№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Eлена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 925/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна против Решение
№ 295/24.02.2022г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 264/2022г. по
описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
03-013248/26.05.2021г. на директора на ДИТ-Варна, с което за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на „Й.С. -
70“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.Д. № 8,
представлявано от Р.Й.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че от събраните
доказателства безспорно се установява, че е изпълнен фактическият състав на
нарушението, вменено в отговорност на дружеството. От обективна страна е налице
възникнало трудово правоотношение между „Й.С. - 70“ ЕООД и С. С., оформено в
трудов договор № 6/10.05.2021г., като лицето е постъпило на работа преди да му
бъде връчен екземпляр от заверено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, поради
което правилно е потърсена отговорност на дружеството. Намира за неправилен
извода на ВРС за малозначителност на деянието, като твърди, че с оглед
характера на нарушението, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК в случая е
неприложима. В тази връзка сочи, че нарушението е на просто извършване и
фактическият му състав не включва като резултат вреди от противоправно
увреждане. Допускането на работника до работа преди да му е предоставено
заверено от ТД на НАП регистрирано уведомление по чл.62, ал.3 от КТ е
самостоятелно нарушение и законът не го поставя в зависимост от това дали е
извършена регистрация в ТД на НАП, която е последвала момента на контролната
проверка, нито от това дали преди това работодателят е допускал своевременно
работници да престират труд в негова полза и не е извършвал идентични
нарушения. Сочи и че липсата на конкретно описание на всички минимално
необходими елементи на трудовото правоотношение, не е порок, доколкото [възникването на трудовото
правоотношение] не е предмет на спора.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от гл.юрк. Б. Н., който поддържа касационната жалба. Счита,
че деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е
съставомерно, както и че институтите на „маловажност“ по чл.28 от ЗАНН и на
„малозначителност“ по чл.9, ал.2 от НК, са неприложими за подобен вид
нарушения. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване по същество на
друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответната страна – „Й.С.
- 70“ ЕООД, в съдебно заседание се представлява от адв.Н.С., който оспорва
касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение на ВРС е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че на 11.05.2021г.,
около 14,10 часа, служители на ДИТ-Варна извършили проверка по спазването на
трудовото законодателство в строителен обект - преустройство на офис, находящ
се в гр.Варна, ул.Г. К. № ***, като преустройството се извършвало от „Й.С. -
70“ ЕООД. При проверката били установени двама работници, които поставяли
гипсокартон, един от които бил С. С.. Последният собственоръчно попълнил
декларация, че има сключен трудов договор с дружеството, че изпълнява
длъжността „картонджия“, с работно време от 09,00 часа до 16,00 часа, с трудово
възнаграждение 200лв. седмично, както и че почива в неделя. В хода на
насрочената документална проверка били представени трудов договор от
11.05.2021г. между „Й.С. - 70“ ЕООД и С. С. и уведомление за регистрация на
същия от 11.05.2021г., регистрирано в 14:47:06 часа. При така събраните
доказателства било прието, че С. С. К. е допуснат до работа на длъжност „общ
работник, строителство на сгради“ преди да му бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за регистрация на трудовия договор заверено
от ТД на НАП-Варна - нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, поради което срещу
дружеството бил съставен АУАН № 03-013248/20.05.2021г., а въз основа на него
било издадено НП № 03-013248/26.05.2021г., с което на основание чл.416, ал.5,
вр.чл.414, ал.3 от КТ на „Й.С. - 70“ ЕООД, ЕИК ********, била наложена
имуществена санкция в размер на 5000лв.
От правна страна ВРС е
приел, че не са изпълнени предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО не е
ангажирал доказателства за редовно връчване на НП, поради което жалбата е
депозирана в срок. Прието е, че НП е издадено от компетентен орган, АУАН и НП
са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и при спазване на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По
същество е прието, че от събраните доказателства безспорно се установява, че С.
е полагал труд за дружеството, като общ работник в строителен обект. Същият се
е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, като сам посочил в
попълнената пред проверяващите декларация, че работи за дружеството и има
сключен трудов договор, в който са посочени всички елементи на трудовото
правоотношение. В договорът било посочено, че работникът е постъпил на работа
на 11.05.2021г., като регистрацията в ТД на НАП била извършена на същата дата,
в 14:47 часа. Работникът е извършвал трудова дейност в обекта 37 минути преди
регистрацията на договора, което обстоятелство се установява от всички събрани
доказателства. По изложените съображения ВРС е приел, че формално от обективна
страна дружеството е извършило нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, която разпоредба
въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работник, преди да му е
връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението. Въпреки
това ВРС е приел, че деянието не съставлява административно нарушение, т.к. е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тази връзка е съобразено, че
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира
трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който
да е регистриран в НАП, като целта на санкцията е да не се допуска престирането
на труд без да е договорно регламентиран или под формата на прикритие от
гражданско правоотношение. В този контекст ВРС е извел извод, че в случая не се
касае за прикриване на трудово правоотношение или за наличие на такова без
писмен трудов договор. Справката от НАП е с изходящ номер само 37 минути след
започване на проверка /за която няма данни кога е приключила/, поради което
правата на работника са безспорно охранени. По изложените съображения ВРС е приел,
че са налице всички основания случаят да се прецени като малозначителен по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН. Макар от обективна страна да е
налице формално нарушение, то съобразно конкретиката на казуса е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да било
вредни последици, т.к. договорът е подписан в деня преди проверката, а
уведомлението е регистрирано в НАП по-малко от 40 минути след това. Изложени са
и подробни мотиви за разграничаване на хипотезите по чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9, ал.2 от НК, като в последния случай въпреки осъществяване признаците
на състава на нарушение, деянието не съставлява такова. По изложените
съображения е прието, че ограниченото прилагане на чл.415в от КТ за този вид
нарушения не ограничава прилагането на чл.28 от ЗАНН, респ. чл.9, ал.2 от НК.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, както и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от доказателствата
и закона извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Отговорността на
дружеството е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
която въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1, сред които и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. От своя страна
задължението по чл.62, ал.3 от КТ – за
изпращане на уведомление за сключването на трудовия договор, цели спазване
на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на
прикрито трудово правоотношение, респ. на престиране на труд без сключен писмен
трудов договор и в този контекст подаваните при уведомяването данни са тясно
свързани с трудовите и осигурителни права на работниците и служителите.
Задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му
предостави копие от регистрираното в НАП уведомление цели охраняване правата на
работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение.
От събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства безспорно се
установява, че към момента на осъществяване на проверката работникът е престирал
труд по силата на сключен писмен трудов договор и преди да му е предоставено
копие от уведомлението до НАП, поради което формално съставът на нарушението по
чл.63, ал.2 от КТ е осъществен.
В същото време е
безспорно установено, че уведомлението е регистрирано 37 минути след началото
на проверката и в рамките на установеното с трудовия договор работно време, както
и че е надлежно връчено на работника - видно от положения подпис, поради което
правилно ВРС е приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна
и същото е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Неоснователно е
оплакването на касатора, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е неприложима за
нарушенията на просто извършване.
Преценката за наличието
или не на условията, заложени в чл.9, ал.2 от НК се основава на конкретиката на
всеки случай. В това отношение поначало са от значение характерът на обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на
конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за
засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на
неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има
и при нарушенията на просто извършване.
Нарушенията, засягащи
регулацията на трудовите и осигурителни отношения, в контекста на охраняваните
трудови и осигурителни права, по правило разкриват завишена степен на
обществена опасност, но това не може да бъде пречка за приложението на чл.9,
ал.2 от НК, ако при обсъждане на конкретното деяние се разкрива неговата
малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателно
въздействие върху защитените отношения.
В случая при конкретно
установените по делото факти, правилно ВРС е приел, че са налице основания
действията на работодателя да се разглеждат на плоскостта на предпоставките по
втората алтернатива – явна незначителност на обществената опасност на деянието.
Безспорно признаците на състава на нарушението по чл.63, ал.2 от ЗАНН са
формално осъществени, но същевременно спецификата на случая – валидно
възникнало трудово правоотношение, оформено с писмен трудов договор,
уведомлението за който е регистрирано в ТД на НАП в първия работен ден, 37
минути след началото на проверката, и впоследствие е надлежно връчено на
работника, съдържа нисък потенциал за засягане на защитените права на
работника, поради което използването на средствата на държавна принуда
посредством санкциониране на дееца би било несъразмерно и в разрез с целите на
наказанията по чл.12 от ЗАНН – арг. от Решение № 271/2015г. на 2-ро нак.отд.
на ВКС; Решение № 212/16.01.2017г. по н.д. № 754/2016г. на ВКС, 3-то нак.отд Решение
№ 36/06.04.2021г. по н.д. № 1006/2020г. на ВКС, 1-во нак.отд., Решение № 406/23.11.2009г.
по н.д. № 431/2009г. на ВКС.
Настоящият тричленен
състав споделя изцяло и останалите мотиви на ВРС досежно разграничаване на
хипотезите на чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9, ал.2 от НК, поради което не
следва да ги повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. ВРС е
постановил правилно решение, което като валидно, допустимо и правилно, следва
да се остави в сила.
Независимо от изхода на
спора разноски на ответника не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295/24.02.2022г. на ВРС,
ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 264/2022г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.