Решение по дело №3110/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1288
Дата: 22 юни 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330203110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1288
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330203110 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Й. Д. от гр.П., ЕГН **********, като **** на
„Кавалино“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу Електронен Фиш серия К №
4110587 на ОДМВР Пловдив с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв.
С жалбата се счита издадения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и се
прави искане за неговата отмяна. Представят се доводи по същество на
искането.
Ход на делото бе даден при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН поради не
намиране на жалбоподателя на посочения от него адрес.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. Преди
даване ход на делото представя с административната преписка писмено
становище с което счита жалбата за неоснователна и представя доводи за
правилно и законосъобразно издаден ЕФ. Прави възражение за прекомерност
1
на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане
юристконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл.18 от НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 06.10.2020г. в 12:54 часа в гр.Пловдив, бул.Северен, пресечка с улица
Борба 18, посока север, при въведено ограничение с пътен знак В 26 от 40
км./ч., чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1, № 11743са е заснето МПС ДЕУ ТАКУМА с регистрационен номер ****
със скорост от 82 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч, въведена с пътен
знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен Протокол
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение. От направена справка се установява, че
цитираният автомобил е собственост на „КАВАЛИНО“ ЕООД, с ЕИК
*********.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 600 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 79
км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 39 км/ч. От разпечатка от показанията на радарното устройство –
снимково изображение от клип на нарушението се установява, че на
06.10.2020г. в 12:54:15 часа лек автомобил с рег. № **** е засечен със
скорост от 82 км/ч.
2
Използваната АТСС за установяване на нарушението е с Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации. От протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020 от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1, № 11743са се установява, че средство за измерване съответства на
одобрения тип.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР Пловдив е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на
доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл.54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на
електронен фиш, съдържащо се в т.63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като
електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде
изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно
постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване
между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение
на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в
чл.189, ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването
на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към
3
формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743са. Във
ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната
система, така и номерът на автоматираното техническо средство, като
използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното
средство. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение въвежда в задължение на
контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС,
временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката и
очевидно е изготвена. Дори такава снимка да липсваше, това би било е
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването
на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в
протокола за използване на техническото средства, имащ характера на
официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на
нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с
това на установяването му. Следователно мястото на временното разполагане
на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен
начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от
така измерената скорост 82 км/ч административно-наказващият орган е
приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е
4
наложено наказание за установена скорост от 79 км/ч при разрешена 40 км/ч
и превишение от 39 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен
фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на
автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс,
поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на
нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на
особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и
издаване на електронен фиш.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Затова няма необходимост
административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като
законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на
МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна
страна в процесния Електронен фиш нарушение може да бъде единствено
физическо лице. Последното означава, че в случаите, когато МПС е
собственост на юридическо лице, в издадения електронен фиш следва по
ясен начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото
го лице (респективно на посочено от последното лице, на което е
предоставено управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно
физическото лице – законен представител на собственика на средството на
нарушението е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с
това е спазено изискването на чл.189, ал.4 от закона да се посочи собственика
на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е
индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено
отляво, като съобразно изискванията на чл.188, ал.2 от ЗДвП органът е заявил,
че това лице се наказва в качеството му на законен представител на
юридическо лице.
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния
5
автомобил, който е собственост на ЮЛ чийто представляващ като **** е
жалбоподателя. Превозното средство и регистрационният му номер са
достатъчно видими на приложената по преписката снимка.
При издаване на ЕФ за нарушението за скорост санкцията е определена в
съответствие с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ за превишаване над 40
km/h глоба 600 лв.
В хода на делото безспорно установено е че наказуемата скорост на движение
на автомобила е била 79 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение
е с 39 км/ч, и размерът на глобата следва да е 400 лева съгласно разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Тъй като се касае за допуснато нарушение на
една и съща материалноправна норма а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП, за която
са предвидени различни санкционни хипотези в чл. 182, ал.1 от ЗДвП в
зависимост от превишената стойност на скоростта, и предвид редуцираното
по-горе превишение с 39 км/ч жалбоподателят следва да бъде санкциониран
съобразно чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Последвана предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание, а имено глоба от 400 лв. (сто
лева), поради което и съдът следва да измени обжалвания Електронен фиш
досежно основанието и размера на наложеното административно наказания,
което е по-благоприятно за санкционираното лице.
Съобразено с изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт
съгласно направено такова искане, като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. Във въззивното
производство наказващият орган е не е защитаван от юрисконсулт, но е дал
писмено становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени
действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези
6
разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят Д. Й. Д., като разноските следва да бъдат присъдени в полза
на ОДМВР-Пловдив .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4110587 на
ОДМВР Пловдив, с който на Д. Й. Д. от гр.П., ЕГН **********, в качеството
на законен представител на „КАВАЛИНО“ ЕООД, с ЕИК ********* е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, в частта на основанието и размера на
наложеното административно наказание, КАТО на основание чл.189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП НАЛАГА на Д. Й. Д. от гр.П., ЕГН ********** в
качеството на законен представител на „КАВАЛИНО“ ЕООД, с ЕИК
********* административно наказание глоба от 400 лв. (четиристотин лева)
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Й. Д. от гр.П., ЕГН ********** в качеството на законен
представител на „КАВАЛИНО“ ЕООД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР ПЛОВДИВ сумата от 80 лв. (осемдесет лева) юристконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава
ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7