Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.06.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ВЕЛИЗАР К.
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6552 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-60-96152 от 19.04.2017 г.,
постановено по гр.дело № 2962/2016 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 60 състав, са
отхвърлени предявените от ищеца А.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
ответника „С.а.“ ЕАД, ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния директор С.Й.М.,
със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва: иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване
на ищеца на предишната работа на длъжност „ шофьор, автобус/ единичен“ към
поделение „Земляне“ на ответното дружество; иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 9750,90 лв., представляваща обезщетение за оставането му без
работа, поради уволнението за периода от 19.01.2016 г. до 19.07.2016 г., при
брутно месечно възнаграждение в размер на 1625,15 лв. С решението на съда е
осъден на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, А.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „С.а.“ ЕАД, ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния
директор С.Й.М., със седалище и адрес на управление:***, направените в
настоящето производство разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението на СРС, 60 с-в е постъпила
въззивна жалба от А.К.С., подадена чрез пълномощника адв.А.Т., с искане същото
да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени
предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила
и на
материалноправните разпоредби на закона,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „С.А.“-ЕАД,
гр.София, чрез своя представител оспорва жалбата, като неоснователна, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищецът А.К.С. срещу
ответника „С.А.“-ЕАД, гр.София при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 във връзка
с чл. 225,
ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай със заповед № 56/
15.01.2016 год., издадена от Изпълнителния директор на „С.А.“-ЕАД, поделение „Земляне“
е наказан дисциплинарно с „ уволнение“, считано от 19.01.2016 г., А.К.С.,
длъжност: шофьор, автобус/ единичен, сл.№ 52, ЕГН- **********, поделение
„Земляне“ на „С.А.“-ЕАД, на основание чл.188,т.3 от КТ, и чл.190, ал.1,т.3 от КТ във връзка с чл.187, т.1,т.3 и т.10 от КТ, като е взета предвид докладна
записка вх.№ 1796/23.10.2015 г. от Главен механик на поделение“Земляне“,
становище вх.№ 1930/20.11.2015 г. с
приложена справка за измерване на спирачни сили на ППС рег.№ 1909 от Началник
„Сервиз“ на поделение „Земляне“, становище
вх.№ 1860/ 05.11.2015 г. от Зам.началник „Сервиз“ на поделение“
Земляне“, и след запознаване с писмените обяснения на лицето вх.№ 55/
14.01.2016 г., при спазване на изискванията на чл.189 от КТ, чл.193 от КТ и
чл.194 от КТ, и чл.195 от КТ.
В мотивите
на процесната заповед е посочено, че А.К.С., се наказва дисциплинарно с
„уволнение“ за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи
се в: неуплътняване на работното време и неизпълнение на възложената му работа,
определена по длъжностна характеристика и при сключване на трудовия договор, а
именно- да извършва превози на пътници с управлявания от него автобус по
определен маршрут, съгласно разписанието, като поддържа експлоатационната скорост по маршрута и спазва разписанието,
както и да познава основните конструктивни технологични и експлоатационни характеристики на зачисления му автобус. В
случая от докладна вх.№ 1796/23.10.2015 г. на Главен механик на поделение
„Земляне“- Ж.У.било установено, че на 23.10.2015 год., А.С. се прибира с поверения му автобус с инв.№ 1909 в
поделението под предтекст, че автобусът нямал спирачки и е с омаслен барабан.
Установено е, че автобусът е преминал
през стенд за проверка на спирачките, както и че спирачната система
работи безупречно. В случая била направена проверка за теч на масло от
редукторите и състоянието на спирачките и барабаните на задния мост на
автомобила, като не е установено омаслен барабан и теч на масло от редукторите
и деференциала, което обстоятелство се потвърждавало и от становище вх.№
1930/20.11.2015г. от Началник „Сервиз“ на поделение „Земляне“, както и
становище вх.№ 1860/ 05.11.2015 г. от Зам.началник“Сервиз“ на поделение „Земляне“.
Прието е за установено, че А.С. не е уплътнил работното си време за деня, като
е отклонил без основание управлявания от него автобус с инв.№ 1909 от
определения му по разписание маршрут за преглед на спирачната система, което е
наложило заместването му с друг автобус, както и е затруднил спазване
регулярността на движението определена в маршрутното разписание на поделението.
На следващо място е прието в мотивите на заповедта- неизпълнеие на възложената
му работа и трудовите задължения, определени при възникване на трудовото
правоотношение- на 08.10.2015 год., след извършена проверка е било установено,
че А.С. не е изпълнил заповед № 299/17.12.2014 год. на директора на на
поделение „Земляне“, да зареди управлявания от него автобус инв.№ 1909 до пълен
резервоар. Извършено било допълнително зареждане на автобуса с 11 литра гориво,
като за това нарушение на водача е наложено
дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“ със заповед №
3118/30.10.2015 г.- незаличено. На следващо място в мотивите на заповедта е
посочено преждевременно напускане на
работа на 05.10.2015 г. при работа с автобус с инв. № 1909. Прието е за
установено, че А.С. прибира автобуса в гараж без техническа причина и
неизправност, преди изпълнение на определената продължителност на работното
време, съгласно дневния наряд. За това нарушение на водача е наложено дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“ със
заповед № 3099/ 28.10.2015 г.- незаличено. На следващо място в мотивите на
заповедта е посочено неизпълнение на възложената работа и трудови задължения,
определени при възникване на трудовото правоотношение. Прието е за установено,
че на 21.08.2015 г., с автобус инв.№
1909, А.С. се прибира от линия 98/ 1
кола по наряд, тъй като нямал вкарано разписание в дисплея на линия 98. От
друга страна е посочено, че предишния ден е бил в гараж „Земляне“ и не бил
дошъл с автобус инв.№ 1909 да му бъде вкарано
в дисплея разписание на линия 98.
За това нарушение на водача е наложено
дисциплинарно наказание- „ забележка“ със заповед № 3087/ 21.10.2015 г.-
незаличено.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от
ищеца А.К.С. срещу ответника „С.А.“-ЕАД, гр.София при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 във връзка
с чл. 225,
ал.1 от КТ. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на
заповед № 56/ 15.01.2016 год., издадена
от Изпълнителния директор на „С.А.“-ЕАД, поделение „Земляне“, с която е наказан
дисциплинарно с „ уволнение“, считано от 19.01.2016 г., А.К.С., на длъжност:
шофьор, автобус/ единичен, сл.№ 52, поделение „Земляне“ на „С.А.“-ЕАД, на
основание чл.188,т.3 от КТ, и чл.190, ал.1,т.3 от КТ във връзка с чл.187,
т.1,т.3 и т.10 от КТ, са правилни и в съответствие на материалния закон.
В
чл.190, ал.1, т.3 от КТ е предвидена възможност за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина. Теорията и практиката
възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато
работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения. С оглед забраната
по чл.189, ал.2 от КТ системност
има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно
от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда
на чл.197 от КТ или чл.198 от КТ. При три
санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят
преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на
работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във
връзка с изпълнение на трудовите функции, и респективно, за по-тежко
дисциплинарно наказание. Хипотезата на чл.189, ал.2 от КТ, би била налице само в случай, че за всички
нарушения, в това число и за последното, преди това вече са
били наложени дисциплинарни наказания.
Настоящият
въззивен състав приема, че наложеното на ищеца наказание
"дисциплинарно уволнение" със заповед № 56/ 15.01.2016 год., издадена от
Изпълнителния директор на „С.А.“-ЕАД, поделение „Земляне“ за системни
нарушения на трудовата дисциплина е съобразено с изискването на чл.193, ал.1 от КТ и при наличие на
основанието по чл.190, т.3 от КТ. Налице са три нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 21.08.2015 г., на 05.10.2015 г. и на 08.10.2015 г., за които ищеца е наказан и които не
са заличени. Наложеното със
заповед № 56/ 15.01.2016 год. наказание, „дисциплинарно уволнение“ е за четвърто
нарушение на трудовата дисциплина извършено от страна на ищеца на 23.10.2015
год. За нарушението, предмет на съдебна проверка по настоящото дело,
четвърто по ред наказание е наложено единствено с процесната заповед № 56/15.01.2016 г. Налице са
били при това положение предпоставките на чл.190, ал.1, т.3 от КТ за характеризиране на това нарушение като
системно с оглед и на обстоятелството, че наказанията за предишните три
нарушения не са били заличени по чл.197 от КТ или чл.198 от КТ. Това не означава, че с тази заповед
повторно по смисъла на
чл.189, ал.2 от КТ са санкционирани и предишните три нарушения, а само, че
те са се отразили на тежестта на последното нарушение. В процесния случай, следва да се приемат
за влезли в сила предходните три заповеди за наложени на ищеца дисциплинарни
наказания, при липса на данни и твърдения, същите да са били обжалвани,
отменени или наказанията по тях да са заличени по реда на чл.197 от КТ или
чл.198 от КТ.
Съдът приема, че за наличието на основание по чл.190, ал.1, т.3 от КТ, съставомерна е както съвкупността на три или
повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три
или повече разнородни нарушения, стига работникът или служителят да не е бил
санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а
наказанията за останалите да не е заличено по описания ред. Чрез посочената разпоредба
законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане
на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение
на задълженията по трудовото правоотношение. При преценката за съответност на
нарушението с наложеното наказание в хипотезата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ,
работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 от КТ- тежест на
нарушението /определя се
от значимостта на неизпълненото задължение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя и доколко тези последици са повлияли
или могат да повлияят върху работата на работодателя и формата на вината/, обстоятелствата при които са
извършени нарушенията, поведението на работника или служителя, като в посочената
хипотеза дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримото поведение и
липсата на самокритичност у работника или служителя.
На следващо място, при установена системност на дисциплинарните
нарушения/ каквато безспорно
в настоящия случай е налице/, съдът трябва да прецени съответствието между
нарушение и наказание на базата на всички посочени нарушения в тяхната
последователност и цялост, а не само въз основа на последното дисциплинарно
нарушение. Това е така, тъй като при системност на нарушенията се проявава
устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, който не
може или не желае да го коригира. Това негово поведение нарушава в значителна
степен отношенията на доверие между работник или служител и работодател, с
които се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при
изпълнението на трудовите задължения.
В настоящия случай при налагане на наказанието„
дисциплинарно уволнение“, работодателят правилно е взел предвид значението
на предишните нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, установени
с влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания, които не са заличени и
представляват част от приложения състав на уволнението. От данните по делото е
видно, че предходните нарушения на ищеца, като шофьор на автобус в ответното дружество са
констатирани и възпроизведени в последващи проверки, послужили за основание при
издаване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Налице е
"натрупване" на еднородни и близки нарушения, които в голямата си
част са умишлени и в своята цялост съставляват тежко нарушение на трудовата
дисциплина. При наличие на системност от съществено значение е не стойностният
израз на причинената или евентуална вреда, а повторяемостта на нарушенията,
липсата на промяна в поведението на нарушителя, а от тук и отпадането на
доверието в отношенията на страните. В случая
дисциплинарното уволнение на ищеца е наложено със заповед на 15.01.2016 г. за
извършено нарушение на трудовата дисциплина на 23.10.2015 год., след като на
същия преди това, през м.10.2015 год. са му били наложени още три дисциплинарни
наказания за извършени нарушения на трудовата дисциплина през 2015 год., влезли
в сила и незаличени към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение-
една „забележка“ и две „ предупреждение за уволнение“.
В конкретния случай съдът намира, че работодателят е градирал
наказанията наложени на ищеца /забележка,
предупреждение за уволнение и уволнение/, а като е стигнал до най - тежкото от
тях- дисциплинарно уволнение, не е
допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Тъкмо обратно съобразил е всички релевантни
данни, включително тежестта и
повторяемостта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и
субективното отношение на служителя към тях. Критериите на
чл.189, ал.1 от ГПК са приложени законосъобразно от страна на работодателя във връзка с
наложеното наказание за „системни нарушения на трудовата дисциплина“, като е
съобразена правната
характеристиката на нарушението по чл.190, ал.1, т.3 от КТ, отчитайки укоримото поведение на
ищеца, изразяващо тенденция на незачитане на трудовата дисциплина, тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина свързано с неизпълнение на
възложената работа по трудовата му функция съобразно длъжностната
характеристика.
С оглед на така
изложените съображения се налага извод, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание- уволнение е законосъобразно, поради
което предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, и като
такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с
което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2, и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
При този изход на спора пред настоящата
съдебна инстанция, на въззивника-ищец не се следват разноски. С оглед изхода
на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна- ответник следва да се
присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл.23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
50 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № ІІ-60-96152 от 19.04.2017
г., постановено по гр.дело № 2962/2016 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 60 състав
ОСЪЖДА А.К.С., с ЕГН- **********, с адрес: ***, да заплати на „С.А.“ ЕАД, ЕИК: *******,
представлявано от изпълнителния директор С.Й.М., със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата
от 50,00 лв. / петдесет лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.