Р Е Ш Е Н И Е № 500
гр. Видин, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на осми
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря М.Е. след като разгледа докладваното от съдия
Стоянова гр. дело № 2984 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по искова молба на П.В.С. ***, чрез адв. Л.М. против М.М.В. ***, с
която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК.
Твърди
се от ищеца, че от съвместното съжителство с
ответницата имат едно родено малолетно дете – В.П. С., роден на ***г. Посочва се, че страните се познават от почти
25 години. В началото съвместния им живот е бил нормален, живели в жилище,
собственост на ответницата. Още през 2003г. ответницата започнала да проявява
признаци на депресия, напрегнатост, тревожност. Това наложило посещение на
лекар, който ѝ предписал лекарства. Поддържа, че докато ответницата
приема предписаните ѝ лекарства страните живели добре, но когато ги
спирала състоянието ѝ се влошавало като предизвиквала спорове и скандали.
След раждането на детето заболяването ѝ се е задълбочило, като тези
състояние продължили. През лятото на
2019г. ищецът закупил жилище. Ответницата си събрала багажа и напуснала
жилището, в което живеят страните като според ищеца причината е именно
покупката на новото жилище. Посочва се, че ответницата живее на хотел с майка
си. Ищецът е молил ответницата да се върне, но тя отказала, като в същото време
е поискала детето да живее при нея, което ищецът счита за неприемливо.
Иска
се от съда да постанови решение, с което упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете В.П. С. да бъде предоставено на ищеца, а на
ответницата да бъде определен
режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 9.00ч. до 18.00ч., след което да го връща по местоживеенето му,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения му годишен
отпуск, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00
лева.
Ответницата
в законния месечен срок е оспорила основателността на предявените искове. Оспорила е посочените в исковата молба обстоятелства.
Изтъкнала е че причина за влошените отношения е намесата на майката на ищеца.
Посочила е, че ищецът ѝ е посягал и е упражнявал физически и психически
тормоз. Скандалите били ежедневие, била ограничена да контактува с близки и
роднини. Посочва също, че детето е ставало свидетел на случващото се. Особено чести скандалите станали през 2016г.,
когато ответницата започнала работа. Ищецът се противопоставял на това и
непрекъснато се опитвал да възпрепятства ходенето ѝ на работа, следял е с
кого общува, поставил я е в пълна
икономическа зависимост и социална
изолация. Посочва също, че ищецът поискал от нея да тегли кредит и да продаде
апартамента си, за да обзаведе жилището, което си бил закупил. Ответницата отказала и на 05.10.2019г. ищецът
й вдигнал скандал и е ударил главата ѝ от тоалетната чиния. Тогава ответницата извикала майка си от С. и
няколко дни били на хотел докато ищецът напусне жилището. Ответницата отрича да
има патологично заболяване, а посочва, че посещенията ѝ при
психиатър се наложили заради преживени
стресови ситуации, от които ответницата получила страхова невроза. Твърди, че
след раздялата с ищеца е върнала нормалното си психическо равновесие – работи и
полага грижи за сина си. От 05.10.2019г. ищецът и неговата майка са взели
детето и го тормозят психически като го въвличат във възникналия конфликт. След
като ответницата подала молба по ЗЗДН, не ѝ
дават да вижда детето, наложило се да подаде молба до РП и след започналата
проверка, започнали да ѝ водят детето за по няколко часа.
В
предявения насрещен иск ответницата е поискала съдът да постанови решение, с
което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде
предоставено на майката, на бащата да
бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева. Местоживеенето на детето да
бъде при майката.
Ответникът
по насрещния иск е подал отговор, в който е оспорил твърденията в насрещната
искова молба.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са социални доклади от
Д“СП“ – Видин, назначени и изслушани са съдебно-психологическа експертиза и съдебно –
психиатрична експертиза, приложена е преписка рег. № 178600-14062/2019г. по
описа на РУ – Видин и Постановление от 13.12.2019г. на прокурор в РП – Видин за
отказ да се образува досъдебно производство.
Съдът,
като се запозна с доказателствата по делото установи следното от фактическа
страна :
Не
е спорно, че страните са родители на малолетното дете В.П. С., роден на ***г., с ЕГН **********, което е видно от
представения препис на удостоверение за раждане, изд. от Община Видин.
От
изготвените социални доклади от Д „СП” – Видин, се установява, че детето Валентин е роден от съвместното съжителство на
страните. От раждането му за детето са полагани грижи и от двамата родители в жилище, собственост
на ответницата. На 05.10.2019г. след възникнал семеен скандал ответницата е
напуснала семейното жилище и отива да живее на хотел. Няколко дни по-късно тя
се прибира, а ищецът отива с детето при своите родители, където пребивават
около 20 дни. Впоследствие ищецът заедно с детето се преместват в ново закупено
от него жилище. Към момента на изготвяне на социалните доклади, детето живее
при бащата, като социалните работници посочват, че връзката с майката не е
прекъсната. Детето се вижда често с нея, както и поддържа връзка с майката по
телефона. В хода на делото, след постановяване на привременните мерки,
социалните работници са установили, че майката е заявила на детето, че желае да
се спазва определения от съда режим на лични контакти и е отказала срещи с детето извън този режим. Детето
е правило опити да се свърже с нея по телефона, но тя му е отказвала разговор.
Социалните
работници са посочили, че при разговор с малолетното дете, същото е заявило, че
желае да живее с баща си, но също така и да се вижда с майка си. Детето е
споделило, че с бащата се чувства сигурно, а майката споделя с него възникналите
проблеми между родителите и това го натоварва.
При
извършеното социално проучване, е установено, че при бащата са задоволени базовите потребности на детето,
осигурен му е домашен уют и комфорт, полагат се адекватни грижи за него.
Хигиенно
– битовите условия в жилищата на родителите са много добри,
детето разполага със собствена стая.
Детето
проявява привързаност и към двамата родители, общува с бабата и дядото по
бащина линия, а от миналата година познава бабата по майчина линия, която живее
в гр. С..
Посочено е също, че е връзката на
детето с родителите е запазена. Детето се чувства добре при бащата, но иска да
контактува по – често и с майката.
И двамата родители са заявили
желание да полагат грижи за детето и да упражняват родителските права.
Вещото
лице П.М. по назначената и приета по делото съдебно – психологическа експертиза,
изготвена към 24.02.2020г. е посочила,
че при изготвяне на експертизата е разговаряла с майката и с детето. Дало е
заключение, че към момента на изготвяне на експертизата майката не проявява
симптоми на психическо разстройство, има необходимия родителски капацитет.
Вещото
лице е посочило също, че не са налице белезите на синдром но родителско
отчуждение при детето по отношение на майката, а детето е с нарушено доверие и
чувство на сигурност по отношение на майката, но засега н е я отхвърля от своя
живот, въпреки че вече не играе толкова важна роля в него, колкото преди шест
месеца.
Детето
демонстрира емоционална стабилност и правилна оценка на ситуациите. Харесва
времето, прекарано с баща си и се опитва да изтласка от съзнанието си или няма
спомени за домашно насилие, спомня си за някои конфликтни ситуации, но не ги
приема като скандали между своите родители. Би се радвало ако отново
семейството е заедно. В с.з. вещото лице е посочило, че факта, че детето иска
родителите да са заедно, е доказателство за отсъствие на синдрома на родителско
отчуждение.
Вещото лице посочва също, че
Валентин е много лъчезарно, интелигентно, уравновесено, емоционално дете, с
което може свободно да се контактува.
Според
вещото лице не е формирано негативно отношение към майката при положение, че я
обича. Нарушено е чувството на доверие, което е било преди. Според детето
промяната в отношението към майката е станало в резултата на 10-дневното й
отсъствие от дома и живота му, а не под влияние на бащата.
В
допълнителното заключение, изготвено на 29.06.2020г. вещото лице – психолог е
посочило, че към онзи момент
емоционалното състояние на Валентин е стабилно, но се проявяват първите
симптоми за игнориране авторитета на възрастните. Промененото отношение към
майката съвпада с времето, в което момчето живее с баща си, който му осигурява
и сигурна семейна среда, в която той се чувства защитен, както и достатъчно
средства за закуски, собствена стая и удовлетворяване на голяма част от
неговите желания. Възхищавайки се от баща си и желаейки да прилича на него,
признава, че му подражава. Склонен е да идеализира своя баща, с когото имат
силна и трайна емоционална връзка. Валентин приема неговото мнение за причините
за кризата в семейството и се настройва негативно към майка си.
Детето
твърди, че няма промяна в поведението си – емоционално устойчив е, отговорен
към поставените задачи, общува нормално, чист е и добре облечен. Променено е
отношението му само към неговата майка, с която се държи критично и до голяма
степен агресивно. Не иска не само да живее при нея, а даже и да преспива в дома
й,склонен е да я критикува и обвинява, въпреки, че твърди, че му е жал за нея,
т.е. има промяна в отношението към нея.
Вещото лице в с.з. посочва също, че се е
опитало да установи причината за
промяната поведението на детето към майката. Посочва, че детето казва, че се
чувства несигурно, когато остава по- продължително време с майка си и едва ли
не се притеснява за своето здраве.
Това е странно на база твърдяното преди
3 месеца. Сега то свиква с майка си. Това е може би неговата естествена
реакция, тъй като в момента расте с баща си. Възможно е да се дължи и на това,
че е по-малко време с майка си. Възможно е на тази възраст, когато все още не е
формиран характера, лесно може да му се повлияе за възприятията на много неща.
Може да е посредствено внушение. В подобна степен на манипулация всеки може да
бъде поставен. Детската психика не е устойчива. Всяко едно дете изначало има
много силна връзка с майката, която формира устойчивост и сигурност. След това
всеки от родителите може да спечели детето. При такива дела родителите се борят
за надмощие без да мислят за детето си. Посочва също, че чувството за
несигурност се поражда от липсата на контакти с родителите. Майката го подготвя
за евентуална последваща раздяла или детето се усеща жертва на наблюдение,
което детето пресъздава като се прибере при бащата. Според вещото лице, психиката
на детето трябва да се запази. В зависимост от взаимоотношенията между
родителите, те могат да повлияят върху поведението на детето. Рушенето на
авторитета на възрастния на една такава
крехка възраст може да бъде предпоставка за следващи негативни прояви.
Вещото лице по назначената и приета
съдебно-психиатрична експертиза д-р К.С. е дала заключение, че ответницата
страда от рецидивиращо депресивно разстройство, като към момента на изготвяне
на експертизата е в ремисия и може да изпълнява адекватно родителски грижи.
В с.з. вещото лице разяснява, че
депресивното разстройство е психично заболяване от афективния кръг, което има
пристъпен ход на протичане, т.е. всеки
пристъп може да бъде излекуван и възстановен изцяло, но не може да бъде
гарантирано липсата на следващ пристъп. Когато лицето се намира в пристъп на
депресивен епизод, то не може да полага адекватни грижи, лицето не може да се
грижи за детето, особено когато няма подкрепа по време на ремисия, Трябва да
разчита на някой, който може да бъде подкрепа. В случая, варианта да се
постигне някакво съгласие за взаимна грижа за детето ще е
най-добрият.
Вещото
лице посочва също, че когато е провела срещите с ответницата,, тя е била доста
мотивирана да се грижи за детето. Била е в добро състояние, не е ползвала
медикаменти, защото не е имала нужда.
Вещото лице посочва, че с това
заболяване може да се живее нормално, но с времето може това състояние да се влоши, ако
не се извърша профилактиката, както трябва. Заболяването е хронично и за да се
появи отново, може да не е провокирано от нищо. Когато човек е в
хронична травма, трябва да има непрекъсната терапия и подкрепа. Това е
афективно заболяване, интелекта не се нарушава. Може да се стигне до много
продължителен период, в който практически човек е здрав и в един момент да се
прояви отново. Може да е много леко и
ако има емоционална подкрепа, човек може да излезе от него. Честотата е
индивидуална и зависи от провежданата терапия и контрола върху тези неща. Вещото
лице посочва също, че първият пристъп при
ответницата е регистриран през 2003г., провеждано е лечение като след това няма
сведение за това колко е продължителността му. Следващият регистриран епизод е
през 2006 г. След това е провеждана
терапия до средата на 2010г.
Регистрираните епизоди са през един
сериозно дълъг период от време.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.
Изслушано
в с.з. детето е заявило категорично желанието си да живее при баща си. Посочва,
че живее с бащата от около 8
месеца. Детето споделя, че живее с него
защото майка му си е тръгнала. Детето е искало да се прибере, но тя е
отказала. Посочва, че родителите му са
се разделили, защото майка му започнала да страни от тях. Виждал се е с майка
си всеки ден или през ден, но напоследък тя отказва контакт с детето. Детето
посочва, че я търси по телефона много пъти, но тя си изключва телефона. Посочва също, че ако трябва да избира между
двамата родители, избира баща си, защото той е по-отговорен, грижи се за него,
води го с него.
Детето заявява категоричното си желание
да се вижда и с майка си, като казва, че по принцип иска родителите му да се
съберат и смята, че е нормално да се
съберат двамата, защото така всички щесе чувстват по-добре.
При изслушването детето отрича да е подвиквал
или да се държа по-грубо с майка си. Посочва, че баща му винаги му казва да се
държа добре с нея. Сега като живеe при баща си,
би искал да вижда майка си често, всеки ден или поне да си говорят всеки
ден по телефона. Детето казва, че ѝ звъни всеки ден по телефона, но тя не
всеки път отговаря на обажданията. Заявява, че не иска да живее при майка си,
но иска да я вижда често. Иска да ходи с мама на почивка, но не и с други хора.
По
делото са разпитани и по двама свидетели на страните.
Свидетелите
установяват факти и обстоятелства във връзка с неразбирателствата между
страните и тяхната раздяла, както и желанието на всеки от родителите да полага
грижи за детето.
Свидетелката
В.В. – майка на ищеца посочва, че причината за раздялата им е ответницата,
която имала според нея неадекватно поведение, както и че е напуснала дома и детето. Свидетелката посочва, че синът
ѝ правил опити да се сдобрят, но ответницата не пожелала. Детето също я
търсило и искало тя да се прибере.
Свидетелката Е.Т. – майка на ответницата пък посочва, че
причината за раздялата на страните е ищецът, който години наред тормозил дъщеря
й. При последния възникнал скандал между тях, ответницата й заявила че не
издържа повече и решила да го напусне. Свидетелката установява също, че дъщеря
й има силна емоционална връзка с детето. Откакто са разделени с бащата, детето
се вижда с майка си, но според свидетелката се наблюдава промяна в поведението
му към майката.
Другите
две свидетелки характеризират всяка една от страните с положителните им
качества, като нито една от тях няма преки и непосредствени впечатления за
отношенията между страните и детето и
причините за раздялата им.
Съдът
дава вяра на свидетелските показания
доколкото същите кореспондират на останалите събрани доказателства, като
отчита факта на близката родствена връзка на свидетелките В. и Т..
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Настоящото
производство е такова по спорна съдебна администрация, по което съдът следва да
разреши спора на родителите във връзка с упражняването на родителските права по
отношение на роденото от фактическото съжителство на страните дете,
местоживеенето на детето, режима на лични контакти с детето, размера на
издръжката му.
С оглед
установеното от събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства,
в това число становището на Д „СП“ –
Видин, както и изслушаните и приети по делото съдебно-психологически експертизи
и съдебно – психиатрична експертиза, безспорно
се установи в процеса, че и двамата
родители притежават необходимия родителски капацитет, загрижени са за
отглеждането и възпитанието на детето. Установи се също, че към момента на
образуване на делото детето живее при
бащата, който полага грижи за него. Връзката с майката не е прекъсната и детето
поддържа чести контакти с нея, но в процеса на делото се установи, че по нейно
настояване срещите им са сведени до определените от съда привременни мерки. Това обстоятелство няма как да не се отрази в
отношенията между детето и майка му, тъй като според вещото лице – психолог
детето е с нарушено чувството на доверие към майката. Това се дължи и на
напускането на семейното жилище от нейна страна. Същевременно, е нормално след
като живее с бащата, детето да приема
баща си за значим и да се чувства защитен, защото той полага основни грижи за Валентин.
Налице
е емоционална връзка на детето и с
дамата родители, тъй като същото е отглеждано от тях. След раздялата им през м. октомври
2019г. обаче детето става свидетел на
негативните отношения между родителите, на споровете за неговото отглеждане и е
поставено в ситуация да избира при кого от двамата родители да остане да живее.
От изслушването му в съдебно заседание, се установява, че този избор е труден
за него, тъй като би искал родителите му да се сдобрят, но същото категорично
заявява, че желае да живее с баща си. Детето изтъква, че при бащата се чувства
сигурно и защитено. То заявява, че желае да поддържа чести и дори ежедневни
контакти и с майка си, но тя не винаги откликва на обажданията му.
От заключението на социалните доклади,
изготвени от Д“СП“ – Видин, се установява, че жилищните и хигиенно- битови
условия, при които живее детето са много
добри. Задоволени са индивидуалните му базови
потребности. Установява се също, че жилищните условия и при майката са
много добри, детето разполага със собствена стая.
Определянето
на това кой от родителите да упражнява родителските права, следва да бъде
съобразено с висшия интерес на детето да му бъде осигурена семейна и социална
среда, в която да се чувства сигурно, защитено и значимо. Необходимо да се
съобразят различните потребности на детето според възрастта му, респективно да
се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му
по най-благоприятния за него начин. При конкуренцията между правата на детето и
родителите е нужно да се въведе баланс между тях от гледна точка на интересите
на детето. Решението на съда следва
да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при
зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди.
Правото на личен и семеен живот, с което
разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да
бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие
във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на
предвидена в закона намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на
едната страна. В случая, ограничението е с цел защита на правата и свободите на
детето.
Съдът няма основание да се съмнява в
родителския капацитет и възможностите на майката, в проява на безотговорност,
нито съзира вероятност тя да вземе решения и да извършва действия, които не са
в интерес на детето. Преценявайки интересите на детето и съобразявайки се с
неговото мнение, настоящият съдебен състав, намира че детето се чувства
най-добре при бащата, с когото има силна
и трайна емоционална връзка. Поради
това, упражняването на родителските права ще следва да бъде възложено на
бащата. Това по никакъв начин не би следвало да се отрази негативно на връзката
с другия родител – майката, на която следва да се определи режим на лични
контакти с детето. Самото дете е
изразило желание да контактува и общува с майка си често. Детето желае срещите
с майката.
Въпросът
за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г.
на ВКС, докладвано от съдия Емил Томов, в което е посочено следното:
„Правото
на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права,
е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от
общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява
родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от
него благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при
определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в
ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на
децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи
подходящ по време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената
практика на ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от
равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето
време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции
на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за
поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед
правилното му развитие.“
В
случая, личните контакти с майката - да
има право да вижда и взима детето при себе си с преспиване от петък от 18.00ч.
до неделя до 18.00ч. всяка първа и трета седмица от месеца, както и 30 дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и през четните години през Коледните празници, а през нечетните
години през Великденските празници, ще компенсират в достатъчна степен ролята на
този родител в живота на детето. Съдът определя този разширен режим на лични
контакти и за да предотврати появата на синдром на родителско отчуждение на
детето към майката, заради създадените предпоставки майката да отклонява
търсените от детето срещи с нея извън определения й режим на лични контакти.
От друга страна, бащата е длъжен да осигури изпълнението
на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с майката,
защото евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване, ще се тълкува
в негова вреда и ще даде възможност на другата страна, при проявена активност да намери способи за
защита на интереса си.
По
издръжката.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи.
Бащата и
майката са хора в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват
средства, както за собственото си
съществуване, така и за това на своето малолетно дете. И двамата родители
работят и имат доходи от трудова дейност. При определяне размера на издръжката
съдът следва да вземе предвид както възможностите на родителите, така и нуждите
на детето.
Съобразявайки
данните по делото, обществено – икономическите условия в страната и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, съдът приема, че за цялостната издръжка на
детето Валентин, който е на 12 години са
необходими месечно 260.00 лева, от които
ответницата ще следва да бъде осъдена да заплаща 150.00 лева, а остатъкът ще следва да се
осигурява от бащата на детето. Размерът на издръжката е съобразен с минималния
такъв към момента на предявяване на иска в съда.
С оглед
изхода на спора и тъй като се касае за производство по спорна съдебна
администрация разноските остават така, както са направени.
Ответницата
ще следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху определената издръжка в размер на
216.00 лева.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето В.П. С. с ЕГН ********** на бащата П.В.С. с ЕГН ********** като определя местоживеенето на детето при бащата на адрес: гр. Видин, ул. В. № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 31.
ПРЕДОСТАВЯ правото на майката М.М.В. с ЕГН ********** с
адрес: *** да вижда и взима детето Валентин при себе си с преспиване от петък
от 18.00ч. до неделя до 18.00ч. всяка първа и трета седмица от месеца, както и
30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,
както и през четните години през Коледните празници, а през нечетните
години през Великденските празници, след
което да го връща по местоживеенето му.
ОСЪЖДА М.М.В. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на малолетното си дете В.П. С. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П.В.С. с ЕГН ********** издръжка в размер на по 150.00 лева месечно,
считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законна лихва при
просрочие до настъпване на законни причини за отмяна или изменение на
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.М.В.
с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
по сметка на РС – Видин държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
215.00 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П
Вярно с
оригинала
Секретар: