Определение по дело №2385/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3575
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20213100502385
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3575
гр. Варна, 09.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на девети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502385 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 294 149
/14.07.2021г., подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл. 817, представлявано от П. К. Б.
– управител, срещу решение № 261 972 / 16.06.2021г., постановено по гр.д. № 6789 / 2020г.
на ВРС, 47 с-в, в неговата цялост, с което е прието за установено между „Интейк” ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна, „Пи Маркет” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, и „Глас Голд
Груп ЕУ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Интейк”
ЕООД е носител на вземане в размер на 1879,02 лв., произтичащо от сключен на
23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД, която сума
представлява платена без основание стройност на начислена с фактура №
**********/11.12.2009 г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е
съдебно установено в производството по гр.д. № 9797/2014 г. по описа на Районен съд –
Варна и е издаден на 25.01.2019 г. изпълнителен лист. Жалбоподателят е осъден да заплати
и сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника „Пи Маркет” ЕООД, ЕИК ********* - „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********.
Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, като постановено по
недопустим иск. Позовава се на СПН, като сочи, че в случая, ищецът е предявил иск за
вземане, което е вече съдебно признато с влязло в законна сила съдебно решение в полза на
пълноправен кредитор за което има издаден изпълнителен лист. Твърди, че от изложението
на фактите и обстоятелствата в исковата молба, ставало дума за неизпълнение на двустранен
облигационен договор, сключен между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, а на
практика „Пи Маркет" ЕООД било привлечено да отговаря в процес за неизпълнение на
чужд договор, което било правно недопустимо. Отделно, искането било квалифицирано като
иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а в случая фактическият състав, от който ищецът се легитимирал
процесуално и материално-правно, респ. произтичащите от него права и правни задължения
се отнасяли до „Интейк" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, и не се разбирало каква била
1
правната връзка между ищеца и жалбоподателя, а оттам и отговорността на дружеството да
отговаря на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК на „Интейк" ЕООД. В този смисъл и
искът срещу „Пи Маркет" ЕООД бил недопустим, съгласно дадените от ВКС разяснения в
TP № 1 от 07.03.2019 год. по тълк. д. № 1/2018 год. на ВКС, ОСТК. Отделно, ищецът
претендирал установяване съществуването по съдебен ред на факт, който не бил редвиден в
закона. По силата на имеративна норма - чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, „Искове за установяване
съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закон". Фактът „титулярство" на вземане, не попадал в
предвидените от закона случаи и в правото той нямал собствено съществуване. Твърди, че е
недопустимо да се иска от съда с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК да прекратява и
обезсилва действието на един двустранен договор, признавайки „титуляри" по предмета на
друг договор. В облигационното договорно право титуляри не били предвидени, там правата
се регулирали от изпълнение, респ. на тях кореспондирали съответни задължения. По тези
съображения, така оформена исковата молба с такъв петитум, била недопустима. Ищецът
атакувал дружеството за неизпълнение на договора си, с предявен иск, който заобикалял
закона чрез нарушаване на императивни процесуални правила. Освен всичко друго, ищецът
претендирал установяване на право по развален договор. Моли за обезсилване, евентуално
за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и
законосъобразно. Твърди, че предявеният иск е допустим, като е налице правен интерес от
воденето му. Не е налице и валидно разваляне на договора за цесия между „КНМ Груп“
ЕООД и „Интейк“ ЕООД. Правилно ВРС бил приел, че цесията от 23.10.2014г. между „КНМ
Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД е действителна. Правилно ВРС бил приел, че носител на
процесното вземане е „Интейк" ЕООД, тъй като длъжникът е уведомен първо за тази цесия,
респ. именно тя първа е произвела действието си спрямо всички трети лица. Моли се по тези
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпило становище от въззиваемата страна
„Глас Голд Груп Еу“ ЕООД.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпило становище /отговор/ на въззивната жалба
от третото-лице помагач „КНМ Груп“ ЕООД, с което изцяло се споделят доводите на
жалбоподателя. Прави се и допълнение, че въпросът за развалянето на договора за цесия е
такъв по допустимостта, а не по основателността на претенцията. Моли се за уважаване на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
2
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 294 149 /14.07.2021г., подадена от
„Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Люлин, ул. „Търново“ срещу бл. 817, представлявано от П. К. Б. – управител, срещу
решение № 261 972 / 16.06.2021г., постановено по гр.д. № 6789 / 2020г. на ВРС, 47 с-в, в
неговата цялост, с което е прието за установено между „Интейк” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, „Пи Маркет” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, и „Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Интейк” ЕООД е носител на
вземане в размер на 1879,02 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия
между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с фактура № **********/11.12.2009 г. електроенергия
след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д.
№ 9797/2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 25.01.2019 г. изпълнителен
лист. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски, и
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2021г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.

НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
3
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4