Р Е Ш
Е Н И Е-2
Гр.В.
23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при
секретаря В.К...........................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. в.гр. дело № 453 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение от 24.06.2019 г. по гр.д.№141/2019 г. по
описа на Районен съд-Б. е отхвърлен предявеният от К.И.Б. с ЕГН **********,*** иск
срещу М.С. С. с ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 109 ЗС с искане да премахне находящите се в неговия имот с
идентификатор 48489.26.511 по КК и КР на град М. дървета и храсти на разстояние
,по - малко от нормативно определеното по границата с имот 48489.211.510 поради
изпълнение, настъпило в хода на производството.
Осъден е М.С.С.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 895.68
лева направени разноски.
Срещу решението е подадена жалба от К.И.Б. *** с ЕГН: **********,
като в жалбата се твърди ,че съдът е следвало да
прекрати производството по делото поради
настъпила недопустимост на иска в хода на процеса, като се осъди ответникът да заплати на ищеца деловодните
разноски, които последният е направил по негова вина.Със своето решение съдът
правилно бил присъдил на ищеца деловодните
разноски,но неправилно предявеният иск бил отхвърлен като неоснователен, вместо производството
по делото да се прекрати, каквато била и практиката на ВКС.Поддържа, че действията на ответника по
удовлетворяване претенциите на ищеца, извършени в хода на процеса, не можели да доведат до неоснователност на иска.Такива действия
допълнително подкрепяли твърденията на
ищеца, че към датата на предявяване на иска, претенцията му е била основателна.Последващото
датата на предяваване на иска удовлетворяване на заявените претенции можело да обоснове само прекратяване на производството, тъй
като продължаването му ставало
безпредметно-ищецът вече нямал нужда да се
снабдява с решение за принудително прекратяване на действия, щом тези действия
вече били
прекратени.
По горните
съображения се иска да се отмени
първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен и да се прекрати
съдебното производство.
Ответната страна по същество не взема отношение.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа и правна страна следното :
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен
в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на
страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и
обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба от ищеца е подадена в преклузивния срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна,
поради следните съображения:
Производството е по иск с правно основание чл.109 ЗС.
Предмет на делото е негаторен иск, предявен от К.И.Б.
срещу М.С.С. с искане ответникът да премахне находящите се в неговия имот с
идентификатор 48489.26.511 по КК на град М. дървета, които се намират на
границата с имота на ищеца с идентификатор 484489.26.510 на разстояние по-малко
от нормално установеното, както и да премахне храстите, които пречат за
ползването на имота му. В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът е възразил
срещу предявения иск. Навел е твърдения, че в миналото неговия имот и този на
ищеца са били един общ имот, т.е. не имало граница, от която да бъде спазвано
отстояние за различните видове насаждения; че той лично не е засаждал нито
дървета, нито храсти, но след като се запознал със състоянието на имота си,
предприел действия по отстраняване на растителността в близост до оградата с
ищеца; че причина за състоянието на имота е и поведението на ищеца, който лично
или като процесуален представител на други съседи водел няколко съдебни
производства ,с което го поставял „в
положение на финансова нестабилност и безизходство „.
Установено е и не се спори от страните, че ищецът е
собственик на имот с идентификатор 484489.26.510 по КК на град М.. Ответникът е
отразен в кадастралните регистри като собственик на съседния имот с кратък
идентификатор 511. На 26.11.2018 година в присъствието на страните по делото
вещото лице Т. С. е посетило двата имота на място и установило, че ивицата от 3 метра по границата
с имота на ищеца е изчистена от дървета и храсти (л.68-69 от делото на РС – М.).
По данни на ответника изрязването на дървесните видове и храсти е извършено на
14 — 15.11.2018 година. В проведеното съдебно заседание на 12.12.2018 година
при изслушване на вещото лице, последното е взело становище, че преди
изрязването дърветата са създавали
затруднения, като е обяснил и механизма, по който са пречили. Прието по делото
е и разрешение за отсичане на дървета в земеделска земя, издадено на ответника (л.
79 от делото на РС – М.), където е записано, че мотив за отсичането е
почистване на границата на имота. В същото съдебно заседание ищецът е заявил,
„че към настоящия момент лозето на ответника е изчистено от дървета и храсти на
разстояние 3 метра от границата между нашите два имота, което задоволява моя
правен интерес и поради това считам, че не следва да продължава производството
по установяване на моментното състояние на имота на ответника, но тъй като
ответникът е изрязал дърветата и храстите така както аз съм поискал с исковата
молба в хода на процеса и след завеждане на делото, а именно 2,5 месеца
по-късно и с това е станал причина за завеждане на делото претендирам в случая
единствено заплащане на деловодните разноски, които съм направил и за които
представям предварително списък" (л.89 от делото на РС М.).
При така установеното районният съд приел, че следва да отхвърли предявения иск,
отчитайки фактите, настъпили до приключване на съденото дирене съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.З ГПК (ищецът не е предприемал действия по оттегляне или отказ от
иска),като изложил подробни доводи в тази насока.Съдът приел,че ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Изявлението на ищеца в съдебно заседание от 12.12.2018 година, че е
удовлетворен, съдът приел в смисъл на потвърждение, че действително след
завеждане на делото спорните насаждения по границата между двата имота са премахнати.
След като този факт бил настъпил в хода на съдебното производство, то съдът
следвало да го вземе предвид и да отхвърли предявения иск. Това обаче не
освобождавало ответника от задължението да заплати направените от ищеца в
производството разноски.
Въззивната инстанция намира ,че мотивите на районния
съд по същество са правилни ,но диспозитивът на съдебния акт следва да бъде
коригиран съгласно задължителната практика на ВКС.
Липсата на правен интерес, начална или настъпила в
хода на делото, безспорно обуславя недопустимост на предявения иск и води до
прекратяване на делото / Решение № 182/
20.08.2018 година на ВКС ,второ отделение, Търговска колегия по т.дело № 2447
/2017 година /.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, за чието наличие съдът във
всяка инстанция следи служебно до приключване на съдебното дирене съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК /Решение № 107 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №78/2010 г., I
г. о., ГК/ и е длъжен да прекрати производството непосредствено след
констатацията, че правният интерес не съществува – независимо поради отпадането
му в хода на делото или отсъствието му изначално към момента на предявяването
на иска /в този смисъл определение № 154 / 22.08.2018 г. на ВКС , Гражданска
колегия, Второ отделение по ч. гр. д. № 2174 по описа за 2018 г. /.
С оглед на гореизложеното районният съд е следвало да
прекрати производството по делото ,тъй като ответникът в хода на процеса е
удовлетворил правния интерес на ищеца като
е премахнал дърветата и храстите,намиращи се на по-малко от 3 м. от
имотната граница и по този начин първоначално съществуващия правен интерес на
ищеца да води делото е отпаднал в хода на процеса.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Такива не следва да се присъждат ,тъй
като от страна на въззивника е направено изявление,че не претендира разноски и тъй като ответникът не е
дал причина за завеждане на делото пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
от 24.06.2019 г. по гр.д.№141/2019 г. по описа на Районен съд-Б. ,с което е
отхвърлен предявения от К.И.Б. с ЕГН **********,***
иск срещу М.С. С. с ЕГН **********,***
иск с правно основание чл. 109 ЗС с искане да премахне находящите се в неговия
имот с идентификатор 48489.26.511 по КК и КР на град М. дървета и храсти на
разстояние ,по - малко от нормативно определеното по границата с имот
48489.211.510 поради изпълнение, настъпило в хода на производството,вместо
което ПОСТАНОВЯВА :
П. производството по гр.д.№141/2019 г. по описа на
Районен съд-Б. .
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/