О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…..06.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №780 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 278 във
вр. чл.
413, ал. 2
и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №15493/16.06.2020г.,
подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу разпореждане от 04.02.2020г. В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.И.Я., ЕГН **********, с адрес: п.к. 9293, с. С.
К., общ. В. д., обл. В., за сумите 674.70 лв –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 254.91 лв – лихва за
забава за периода от 02.10.2017г. до 01.08.2019г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Твърди
се, че не са налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които се дължи заплащане на закупения
допълнителен пакет услуги, поради което липсва основание за отказа на съда да
бъде издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че закупуването на допълнителния
пакет не е условие за сключване на договора за кредит, както и че
възнаграждението се дължи за възможността при необходимост длъжникът да поиска
предлаганите допълнителни услуги. По отношение отхвърлената част отлихвата за забава се твърди, че не е налице анатоцизъм, тъй като договорната лихва е цената за ползване
на отпуснатата парична сума и върху нея се дължи обезщетение за забава. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички посочени
в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник,
срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №107/2020г. на Районен
съд - Девня е образувано по заявление, подадено от заявителя "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу длъжника Е.И.Я., ЕГН **********, с
адрес: п.к. 9293, с. С. К., общ. В. д., обл. В., за вземания по Договор за
потребителски кредит №********** от 21.07.2017 г.
Районният съд
е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че претендираното възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги не се дължи
поради неравноправност на договорните клаузи, предвиждащи заплащането му, както
и че обезщетение за забава не се дължи върху договорната лихва, тъй като това
води до анатоцизъм.
Съобразно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се
в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова
молба. В процесното заявление претендираното вземане за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги е посочено като размер.
В
обяснителната част на заявлението заявителят е посочил, че с подписване на отделно
споразумение кредитополучателят се е съгласил да заплати възнаграждение за
пакет допълнителни услуги, което става изискуемо с подписването му и се изплаща
разсрочено на равни месечни вноски за срока на договора. Настоящият състав намира,
че вземането не е индивидуализирано в достатъчна степен, не са конкретизирани
услугите, които включва, както и промяната в договорните параметри вследствие
на сключването му.
С оглед
качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни
твърдения по своята правна характеристика заемното правоотношение отговаря на
договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД, с оглед качеството на кредитополучателя
на "потребител" и нормите на Закона за
защита на потребителите.
Настоящият
състав намира, че съдържанието на т.н. допълнителен пакет услуги по същество не
представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано възнаграждение в размер повече
от половината от предоставената в заем сума.
Съгласно
разпоредбите на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 ЗПК се ограничава свободата на
договаряне от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които
освен обявената договорна лихва и обезщетение за забава, на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен
длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от
конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Но както бе посочено
по-горе, тези разходи не представляват реално предоставяне на блага/полза,
преференция/ за потребителя. Уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор, дава основание съдът да квалифицира тази
клауза като противна на създадената потребителска уредба и на добрите нрави,
като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, водещо до нищожност на клаузата поради пряко
противоречие на чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузите от споразумението за допълнителни
услуги са нищожни и като неравноправни по смисъла на чл.143 от приложимия Закон
за защита на потребителите, тъй като поставят в неравностойно положение
икономически слабата страна в правоотношението. Парично компенсиране на едната
страна по договора и то в размер, надхвърлящ 50% от предоставената в заем сума,
е неоправдано и създава предпоставки за неоснователно обогатяване.
Относно претендираната сума за обезщетение за забава съдът намира
жалбата за основателна. Паричното задължение за заплащане на
договорна лихва няма мораторен
характер, не
се отличава от останалите парични
задължение и длъжникът може да изпадне
в забава по отношение на него,
както по отношение на задължението
за плащане на главницата, и в такъв случай той
дължи обезщетение за забава.
Въз основа на
изложеното настоящият състав намира частната жалба за частично основателна,
като разпореждането на РС – Девня следва да се потвърди в частта
относно 674.70 лв – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и да се отмени в частта относно
сумата от 254.91 лв – лихва за забава за периода от 02.10.2017г.
до 01.08.2019г., като се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тази
сума и за съответната част от претендираните разноски – 13,48 лв.
Въз основа на изложените мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 302/04.02.2020г.
по ч.г.д.№107/2020г. на РС - Девня в частта, с която е отхвърлено заявлението
на "Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу Е.И.Я., ЕГН **********, с адрес: п.к. 9293, с. С.
К., общ. В. д., обл. В., за сумата 254.91 лв – лихва за
забава за периода от 02.10.2017г. до 01.08.2019г. по Договор за потребителски кредит №********** от
21.07.2017г. И ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на "Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу Е.И.Я., ЕГН **********, с адрес: п.к. 9293, с. С.
К., общ. В. д., обл. В., за сумата 254.91 лв – лихва за
забава за периода от 02.10.2017г. до 01.08.2019г. по Договор за потребителски кредит №********** от
21.07.2017г., както и за сумата 13,48 лв., представляващи съответната част от
претендираните разноски.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 302/04.02.2020г.
по ч.г.д.№107/2020г. на
РС - Девня в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото
на ДРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: