№ 12320
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело №
20231110128358 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 626 ГПК, вр. чл. 17 от Регламент (ЕО) № 1 896/2006 г.
Производството е образувано по искова молба вх. № 146596/25.05.2023 г. на В. П. К.,
ЕГН **********, З. Т. К., ЕГН **********, и П. З. К., ЕГН ********** /непълнолетна,
действаща със съгласието на законния си представител З. Т. К./, срещу „................“ –
чуждестранно търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно
законодателството на ......... ................ с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 626 ГПК
активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. "б" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците поотделно
сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение, на основание чл. 7, параграф 1, буква
"б", от Регламент /EO/ 261/2004 за закъснението на полет № ..........т ..............., до гр. ............
предвиден за излитане на 20.08.2022 г. в 17:30 часа и за кацане на 20.08.2022 г. в 20:55 часа, ведно
със законна лихва от датата на подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане –
28.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат фактически твърдения за сключени между всеки един от
ищците и ответното дружество договори за въздушен превоз, по силата на които ответникът – в
качеството му на превозвач, е поел задължение да превози ищците по направление ............... – гр.
............ с .......... планиран за излитане от ..............., на 20.08.2022 г. в 17:30 часа и за кацане в гр.
............ на 20.08.2022 г. в 20:55 часа. Твърди се, че полетът е бил изпълнен със закъснение повече
от 3 часа. С оглед на това се поддържа, че в полза на ищците е възникнало право на обезщетение
съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент № 261/2004 – парично обезщетение в размер на
сумата от по 400 евро, изчислено при съобразяване на обстоятелството, че разстоянието между
двете летища е над 1 500 км. Твърди се, че на 15.09.2022 г. ищците са предявили извънсъдебни
претенции до авиопревозвача, но и към датата на сезиране на съда плащане не е било извършено.
При тези твърдения се моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Развива подробни доводи, че претендираните
парични обезщетения не са дължими, тъй като причината за закъснението на процесния полет е
била извън контрола на превозвача – свързана била с извънредни обстоятелства, а именно
ограничения и промени в слотовете, предоставяни от Европейската организация за безопасност на
въздухоплаването. Изтъква, че съгласно съображение 14 от Регламент /ЕО/ № 261/2004,
задълженията на опериращите въздушни превозвачи следвало да бъдат ограничени или отменени в
случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Регламентът посочвал, че такива
обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
1
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според утвърдената съдебна практика /Решение
на Съда на ЕС по дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С315/15, Решение на Съда на ЕС
по дело С-549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С257/14/, с термина „извънредни обстоятелства"
се обозначавали буквално обстоятелства, които излизали „извън обикновеното". В контекста на
въздушния транспорт се приемало, че те посочват събитие, което не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния превозвач и се намира извън ефективния му контрол
поради своето естество или произход. Съдебната практика обобщавала, че това са всички
обстоятелства, които са извън контрола на въздушния превозвач, независимо от естеството и
тежестта им. В Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15 се посочвало, че за да може извънредните
обстоятелства да освобождават от отговорност, следвало да се установи, че те не биха могли да
бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. В тази връзка съдът приемал,
че за да се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни
мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск от сблъсък с птици /каквото
било извънредното обстоятелство, разглеждано в конкретното дело/, позволяващи му да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент /ЕО/
№ 261/2004, трябвало да се вземат предвид само мерките, за които той действително носел
отговорност, и да се изключат тези, които били от компетентността на трети лица, като например
компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери. Въздушният
превозвач можел и следвало да вземе мерки, но само такива мерки, за които той действително
носел отговорност. В конкретиката на разглеждания казус ответникът твърди, че случая не ставало
въпрос за хипотеза, в която той като превозвач обективно можел да окаже въздействие, за да
избегне закъснението на полета, предизвикано от настъпването на извънредни обстоятелства.
Поддържа, че проблемите във връзка с предоставените слотове за излитане били непредсказуемо
събитие, което възниквало независимо от действията и/или бездействията на превозвача и на които
последният не можел да повлияе. С оглед естеството и характера си същите не можело да бъдат
избегнати и предотвратени, поради което били налице извънредни обстоятелства, освобождаващи
от отговорност ответника. Навежда твърдения, че в деня на процесния полет превозвачът трябвало
да осъществи 4 полета с едно и също въздухоплавателно средство – ............... и обратно. Всички
полети били изпълнени със закъснение. Полет ............ бил забавен от наложените от Евроконтрол
АТС слотове и получил слот за контрол на въздушното движение, който позволил на самолета да
излети в 11:20 часа и да пристигне в .................. в 13:37 часа. Полет FR............ бил издаден за 14:54
часа. Забавянията на предходните полети оказали влияние върху следващите ги по време, вкл.
процесния ............... Позовавайки се на решение С-74/19, ответникът счита, че съображение 14 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да
плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен
превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство", което е засегнало не само посочения
отменен или закъснял полет, а и предходен полет, опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство. С оглед изложеното и съобразно гореизложените фактически
твърдения сочи, че невъзможността за излитане поради задължението на превозвача да спазва
предоставените му слотове представлява извънредно обстоятелство по смисъла на съображение 15
от Регламент № 261/2004, поради което не са налице основания за ангажиране договорната
отговорност на превозвача.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено гр. д. № 2488/2023 г. на СГС, I ГО, 22 състав, видно от което на
28.02.2023 г. е била подадена молба за издаване на европейска заповед за плащане от В. П. К., З. Т.
К. и П. З. К. /непълнолетна, действаща със съгласието на законния си представител З. Т. К./, срещу
„................“ – чуждестранно търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано
съгласно законодателството на ......... ................ за осъждане на дружеството да заплати на всеки от
молителите поотделно сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение, на основание чл.
7, параграф 1, буква "б", от Регламент (EO) 261/2004 за закъснението на полет № ..........т ...............,
до гр. ............ предвиден за излитане на 20.08.2022 г. в 17:30 часа и за кацане на 20.08.2022 г. в
20:55 часа, ведно със законна лихва от датата на подаване на молба за издаване на европейска
заповед за плащане – 28.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
С Разпореждане № 4977/06.03.2023 г. по гр. д. № 2488/2023 г. на СГС, I ГО, 22 състав, е
разпоредено издаване на Европейска заповед за плащане /ЕЗП/.
В законоустановения срок е постъпило възражение от „................“ срещу издадената ЕЗП.
С разпореждане от 24.04.2023 г. по гр. д. № 2488/2023 г. на СГС, I ГО, 22 състав, е указана
на молителите възможността да подадат иск относно вземанията по ЕЗП в едномесечен срок от
2
съобщението на съда.
В указания им от СГС, I ГО, 22 състав, срок молителите са предявили осъдителни искове за
вземанията си по ЕЗП, по повод на които е образувано настоящото гражданско дело.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 39031/01.11.2023 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно
заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства : 1./ че между всеки
един от ищците поотделно и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз на
пътници за полет № .............. по направление ..............., до гр. ............ предвиден за излитане на
20.08.2022 г. в 17:30 часа и за кацане на 20.08.2022 г. в 20:55 часа, за който ищците имат
потвърдени резервации; 2./ забава в изпълнението на процесния полет повече от 3 часа; 3./
разстоянието между двете летища – от ..............., до гр. ............ изчислено по метода на дъгата на
големия кръг, е над 1 500 км.
Видно от представения с отговора на исковата молба превод на извлечение от графика за
ежедневно движение на ответната авиокомпания (на лист 54-55), неоспорен от ищците, на
20.08.2022 г. ответната авиокомпания е следвало да извърши четири полета с едно и също
въздухоплавателно средство – самолет с рег. № QAZ, както следва: 1./ полет с ....... който е
следвало да излети от ........... в 10:05 ч. (координирано универсално време) и да кацне в ..................
в 12:20 (координирано универсално време), но е реализирал закъснение при излитането с 01 час и
15 минути; 2./ полет с № ............ с направление ............ ..........., който е следвало да излети от
.................. в 12:55 ч. (координирано универсално време) и да кацне в ........... в 15:15 (координирано
универсално време), но е имало закъснение при излитането с 01 час и 17 минути и при кацането с
28 минути; 3./ полет с ............... с направление ........... – София, който е следвало да излети от
........... в 15:30 ч. (координирано универсално време) и да кацне в София в 17:55 (координирано
универсално време), но е реализирал закъснение при излитането с 02 часа 02 минути и при
кацането с 55 минути; 4./ полет с № 6306 с направление София – ..........., който е следвало да
излети от София в 18:25 ч. (координирано универсално време) и да кацне в ........... в 20:55
(координирано универсално време), но е имало закъснение в излитането с 03 часа 09 минути и при
кацането с 01 час 09 минути. В графа „Забележки“ от ежедневния график е посочено, че за
полет № ............ са получени съобщения за ревизия на слотовете на 20.08.2022 г. в 08:06 ч. и в
08:45 ч.; за полет № ............ – 11:58 ч. и 14:29 ч., и за процесния полет ............... – в 15:22 ч. и в
15:35 ч.
Между страните не се спори, че процесният полет ............... с направление ........... – София е
кацнал в София в 00:09 ч. на 21.08.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на активно субективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 626 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. "б" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
С разпоредбата на чл. 12, ал. 4, б. ”в” на Регламент № 1896/2006 г. е предвидено пренасяне
на спора пред гражданския съд в случай на подадено възражение срещу издадена европейска
заповед за плащане (ЕЗП). Използваният термин е „редовен граждански процес” пред
компетентния съд на държавата членка по произход. Правилото на Регламента е частично
възпроизведено в чл. 626 ГПК, предвиждащ продължаване на производството пред родово и
местно компетентния български съд, без българският законодател да дефинира понятието
„редовен граждански процес”.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 129/20.02.2021 г. по т. д. №
2697/2019 г. по описа на ВКС, I ТО, исковото производство по чл. 626 ГПК, при подадено в срок
на възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска заповед за
плащане, се развива по правилата на заповедното производство по Глава ХХХVІІ ГПК с отчитане
спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата
случай. Препращането в Регламента е към процесуална аналогия с националния закон, а не към
процесуален идентитет. Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен
като осъдителен предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято
изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по
подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен и факултативен.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 626 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. в доказателствена тежест на ищците е да докажат
при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ че между всеки един от
ищците поотделно и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз на пътници за
полет № .............. по направление ..............., до гр. ............ предвиден за излитане на 20.08.2022 г. в
17:30 часа и за кацане на 20.08.2022 г. в 20:55 часа, 2./ за който ищците имат потвърдени
3
резервации; 3./ в колко часа е трябвало да бъде изпълнен полетът /да кацне в гр. София, Република
България/ и в колко е бил изпълнен, респ. че е налице забава в изпълнението на полета повече от 3
часа, 4./ размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: изпълнение по договорите за въздушен превоз, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенциите на ищците, както и
възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства.
Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., този регламентът се прилага за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която
договорът се прилага. С оглед конкретното направление на процесния полет посоченият регламент
регулира спорните материални отношения, предмет на исковете по гр. д. № 28358/2023 г. на СРС,
29 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., при прилагането
на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на
територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500
километра.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 39031/01.11.2023 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно
заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че между всеки един
от ищците поотделно и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз на пътници за
полет № .............. по направление ..............., до гр. ............ предвиден за излитане на 20.08.2022 г. в
17:30 часа и за кацане на 20.08.2022 г. в 20:55 часа, за който ищците имат потвърдени резервации;
2./ забава в изпълнението на процесния полет повече от 3 часа; 3./ разстоянието между двете
летища – от ..............., до гр. ............ изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1 500 км.
С оглед така отделените за безспорни между страните обстоятелства, единственият спорен
между страните въпрос в настоящото съдебно производство касае наличието на извънредни
обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3
от Регламент /ЕО/ 261/2004.
В конкретния случай по делото се поддържа наличието на извънредни обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент
/ЕО/ 261/2004, свеждащи се до ограничения и промени в слотовете за излитане и кацане на
полетите, осъществени с въздухоплавателното средство, с което е осъществен процесният полет и
предхождащи същия по ротация ........... – ............ предоставяни от Европейската организация за
безопасност на въздухоплаването /Евроконтрол/.
В срока по чл. 131 ГПК се навеждат фактически твърдения, че в деня на процесния полет
превозвачът трябвало да осъществи 4 полета с едно и също въздухоплавателно средство – ...............
и обратно, като всички полети били изпълнени със закъснение. Полет ............ бил забавен от
наложените от Евроконтрол АТС слотове и получил слот за контрол на въздушното движение,
който позволил на самолета да излети в 11:20 часа и да пристигне в .................. в 13:37 часа. Полет
FR............ бил издаден за 14:54 часа. Забавянията на предходните полети оказали влияние върху
следващите ги по време, вкл. на процесния ...............
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
граница на това изключение, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не
могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т. е. от обстоятелства,
които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от Регламент /ЕО/ 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на
„извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а
в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато
въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в
определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна
на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния
4
въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 ................... прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004,
както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
„извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на
изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават
събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, Marcela Peskovб и Jirн Peska срещу Travel S.
a. s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически
и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този смисъл той трябва
да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови
средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед
на капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при
пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет, както и
че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.
е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-
специално на технически и икономически условия, поносими за него – чл. 154, ал. 1 ГПК, като
доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
За установяване на наведеното в срока по чл. 131 ГПК правоизключващо отговорността
обстоятелство ответникът е представил по делото писмени доказателства, като въз основа на
съвкупната им преценка се установява, че на 20.08.2022 г. ответната авиокомпания е следвало да
извърши четири полета с едно и също въздухоплавателно средство – самолет с рег. № QAZ, както
следва: 1./ полет с ....... който е следвало да излети от ........... в 10:05 ч. (координирано универсално
време) и да кацне в .................. в 12:20 (координирано универсално време), но е реализирал
закъснение при излитането с 01 час и 15 минути – в графа „Забележки“ от ежедневния график е
посочено, че за полет № ............ са получени съобщения за ревизия на слотовете на 20.08.2022 г. в
08:06 ч. и в 08:45 ч.; 2./ полет с № ............ с направление ............ ..........., който е следвало да
излети от .................. в 12:55 ч. (координирано универсално време) и да кацне в ........... в 15:15
(координирано универсално време), но е имало закъснение при излитането с 01 час и 17 минути и
при кацането с 28 минути – в графа „Забележки“ от ежедневния график е посочено, че за полет №
FR............ са получени съобщения за ревизия на слотовете на 20.08.2022 г. в 11:58 ч. и в 14:29 ч. ;
3./ полет с ............... с направление ........... – София, който е следвало да излети от ........... в 15:30 ч.
(координирано универсално време) и да кацне в София в 17:55 (координирано универсално време),
но е реализирал закъснение при излитането с 02 часа 02 минути и при кацането с 55 минути – в
графа „Забележки“ от ежедневния график е посочено, че за полет ............... са получени съобщения
за ревизия на слотовете на 20.08.2022 г. в 15:22 ч. и в 15:35 ч.; 4./ полет с № 6306 с направление
София – ..........., който е следвало да излети от София в 18:25 ч. (координирано универсално време)
и да кацне в ........... в 20:55 (координирано универсално време), но е имало закъснение в
излитането с 03 часа 09 минути и при кацането с 01 час 09 минути.
При съобразяване на дефиницията на понятието „слот“ в Регламент (ЕО) 793/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в летищата на
общността – разрешението, дадено от координатора за използване на пълния обем от
необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в
координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или излитане,
предоставени от координатора съгласно регламента, както и на обстоятелството, че на територията
на Европа управлението на въздушния трафик се осъществява от организацията Евроконтрол,
съдът приема, че случай, при който опериращ въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени
полет при пренатоварено летище и ревизия на слотовете, не може по своето естество или произход
5
да представлява събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие
на фактори от действия на трети лица /които се намесват в дейността на въздушния превозвач и в
летищната дейност/. Т. е. по същество последното представлява извънредно обстоятелство по
смисъла на Регламент /ЕО/ 261/2004.
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения 14 и 15, нито чл.
5, параграф 3 от Регламента ограничават признатата на опериращите въздушни оператори
възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това
обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в
хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със
същото въздухоплавателно средство /т. 51/. Следователно, за да се освободи от задължението си за
плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет,
въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е
засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет /т. 53/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага обаче наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало
предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която трябва да бъде
преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе предвид начина на
използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен
превозвач /т. 54/. Идентични съображения СЕС е изложил и в т. 4 от Решение на Съда /четвърти
състав/ от 22.04.2021 г. по дело С-826/19 /WZ срещу ................ AG/, с което е прието, че член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при
пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство,
което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при
условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство
и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция
трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото
въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. В мотивите на
решението съдът е приел, че постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи
въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи, което, както бе припомнено в точка
39 от настоящото решение, e ръководещо при приемането на Регламент № 261/2004, предполага да
се вземе предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните
превозвачи, и по-специално обстоятелството, че едно и също въздухоплавателно средство може да
извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно
обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на полета
или полетите след него. Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният
превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран
от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на
предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство.
В конкретния случай съдът приема, че не е налице основание за изключване на
отговорността на ответника.
Съображенията на съда за това са следните.
При определяне дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и
към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен
превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от 09.01.2004 г./, която в чл. 19
изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на
полета е било неизбежно, въпреки че той е взел всички необходими мерки . Дължимата грижа
на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите,
включително от съображение 7 от преамбюла на Регламента, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по
дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета
въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди
известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след
отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава
продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета
на предприятието му към дадения момент/.
В разглеждания случай ответникът не твърди да е предприел каквито и да е мерки за
предотвратяване последиците от закъснението на предходните полети, осъществени с
6
въздухоплавателно средство – самолет с рег. № QAZ, респ. за предотвратяване закъснението на
полет № ............... Поради това настоящият съдебен състав приема, че последният не е положил
грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение. След като полети № ............ и № FR ............,
определени за изпълнение със същото въздухоплавателно средство, с което е следвало се да
изпълни и .......... са били засегнати от ревизирани слотове, които са били предоставени достатъчно
време преди изпълнението им /съобразно отбелязаното в графа „Забележки“ от ежедневния
график, първият от които още в 08:06 ч. при планирано излитане на № ............ в 10:06 ч./, то следва
да се приеме, че до предвидения час на излитане на процесния полет /15:30 ч. по координираното
универсално време/, респ. до момента, в който е бил назначен ревизиран слот, ответникът е имал
достатъчно време, за да предприеме необходимите и разумни мерки, за да не се стигне до
закъснението му като осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа
възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално
оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова
късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач /в
този смисъл Решение на СЕС /четвърти състав/ от 11.06.2020 г. по дело C-74/19 /LE срещу
..................., в чиито мотиви е прието, че в съответствие с целта за гарантиране на високо равнище
на защита на пътниците, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, както и с
изискването за разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност,
предвидено в съображения 12 и 13 и в член 8, параграф 1 от този регламент, при настъпване на
извънредно обстоятелство въздушният превозвач, който възнамерява да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците, предвидено в член 5, параграф 1, буква
в) и член 7 от посочения регламент, като вземе разумните мерки, припомнени в предходната
точка, по принцип не може да се ограничи само с предлагане на премаршрутиране на съответните
пътници към техния краен пункт на пристигане със следващия опериран от самия него полет,
който пристига в крайния пункт на следващия ден спрямо първоначално предвиденото за
пристигането им/. Още повече, че в процесната хипотеза превозвачът вече е разполагал с данни за
натрупващото се закъснение на предходните два полета. Същевременно в настоящия случай
ответникът нито се позовава, нито установява някаква пречка за това, т. е., че би се стигнало до
непоносими жертви за него с оглед капацитета на предприятието му. А икономическата изгода на
превозвача от ползването на едно и също въздухоплавателно средство за осъществяването на
последователни полети не може да има превес над гарантираното високо равнище на защита на
пътниците, съобразно съображения 1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004 – в този смисъл и практиката
на СГС, обективирана в Решение № 1874/14.07.2022 г. по в. гр. д. № 20211100514108 на СГС, III Б
въззивен състав, която настоящият съдебен състав споделя. Допълнително следва да се изтъкне, че
при процесния полет се установява забава в кацането от 55 минути, за която поначало не се сочат
каквито и да е извънредни обстоятелства.
При горните мотиви съдът намира, че въпреки засягането на процесния полет от ревизия в
слотовете за излитане и кацане на полетите, осъществени с въздухоплавателното средство, с което
е осъществен процесният полет и предхождащите същия по ротация ........... – ............ ответникът –
авиопревозвач не е установил при условията на пълно и главно доказване предприемането на
разумни мерки по смисъла на съображение 14 от преамбюла на Регламента за ограничаване
забавата при изпълнение на следващия полет с направление ........... – София, за който ищците са
имали закупени билети, и не следва да бъде освободен от отговорност на основание чл. 5,
параграф 3 от Регламента.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.7, §1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. и предявените искове за заплащане на обезщетение в размер на по 400
евро за всеки от ищците се явяват основателни, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците. Всеки от тях има право на
сторените разноски за платена държавна такса в размер на по 50,00 лева – 25,00 лева по гр. д. №
2488/2023 г. на СГС, и 25,00 лева в настоящото производство. На Адвокатско дружество „Г. и П.“
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата (ЗА), в размер на по 480,00 лева с ДДС за всеки молител за производството по гр. д.
№ 2488/2023 г. на СГС, 22 състав, и по 480,00 лева с ДДС за всеки ищец за исковото производство
пред СРС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „................“ – чуждестранно търговско дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законодателството на ......... ................ със седалище и адрес на управление:
7
................., представлявано от пълномощника си адвокат С. К. Т., със съдебен адрес: гр. ......... ет. 3,
ДА ЗАПЛАТИ на В. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............., на основание чл. 7,
параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., сумата в размер на 400 евро – обезщетение за
закъснял полет № ..........т ..............., до гр. ............ предвиден за излитане на 20.08.2022 г. в 17:30
часа и за кацане на 20.08.2022 г. в 20:55 часа, ведно със законна лихва от датата на подаване на
молба за издаване на европейска заповед за плащане – 28.02.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 50,00 лева – сторени
разноски в производствата по гр. д. № 2488/2023 г. на СГС, I ГО, 22 състав, и гр. д. № 28358/2023
г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „................“ – чуждестранно търговско дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законодателството на ......... ................ със седалище и адрес на управление:
................., представлявано от пълномощника си адвокат С. К. Т., със съдебен адрес: гр. ......... ет. 3,
ДА ЗАПЛАТИ на З. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............., на основание чл. 7,
параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., сумата в размер на 400 евро – обезщетение за
закъснял полет № ..........т ..............., до гр. ............ предвиден за излитане на 20.08.2022 г. в 17:30
часа и за кацане на 20.08.2022 г. в 20:55 часа, ведно със законна лихва от датата на подаване на
молба за издаване на европейска заповед за плащане – 28.02.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 50,00 лева – сторени
разноски в производствата по гр. д. № 2488/2023 г. на СГС, I ГО, 22 състав, и гр. д. № 28358/2023
г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „................“ – чуждестранно търговско дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законодателството на ......... ................ със седалище и адрес на управление:
................., представлявано от пълномощника си адвокат С. К. Т., със съдебен адрес: гр. ......... ет. 3,
ДА ЗАПЛАТИ на П. З. К., ЕГН ********** /непълнолетна, действаща със съгласието на законния
си представител З. Т. К./, със съдебен адрес: гр. ............., на основание чл. 7, параграф 1, б. "б" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г., сумата в размер на 400 евро – обезщетение за закъснял полет № ..........т
..............., до гр. ............ предвиден за излитане на 20.08.2022 г. в 17:30 часа и за кацане на
20.08.2022 г. в 20:55 часа, ведно със законна лихва от датата на подаване на молба за издаване на
европейска заповед за плащане – 28.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 50,00 лева – сторени разноски в
производствата по гр. д. № 2488/2023 г. на СГС, I ГО, 22 състав, и гр. д. № 28358/2023 г. на СРС,
29 състав.
ОСЪЖДА „................“ – чуждестранно търговско дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законодателството на ......... ................ със седалище и адрес на управление:
................., представлявано от пълномощника си адвокат С. К. Т., със съдебен адрес: гр. ......... ет. 3,
ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и П.“, БУЛСТАТ *********, вписано в Софийска
адвокатска колегия с № ..............., с адрес на кантората: гр. .............., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 1 440,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на В. П. К., ЕГН **********, З. Т. К., ЕГН **********, и П. З. К.,
ЕГН **********, в производството по гр. д. № 2488/2023 г. на СГС, 22 състав, както и сумата в
размер на 1 440,00 лева – представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на В. П. К., ЕГН **********, З. Т. К., ЕГН **********, и П. З. К., ЕГН
**********, в производството по гр. д. № 28358/2023 г. на СРС, 29 състав, дължимо при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8