РЕШЕНИЕ 152
№ 192
гр. С., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20251870100694 по описа за 2025 година
Предявен са искове с правно основание чл.422 и чл. 415 от ГПК и чл.86 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ЗК „Л. И." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "С. ш." № 67А,
представлявано от изпълнителните директори В. И. и М. Д., против А. „П.и.",
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "М." № 3,
представлявана от Я. Й.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди,
че на 07.08.2023 г. подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК,
по което било образувано гр.д. № 44344/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
По повод на подадено възражение и дадени от съда указания предявява
исковата си претенция. Твърди, че на 14.12.2019 г., около 10 ч., на третокласен
път III-627,км 4+339, при движение по пътя С. - Д., водачът И. В. И. на лек
автомобил „Т. К.", с рег. № СО****СХ, минал през необезопъсена и
несигнализирана дупка на пътното платно, реализирал ПТП, при което били
причинени щети на автомобилра. За настъпилото ПТП бил съставен протокол
за ПТП № 1529437 от 14.12.2019 г. Също така твърди, че увреденият при
ПТП-то автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „К." с полица №
93001910020983 със срок на валидност от 22.03.2019 г. до 21.03.2020 г., като
по повод подадено уведомление при ищеца била образувана преписка по щета
№ 2231-1261-19-413994, по която на 27.12.2019 г. било изплатено
1
застрахователно обезщетение в размер на 138,28 лв. сочи, че извършил
ликвидацзионни разноски в размер на 10 лв. Излага подробни съображения,
свързани с полагане на грижа за пътния участък, където е настъпило ПТП-то,
от страна на ответника. Твърди, че отправил покана до ответника за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, като ответникът
изпаднал в забава.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че А. „П.и." дължи на ЗК „Л. И." АД сумата от
148,28 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
в резултат на настъпило ПТП на 14.12.2019 г., сумата от 43,42 лв. - лихва за
забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски. Към исковата молба
ищецът прилага писмени доказателства, прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по
смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника А. „П.и.", с който исковата претенция
се оспорва като недопустима и неоснователна. Оспорва се съставеният
протокол за ПТП. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП-то. Оспорва
начина на съставяне на протокола за ПТП, като твърди, че при изготвянето му
не са били спазени изискванията на закона. Излага твърдения за
несъобразяване на скоростта, с която се е движел водачът на лекия автомобил,
с реалната пътна обстановка. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва наличието на валидна застраховка. Оспорва
наличието на елементите от фактическия състав на деликта. Прави
възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения. Моли
съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани,
претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК. С отговора на исковата молба представя писмени доказателства.
Предявени са искови претенции за установяване по отношение на ответника,
че
А. „П.и." дължи на ЗК „Л. И." АД сумата от 148,28 лв. - главница,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на
настъпило ПТП на 14.12.2019 г., сумата от 43,42 лв. - лихва за забава за
периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.
Направени са възражения по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 110 от ЗЗД, както
и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
2
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от
представените и неоспорени от ищеца писмени доказателства, както и
назначената автотехническа ексепертиза от която безспорно се установява,че
настъпилата повреда на МПС е била заради дупка на пътя, която не е имало
как да бъде видяна от водача.Същата не е била и обезопасена.Стопанин на
пътя който следва да го поддържа е ответника АПИ.Оспорването на протокола
за ПТП не се доказа и фактите по него не се опровергаха.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 30. ал. 1 от ЗП. А. П.и. е отговорна за изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. С плащане на
обезщетението ищецът в качеството си на застраховател на увреденото МПС и
съгласно чл. 410. ал. 1, т. 1 от КЗ встъпва в правата на увредения срещу
лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право
на регресен иск. Ответникът с бездействието си - не е изпълнил задълженията
си да осигури безаварийно движение по пътя - станал причина за настъпване
на ПТП, с което на застрахования при ищеца автомобил са причинени
имуществени вреди, за доверителя ми е налице правен интерес от завеждането
на настоящия иск. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата,
пътищата биват републикански и местни. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба
(редакция - ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.) списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие
и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Видно от
Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса,
и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища Обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012г.,
пътят, на който се е състояло процесното ПТП, е част от републиканската
пътна мрежа. С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30. ал. 1 от Закона за
пътищата, на А. „П.и." е вменено управлението на републиканските пътища,
както и осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на същите. А. "П.и." е юридическо лице - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити /чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата,
дейността и организацията на работа на А. "П.и."/. Съгласно разпоредбите на
чл. 29 и чл. 30 от ЗП Фонд "Републиканска П.и." поддържа републиканските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и
опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Поддържането на пътищата съгл. т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно н удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата.
Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка
и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така.
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. С оглед
собствеността на пътя цитираните изисквания следва да се осигурят от А.
"П.и." чрез съответните длъжностни лица.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът се явява основателен
3
и следва да се приеме за установено, че А. „П.и." дължи на ЗК „Л. И." АД
сумата от 148,28 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение в резултат на настъпило ПТП на 14.12.2019 г., сумата от 43,42 лв.
- лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сумата от 50 лв. разноски за държавна такса, 400лева за
автотехническа ексепртиза и 60лева за свидетел, както и сумата от 100лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че А. „П.и.", с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "М." № 3, представлявана от Я.
Й. дължи на ЗК „Л. И." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "С. ш." № 67А сумата в размер на сумата от 148,28 лв.
- главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат
на настъпило ПТП на 14.12.2019 г., сумата от 43,42 лв. - лихва за забава за
периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „А. „П.и.", ЕИК *********, с адрес на управление гр.С.,
бул.М. 3 да заплати на ЗК „Л. И." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. "С. ш." № 67А сумата от 610лева разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4