№ 848
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512310 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12310/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Е.К.“ ООД
гр.София ЕИК **** срещу решение №20135070 от 09.06.2021 г по гр.дело №28278/2020 г на
СРС , 75 състав , в частта , в която по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ е
отменено уволнението на Х. СП. К. ЛНЧ **** гр.София със заповед №13 от 31.05.2020 г на
управителя на ответника ; К. е възстановен на длъжността „техник“ и въззивникът е осъден
да заплати на К. сумата от 3661,32 лева обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение за периода 01.06.2020 г – 31.12.2020 г ; ведно със законната лихва от
01.07.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 372,24 лева разноски по
делото ; както и въззивникът е осъден да заплати по сметка на СРС 245,45 лева държавна
такса .
Въззивникът ВСС доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй
като ищецът злоупотребява с процесуални права , защото са му известни причините за
прекратяване на трудовия договор . СРС е следвало да допусне свидетелски показания за
поведението на ищеца – че не е работил качествено , искал е повишение на заплатата и след
като му е отказано е извършил много дисциплинарни нарушения . Управителят на
дружеството не е искал да му навреди , поради което го е уволнил поради обективна
невъзможност за неизпълнение на задълженията /чл.328 ал.1 т.12 КТ /.
Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва същата
1
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.07.2021 г и
е обжалвано в срок на 21.07.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел от фактическа страна , че ищецът е
заемал длъжността „техник“ при ответника с трудово възнаграждение от 1000 лева .
Отправено е от ответника предизвестие №1 от 01.05.2020 г за прекратяване на ТПО на
основание чл.328 ал.1 т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор – като предизвестието е връчено на ищеца на 05.05.2020 г . Впоследствие е
издадена заповед №13 от 31.05.2020 г на управителя на ответника , която е връчена на
ищеца на 02.06.2020 г.
От правна страна СРС е изложил мотиви , че при посочване в заповедта за уволнение на
основанието по чл.328 ал.1 т.12 КТ съдът трябва да изследва само наличието на това
основание . В случая в заповедта не са посочени факти и обстоятелства за наличие на
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор , нито има препращане към
друг документ . Едва в отговора на исковата молба се ангажират твърдения за основание за
уволнение , но това не може да санира заповедта за уволнение . Освен това твърденията на
ответника са предимно за липса на качества и за нарушения на трудовата дисциплина . Не
може да се приеме , че отсъствието от работа , включително поради временна
неработоспособност е наличие на основание по чл.328 ал.1 т.12 КТ.
Решението на СРС е правилно , като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд ,
при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Предявяването на процесните искове не може да се счете за злоупотреба с право – няма
данни ищецът да е завел исковете не с оглед последиците от тяхното уважаване , а само за да
увреди по друг начин права и законни интереси на ответника .
Правилно първоинстанционният съд не е допуснал разпит на свидетели на ответника . С
техните показания ответникът се домогва да доказва други основания , на които би могъл да
уволни ищеца – липса на качества или дисциплинарно уволнение . Тези основания са
ирелевантни , защото не са визирани в процесното предизвестие и заповед за уволнение .
Отделно , чрез свидетелите ответникът иска и да „мотивира“ процесната заповед , която е
2
очевидно неясна и бланкетна .
За уволнение на работник е необходима винаги писмена форма , като в случая тя е спазена ,
но при груби нарушения на КТ . Недопустими са свидетелски показания за опровергаване
съдържанието на изходящ от страната частен документ /чл.164 ал.1 т.6 ГПК/ , като
ответникът не твърди грешка или друг порок на волята при издаване на
предизвестието/заповедта за уволнение . Напротив , ответникът признава , че нарочно е
издал предизвестието/заповедта по чл.328 ал.1 т.12 КТ , а защитната му версия е , че не е
искал да урони престижа на работника с дисциплинарно уволнение . Дали това е така или
ответникът не познава добре българското законодателство или е имал други съображения е
без значение – меродавно е външно изразеното , а не мислените уговорки и скритите мотиви
на работодателя .
Законосъобразно първоинстанционният съд се е мотивирал , че както предизвестието , така
и заповедта за уволнение не съдържат никакви реални мотиви освен посочване на
разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12 КТ. Хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 КТ е обща. В нея
попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи да
изпълнява работата поради специфични изисквания на длъжността / решение №155 от
23.06.2015 г по гр.д. № 5924/2014 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС /. С оглед правото на защита на
работника това налага в съответната заповед/предизвестие да се посочат конкретните факти
и обстоятелства , поради които последният не може да продължи да работи на съответната
длъжност . Недопустимо е да се издаде бланкетна заповед/предизвестие като процесните ,
които да бъдат уточнявани впоследствие в исковото производство или да се изяснява
съдържането им с показания на свидетели.
За прецизност трябва да се посочи , че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с
изтичане на срока на предизвестие №1 от 01.05.2020 г връчено на ищеца на същата дата т.е.
ТПО е прекратено на 01.06.2020 г , а издадената впоследствие заповед №13 от 31.05.2020 г
на управителя на „Е.К.“ ООД , връчена на ищеца на 02.06.2020 г има само констативен
характер . В този смисъл са решение №416 от 03.12.2013 г по гр.д.№1844/13 г на ВКС ,
IV ГО, решение №53 от 16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г. на ВКС , ІІІ ГО , решение
№351 от 20.12.2011 г по гр. дело № 229/2011 г на ВКС , ІІІ ГО , решение №346 от 23.07.2010
г. по гр. дело № 468/2009 г на ВКС , ІV ГО и др.
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част , с уточнението , че ТПО е прекратено с посоченото предизвестие .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20135070 от 09.06.2021 г по гр.дело №28278/2020 г на СРС ,
75 състав , в частта , в която по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ е :
отменено уволнението на Х. СП. К. ЛНЧ **** гр.София , като да се счита , че
3
уволнението е настъпило въз основа на предизвестие №1 от 01.05.2020 г връчено на
ищеца на същата дата ; което предизвестие е издадено от управителя на „Е.К.“ ООД
гр.София ЕИК **** ;
К. е възстановен на длъжността „техник“ в посоченото дружество ;
„Е.К.“ ООД е осъдено да заплати на К. сумата от 3661,32 лева обезщетение за оставане
без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 01.06.2020 г – 31.12.2020 г ;
ведно със законната лихва от 01.07.2020 г до окончателното заплащане на сумата ;
сумата от 372,24 лева разноски по делото ;
както и „Е.К.“ ООД е осъдено да заплати по сметка на СРС 245,45 лева държавна
такса .
ОСЪЖДА „Е.К.“ ООД гр.София ЕИК **** да заплати на Х. СП. К. ЛНЧ **** гр.София
сумата от 400 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 16.12.2021 г .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4