Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав в закрито заседание
на седемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч.гр.д. № 3622/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК
Образувано вследствие подаването на четири жалби срещу действия на
съдебен изпълнител по образувано изп. д. № 20188440402615/2018 г. по описа на
ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, както следва:
1./ Жалба с вх. № 060521/20.12.2019 г. подадена от „Ф.“ ЕООД (н) – ипотекарен длъжник – срещу
публична продан, провела се в периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г.;
2./ Жалба с вх. № 060621/23.12.2019 г. подадена от „С.А.“ ЕООД –
трето за изпълнителното производство лице – срещу разпореждане от 16.12.2019 г.
на съдебния изпълнител, с което е върната упражнената от него жалба с вх. №
054919/25.11.2019 г., поради неотстраняване на нередовности;
3./ Жалба с вх. № 000674/08.01.2020 г. подадена от „И.“ ЕООД –
трето за изпълнителното производство лице – с която се обжалва насочването на
изпълнението върху вещ, която в деня на възбраната се е намирала в негово
владение; и
4./ Жалба с вх. № 000995/09.01.2020 г. подадена от „Ф.“ ЕООД (н) имаща за предмет извършено Разпределение
от 06.01.2020 г.
В жалба вх. № 060521/20.12.2019 г., подадена от „Ф.“ ЕООД (н), ипотекарният длъжник се противопоставя на
публичната продан на ипотекираните недвижими имоти, проведена в периода от
19.11.2019 г. до 19.12.2019 г., като излага подробни съображения срещу нейната законосъобразност.
Жалбоподателят оспорва публичната продан, позовавайки се на твърдения, че същата
е проведена след настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на него с изтичането на период от две години, в
продължение на който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия по отношение на ипотекарния длъжник. Искането е да бъде отменена като
незаконосъобразна публичната продан на ипотекираните недвижими имоти, проведена
в периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г.
В жалба вх. № 060621/23.12.2019 г., подадена от „С.а.“ ЕООД – трето за
изпълнителното производство лице – се обжалва разпореждане от 16.12.2019 г. на
съдебния изпълнител, с което се връща поради неизпълнение на дадените указания
за отстраняване на нередовности подадената от „С.а.“ ЕООД жалба вх. №
054919/25.11.2019 г. срещу насочването на изпълнението върху собствен на
жалбоподателя имот, който в деня на възбраната се е намирал в негово владение.
Жалбоподателят възразява, че съдебният изпълнител не му е връчил съобщение с
указания за отстраняване на констатираните нередовности. Моли разпореждането на
съдебния изпълнител, с което подадената от него жалба вх. № 054919/25.11.2019
г. е върната поради неотстраняване на констатирани нередовности, да бъде
отменено.
В жалба вх. № 000674/08.01.2020 г., подадена от „И.“ ЕООД, трето за
изпълнителното производство лице, жалбоподателят твърди, че е собственик на
партерния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот. Твърди, че част от изнесените на
публичната продан състояла се в периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г. недвижими имоти са негово притежание или са
общи части на сградата, а именно сутерена, абонатната станция в сутерена и
стълбищната клетка в сутерена, битови помещения и стълбищна клетка, застроена
на 48,62 кв. м. на партерния етаж, стълбищната клетка на първи надпартерен етаж
и стълбищната клетка на втори надпартерен етаж и не могат да бъдат предмет на
разпореждане, вкл. чрез изнасянето им на публична продан по реда на ГПК.
Жалба с вх. № 000995/09.01.2020 г., която е подадена от „Ф.“ ЕООД (н), е
насочена срещу разпределение от 06.01.2020 г. на суми, извършено от съдебния
изпълнител след проведената публична продан на ипотекираните недвижими имоти.
Позовавайки се на обстоятелството, че индивидуалното принудително изпълнение е
продължено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ с определение от 14.08.2019 г. на съда
по несъстоятелността, постановено по т. д. № 269/2015 г. по описа на ОС – Стара
Загора, ипотекарният длъжник възразява срещу разпределянето на суми за
удовлетворяване на вземания, невключени в одобрените от съда списъци на
приетите вземания, както и в полза на лица, различни от ипотекарния кредитор. Позовава
се на неправилно посочване на размера на вземането на обезпечения кредитор,
като счита, че съдебният изпълнител е следвало да разпредели суми за
удовлетворяване единствено на приетите в производството по несъстоятелност
вземания на обезпечения кредитор, като в частност се оспорва разпределението на
сумата в размер от 114 097,57 лв. за погасяване на авансово внесените от взискателя
разноски по изпълнението, доколкото това вземане не е било предявено и прието в
производството по несъстоятелност. Противопоставя се на удържането на суми от
съдебния изпълнител за погасяване на таксите по изпълнението, както и на
разпределянето на суми в полза на Столична община, доколкото последната няма
качеството на ипотекарен кредитор.
Ответникът по жалбите и присъединен взискател по изпълнението – „К.Т.Б.“
АД (н) – в предоставения срок е подал писмени становища, с които оспорва
подадените жалби, като недопустими, респ. като неоснователни. С оглед влязлото
в сила съдебно решение, с което е отменен отказът на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка, взискателят счита, че жалба вх. № 060521/20.12.2019 г.,
подадена от „Ф.“ ЕООД (н), срещу публичната продан, проведена в 19.11.2019 г.
до 19.12.2019 г., следва да бъде оставена без разглеждане поради отсъствието на
правен интерес. Оспорва жалба вх. № 060621/23.12.2019 г., подадена от „С.а.“
ЕООД, като недопустима, съответно като неоснователна, като посочва, че указанията
за отстраняване на констатираните нередовности на подадената от „С.а.“ ЕООД
жалба № 054919/25.11.2019 г. са били надлежно връчени на жалбоподателя, като
съдебният изпълнител правилно е върнал последната, поради тяхното неизпълнение
в определения за това срок. Във връзка с жалба вх. № 000995/09.01.2020 г.,
подадена от „Ф.“ ЕООД (н), излага подробни съображения в подкрепа на
обжалваното разпределение.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител манифестира
доводи в насока недопустимостта, съответно неоснователността на жалба вх. №
060521/20.12.2019 г., подадена от „Ф.“ ЕООД (н), позовавайки се на влязло в
сила съдебно решение, с което жалбата на ипотекарния длъжник срещу отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на
него е оставена без уважение. Противопоставя се на съображенията изложени в жалба
с вх. № 060621/23.12.2019 г., подадена от „С.а.“ ЕООД, насочена срещу
разпореждане от 16.12.2019 г. на съдебния изпълнител за връщане на подадената
от „С.а.“ ЕООД жалба вх. № 054919/25.11.2019 г., като посочва, че указанията за
отстраняване на констатираните нередовности са били връчени на жалбоподателя
със съобщение, получено на 04.12.2019 г. На следващо място смята за
неоснователна упражнената жалба с вх. № 000995/09.01.2020 г., подадена от „Ф.“
ЕООД (н), срещу разпределение от 06.01.2020 г., като мотивира
законосъобразността на извършеното от него разпределение на суми постъпили след
реализирана публична продан на ипотекирано имущество.
Останалите страни в изпълнителното дело не са взели становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и
възраженията по тях, и се запозна с материалите по изпълнителните дела, както и
с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнителното производство е образувано първоначално под № 20158380406089/2015
г. по описа н ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд,
по молба вх. № 43467/07.07.2015 г. на „КТБ“ АД (н) срещу „А.К.Г.“ АД въз основа
на изпълнителен лист от 17.06.2015 г., издаден по гр. д. № 32159/2015 г. по описа
на Софийски градски съд, I ГО, 33-ти състав, за
заплащане на суми, дължими по договор за кредит от 08.04.2008 г. Впоследствие
делото е преобразувано последователно под № 20158000400939/2015 г. по описа на ЧСИ
И.Б., рег. № 800, с район на действие ОС – Бургас, и под № 2698/2016 г. по
описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803, с район на действие ОС – Бургас. С разпореждане
от 18.09.2018 г. като взискател по изпълнителното дело на мястото на „КТБ“ АД
(н) въз основа на настъпило частно правоприемство е конституирано „Д.П.И.“
ЕООД. С постановление от 20.09.2018 г. делото е преобразувано под № 20188440402615/2018
г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд.
По изпълнителното дело са представени два нотариални акта за учредяване
на договорни ипотеки, съответно от 17.06.2008 г., подновена с молба за
подновяване от 04.05.2018 г., и от 09.04.2008 г., подновена с молба за
подновяване от 04.04.2018 г., съгласно които за обезпечаване на вземанията на
„КТБ“ АД към „А.К.Г.“ АД, произтичащи от договор за кредит от 08.04.2008 г., „Ф.“
ЕООД е учредило в полза на банката ипотека върху свои недвижими имоти –
поземлен имот, съставляващ имот пл. № 13 от кв. № 511 по плана на гр. София,
м-т „Центъра“, целият с площ от 1 400 кв. м., ведно с построена върху него
триетажна сграда, състояща се от сутерен, застроен на площ от 756 кв. м.,
стълбищна клетка на първия етаж, застроена на площ от 48,62 кв. м. и предверие,
застроено на площ от 30,40 кв. м., първи надпартерен етаж, застроен на площ от
840 кв. м. и втори надпартерен етаж, застроен на площ от 780 кв. м., заедно с
обслужваща едноетажна сграда, застроена на площ от 187 кв. м.
С решение № 152 от 12.05.2016 г., постановено по гр. д. № 269/2015 г. по
описа на ОС – Стара Загора, е открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Ф.“ ЕООД.
С решение № 672 от 06.04.2017 г., постановено по гр. д. № 4404/2015 г. по
описа на Софийски градски съд, е открито производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника по изпълнението - „А.К.Г.“ АД. В одобрените от съда Списъци
на приети вземания в производството по несъстоятелност на А.К.Г.“ АД (н) са
включени вземания предявени от „КТБ“ АД /н./ за главница, произтичащи от
договор за банков кредит от 08.04.2008 г., както и вземания за възнаградителни
лихви, неустойки, законна лихва и разходи по управление на кредита.
С определение № 1212 от 14.08.2019 г. постановено по гр. д. № 269/2015 г.
по описа на ОС – Стара Загора, съдът по несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД (н) е
разрешил на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ продължаване на производството по изп.
д. № 20188440402615/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на
действие Софийски градски съд, относно недвижими имоти на „Ф.“ ЕООД (н), върху
които са учредени договорни ипотеки, съответно от 17.06.2008 г., подновена с
молба за подновяване от 04.05.2018 г., и от 09.04.2008 г., подновена с молба за
подновяване от 04.04.2018 г.
С молба вх. № 048056/25.10.2019 г. новоконституираният взискател „Д.П.И.“
ЕООД е поискал от съдебния изпълнител извършването на публична продан във
връзка с определението на съда по несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД (н), с което е
разрешено продължаването на производството по индивидуално принудително
изпълнение по отношение на ипотекарния длъжник.
Със свое разпореждане от 28.10.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил
опис на недвижимите имоти за 04.11.2019 г.
С протокол от 04.11.2019 г. съдебният изпълнител е извършил опис и оценка
на недвижимите имоти, върху които е насочено принудителното изпълнение, както
следва : част от триетажна сграда с идентификатор 68134.405.70.1, с площ
съгласно скица 847 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.405.70,
находящ се в гр. София, р-н „Оборище“, бул. „********-********, състояща се от
сутерен, целият застроен на площ от 756 кв.м. по документ за собственост, а по
техническа експертиза – 775,38 кв.м., от които абонатна станция, битови
помещения и стълбищна клетка, застроена на 48,62 кв.м. на партерния етаж са
изключителна собственост на ипотекарния длъжник, и предверие, застроено на
30,40 кв.м., първи надпартерен етаж, застроен на площ от 840 кв.м. съгласно документ
за собственост, а съгласно техническа експертиза – 846 кв.м., втори надпартерен
етаж, застроен на площ от 780 кв.м. съгласно документ за собственост, а
съгласно техническа експертиза – 775,38 кв.м., заедно с обслужваща едноетажна
сграда с идентификатор 68134.405.70.1, застроена на обща площ от 187 кв.м.
съгласно документ за собственост, а съгласно техническа експертиза – 144,50
кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на собственост от
поземлен имот с идентификатор 68134.405.70, съставляващ имот пл. № 13 от кв. №
511 по плана на гр. София, м-т „Центъра“, целият с площ от 1 400 кв. м.
С молба вх. № 052029 от 14.11.2019 г. „Ф.“ ЕООД (н) е оспорило
заключението на вещото лице за определяне на стойността на имота, като същата е
оставена без уважение с разпореждане от 18.11.2019 г. на съдебния изпълнител.
Представен е протокол от 18.11.2019 г. за разгласяване на обявлението за
проданта, насрочена за периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г.
С постановление от 11.12.2019 г. като взискател по изпълнителното дело на
мястото на „Д.П.И.“ ЕООД въз основа на настъпило частно правоприемство е
конституирано „М.“ ЕООД.
С протокол от 20.12.2019 г. съдебният изпълнител е обявил постъпилото единствено
наддавателно предложение, като е обявил за купувач взискателят „М.“ ЕООД при
цена от 5 100 000 лв.
С протокол за разпределение от 06.01.2020 г., предявен на същата дата,
ЧСИ С.Я. е извършил разпределение на сумата от 5 100 000 лв. в резултат на
проведената публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот, собственост на „Ф.“ ЕООД (н). В първи ред, след приспадане на дължимата съгласно т. 20 от ТТР към ЗЧСИ
пропорционална такса в размер на 11 422,47 лв., са поставени вземанията на
взискателя „М.“ ЕООД за обикновени такси и разноски по изпълнението, възлизащи
в общ размер на сумата от 113 900,60 лв. На следващо място, с привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, в полза на Столична община е разпределена сумата от 53
590,54 лв. за дължими данъци върху недвижимия имот. На последно място, с
привилегия по чл. 136, т. 3 ЗЗД, в полза на „М.“ ЕООД е разпределена сумата от
4 921 086,39 лв., от които 196,97 лв. – обикновени такси и разноски по ТТР към
ЗЧСИ, сумата о 2 365 408 лв. – законна лихва за периода от 08.06.2015 г. до
06.01.2020 г. за забава на задължения по договор за кредит от 08.04.2008 г., и
сумата от 2 555 481,42 лв. – главница по договор за кредит от 08.04.2008 г.
С решение № 499 от 20.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 16781/2019
г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI – 6-ти състав, съдът е отменил по жалба вх. № 054861/25.11.2019 г. на „Ф.“
ЕООД (н) отказ от 18.11.2019 г. на съдебния изпълнител да се извърши нова
оценка на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение.
С разпореждане от 05.02.2020 г. съдебният изпълнител е назначил изготвянето
на повторно заключение по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК за определяне стойността
на недвижимия имот, обект на принудителното изпълнение, като за изготвяне на
оценката е назначил вещо лице Д..Д- посочен от ипотекарния длъжник, оспорил
първоначалната оценка.
На 13.02.2020 г. с вх. № 006528 по изпълнителното дело е постъпило заключение
на вещото лице, с което недвижимият имот, обект на принудителното изпълнение е
бил оценен на сумата в размер от 15 847 749 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
1./ По жалба с вх. №
060521/20.12.2019 г. подадена от „Ф.“ ЕООД (н.) :
Правото свързано с обжалване действията на съдебния изпълнител е
процесуално право, като предпоставките за възникването му, както и способите и
начините за упражняването му са уредени в ГПК. Предвид това обжалването на
действията на съдебния изпълнител е допустимо само в онези случаи, когато процесуалният
закон изрично е предвидил тази възможност, като в противен случай действието е
от категорията на необжалваемите и не подлежи на пряк съдебен контрол.
Действията и актовете на съдебния изпълнител, които длъжникът може да
обжалва са посочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 и чл. 463 ГПК, където са
дефинирани и пороците, съставляващи основание за тяхната отмяна. Изброяването е
изчерпателно, като всички други действия и актове на съдебния изпълнител, попадащи
извън обхвата на посочените разпоредби, не могат да бъдат предмет на пряк съдебен
контрол по пътя на обжалването им от длъжника.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението
за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5.
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по
изпълнението, като на основание чл. 435, ал. 3 ГПК той може да обжалва и
постановлението за възлагане.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая няма основание за
произнасяне по същество на жалбата, доколкото същата не е насочена срещу
действия на съдебния изпълнител сред изброените в чл. 435, ал. 2, т. 1-7 и ал.
3 ГПК или чл. 463 ГПК.
Публичната продан в нейната цялост, като насочване на принудителното
изпълнение върху определено недвижимо имущество, може да бъде обжалвана от
длъжника по изпълнението единствено на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК –
когато изпълнението е насочено, върху имущество, което той смята за
несеквестируемо, в който случай на отмяна подлежат изпълнителните действия,
които са несъвместими с несеквестируемостта. На самостоятелно основание
длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, но единствено поради
това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена.
В резултат на проведената в периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г.
публична продан, с протокол от 20.12.2019 г. за купувач е обявен взискателят „М.“
ЕООД, като в този случай, предвид възможността на взискателя по чл. 461 ГПК да
прихване от дължимата срещу стойността на вещта сума съответната част от
вземането си, каквато му се пада по съразмерност, извършването на
разпределението, респ. влизането му в сила, предхожда внасянето на цената от
взискателя, тъй като едва с влизане в сила на разпределението може да бъде
определено каква част от цената може да бъде прихваната по реда на чл. 461 ГПК
и каква следва да бъде внесена по сметка на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 495 ГПК
взискателят, обявен за купувач, следва да внесе остатъкът над подлежащата на
удовлетворяване част от вземането му до пълния размер на цената, по която е
обявен за купувач, в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението,
като имота следва да му бъде възложен едва след внасяне на тази сума. В случая
разпределението не е влязло в сила, съответно взискателят не е внесъл сумата,
необходима за изплащане на вземанията на взискателите, подлежащи на
удовлетворяване преди неговото вземане, поради което имотът не му е възложен. Отсъствието
на постановление за възлагане изключва възможността за обжалване по реда на чл.
435, ал. 3 ГПК.
В случая жалбата на „Ф.“ ЕООД (н) е насочена срещу провеждането на самата
публична продан, която не подлежи на самостоятелно обжалване вън от хипотезата
на насочване на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът
смята за несеквестируемо. От друга страна въпросът за законосъобразността на
публичната продан предвид изложените от жалбоподателя съображения за настъпило
по отношение на него прекратяване на изпълнителното производство поради
перемпция не следва да бъде обсъждан в настоящото производство, доколкото с
влязло в сила решение от 13.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 16097/2019
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, е оставена без уважение жалба на „Ф.“
ЕООД (н) срещу разпореждане от 13.09.2019 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното производство по отношение на ипотекарния
длъжник.
По изложените съображения, доколкото жалба вх. № 060521/20.12.2019 г.,
подадена от „Ф.“ ЕООД (н), е насочена срещу действие на съдебния изпълнител,
което не подлежи на самостоятелно обжалване, настоящият съдебен състав намира,
че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
II. По жалба с вх. № 060621/23.12.2019 г. подадена
от „С.А.“ ЕООД :
С частна жалба вх. № 054919/25.11.2019
г. „С.а.“ ЕООД, трето за изпълнителното производство лице, обжалва насочването
на изпълнението върху имущество за което счита, че са негова собственост, и
които към датата на налагане на възбраната е било в негово владение, а именно :
сутерен, първи надпартерен етаж и втори надпартерен етаж от триетажна сграда с
идентификатор 68134.405.70.1, с площ съгласно скица 847 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.405.70, находящ се в гр. София, р-н
„Оборище“, бул. „********-********.
Въз основа на разпореждане
от 26.11.2019 г. съдебният изпълнител е оставил коментираната жалба с вх. №
054919/25.11.2019 г. без движение с указания до жалбоподателя за отстраняване
на констатираните нередовности, а именно
да представи документ за платена по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на сумата от 25,00 лв., както и четири броя преписи от
жалбата и приложенията към нея за страните.
С разпореждане от 16.12.2019
г. съдебният изпълнител е върнал подадената от „С.А.“ ЕООД жалба с вх. №
054919/25.11.2019 г., поради неотстраняване в срок на упоменатите нередовности.
Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя, че указанията на съдебния изпълнител за отстраняване на
констатираните нередовности на жалбата не му е било надлежно връчено, като
противното се установява от представено по делото съобщение на съдебния
изпълнител с изх. № 057602/02.12.2019 г., видно от което същото е връчено на
жалбоподателя на 04.12.2019 г. След изтичане на предоставения на жалбоподателя
1-седмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности указанията не са
били изпълнени, като на 16.12.2019 г. съдебният изпълнител е върнал подадената
от „С.А.“ ЕООД жалба вх. № 054919/25.11.2019 г. на основание чл. 436, ал. 4 във
вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че жалба с вх. № 060621/23.12.2019 г. на „С.а.“
ЕООД се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
III./ По жалба с вх. № 000674/08.01.2020 г.
подадена от „И.“ ЕООД – трето за изпълнителното производство лице :
Съдебният състав намира, че така упражнената
жалба е недопустима, поради следното : Дружеството-жалбоподателя няма
качеството на страна в изпълнителното производство, но се позовава на това, че притежава
право на собственост върху определени части от имота, които е била наложена
възбрана, а впоследствие е изнесен и реализиран на публична продан, което право
изключвало подобно право за длъжника по изпълнението, респективно се явявал
легитимирано трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК. Според назованата
процесуална норма е въведено процесуалното правило, че трето лице разполага с
правото да обжалва действия на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагане
на запора или възбраната. От съдържанието й недвусмислено следва, че с право на
жалба и в този смисъл активно легитимирано да обжалва действията на съдебния
изпълнител по насочване изпълнението върху вещи е това трето лице, което се
намира или твърди да се намира във владение на имота /упражнява фактическа власт
върху него/ към деня на запора, възбраната или предаването. Както е разяснено в
т. 4 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, във връзка
със съпоставката на иска по чл. 440 ГПК и обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК
като средства за защита на третото лице, чиито имуществени права са засегнати
от провеждащо се принудително изпълнение, предмет на производството по
обжалване по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на
съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се
установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение
по жалбата с предмет чл. 435, ал. 4 ГПК създава СПН само по отношение
законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по
отношение материалното право на собственост. Ясно и правно аргументирано е
проведена разликата между двата способа за защита, като спрямо обжалването по
чл. 435, ал. 4 ГПК е подчертано поставеното от закона изискване третото лице да
е във владение на вещта към деня на възбраната, съставляващо процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбата. В случаят дружеството „И.“ ЕООД не е
навело фактически твърдения в посока, че към деня на възбраната владението на
съответните части от имота се е осъществявало от него, същевременно факти с
подобно съдържание не се разкриват от наличните по изпълнителното дело данни,
поради което СГС приема, че подадената от този правен субект жалба е
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Видно е, че
основният и единствен аргумент развит в оспорването на „И.“ ЕООД е
позоваването, че той е собственик на дадени части от изнесеното на публична
продан недвижимо имущество, респективно е собственик на идеални части в общи
части на сградата, които също били включени в предмета на проданта, то несъмнено
е налице спор за материалното право на собственост, като неговото разрешаване в
рамките на стартирал изпълнителен процес може да бъде разрешен единствено по
реда на исковата защита по чл. 440 ГПК или по общия исков ред на чл. 124 ГПК,
но не й по реда на обжалването възприет в чл. 435, ал. 4 ГПК.
IV. По жалба с вх. №
000995/09.01.2020 г. подадена от „Ф.“ ЕООД (н) срещу разпределение от
06.01.2020 г., съдът намира следното :
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва постановеното
разпределение, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния
изпълнител – чл. 463, ал. 1 ГПК.
С обжалваното разпределение
от 06.01.2020 г., съдебният изпълнител е извършил разпределение на сумата от 5
100 000 лв., която е получена в индивидуалното изпълнение в резултат на
проведената публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот, собственост на „Ф.“ ЕООД (н), като след приспадане на дължимата му се съгласно
т. 20 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса в размер на 11 422,47 лв. е
разпределил остатъкът от 5 088 577,53 лв. за удовлетворяване на вземанията на „М.“
ЕООД за обикновени такси и разноски по изпълнението, вземанията му лихви,
главници и такси по договора за кредит от 08.04.2008 г., както и вземанията за
данъци върху недвижимия имот на Столична община.
С решение № 499 от
20.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 16781/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО VI – 6-ти състав, съдът е отменил по жалба вх. №
054861/25.11.2019 г. на „Ф.“ ЕООД (н) отказ от 18.11.2019 г. на съдебния
изпълнител да се извърши нова оценка на недвижимия имот, върху който е насочено
принудителното изпълнение. В резултат на отмяната на отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка от съда, публичната продан продължава с провеждането на процедура по извършването
на повторно заключение по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК, като всички действия и
актове на съдебния изпълнител, несъвместими с етапа, от който продължава
публичната продан, като обявяване на купувач, възлагане на имота, извършване на
разпределение на постъпленията от публичната продан и др., изгубват правното си
действие. Противното – запазване на правните последици на несъвместимите с етапа,
от който продължава предприетият изпълнителен способ, действия и актове на
съдебния изпълнител – би осуетило законосъобразното провеждане на публичната
продан.
В случая обжалваното
разпределение на съдебния изпълнител се отнася до суми постъпили в резултат на
проведената публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот, която е върната на етап провеждане на процедура по извършването на
повторно заключение по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК. След извършването на
повторна оценка изпълнителният способ продължава с определяне на стойността на
имота при две и повече оценки по реда на чл. 485, ал. 3 ГПК, определяне на
начална цена, от която да започне наддаването, обявяване на проданта,
провеждане на процедура по наддаване с тайни наддавателни предложения,
обявяване на купувач и възлагане на имота. От изложеното е видно, че
извършеното разпределение, доколкото същото е несъвместимо с етапа, от който
продължава публичната продан, е изгубило правното си основание и трябва да бъде
отменено изцяло.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че жалба с вх. № 000995/09.01.2020 г. на „Ф.“ ЕООД (н) се явява
основателна, като обжалваното разпределение от 06.01.2020 г. по изп. д. №
20188440402615/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие
Софийски градски съд, следва да бъде отменено.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба с вх. на ЧСИ № 060521/20.12.2019 г., която е подадена от „Ф.“ ЕООД (н),
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, срещу публична продан,
провела се в периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г., по изп. д. №
20188440402615/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844, с район на действие -
Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. на ЧСИ №
060621/23.12.2019 г. подадена от „С.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу разпореждане от 16.12.2019 г., постановено по
изп. д. № 20188440402615/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на
действие Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е върнал подадената
от „С.а.“ ЕООД жалба с вх. № 054919/25.11.2019 г., поради неотстраняване в срок
на констатираните нередовности в нея.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. на ЧСИ
№ 000674/08.01.2020 г. подадена от „И.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „********, в качеството му
на трето за изпълнителното производство
лице, с която се обжалва насочването на изпълнението в рамките на образуваното изп.
д. № 20188440402615/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на
действие Софийски градски съд върху недвижим имот, находящ се в гр. София по отношение на части от който жалбоподателят
разполагал с правото на собственост.
ОТМЕНЯ по жалба с вх. на ЧСИ №
000995/09.01.2020 г., подадена от „Ф.“ ЕООД (н), ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, разпределение от 06.01.2020 г. по изп. д. №
20188440402615/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие
Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с ЧЖ в
едноседмичен срок, считано от връчването му на страните,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.