действията са незаконосъобразни ,тъй като посоченият недвижим имот е несеквестируем по
смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК . В
подкрепа се навеждат съображения.Моли се за отмяна на атакуваните действия.Прави
се и възражение за прекомерност на приетото за принудително събиране адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя .
Взискателят
– ответник по жалбата я оспорва .Твърди
,че след извършеното проучване по
изпълнителното дело е установено ,че длажника-жалбоподател е собственик на жилищен имот ,придобит преди брака –дворно
място от 820 кв-.м. ,заедно
с жилищна пострйка от 80 кв.м. в с. Г.,бобщина Драново .Сочи се и че
длъжницата-жалбоподател и съпругът й пребивават и живеят преимуществено във
Великобритания ,където са собственици на друго жилище ,а и процесният
имот ,към който е насочено принудителното изпълнение не представлява жилищен
имот ..Моли се за потвърждаване на
атакуваните действия на ЧСИ.В подкрепа се сочат съображения.
В приложеното от частния съдебен изпълнител становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се изразява мнение относно неоснователност на жалбата .
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното
дело е образувано по повод молбата на „Сторкс
КМС“ЕООД –гр. Бургас въз основа на издаден изпълнителен лист против
длъжника Д.И. Ш. ,с настоящ адрес гр.
С., по т.д. № 306/2015 г. по описа на СГС за сумата 25 000 евро –получена без
правно основание ,ведно със законната лихва от 01.08.2014 г. до погасяването
й,както и 11200,52 лв. – разноски .В
молбата за образуване взискателят е посочил
способ за изпълнение – опис ,оценка и публична продан на недвижимо
имущество ,собственост на длъжника ,находящо се в гр.
С. ,както и налагане на обезпечителни мерки –възбрана на недвижими имоти и
запори на банкови сметки Връчена е на длъжника покана за доброволно изпълнение
на 25.02.2018 г. .За обезпечаване на вземането е наложена и възбрана на няколко
недвижими имота ,както и върху собствения на длъжника недвижим имот ––1/2 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.8.165.2.7 по КККР на гр. С. –
ателие за творческа дейност с площ от
99,37 кв.м. ,с административен адрес в
гр. С. ,общ.С. ,местността „Б.“,ул.“В.П.„ № *** ,бл.сграда „*“,ет. * ,ателие * ,ведно с прилежащите
9,94 кв.м. ид.части от общите части и 3561 кв.м. от тераса-джакузи.Длъжницата
е уведомена за насрочения опис и оценка на възбранения
имот – на 27.03.2018 г. Освен това е наложена и възбрана на недвижим имот ,находящ
се в с. Здравец ,община Аврен-1/2 ид.част от дворно
място от 600 кв.м. ,заедно с трайни насаждения и подобрения в него ,както и на
имоти в с. Г. ,общ.Д.
–дворно място от 820 кв.м. с полумасивна жилищна постройка и недвижими имоти в с. Б.
,общ.С. и с. З. ,общ. С. Длъжикът
е уведомен за всички тези действия на ЧСИ .
Настоящото
производство е висящо по жалбата на
длъжника против насроченото принудително
изпълнение – опис и оценка на недвижимия имот в гр. С. ,описан по-горе .Твърди
се от жалбоподателя ,че насочването на
принудителното изпълнение върху притежавания от него имот - жилище
е в противоречие със забраната по чл. 444 т. 7 от ГПК ,тъй като имотът е
несеквестируем по смисъла на тази разпоредба –длъжницата и съпруга й не притежават
никакви други недвижими имоти
,включително жилищни и имотът ,към който
е насочено принудителното изпълнение представлява единствено жилище за нея и
семейството й.
Представени
са акт за граждански брак и нотариален акт за придобиване собствеността
върху процесния имот , както и документи относно имота в с. Г.
От
събраните по делото писмени доказателства относно имуществото на длъжницата-жалбоподател настоящият съдебен състав счита ,че в случая
не е налице хипотезата на чл. 444 т. 7
от ГПК ,при което насочването на принудителното изпълнение по отношение на цитирания
имот не е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .В подкрепа
на извода трябва да се посочи следното :
Логиката
на несеквестируемостта се състои в това да не бъде третирано едно лице
антихуманно тогава ,когато не е
изпълнило доброволно едно свое имуществено задължение и
когато по искане на негов
кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.Институтът идва да
коригира в интерес на подложената на
принуда личност общия принцип на чл. 133 от ЗЗД ,подчиняващ
цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане.Целта е да се
гарантира на длъжника ,че принудата върху
него ще бъде упражнена в такива рамки
,които да не застрашават съществуването му
и възможността да преживява нормално за в бъдеще . Несеквестируемостта по чл.444 ,
т.7 от ГПК би могла да обхване само имот , който
представляват жилище , предназначен за задоволяване на жилищни нужди .
Тази забрана не обхваща нежилищни имоти като вили , ателиета, студия , складове
и пр. , служещи за задоволяване на нежилищни нужди – за сезонно ползване , за
почивка , за творчество и др. Притежаваното от длъжника студио не
е жилище по смисъла на пар.5 , т.30 от ДР на ЗУТ ,
вр. чл.40 от ЗУТ , нито са ангажирани доказателства , че трайно е
използвано за задоволяване на жилищни нужди . Ето защо съдът намира
, че този имот на длъжника не подава в хипотезата на чл.444 ,т.7 от ГПК ,
поради което няма пречка за насочване на принудително изпълнение спрямо
него - съгласно разпоредбата на чл.133 от Закона за задълженията и
договорите цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори . На длъжника не е предоставена възможност за избор на обекта на изпълнение
чрез изявление до съда. Както стана дума по-горе ,целта на разпоредбата на чл.444 , т.7 от ГПК е да
бъде гарантирано житейското оцеляване на длъжника чрез ненарушаване
на жилищната му нужда , в граници определени по съответния ред с
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство ,
приета с ПМС № 31 / 2008 год. . Извън изложеното по-горе следва да се има
предвид , че длъжникът е титуляр на право на собственост върху
жилищен имот –дворно място с полумасивна жилищна сграда в с. Г. ,община Д. ,поради което и
правилно ЧСИ е допуснал налагането на
обезпечение върху този имот ,но не е насочил изпълнението върху него
.доколкото имотът може да удовлетворява жилищната нужда на длъжника и
не следва да е предмет на принудително
изпълнение . Ето защо с продажбата на притежаваното от
длъжника ателие/за задоволяване на индивидуална творческа дейност
/ , за което не са представени
доказателства да се ползва като жилищен имот , в случая не би могла да се
наруши гаранцията предвидена от законодателя с разпоредбата на чл.444 , т.7 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе
съдът намира жалбата за неоснователна , поради което същата следва да
бъде оставена без уважение .
Относно възражението за
прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение следва да се посочи,че процесното
адвокатско възнаграждение е прието като
разноски за събиране по изпълнителното дело ,заедно с главницата , лихвите и начислените такси и разноски
по ТТР към ЗЧСИ,направени в хода на производството .Към момента на
образуване на изпълнителното дело ЧСИ не разполага с правомощие да намалява или
увеличава адвокатското възнаграждение /може едонствено
да откаже частично или изцяло
събирането на договорената сума /.Няма спор ,че взискателят ,по чиято молба са
предприети изпълнителните действия ,като страна в изпълнителното производство
има право на разноски ,в това
число и на адвокатското възнаграждение
,като същите следва да се понесат от длъжника.С оглед разясненията
,дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС“ Първоначалният взискател прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се
признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при
възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да
определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението
на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя
изпълнителния способ. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането,
или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична
продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта
в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на
възложеното за събиране вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е
поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят
постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този
ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и
възнаграждението на един адвокат. Ако е поискано извършването на други
изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна
стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по образуването на
изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. „Следователно
съдебният изпълнител следва да съобрази
размера на адвокатското възнаграждение
не с цялостното изпълнение , а с оглед
съответния изпълнителен способ и
удовлетворената част от дълга след
неговото прилагане ,както и с оглед
действителната правна и фактическа сложност на контретното
изпълнително дело . В случая са
приложени множество изпълнителни способи /възбрани ,описи ,оценки ,продажба на
недвижим имот /.От заключението на вещото лице
определеният материален интерес ,от който ще се удовлетворява вземането
на взискателя е в размер на 77 686 лв. .Съобразно този материален интерес
,предприетите изпълнителни действия с различни спосочи и с оглед правната сложност на делото приетото адвокатско възнаграждение не се
явява прекомерно ,поради което и в тази част жалбата следва да бъде оставена
без уважение .
Мотивиран от горното и на осн.
чл.437 от ГПК , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.И. Ш. ,ЕГН
********** от гр. С., съдебен адрес – гр. София,жк“Лозенец“,ул.“Бигла „ №
19 ,ет. 3 –чрез адв. Мартин Пейчев –САК против действията на Частен съдебен изпълнител Ивелина божилова ,рег. № 800 по изп.д. № 20188000400151/2018г. по описа му ,
изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение- налагане на възбрана
,насрочване и извършване на опис и оценка на
недвижим имот –1/2 ид.част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67800.8.165.2.7 по КККР на гр. С. – ателие за творческа дейност с площ от 99,37 кв.м. ,с административен
адрес в гр. С. ,общ.Созорол
,местността „Б.“,ул.“В.П.„ № *** ,бл.сграда „*“,ет. * ,ателие * ,ведно
с прилежащите 9,94 кв.м.
ид.части от
общите части и 3561 кв.м. от тераса-джакузи,както и против постановлението за приемането на
разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.