Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 154 13.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4257 по
описа за 2019 година.
Предявените искове намират основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Металикапрома инженеринг“ ЕООД твърди, че е
сключил с ответника рамков договор за извършване на строително-монтажни работи
от 16.01.2018г. Конкретните строителни работи били възложени с две писма - № 3
от 09.08.2018г. и №4 от 09.08.2018г. В качеството си на изпълнител ищецът
извършил възложените в тях работи, като същите били приети и за дължимите суми
били издадени две фактури. Падежът на задълженията по фактурите бил настъпил
без да е налице коректно изпълнение от страна на възложителя. Поради това се
иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати следните суми: 227,52 лв.
по фактура №70 от 20.09.2018г., както и мораторна лихва върху нея в размер на
10,80 лв. за времето от 25.09.2018г. до 14.03.2019г.; 4596,82 лв. по фактура №69
от 20.09.2018г., както и мораторна лихва върху нея в размер на 218,35 лв.
времето от 25.09.2018г. до 14.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците. Претендира и разноските в производството, включително по
обезпечаване на иска.
Ответникът „Сиенит строителна група“ АД не отрича
съществуването на вземанията. Сочи, че претенциите в голямата си част са
погасени поради плащане. Възразява срещу размера на претендираните от ищеца
разноски.
Съдът намери за установено следното:
Не се спори между страните и се
установява от представените писмени доказателства, че на 16.01.2018г. между
страните е сключен договор за извършване на строително-ремотни работи с рамков
характер. Съгласно него ищецът като изпълнител приел да извършва по възлагане
на ответното дружество строително-ремонтни работи в обект „Г. П.“ АД / лист
7/. Такова възлагане е било извършено с
две писма №3/09.08.2018г. и №4/09.08.2018г. /лист
12 и 18/, като описаната в тях работа
била приета с протоколи от 20.09.2018г. и 20.09.2018г. /лист 15 и 21/.
Установява се, че във връзка с изработеното били издадени две фактури №
69/20.09.2018г. за 4596,82 лв. с ДДС и 70/20.09.2018г. за 227,52 лв. с ДДС /лист 24 и 17/.
На 25.03.2019г. ответникът превел по
сметката на ищеца сумата 8412,35 лв. с посочено основание „ фактури 48,69 и
70“, а на 01.04.2019г. – сумата 221,12
лв. с основание „ лихви по фактури“ /
лист 55 и 56/.
След извършено признание от страна
на ищеца по делото е безспорно, че така направените плащания са погасили
задълженията за главница и обезщетение за забава, претендирани с настоящия иск.
Установява се също така, от
приложеното дело №4135/19 г. на ПРС, че преди дата на завеждане на исковете, в
полза на ищеца е било допуснато обезпечение с определение от 14.03.2019г.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ищеца и
ответника е налице сключен договор за изработка, по които ищецът е изпълнител,
а ответникът възложител. Възложителят дължи заплащане на възнаграждение за
приетата работа – чл.266 ал.1 ЗЗД.
Безспорно е също, че след датата на
завеждане на настоящото дело -
15.03.2019г. е извършено плащане на дължимите главници и лихви по двете
фактури.
При така установеното съдът намира,
че предявените искове следва да бъде отхвърлени, като погасени поради плащане.
По
разноските:
Плащането от страна на ответника е
осъществено след датата на образуване на делото, поради което ответникът се
явява причина както за завеждане на настоящите искове, така и за образуване на
производството по обезпечаване на иска. И двете производства нямаше да бъдат
заведени, в случай че задълженията по фактурите бяха изпълнени в уговорените
срокове. Ето защо разноските следва да се възложат изцяло върху ответното
дружество. В исковото производство са направени от ищеца разноски в размер на
общо 1835,97 лв. от които 1450 лв. възнаграждение за адвокат. Относно
последното е направено възражение за прекомерност от страна на ответника, което
съдът намира за основателно, поради което и предвид невисоката фактическа и
правна сложност на делото следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на
700 лева. Поради това размерът на разноските за настоящото дело следва да се
определи на 1086 лв.
Разноските
по обезпечителното производство възлизат на 737,10 лв., включително и 690 лв.
за адвокатски хонорар. Последният не е прекомерен, предвид това, че минималният
размер на възнаграждението за този тип производства, съгласно Наредба №1 на
ВАдвС е 606 лв. Ето защо следва да се присъди пълният размер на разноските по
обезпечаване на иска.
С оглед изложеното в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски възлизащи общо на 2430 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
с осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Металикапрома инженеринг“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Карловска
№34А срещу „Сиенит строителна група“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Марица №154, бл.А, ет.10 относно заплащане на сумите:
4596,82 лева с ДДС – главница по фактура № 69/20.09.2018г., както и обезщетение
за забава върху нея от 218,35 лв. дължимо за периода 25.09.2018г. –
14.03.2019г.; 227,52 лв. с ДДС – главница по фактура № 70/20.09.2018г., както и
обезщетение за забава върху нея от 10,80 лв. дължимо за периода 25.09.2018г. –
14.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, като погасени поради
плащане.
ОСЪЖДА „Сиенит
строителна група“ АД да заплати на „Металикапрома инженеринг“ ЕООД, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2430 лв. /две хиляди четиристотин и тридесет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД