Решение по дело №1684/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 275
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20215300501684
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Д. П., ЕГН: **********, подадена в лично
качество и в качеството на майка АНТ. М. Д., ЕГН: **********, против Решение №
745 от 26.05.2021 г., постановено по гр. дело № 5067 по описа на РС – Пловдив за 2021
г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателките за защита срещу упражнен
спрямо тях на 21.03.2021 г. и на 22.03.2021 г. акт на домашно насилие от М. АНТ. Д.,
ЕГН: **********, изразяващ се в отказа на последния да предаде детето АНТ. М. Д. на
майката Л. Д. П., с което е причинил и на двете психическо и емоционално насилие.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като се излагат подробни съображения за неговата неправилност. Отправя се
искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи молбата за
издаване на заповед за защита от домашно насилие и да се наложи адекватна мярка по
смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Във връзка с изложеното се иска решението да бъде отменено и въззивният съд
да се произнесе по същество, като уважи молбата за защита от домашно насилие.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемия М. АНТ. Д., в
който жалбата се оспорва като неоснователна и се отправя искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
1
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Образувано е по молба за защита по ЗЗДН, подадена от Л. Д. П., лично и като
майка на АНТ. М. Д., против М. АНТ. Д.. В молбата се твърди, че молителката П. и
ответникът живеели на семейни начала и от съвместното им съжителство през 2017 г.
се родило детето А., като към настоящия момент между тях се водело дело за
родителските права върху детето. В молбата се твърди още, че на 05.02.2021 г.
ответникът причакал майката на молителката П., която взела детето от детска градина
и заявил, че детето ще остане при него. След случилото се последвали жалби до
отдел „Закрила на детето“, но и към настоящия момент П. нямала контакт с детето,
освен по вайбър. В молбата се излагат се твърдения, че на 21.03.2021 г. молителката
заедно с родителите си и още трима свидетели отишли в дома на ответника с
намерение да вземат детето, над което имала равни с бащата родителски права.
Потърсили и съдействие от полицията. Качили се на етажа на ответника, почукали на
вратата и казали, че идват да вземат детето, но не последвал отговор. Почукали още
няколко пъти, като ответникът отговорил, че няма да даде детето и да си тръгват.
Когато молителката му съобщила, че е дошла с полиция, ответникът излязъл изкашлял
се няколко пъти, казал, че е болен и се прибрал. Тъй като молителката не чула гласа на
детето си, тръгнала с родителите си да търси в другото жилище на ответника, както и в
дома на дядото на ответника, но не го открили. В молбата се посочва, че на следващия
ден молителката, заедно с представител на отдел „Закрила на детето“ и полицаи,
посетили отново ответника с искане да предаде детето, но и тогава детето не било
предадено. По-късно молителката успяла да осъществи контакт с детето по вайбър,
като същото казало, че иска при майка си, баба си и дядо си, а ответникът отговорил „и
това ще стане“. В същия ден молителката отишла в 3-то РПУ, за да подаде жалба.
Служителка на районното разговаряла с ответника, като му заявила, че ако на
следващия ден не предаде детето в отдел „Закрила на детето“, тя щяла да го направи
принудително, като го изпрати в приемно семейство. До момента ответникът не бил
предал детето. В молбата се излага становище, че с тези си действия ответникът
осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката П. и общото им дете, като се
отправя молба за определяне на местоживеенето на малолетното дете при майката В
подкрепа на твърденията са представени декларации по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Ответникът М. АНТ. Д. е подал отговор, в който оспорва молбата като
неоснователна. Счита, че молбата за защита е подадена с цел придобиване на
преимущество във висящия между родителите спор относно родителските права. Моли
съдът да постанови решение, с което да остави без уважение молбата.
С обжалваното решение съдът е оставил без уважение подадената молба за
защита, като е приел, че по делото не са изложени твърдения за осъществен акт на
домашно наслие спрямо двете молителки, както и че от събраните по делото
доказателства не се установява такъв да е осъществен.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което
на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът
приема за установено следното:
По делото не е спорно, че молителката Л. Д. П. и ответникът са живели на
съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето А.. От това
следва извод, че ответникът е сред лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН като пасивно
легитимирани да отговарят по реда на този закон. Молбата за защита е подадена в
предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен едномесечен срок от датата на
твърдения акт на домашно насилие. Към молбата за защита от домашно насилие е
приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На този документ разпоредбата на чл. 13,
ал. 2, т. 3 ЗЗДН изрично придава доказателствена стойност, а нормата на ал. 3 от
същия предвижда издаване на заповед за защита и само въз основа на нея, когато
поради естеството на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието. Когато обаче такива са налице, същите могат да се приемат като оборващи
или разколебаващи твърденията на молителя. В случая наред с представената
декларация са събрани и други доказателства, които се преценяват от съда във
взаимната им връзка. В подкрепа на изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
твърдения са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката В.
– служител в отдел „Закрила на детето“. Същата заявява в показанията си, че през м.
януари тази година в отдела постъпил сигнал от ответника, касаещ дъщеря му. В
сигнала си същият споделил, че без да е лишен от родителски права, детето му се
отглеждало от роднини на майката. По повод подадения сигнал било извършено
социално проучване. След завръщането си от Англия и молителката П. потърсила
съдействие от отдел „Закрила на детето“. Същата споделила, че отишла в дома на
ответника да се види с детето и да го вземе, но не успяла. Свидетелката посочва в
показанията си, че консултирала П. да потърси съдействието на полицията и изразила
готовност да отиде на адреса и да проведе с разговор с родителите. На следващия ден
(22.03) свидетелката придружила молителката П. и нейните родители до дома на
ответника, но същият отказал да даде детето. Свидетелката провела разговор с
родителите пред блока, но те не постигнали съгласие по въпроса кой да полага грижи
за детето. На следващия ден (23.03) П. подала жалба до отдел „Закрила на детето“ и
отново в същия състав отишли до жилището на ответника. Последният пуснал
свидетелката в дома си и същата установила, че детето било добре и спокойно,
прегърнало я и показало играчките си. Според свидетелката риск за живота и здравето
на майката и детето по време на двете посещения нямало. Детето било спокойно, но
майката била притеснена и плачела. В нейно присъствие нямало агресия. По делото е
разпитан и свидетелят Н.. Същият заявява в показанията, че бил председател на
Асоциацията за защита на бащите в България и работил по случаи на родителски
конфликти. Ответникът се свързал с него през м. октомври 2020 г. с молба за
съдействие, тъй като не се виждал с детето си дълго време. На 22.03.2021 г. ответникът
му се обадил и му казал, че молителката била пред входа с няколко човека и вдигали
скандали. Свидетелят разговарял по телефона със служителка от отдел „Закрила на
детето“, която му казала, че ако не бащата не даде детето, ще го изведат. По-късно
ответникът отново се свързал с него и му казал, че пак го притеснявали пред сграда и
че му звънял служител от детска педагогическа стая. По делото е представен е
амбулаторен лист от 14.04.2021 г., издаден за извършен преглед на детето А., в който е
отбелязано, че същото е видимо спокойно, контактно, ориентирано, мисловно
подредено, че изпълнява команди, че е споделило, че не спи добре, както и че иска да е
3
с майка си и баба си. Посочено е още, че детето търси внимание и демонстрира
привързаност към майка си, страхува се от раздяла с нея, като не отговаря на въпроси,
свързани с бащата.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се
съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и
спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. При
анализ на разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита
срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или
имуществено благо на пострадалия.
От данните по делото се установява, че в случая се касае за съществуващ
конфликт и влошени междуличностни отношения между родителите на детето А..
Същият е породен от възникналия между тях спор кой да упражнява родителските
права по отношение на детето, който спор е предмет на висящо съдебно производство.
Безспорно комуникацията между тях е затруднена, като на процесните дати се е
осъществявала чрез социални работници и пред свидетели. Следва да се посочи обаче,
че накърняването на интересите на родителя по повод контактите с детето не могат да
са повод за сезиране на съда с молба по чл. 5 ЗЗДН, както и не следва да се използва
възможността по ЗЗДН да се търси разрешаване на друг спор – в случая спор относно
упражняването на родителските права. Социалното предназначение на закона е да даде
бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове. В случая от доказателствата по делото не се установи по
отношение на някоя от молителките да е налице риск. Безспорно са налице данни за
наличие на усложнени междуличностни взаимоотношения между молителката П. и
ответника, но това не е достатъчно, за да бъдат квалифицирани действията на
последния като актове на домашно насилие и съответно спрямо него да бъдат
наложени мерки за защита от домашно насилие.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на спора на въззиваемия се дължат направените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокаско възнаграждение в размер на 600 лв.
Държавната такса за настоящата инстанция в размер на 12,50 лв. следва да бъде
възложена в тежест на жалбоподателката на основание чл. 17, ал. 2 вр. с чл. 11, ал. 2
ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 745 от 26.05.2021 г., постановено по гр. дело №
5067 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН: **********, да заплати на М. АНТ. Д., ЕГН:
4
**********, сумата от 600 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 12,50 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5