Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,14.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи май през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №17212/ 2018 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 26 000 лв., представляващи незаплатени здровноосигурителни и пенсионни вноски за периода от
16.06.1995 г. до 27.12.2018 г.
ИЩЕЦЪТ- С.М.В., ЕГН **********, твърди, че ответникът го е набедил пред
полицейските органи в два опита за убийство. Излага, че в резултат от неговото
поведение било образувано наказателно производство и за периода от 16.06.1995
г., когато е подадена първата жалба срещу него, и до настоящия момент не е
могъл да си намери работа, тъй като никой работодател не искал да работи с
лице, набедено за убийство.
ОТВЕТНИКЪТ – К.С.Я., чрез особен представител адвокат Л.Г., оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява възражение за погасяване
на вземането по давност. Прави доказателствени
искания.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е изискано и приложено като доказателство сл.д №149/2000г. по
описа на ССлС, пр.пр.№НСН
283/1997г по описа на СРП, от което е видно, че воденото срещу С.М.В. нак. производство
за престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК с
постановление на СРП от 10.10.2011г. е прекратено поради изтекла давност по отношение
на престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според
заключението на която обща сума на осигуровките за пенсия и за здравно
осигуряване за период 5 години назад от датата на завеждане на исковата молба(27.12.2018гщ. до
27.12.2018г. е 8 012.39лв.
Събрани са гласни
доказателства.
Разпитаният свидетел А.Д.А.
сочи, че познава ищеца С.М.В., но не познава ответника К.С.Я.. Не знае ищецът да е имал някакъв конфликт с някого и да е бил
следствен, не е присъствал на сбиване между ищеца и ответника, не знае ищецът
да е бил без работа. Твърди, че от 30 години не е виждал ищеца, познавал го от
дете.
И другият ищцов свидетел В.М.А. също сочи, че познава ищеца от малък,
но последно го е видял преди 10 години. Не познава ответника, не знае ищецът да
е имал конфликт с някого, някой да го е набедил в престъпление, не знае да е
търсил работа и да не е намирал такава. Познавал В. като добър майстор и човек.
Относими доказателства за
други факти по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът е неоснователен.
Претенцията е за обезщетяване на вреди от граждански деликт, чиито фактически състав включва извършването на противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили
вреди. Деянието следва да е виновно извършено, но вината се предполага - чл.45
ал.2 от ЗЗД.
При решаване на правен спор съдът изхожда от възведените
в исковата молба факти, въз основа на които ищецът претендира за него да е
възникнало спорното материално право. Понеже това са факти, от които ищцовата страна черпи права, по отношение на тях ищецът е
длъжен да проведе главно доказване – чл.154 от ГПК. Данните по делото следва да
изключват всички възможни вероятности фактите, твърдяни
от ищеца, да не са се осъществили.
Не се събраха доказателства по делото, от които да се установява ответникът да е извършил
твърдяното от ищеца поведение –набедяване в извършено престъпление. Дори обаче
да приемем, че той е сигнализирал органите на досъдебното производство, то това
поведение не е противоправно, доколкото не е
установено с влязла в сила присъда, че набеденото лице е невинно. Ето защо
сигнализирането до тези органи не е поведение, което в конкретния случай да
може да се квалифицира като противоправно. Твърдяното от ищеца деяние, от
което са настъпили за него
вреди, съставлява подаване на жалба
отответника до Прокуратурата. Отговорността за непозволено увреждане предпоставя вредите да са
от деяние, което е неправомерно. Действието по подаване
жалба до прокуратурата с твърдения за незаконни действия
на определено лице и молба за
съдействие за разрешаване на проблемите обаче не е противоправно. Прекратяването на прокурорска преписка поради липса на
данни за престъпление от общ характер или поради изтекла давност, каккъвто е настоящият случай, също не обуславя извод
за извършено противоправно деяние от подалия тъжбата
и това е така, защото право на
всеки гражданин е да сезира органите
на властта с искане за защита
на правата му, когато счита,
че те са
застрашени или накърнени от другиго
(Р-242-2009, ІІІ г.о.; Р-668-2010, ІV г.о.; Р-276-2009, ІІІ г.о.;
Р-1347-2008, ІІ г.о., О-25-2010, ІІІ г.о.). За да
е налице отговорност за вреди от
непозволено увреждане, е необходимо деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени
законови разпоредби. Такова нарушение би могло да
има, когато се упражнява определено
право, каквото деецът обективно не притежава, или
когато той има право, но
го упражнява не по определения
ред. Също така действие по
подаване на жалба до прокуратурата
с твърдения за престъпление би могло да е деликтно,
ако се установи
състав на набедяване или злоупотреба с право (О-17-2011,
ІV г.о.; Р-245-2014, ІІІ г.о.).
Такива твърдения в исковата молба не са изложени.
От друга страна, за да
се приеме за противоправно подобно поведение - състав на набедяване,
респ. злоупотреба от страна на
жалбоподателя, следва да бъде установена
субективна страна, а не да се
предполага умисъл.
Противоправността на деянието е елемент
от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, който съществува обективно. Липсата й е основание искът да бъде отхвърлен,
Когато не е налице който и да е от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, не може да се породи и
предвидената в чл.45 ал.1 от ЗЗД отговорност. Ето защо искът следва да се
отхвърли изцяло.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 26 000лв., предявен от С.М.В., ЕГН **********,***,
срещу К. С. Я., чрез особен
представител адвокат Л.Г..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен
срок от съобщението
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: