№ 3393
гр. Перник, 30.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-З.ва
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-З.ва Гражданско дело
№ 20221720104557 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от З. Л. В., чрез адв. К., срещу
Д. Т. И. с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59 и чл. 143 ал. 2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на децата ИР. З.ва Л.а, ЕГН
**********, и Т. З.в Л., ЕГН **********, на техния баща, определяне местоживеенето на
децата при техния баща, определяне на режим на лични отношения на майката с децата,
както следва: за времето, в което тя е в чужбина от 10.06 до 30.08 всяка година, като
осигурява билети за децата за отиване и връщане, на нечетна година за Коледните и
Новогодишните празници с майката, считано от 23.12 до 03.01 следващата година, а ако
майката се върне да живее в България, както следва: да взема децата и да ги връща в дома на
майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 ч. на съботния ден до 18 ч. в
неделя с преспиване, както и 30 последователни дни през лятото, по време, което не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата, като бащата се задължава до 31.05 на текущата
година да уведомява майката кога ще ползва годишния си отпуск, и осъждане на
ответницата да заплаща в полза на детето ИР. З.ва Л.а, ЕГН **********, чрез неговия баща
месечна издръжка в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, платима до 10-то число на
текущия месец, до настъпване на законни причини за изменението и/или прекратяването й,
считано от датата на завеждането на исковата молба, и да заплаща в полза на детето Т. З.в
Л., ЕГН **********, чрез неговия баща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, платима до 10-то число на текущия месец, до настъпване на законни причини за
изменението и/или прекратяването й, считано от датата на завеждането на исковата молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото са родители на децата
ИР. З.ва Л.а, ЕГН **********, и Т. З.в Л., ЕГН **********, които живели на съпружески
начала от 2007 г. в жилището на бабата на ответницата в гр. Перник. През 2018 г. настъпила
фактическа раздяла между родителите като молителят напуснал жилището. През март 2020
1
г. ответницата казала, че с децата са в Белгия . През 2022 г. родителите се разбрали
бащата да вземе децата за лятото. След като разбрал, че условията, при които майката
отглеждала децата не са благоприятни за децата, молителят уведомил ответницата, че няма
да се върнат при нея, тъй като не може да полага адекватни грижи за тях и те не искат да
живеят в Белгия. Поради невъзможността да постигнат споразумение, моли молбата да бъде
уважена. Отправено е и искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 323
ГПК.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. С., оспорва
молбата като недопустима. Излага, че от м.март 2020 г. децата имат обичайно
местопребиваване в Кралство Белгия, поради което Районен съд – Перник не е компетентен
да разгледа искането съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета и моли
производството по делото да бъде прекратено. В условията на евентуалност счита, че
настоящото производство следва да бъде спряно, тъй като по молба на ответницата е
образувано съдебно производство в Белгия за връщането на децата по реда на Хагската
конвенция. Моли за присъждане на разноските за производството по делото.
С вх.рег. № 19227/27.09.2022 г. по делото е постъпило писмо от Министерство на
правосъдието, с което уведомяват, че на 20.09.2022 г. е постъпила молба от Д. Т. И. по чл. 8
от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца, изпратена чрез Федерална публична служба за правосъдие Белгия, за връщане от
България в Белгия на децата ИР. З.ва Л.а, родена на 10.06.2007 г., и Т. З.в Л., роден на
13.01.2012 г.
Като прецени доводите на страните и представените доказателства съдът намира
следното:
Съгласно чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета съдилищата на държава-
членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето
има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
Молителят признава, че през м. март 2020 г. децата са се установили с тяхната майка в
Кралство Белгия и са пристигнали в България само за лятото на 2022 г., след което е отказал
връщането им. От изложеното в исковата молба и представените с отговора доказателствата
безспорно се установява, че обичайното местопребиваване на децата към момента на
подаване на исковата молба е в Кралство Белгия, поради което компетентни да се
произнесат по въпроса за родителската отговорност са съдилищата в тази държава-членка.
Съгласно чл. 17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета, когато пред съд в
държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е
компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на
настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен. Предвид изложеното и
липсата на предпоставки за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) №
2201/2003, в изпълнение на чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, съдът служебно следва
да прогласи, че на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с
2
компетентност да разгледа молбата с правна квалифицикация чл. 127 ал. 2, във вр. с чл. 59 и
с чл. 143 ал. 2 от СК /в този смисъл Определение № 6 от 7.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
636/2012 г., III г. о., ГК, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6366/2013 г.,
I г. о., ГК, Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г., III г. о.,
ГК, Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III г. о., ГК/, като
същата принадлежи на съда на друга държава-членка в лицето на Кралство Белгия.
За пълнота, следва да се посочи, че доколкото разпоредбата на чл. 17 от Регламента
възлага на съда служебно задължение да се произнесе по своята компетентност и не се
касае за паралелна компетентност на съдилищата на Република България и Кралство
Белгия, не е налице основание за спиране на настоящото производство до решаване на
въпроса относно компетентността на сезирания от ответницата съд в Кралство Белгия.
Хипотезата на чл. 19 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. касае случаите, когато съдилищата
на различни държави-членки са компетентни да разгледат молбата като първият по време
сезиран съд може да приеме делото за разглеждане, въпреки че и друг съд разполага с
международна компетентност. В случая липсва международна компетентност на
съдилищата на Република България да разгледат подадената молба за родителската
отговорност и свързаните с нея искове, поради което е ирелевантно дали предметът на
образуваното в Кралство Белгия е идентичен с предмета на настоящото и кой е първият по
време сезиран съд.
Не е налице и основание за спиране на производството по делото по реда на чл. 229,
ал. 1, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, тъй като това е възможно в случаите, когато съдът е
компетентен да разгледа спора, но са налице временни пречки за това. В случай, че съдът не
е компетентен да разгледа спора, той е задължен да прекрати производството пред себе си и
евентуално, ако съществува възможност за това, да изпрати делото на компетентния съд, без
да разглежда спора по същество. Въпросът за преценка за компетентността на съда е
преюдициален по отношение на въпроса за спирането на производството по член 229, ал. 1,
т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 16 от Хагската конвенция, в който смисъл е и практиката на ВКС –
определение № 117 от 14.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 530/2019 г. - IV ГО;
определение № 354 от 09.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 304/2011 г. - IV ГО;
определение № 394 от 17.09.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2567/2019 г. - IV ГО.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4557 по описа за 2022 г. на Районен съд
– Перник поради липса на международна компетентност на съдилищата на Република
България за разглеждане на предявената молба с рег. № 16239/08.08.2022 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4