О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 28.06.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-19 състав, в закрито
заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 21 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на „В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******,
представлявано от Н.М.Д., чрез адв. Б.Ж.,
срещу „Д.6.” ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от синдика Г.К..
Предявен
е иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, с който се претендира установяване на условно парично вземане на ищеца срещу
ответника в общ размер на 986 378,44 лв., от които 649 122,38 лв. - главница
и 337 256,06 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 01.05.2014
г. до датата на предявяване на вземането в производство по несъстоятелност -
11.06.2019 г., както и законната лихва от датата на предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на задължението. Вземането
се претендира под отлагателното условие, че ищецът се снабди за същото с
обратен изпълнителен лист след установяване наличието на престъпни обстоятелства (заплатени СМР,
определени въз основа на неистински документи) в производството по гр.д. 33144/19 г. по
описа на 32 състав на Софийския районен съд. Поискано
е делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на
посоченото производство пред СРС. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответното дружество „Д.6.” ЕООД е обявено в несъстоятелност в производството
по т.д. № 756/2010 г. по описа на СГС. Сочи, че процесното вземане е
възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на ответника и е
предявено при условията на чл. 688, ал. 3 ТЗ, включено е в списък с неприети от
синдика вземания, като срещу неприемането на вземаното е подадено възражение от
страна на ищеца и с Определение № 6781 от 16.12.2019 г., постановено от съда по
несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ и вписано в търговския
регистър на 18.12.2019 г., възражението е оставено без уважение.
Съгласно исковата молба, с влязло в сила
решение, постановено по гр.д. 1118/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд,
„В.” ЕООД е осъдено да заплати на „Д.6.” ЕООД /в несъстоятелност/ сумата от 629 880,26
лв. за извършени СМР в хотел - собственост на ищеца по настоящото дело, както и
разноските за производството. Твърди, че сумата в общ размер на 649 122,38
лв. е заплатена на ответното дружество на 01.05.2014 година. Излага, че решението на Варненския
окръжен съд е било постановено изцяло въз основа на неистински
документи (договор между „Д.6.” ЕООД и „К.Т.” ЕООД от 23.08.2007 г. за
възлагане на СМР; протокол № 1 от 28.04.2008 г. и протокол № 2 от 07.10.2008 г.
за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР в
изпълнение на договора от 23.08.2007 г.; анекс от 16.07.2008 г. към договора за
възлагане на СМР от 23.08.2007 г.; приложения № 1 и 2 към договора от
23.08.2007 г.), които не били подписвани в действителност от Р.Х., посочен като
техен автор, в качеството му на представител на „К.Т.” ЕООД. Счита, че с
използването на неистински документи в съдебното производство е осъществен
съставът на престъпленията по чл. 316, пр. 1 НК, във връзка с чл. 309, ал. 2 НК.
Сочи се, че във
връзка с изложените обстоятелства било образувано предварително производство по
преписка 37322/2012 г. по описа на Софийската районна прокуратура и следствено
дело 96/2013 г. на НСлС. Твърди се, че производството било водено срещу
неизвестен извършител и въпреки че престъпните обстоятелства били безспорно
установени в хода на предварителното производство и били събрани достатъчно
данни за извършените престъпления, прокуратурата и разследващите органи не са
успели да открият извършителя/извършителите и по тази причина през месец август
2017 г. предварителното производство по пр. пр. № 37322/2012 г. по описа на
Софийската районна прокуратура било прекратено.
На основание чл.
124, ал. 5 ГПК пред СРС е образувано гр.д. № 33144/19 г. по иск на „В.“ ЕООД
срещу ответника по настоящия иск и останалите кредитори в производството по
несъстоятелност, с цел установяване на описаните престъпните обстоятелства.
Обобщава, че след
като осъдителното решение срещу „В.“ ЕООД по гр.д. № 1118/2011 г. на Варненския
окръжен съд е било постановено въз основа на неистински документи, не е било
налице основание за заплащане от страна на ищеца на присъдената сума и тя следва
да бъде възстановена от ответника на ищеца.
Сочи, че отлагателното
условие е по отношение на изискуемостта на процесното вземане и се състои в следното
- по гр.д. № 33144/19 г. по описа на СРС престъпните обстоятелства да бъдат
установени с влязло в сила решение, последващата отмяна
на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 1118/2011
г. на Варненския окръжен съд, отхвърляне на иска, основан на престъпните
обстоятелства, и снабдяването на В.“ ЕООД с обратен изпълнителен лист за
заплатената сума и за законната лихва върху тази сума от датата на плащането й
до окончателното й връщане.
Счита за допустим
настоящия иск, тъй като поначало не е недопустимо приемане в производство по
несъстоятелност на вземане под процесуално условие - законодателят в чл. 725 от ТЗ не е поставил ограничения пред вида на условието - материалноправно
или процесуалноправно, поради което не е налице пречка настоящият иск да бъде
разгледан при съобразяване на изложените в него факти. Обосновава наличие на
правен интерес за кредитора на вземането под отлагателно условие. Поддържа, че при несбъдване на условието нищо не се изплаща
на кредитора, а от друга страна, ако условието не се сбъдне до края на настоящото
производство, не е пречка същото да бъде прекратено.
При тези твърдения иска да бъде установено
наличието на условно парично вземане на ищеца срещу ответника в общ размер на
986 378,44 лв., от които 649 122,38 лв. - главница и 337 256,06
лв. - законна лихва върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до датата на
предявяване на вземането в производство по несъстоятелност - 11.06.2019 г.,
както и законната лихва от датата на предявяване на вземането в производството
по несъстоятелност до окончателното изплащане на задължението, при отлагателното условие, че се
снабди за посоченото вземане с обратен изпълнителен лист.
Поради обстоятелството, че съществена
част от фактите, на които се основава искът, са предмет на други съдебни дела,
сред които основно значение има производството по гр.д. № 33144/19 г. по описа
на СРС по чл. 124, ал. 5 ГПК, намира, че производството по настоящото дело би
следвало да се развие едва след като е налице резултат по делото пред СРС. Във
връзка с посоченото, иска спиране на настоящото производство на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В отговора на
исковата молба ответникът „Д.6.” ЕООД /в несъстоятелност/, представляван от
управителя Славка Коцева, оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че процесното вземане не е предявено в рамките на предвидените с
разпоредбите на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ срокове в производство по
несъстоятелност, открито с Решение № 492 от 18.05.2010 г. по т. д. № 756/2010
г. на СГС, VI-13 състав, а е предявено повече от 9 години след изтичането им. Излага,
че липсва една от изискуемите от закона задължителни процесуални предпоставки
за допустимост на иск по чл. 694 ТЗ – предявяване на вземането в законоустановените
срокове. Твърди, че дори вземането, предмет на иска, да бъде квалифицирано като
възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност,
крайният срок за възникване на такива вземания и предявяването им е посочен в разпоредбата
на чл. 688. ал. 3 ТЗ и е до утвърждаване на оздравителния план. Счита за
недопустимо предявяване на вземане под условие.
Излага, че от
исковата молба се потвърждава, че съществуването на вземането е обусловено от успешното
провеждане на исковото производство по гр. д. № 33144/2019 година по описа на
CPC, I ГО, 32 състав, поради което към датата на неговото предявяване, то не е възникнало
и е преждевременно предявено. Посоченото означава, че не става дума за условие
за съществуване на вземането, а за сбъдване на едно бъдещо несигурно събитие,
което, заедно с последващ съдебен акт за отмяна на
влязлото в сила решение по гр. д. 1118/2011 г. на ОС Варна, би довело до
възникване на самото вземане, поради което искът за съществуването му също е предявен
преждевременно и като такъв производството по него следва да бъде прекратено.
Счита, че
настоящото производство и заведеното пред СРС имат еднакъв предмет, защото и в
двете производства се твърди и се иска установяването на неистинност на
документ, а чрез него - съществуването на вземане на ищеца към ответника,
поради което производството пред СГС, като по-късно заведено, следва да бъде
прекратено.
Навежда твърдения и
за наличието на спогодба между страните, с която те са уредили извънсъдебно
отношенията помежду си и с която се изключва възможността тези отношения да се преуреждат по съдебен ред.
Поддържа, че искът
е и неоснователен, тъй като предявеният пред СРС иск, посочен като обуславящ
настоящото производство, е недопустим поради липса на
правен интерес от воденето му. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от
14.11.2012 година на ОСГТК на ВКС е недопустим иск за установяване на
неистинност на документ по чл. 124, ал. 4. изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда
правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал.
1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил
представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Излага твърдения,
че дори и да се приеме, че оспорените документи не са подписани от
представляващия в този момент „К.Т.“ ЕООД управител Р.Х., то следва да се приложи
презумпцията на чл. 301 ТЗ -
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята че търговецът потвърждава действията му, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Управителят на търговеца „К.Т.“ ЕООД бил узнал за извършените
действия без представителна власт, но не се е противопоставил, с което е
приложена презумпцията на чл. 301 ТЗ и сделката обвързва страните по нея. Сочи,
че за да възникне облигационната
връзка между страните по договора за СМР, не е необходима изрична писмена форма
за валидност на договора, доколкото същият е консенсуален, а не
формален.
Оспорва
представените от ищеца доказателства.
Представя писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си и претендира присъждане на разноски.
В отговора на
исковата молба синдикът Г.К. излага твърдения за допустимост на иска, но го оспорва
като неоснователен и недоказан.
Счита, че не е налице
вземане, неплатено на падежа в полза на ищеца, а разпоредбата на чл.725, ал.1
от ТЗ не е приложима в случая, тъй като вземането под отлагателно условие се
включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане, а към момента на
предишните разпределения в производството по несъстоятелност на „Д.6.” ЕООД не
е съществувало исковото производство пред СРС, което се посочва като основание
за предявяване на вземането под отлагателно условие.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника за недопустимост на иска.
Поддържа искането си за спиране на производството до влизане в сила на решение
по същество на спора по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Както ответникът, така и синдикът са упражнили
правото си да представят допълнителен отговор, с който поддържат всички
възражения и доводи от отговорите си, като ги поясняват. Считат за неоснователно искането за спиране на делото. Синдикът твърди,
че спирането би увредило интересите на останалите кредитори в производството по
несъстоятелност.
С молба от 26.03.2021
г. от ответника „Д.6.” ЕООД /в несъстоятелност/ по делото е представено
заверено копие от Разпореждане № 24098/27.01.2020 г. по гр. д. № 33144/2019 г.
по описа на CPC, I ГО, 32 състав, с което исковата молба на „В.“ ЕООД е върната
и производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от
установяване неистинността на оспорените документи. Разпореждането е потвърдено
от СГС с Определение № 11703 от 22.07.2020 г. по ч.гр.д. № 3784/2020 г., а с Определение
№ 101/24.03.2021 г. по ч.гр.д. № 830/2021 г. на ВКС, IV ГО не е допуснато касационно
обжалване на посочения съдебен акт на СГС. Моли производството по настоящото
дело да бъде прекратено с оглед влязлото в сила разпореждане по преюдициалния спор.
С
молба, постъпила в деловодството на СГС на 29.04.2021 г., ищецът заявява, че
след прекратяване на производството по иска по гр. д. №
33144/2019 г. по описа на CPC с окончателен съдебен акт, незабавно е подадена
нова искова молба в СРС на същото основание (за установяване на престъпни обстоятелства,
които са от значение за настоящия спор), тъй като прекратяването на делото не
разрешава спора по същество и не е налице пречка отново да бъде поискано
разглеждане на нов иск със същия предмет. С оглед на изложеното, поддържа
искането си за спиране на делото до разрешаването на преюдициалния
спор. Представя заверен препис от искова молба, постъпила в СРС с вх. №
22007518/09.04.2021 година.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 492/18.05.2010 г. по т.д. № 756/2010 г. по
описа на СГС, вписано в търговския регистър на 19.05.2010 г., е открито
производство по несъстоятелност на ответното дружество. Видно от търговския
регистър, „Д.6.” ЕООД е обявено в несъстоятелност с Решение № 1971/11.11.2016 г. по т.д. № 756/2010 година по описа на СГС, с
което е постановено и започване на осребряване на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността на длъжника, и разпределение на осребреното
имущество.
На
15.10.2019 г. в търговския регистър е вписан списък на синдика на неприети
вземания на кредиторите на „Д.6.“ ЕООД /в несъстоятелност/, в който е включено предявеното от „В.“ ЕООД
вземане в общ размер на 986 378,44 лева.
В
срока по чл. 690 ТЗ срещу посочения списък е подадено възражение от „В.“ ЕООД.
С Определение
№ 6781/16.12.2019 г., постановено от съда по несъстоятелността по т.д. № 756/2010 г. по описа
на СГС на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ и вписано
в търговския регистър на 18.12.2019 г., възражението е оставено без уважение.
Искът,
с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, с който е сезиран съдът, е предявен в
предвидения с разпоредбата на чл. 694, ал.6 ТЗ 14-дневен срок от датата на
обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ,
тъй като исковата молба е изпратена по пощата на 31.12.2019 г. и е постъпила в
СГС с вх. № 598/06.01.2020 година.
Не се
спори от страните в настоящото производство, че с влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр.д. № 1118/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, „В.”
ЕООД е осъдено да заплати на „Д.6.” ЕООД /в несъстоятелност/ сумата от
629 880,26 лв. за извършени СМР в хотел - собственост на ищеца по
настоящото дело, както и разноските за производството. Сумата в общ размер на
649 122,38 лв. била заплатена на ответното дружество на 01.05.2014
година.
Ищецът
аргументира наличието на условно вземане в негова полза срещу ответника с
благоприятен за него изход от преюдициален спор по гр.д. № 33144/19 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. От представените по делото доказателства е
видно, че този спор е приключил с влязло в сила Разпореждане
№ 24098/27.01.2020 г. по гр.д. № 33144/19 г.
по описа на СРС, с което производството е прекратено, а исковата молба е
върната на „В.“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Надлежно
легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е кредитор,
който в законоустановените срокове е предявил свое вземане в производство по
несъстоятелност, вземането му е включено в списъка на синдика с неприети
вземания, в 7-дневен срок от обявяването на посочения списък в търговския
регистър е направил възражение пред съда по несъстоятелността срещу списъка, но
възражението му е оставено без уважение. Искът следва да бъде предявен пред
компетентния, съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ съд в 14-дневен срок
от вписване на определението за отхвърляне на възражението му в търговския регистър.
От изложеното
следва, че допустимостта на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е обусловена от процедурата
по оспорване на вземането в производството по несъстоятелност, поради което
спазване на всички законоустановени изисквания по отношение на същата следва да
бъдат съобразени и в настоящия процес.
В
конкретния случай ищецът е оспорил в предвидения с разпоредбата на чл. 690 ТЗ срок включването на вземането му в списъка на синдика с
неприети вземания и в срок е предявил установителния иск по чл.
694 ТЗ, след отхвърляне на възражението му.
Съществуването на процесното вземане обаче
е поставено под отлагателно условие, а именно – успешното провеждане на
производството по гр.д. № 33144/19 г. по описа на СРС за установяване на
неистинност на документите, въз основа на които е постановено осъдителното
решение на Окръжен съд – гр. Варна срещу „В.“ ЕООД.
Поради прекратяване на делото по това
производство с влязъл в сила съдебен акт, с който е установена липсата на
правен интерес за ищеца да установи неистинността на документите, въз основа на
които е постановено решението, чиято отмяна се цели, за да възникне процесното
условно вземане, продължаване на действията по настоящото съдебно производство
е безпредметно и същото следва да бъде прекратено.
Ирелевантно за настоящия спор е
обстоятелството, че от „В.“ ЕООД повторно е предявен иск пред СРС със същия
предмет на установяване. Действително, с влизане в сила на прекратителните
определения не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита и
няма пречка да бъде предявен иск за същото спорно право, като съдът отново
проверява предпоставките за допустимост на производството (в този смисъл е т. 6
от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк.
дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Следва обаче да се имат предвид мотивите за
прекратяване на делото, които са в съответствие с ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 година на ВКС, ОСГТК - ищецът е
пропуснал възможността да оспори в срока по чл.193, ал.1 ГПК истинността на
документа в рамките на висящия процес, поради което е преклудирана
възможността по исков ред да установи неговата неистинност, при положение че
правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава с възможността да се
ползва съдебното решение като основание за отмяна на влязлото в сила решение по
делото, по което документът е бил представен, но неоспорен по реда на чл.193,
ал.1 ГПК.
В случая искът не е основан на нововъзникнали обстоятелства, настъпили след постановяване
на решението, а на неизпълнение на задължение за оспорване на документи преди постановяване
на съдебния акт. Не е налице и хипотеза на висящо производство по отмяна на
влязло в сила решение. Към момента на предявяване на условното вземане /по
евентуален обратен иск, ако се установи престъпно обстоятелство на документи и
влязлото в сила решение бъде отменено и при новото разглеждане искът бъде
отхвърлен/ от кредитора „В.“ ЕООД, е налице влязло в сила съдебно решение, което
е задължително за страните и за всички съдилища в Република България /чл.297 ГПК/, установяващо със СПН дължимостта на тази сума в
полза на несъстоятелното дружество „Д.6.“ ЕООД /н/. Едва при евентуална отмяна
на постановеното съдебно решение от ВКС и връщане на делото за разглеждане от
друг състав , хипотетично ищецът би могъл да твърди, че ако при новото
разглеждане искът бъде отхвърлен, той би имал обратно вземане въз основа на
издаден по реда на чл.309, ал.2 ГПК изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК.
Търговският закон не предвижда предявяване
в производството по несъстоятелност на невъзникнали вземания и те не са
идентични с оспорените вземания, за които се заделят суми от разпределението,
съгласно разпоредбата на чл. 725 ТЗ.
Предвид посочените
обстоятелства, производството по иска следва да бъде прекратено като
недопустимо, а исковата молба да бъде върната на ищеца.
При този изход, на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на СГС държавна такса за производството в размер на 9863,78 лева,
представляваща 4 на сто от ¼ от цената на иска.
От ответника не са
представени доказателства за направени разноски в производството, поради което липсва
основание за присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по предявения иск на основание чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ, с който се претендира установяване на условно парично
вземане на „В.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *******, представлявано от Н.М.Д., чрез адв. Б.Ж., срещу „Д.6.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика Г.К., в общ размер на
986 378,44 лв., от които 649 122,38 лв. - главница и 337 256,06
лв. - законна лихва върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до датата на
предявяване на вземането в производство по несъстоятелност - 11.06.2019 година,
както и законната лихва от датата на предявяване на вземането в производството
по несъстоятелност до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *******, представлявано от Н.М.Д., на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ да заплати в полза на СГС държавна
такса в размер на 9863,78 лева.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: