№ 1234
гр. Бургас , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Секретар:МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20202120203672 по описа за 2020
година
Производството е образувано по повод жалба подадена от „А....П....” ЕООД ЕИК
********* чрез управителя А.Г.Х. против Наказателно постановление № 02-
0002867/19.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
С жалбата НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Оспорва се фактическата обстановка и че не бил сключен трудов договор, намира, че е
налице нарушение на правото на защита. Счита, че е трябвало да се приложи разпоредбата
на чл. 405а КТ като се обяви съществуването на трудово правоотношение. Отделно намира,
че не са налице обстоятелства, които да налагат определяне на имуществената санкция над
установения минимум от 1500 лева. Моли да се отмени НП, а в случай,че се приеме, че е
правилно и законосъобразно, то моли да се измени.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. И. - Н., оспорва жалбата
и излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено на 31.08.2020г., а жалбата е
подадена на 03.09.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 17.12.2019г. свидетелката К.Г. извършила проверка в строителен обект „Сграден
фонд за Позитронно-емисионен томограф и Брахитерапия към „КОЦ Бургас” ЕООД,
находящ се в УПИ XVI, кв. 135-Б по плана на ЦГЧ – Бургас, където „А....П....“ ЕООД било
изпълнител на СМР съгласно договор за изпълнение на строително-ремонтни и монтажни
дейности. При проверката се установило, че лицето А.И.М. полага труд на обект „Сграден
фонд за Позитронно-емисионен томограф и Брахитерапия към „КОЦ Бургас” ЕООД. Между
А.И.М. и „А....П....“ ЕООД не било уредено като трудово правоотношението при
предоставяне на работна сила, „А....П....“ ЕООД не сключил трудов договор в писмена
форма с лицето А.И.М., който полагал труд на длъжност „Работник строителство”.
В Инспекция по труда били представени от „А....П....“ ЕООД документи като бил
представен трудов договор № 18/15.12.2019г. със страни „А....П....“ ЕООД и А.И.М., в който
липсва подпис от страна на работник, както и справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 18.12.2019г., съгласно която е сгрешено уведомлението и
не е прието и от дата 22.12.2019г., което е прието, но не е подписано от работника.
АУАН е издаден на 30.03.2020г. като е съставен в отсъствие на нарушителя, до който е
изпратена призовка по чл. 45, ал. 1 АПК да се яви за обяснения, покана за съставяне на
АУАН (л. 28) и обратна разписка (л.29). Съставен е протокол за уведомяване по телефон на
управителя на „А....П....“ ЕООД (л. 27).
АУАН е изпратен по поща и е връчен на 05.05.2020г. (л. 31).
На 19.06.2020г. АНО е издал обжалваното наказателно постановление като е възприел
фактите, описани в АУАН и е намерил, че е нарушен чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ,
поради което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ на „А....П....“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св.
Георгиева като последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена
нарушената материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ
„работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Това
обстоятелство не се оспорва и от дружеството – жалбоподател. В ИТ е представен трудов
договор, но същият не е подписан от страна на работника. А.М. в деня на проверката е
установен да извършва трудова дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.
Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията, че работникът отказал да
получи трудов договор, при такова стечение на обстоятелствата, работодателят е бил
длъжен да не допуска работника да извършва трудова дейност. Въпреки това А.М. е бил
допуснат до работа без работодателят да изпълни задължението си да сключи с работника
писмен трудов договор съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, подписан от двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма,
това е форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и нейното
нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. Представянето на писмен трудов
договор с подпис на едната страна – работодателя не отговаря на изискването на
разпоредбата на закона и не е изпълнен състава на разпоредбата, т.к. не е налице сключен
писмен трудов договор. Договорът е сключен, когато са налице две насрещни
взаимносъвпадащи изявления на двете страни от правоотношението, които трябва да се
обективират в писмена форма. В случая липсва писменото изявление от страна на
работника, не се представя молба за сключване на трудов договор или друг писмен
документ, който да удостовери волята на работника, липсва негов подпис и на представения
трудов договор, поради което съдът намира, че липсва сключен писмен трудов договор и с
това е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.
3
Неоснователно е възражението и че в случая е налице преюдициален спор, който е
следвало първо да се реши по чл. 405а КТ. Според разпоредбата на чл.405а от КТ, когато се
установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да
се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната
дата на възникването на трудовото правоотношение. С цитираната норма е създадена
защита на страните по трудово правоотношение, което не е обективирано в изискуемата от
закона форма, да установят съществуването му чрез допустимите от закона доказателствени
средства при наличието на правен интерес. Тази защита обаче не изключва и не обуславя
възможността за санкциониране на неизправната страна в правоотношението от органите, на
които е възложен контролът по спазване на трудовото законодателство (в този смисъл
Решение № 656/24.04.2014г. по к.н.а.х.д. № 2338/2013г. на АдмС-Бургас).
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно,
доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Изводът за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не е
налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид – работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се
нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като лицето през
този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено осигуряване, но и
здравни такива. Не може да не се оцени обстоятелството, че се касае за дейност свързана със
строителството, която е рискова за живота и здравето на работниците.
Изрично и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която е специална по отношение на
ЗАНН, предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ.
В случая обаче АНО неправилно е индивидуализирал размерът на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от
законодателя. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление липсват изложени
обстоятелства защо имуществената санкция е определена в размер на 3000 лева. В съдебно
заседание актосъставителят посочи, че не се касае за единичен случай, както и това, че е
настъпила трудова злополука във връзка с осъществяваната дейност, но тези факти не са
изложени в наказателното постановление, за да може жалбоподателят да се защити срещу
4
тях и които биха били евентуално основание и мотив за определяне на наказанието в размер
от 3000 лева. Предвид посоченото съдът намира, че НП не е мотивирано относно размера на
наложеното наказание и същото следва да се определи в минирания определен от закона
размер от 1500 лева, който съобразно изложеното в наказателното постановление и АУАН
би съдействал за постигане на целите на наказанието.
По тези съображения НП следва да се измени като размерът на имуществената санкция
се намали от 3000 лева на 1500 лева.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК. Жалбоподателят не е
претендирал разноски, а на АНО се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80
лева като се отчита фактическата и правна сложност на делото и че наказателното
постановление е изменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002867/19.06.2020г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.
1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „А....П....”
ЕООД ЕИК ********* като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 /три хиляди/ лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „А....П....” ЕООД ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5