РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр. Пловдив, 09.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен
състав в открито
съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 2080 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба с вх. № 44657/05.07.2019 г. по
описа на РС- Пловдив от Й.Г.С., действаща чрез адв. Д.М., с
която се обжалва изцяло решение № 2567 от 19.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 19721/2018 г.
по описа на РС-Пловдив, I- ви
граждански състав, с което жалбоподателката е осъдена да върне, като освободи и
предаде на В.Г.Г. наетия недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.188.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
адрес на имота: ********** и който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.522.188 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ от 77,00 кв.м., прилежащи части: стълбището за апартамента и
тавана, таванът, източното самостоятелно помещение в избата и ½ ид.ч. от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия
етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор 56784.522.188.1.1, над обекта:
няма, който самостоятелен обект съставлява втори жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда, с площ от 77 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, ведно с прилежащите към този етаж общи части: стълбището,
водещо към апартамента и тавана, целият таван на сградата, самостоятелното
източно избено помещение, както и 1/2 ид.ч. от общото избено помещение, ведно с
½ идеална част от общите части на сградата, ведно с
½ идеална част от Поземлен имот
с идентификатор 56784.522.188.
С обжалваното
решение жалбоподателката е осъдена да заплати на В.Г.Г. сумата от 86.40 лв. - разноски за държавна такса и сумата от 1000,00 лева- адвокатско възнаграждение.
В
жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакуваното решение, като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Формулирано е
искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.
Алтернативно, ако посоченото искане не бъде уважено исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, а сключеният от жалбоподателката
договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъде обявен за нищожен на
основание чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД. Претендират се разноски.Идентични доводи са
наведени и в представените писмени бележки.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия с – В.Г., чрез неговия
процесуален представител – адв. Б., с който се моли атакуваното решение да бъде
потвърдено изцяло като валидно, правилно и законосъобразно. Прави се искане за
присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, всяка от страните поддържа, съответно
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 233, ал.1 ЗЗД вр. чл. 310 ал.
1, т.2 ГПК, предявен от В.Г. против Й.С. за осъждане на ответната страна да
опразни наето от нея помещение- недвижим имот, подробно описан в исковата
молба, находящ се в **********. Фактическите обстоятелства, на които основава
искането си са свързани с прекратяването на сключения между страните на
01.08.2012 г. договор за наем, считано от 01.12.2018г., предвид полученото от насрещната
страна предизвестие на 30.10.2018 г., връчено от ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с
район на действие ОС- Пловдив и продължаващото въпреки това държане на имота от
страна на същата.
От
фактическа страна, по делото е безспорно установено, че на 01.08.2012 г. между
страните е възникнало облигационно правоотношение на основание сключен между
тях писмен договор за наем.
Наличието на валидно договорно правоотношение
се потвърждава и от извършената в хода на първоинстанционното производство
съдебно- почеркова експертиза № 295/05.04.2019 г. Същата е назначена, тъй като
ответницата е оспорила подписа си върху договора за наем. Направеното оспорване
е останало недоказано, предвид заключението на вещото лице, от което се
установява, че именно Й.С. е автор на подписа.
В изпълнение
на посочения договор, ищецът е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване описания в исковата молба недвижим имот, представляващ етаж от къща,
находящ се в град *************, със застроена площ от 77 кв. м. В чл. 2 от
договора е посочено, че същият е за срок от една година, считано от датата на
сключването му.
За да уважи
предявения иск като основателен, първоинстанционният съд е приел, че договорът
за наем се е трансформирал в безсрочен, предвид продължилото ползване на имота от
наемателя със знанието и без противопоставянето на наемодателя, т.е. осъществил
се е фактическият състав на чл. 236, ал.1 ЗЗД. Позовавайки се на разпоредбата
на чл. 238 ЗЗД, съдът правилно е констатирал, че прекратяването на договора за
наем е настъпило с изтичането на едномесечния срок от получаването на исковата
молба от ответницата на 08.01.2019 г., а не с изтичането на едномесечния срок
от връчването на покана от съдебния изпълнител, доколкото последния може да
удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните пред
него изпълнителни дела.
Несъмнено
е, че при връчен на 08.01.2019 г. (лист 20) на ответницата препис от исковата
молба такъв месечен срок е изтекъл на 08.02.2019 г.
На
следващо място, от разпитаните в хода на първоинстанционното производство
свидетели М. Х. и Р. Ж., съдът е приел, че ответницата – жалбоподателка в
настоящото производство, не е освободила и върнала процесния имот, като отказва
да стори това.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд,
които са обосновани и съответстват изцяло на събрания в хода на производството
доказателствен материал.
Районният
съд е изложил мотиви относно правната същност на договора и последиците от
прекратяването на същия, свързани на правото на наемодателя да претендира, а за
наемателя с възникване на задължението да върне наетата недвижима вещ, съгласно
чл. 233, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, които мотиви настоящият съдебен състав, също
споделя напълно.
Предвид
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства изцяло на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия - ищец следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за процесуална защита и съдействие. От представените своевременно в производството списък по чл. 80 ГПК /л.
16 в. гр. дело 2080/19 г/, пълномощно, договор за правна помощ от 15.07.2019 г.
/л.12 – в. гр. дело 1672/19 г./ се установява, че въззиваемата страна е
заплатила сумата от 1000,00 лева в брой за адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2567 от 19.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 19721/2018 г.
по описа на РС-Пловдив, I- ви граждански
състав.
ОСЪЖДА Й.Г.С., ЕИК ********** да заплати на В.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 1000,00 лева /хиляда
лева/ разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1,
т. 1
– т. 3 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: