Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 28.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7439
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Електроразпределение Север” АД
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс, кула – Е, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет Николай Йорданов Николов, Красимир Тодоров И. и Румен Г.
Лалев, твърди, че с
ответника били в трудово правоотношение за периода от 08.10.1987г. до
01.09.2017г. П.К. бил служител на „Енерго-Про
Мрежи“ АД /с ново наименование „Електроразпределение Север“ АД/, на длъжност
„шофьор на специализиран автомобил с маса 12 и повече тона“ в отдел
„Експлоатация мрежи и СТИ, Регионален обслужващ център Русе/Разград към
ищцовото дружество. По силата на длъжностната му характеристика за длъжността,
той имал задължение да управлява и обслужва типове МПС съгласно притежаваната
квалификация – товарен автомобил, автокран, автобургия, автовишка, автостълба,
багер и други, като и носел отговорност за опазване на повереното му имущество
– съоръжения, измервателни уреди и апаратура, материали, инструменти, специални
ключове и техника, МПС и други, предоставени от работодателя му за изпълнение
на служебните му задължения. Съгласно същата длъжностна характеристика той бил
длъжен да познава и прилага в работата си вътрешните работни инструкции и
политики. При извършена вътрешна проверка в ищцовото дружество, били установени
нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителя П.К., довели до
значителни липси на гориво. Поради тази причина трудовото правоотношение с
ответника било прекратено от работодателя на основание чл.330, ал.2, т.6 във
вр.с чл.190, ал.1, т.7 във вр.с чл.187, т.10 от КТ. Заповедта за дисциплинарно
наказание „уволнение“ била връчена на П.К. на 01.09.2017г. и не била оспорена
от негова страна в двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Зачислените
преди уволнението служебни автомобили на ответника били както следва: 1.
Автомобил с рег.№ В 2867 РХ, модел: ГАЗ 3307, вид:автовишка – 14 м.; 2.
Автомобил с рег.№ В 2848 РХ, модел: ГАЗ 66, вид: борилна машина; 3. Автомобил с
рег.№ В 2868 РХ, модел: ГАЗ 66, вид: автоработилница; 4. Автомобил с рег.№ В
7977 ЕК, модел: Беларус – МТ3 821, вид: трактор-багер; 5. Автомобил без
регистрационен номер, модел: Багер Дигер, вид: мини багер; 6. Автомобил с рег.№
В 0559 НА, модел: Рено Мастер, вид: автовишка – 12м.; 7. Автомобил с рег.№ В
2870 РХ, модел: МАЗ 53371, вид: автокран – 12 м. и 8. Автомобил с рег.№ В 2860
РХ, модел: ГАЗ 53А, вид: бордови камион, като му били зачислени и карти за
зареждане на гориво обхващащи периода от м.май 2016г. до м.юли 2017г. При
съпоставяне на отчетените моточасове по пътните книжки на описаните зачислени
МПС с монтираното в автомобилите GPS устройство, с времето на работа и маршрута
на превозното средство от GPS системата било установено съществено разминаване
на отчетените с действително отработените моточасове, като общата стойност на
закупеното и неизразходвано гориво за периода 01.05.2016г. до 31.05.2017г. било
бензин на стойност 3 744.74 лева и дизел на стойност 4 011.44 лева
или общата стойност възлиза на 7 756.18 лева. При вътрешната проверка за
същия период било установено и, че системно са осъществявани транзакции със
зачислените на П.К. карти за зареждане на гориво, но в GPS системата не са
отразени курсове на автомобилите до бензиностанциите на датите и часовете,
когато са били извършени транзакциите с картите. Общият размер на това закупено
гориво е 4 022.91 лева. Общият размер на констатираните липси при
проверката е 11 779.09 лева. Била отправена покана до ответника за
доброволно плащане на установените липси, но на стойност 11 080.74 лева,
но както при получаването, така и до момента констатираните липси не са
заплатени от него. Поради
това съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 11 779.09 лева, представляваща причинена имуществена вреда при и по повод
изпълнение на трудовите му задължения за периода м.май 2016г. до м.юли 2017г.,
както и сумата от 563.27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 11 080.74 лева /по изпратената покана за доброволно плащане/ за периода
25.08.2017г. до 22.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за
липсата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.211 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът П.П.К. оспорва изцяло предявените искове.
Твърди, че действително бил назначен при ищеца да бъде шофьор за 8-те
специализирани автомобили, за които да отговаря за отчитането на горивото и
работата им. Тези автомобили обаче били управлявани от различни работници на
дружеството, като те ходели на различни аварии. Ответникът обаче останал да
работи на една от авариите, а на другите отивали други работници с
автомобилите. В много от случаите при работата с тези специализирани МПС,
горивото им свършвало по време на работа, тъй като резервоарите им били малки и
последната не можела да бъде свършена навреме. Това налагало той по време на
работата или преди това, от бензиностанции да зарежда туби с гориво, за да не
се прекъсва работния процес. По тази причина и с картите на всеки от
агрегатите, чийто резервоари ще се допълват, зареждал гориво в туби и поради
тази причинаса осъществявани транзакции със зачислените му карти за зареждане
на гориво, но в GPS системата не са отразени курсове на автомобилите до
бензиностанциите на датите и часовете, когато са били извършени транзакциите с
картите. При установената в ищцовото търговско дружество система на работа,
през работния ден той не можел да осъществява реален физически контрол върху
8-те специализирани автомобила, защото в едно и също време те се намирали на
различни места. Действително отговарял за тези автомобили, но те са управлявали
от много лица. Преди да тръгнели за обекта, където ще работят, ответникът бил
длъжен да им осигури достатъчно гориво, както за основните двигатели на
автомобилите, чийто резервоари са с голяма вместимост, така и за спомагателните
двигатели на специализираните агрегати, които са с малка вместимост и изискват
често зареждане. Това налагало да осигурява гориво в туби, за да може
спомагателните двигатели да се дозареждат на мястото на работа, без да се
правят допълнителни курсове до бензиностанция и работата да не се прекъсва. В
края на работния ден, когато се приберял в базата в гр.Русе, той установявал по
километража на автомобилите колко километра е изминал всеки от тях през деня.
Спомагателните двигатели на специализираните агрегати обаче, нямали
моточасовници, поради което колко моточаса са работили пред деня установявал от
устния доклад на лицето, което е работило през деня със съответния автомобил,
тъй като физически не е присъствал на обекта и се доверявал на колегите си. За
автомобилите, с които ответникът е работел през деня, засичал изработените
моточасове по ръчния си часовник, защото това било единствения уред за
измерване на времето, с който разполагал. В края на всеки месец засичал наличното
гориво в резервоарите на основните и спомагателни двигатели на всички
автомобили с разграфена сонда, защото за него бил недостъпен метода – чрез
източване на резервоарите на бензиностанция. За всеки от автомобилите попълвал
декларация – за налично гориво и километри, а за автомобилите с допълнителни
агрегати попълвал пътни книжки. Декларациите и пътните книжки представял за
одобрение на прекия си ръководител. Нямал достъп до GPS системата и до данните
в нея, от която съгласно чл.23 от Инструкция за ползване на служебен автомобил,
се генерирали пътните листи. Пътните листи се потвърждавали от прекия му
ръководител, а ако е налице съответствие между тях и подадените от ответника
декларации и пътни книжки. Ако е налице несъответсвие между генерираното в GPS
системата, декларациите и пътните книжки, на основание чл.28 от същата
Инструкция, прекият му ръководител не потвърждавал пътните листи и обосновавал
причините за това. За процесния период м.май 2016г. до м.юли 2017г., за 8-те
специализирани автомобила, описани в исковата молба, няма непотвърдени пътни
листи. При годишната инвентаризация за 2016г. не са били констатирани от
работодателя му никакви нарушения от негова страназа цялата 2016г., включително
при извършена тогава проверка чрез източване на резервоари на бензиностанция не
са били констатирани липси и/или излишъци. Твърди и че GPS системата не може да
даде достоверна информация за отработените моточасове, защото по
местоположението на автомобила не може да се установи колко точно е работил. Багер
Дигер пък изобщо нямал GPSустройство, т.е. неговото местоположение може да се
установи само чрез автомобила, който го тегли. Този Багер Дигер бил теглен и от
други автомобили, като имало случаи в рамките на един работен ден да бъде
теглен от такива на различни обекти. По тази причина заявява и че оспорва
съдържанието на електронните пътни листи на процесните автомобили за исковия
период и на всички други документи, създадени чрез GPS системата, като оспорва
и верността на отчитане на GPS устройствата. По тези съображения заявява, че не
е причинил на ищеца претендираните имуществени вреди, тъй като е отчитал
горивото по приетия от работодателя му начин, с достъпните за него средства и е
попълвал изрядно декларациите, пътните книжки и др. изисквани документи. При
приемането на месечните му отчети не са били констатирани никакви нарушения от
негова страна, включително и не са били установявани липси. Извършената през
м.юли проверка твърди че е тенденциозна, тъй като съгласно същата излиза, че е
бил присвоявал по минимум 2000 литра
гориво на тримесечие. Физически ответникът нямало как да източва такова
количество гориво, няма къде да го съхранява, а ако дори се приеме, че го е
продавал, то за продажбата на такова количество гориво би му било необходимо да
има бензиностанция.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответника
били в трудово правоотношение за периода от 08.10.1987г. до 01.09.2017г., като П.К.
бил служител на „Енерго-Про
Мрежи“ АД /с ново наименование „Електроразпределение Север“ АД/, на длъжност
„шофьор на специализиран автомобил с маса 12 и повече тона“ в отдел
„Експлоатация мрежи и СТИ, Регионален обслужващ център Русе/Разград към
ищцовото дружество. По силата на длъжностната му характеристика за длъжността,
той имал задължение да управлява и обслужва типове МПС съгласно притежаваната
квалификация – товарен автомобил, автокран, автобургия, автовишка, автостълба,
багер и други, като и носел отговорност за опазване на повереното му имущество
– съоръжения, измервателни уреди и апаратура, материали, инструменти, специални
ключове и техника, МПС и други, предоставени от работодателя му за изпълнение
на служебните му задължения. Съгласно същата длъжностна характеристика той бил
длъжен да познава и прилага в работата си вътрешните работни инструкции и
политики. Зачислените служебни автомобили на ответника били както следва: 1.
Автомобил с рег.№ В 2867 РХ, модел: ГАЗ 3307, вид:автовишка – 14 м.; 2.
Автомобил с рег.№ В 2848 РХ, модел: ГАЗ 66, вид: борилна машина; 3. Автомобил с
рег.№ В 2868 РХ, модел: ГАЗ 66, вид: автоработилница; 4. Автомобил с рег.№ В
7977 ЕК, модел: Беларус – МТ3 821, вид: трактор-багер; 5. Автомобил без
регистрационен номер, модел: Багер Дигер, вид: мини багер; 6. Автомобил с рег.№
В 0559 НА, модел: Рено Мастер, вид: автовишка – 12м.; 7. Автомобил с рег.№ В
2870 РХ, модел: МАЗ 53371, вид: автокран – 12 м. и 8. Автомобил с рег.№ В 2860
РХ, модел: ГАЗ 53А, вид: бордови камион, като му били зачислени и карти за зареждане
на гориво обхващащи периода от м.май 2016г. до м.юли 2017г. Картите били
индивидуални за всеки автомобил. По делото са представени попълнението от
ответника пътни книжки на тези автомобили, договорите с бензиностанциите, от
където може да се зарежда гориво, информацията
за действително извършената работа с автомобилите за процесния период от
м.05.2016г. до м.05.2017г. съдържаща се в GPS системата на ищцовото дружество и
извлечения от бензиностанциите за зареждане на гориво и плащането на същото със
съответните карти от страна на ответника.
Бил извършен одитен доклад №
12/2017г. в ищцовото дружество по повод на злоупотреба при зареждане с горива в
РЦ – гр.Русе, като констатациите на одиторите е била, че предполагаемото отнето
количество гориво за периода 01.03.2017г. до 31.05.2017г. от автомобилите
зачислени на П.К., е 1 819.6 литра или 600 литра на месец, а на годишна
база 7 200.00 лева, на приблизителна стойност 14 000.00 лева. При
извършения анализ на отчетените моточасове по пътни книжки Дирекция Вътрешен
одит /ДВО/ установило, че за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2017г. П.К. е
отчел общо 638 моточаса за 8 броя МПС, като разпределени по работни дни,
отчетените моточасове са средно 10.6 моточаса дневно. Налице са били случаи, в
които са отчитани по 18-19 моточаса дневно, което на практика е трудно
постижимо. ДВО счели, че е възможно да са отчитани неотработени в
действителност моточасове, въпреки, че същите са били одобрени от прекия
ръководител на служителя. Това създало съмнения, че действията на К. са с цел
генериране на излишък на гориво, което впоследствие да бъде присвоено, но при
спазване утвърдената разходна норма на МПС. ДВО изискало и снимков материал от
„Лукойл България” ЕООД за зареждане на гориво на МПС № В 0559 НА за
03.07.2017г. в 7.37 часа на бензиностанция Б094 – гр.Русе. На снимките се
виждало, че П.К. зарежда горивото в туби, в автомобил, който не е служебен, а
именно Дачия Логан с рег.№ Р 8107 РМ, прикривайки действията си с отворени
врати. След това на касата К. заплатил заредения бензин с картата на служебен
автомобил с рег.№ В 0559 НА. В одитния доклад е
отразено и че на 11.07.2017г. в присъствието на одитния
екип, К. признал в писмен вид злоупотреба, изразяваща се в присвояване на
гориво в размер на приблизително 540 литра месечно /около 1 000.00 лева/
за период от една година.
Въз основа на този одитен доклад №
12/2007г., трудовото правоотношение с ответника било прекратено от работодателя
на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр.с чл.190, ал.1, т.7 във вр.с чл.187, т.10
от КТ – дисциплинарно уволнение. Заповедта за дисциплинарно наказание
„уволнение“ била връчена на П.К. на 01.09.2017г. и не била оспорена от негова
страна по съдебен ред в двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
От представената инструкция за
ползване на служебен автомобил на ищцовото търговско дружество е видно, че в
чл.11 изрично е предвидено зареждането на автомобилите да се осъществява само
на бензиностанции, с което ищеца има сключен договор, посредством специално издадените
за тази цел карти, които са индивидуални за всеки автомобил. Служителите са
длъжни да използват картата единствено за зареждане на резервоара на
автомобила, за който същата е издадена. Изключение от това правило е допустимо
при зареждане на мотокари, храсторези и агрегати, със специално предназначени
за тази цел туба и карта. В чл.23 от тази инструкция е предвидено за отчитане
на изминатите километри и изразходваното гориво се използва генерираният от GPS системата пътен лист, в който се
съдържат данни за изминати километри, дестинация и време на движение/престой.
Прекият ръководител одобрява пътните листи в края на всеки месец, като за целта
ежедневно проследява маршрутите на автомобилите в групата, за която отговарят. В
чл.25 от инструкцията е предвидено за автомобили, които са оборудвани с GPS
устройство, но имат монтирани допълнителни агрегати, чиято работа се отчита в
моточасове, водачът попълва допълнителна пътна книжка само за работата на
допълнителния агрегат. В този случай изминатите от автомобила километри се
отчитат чрез генерирания от GPS система пътен лист, а работата на допълнителния
агрегат – чрез пътна книжка.
Съгласно заключението на
комплексната автотехническа и икономическа експертиза разликата между
отчетените часове от ответника и реално отработените часове, по данни от GPS
системата на ищцовото дружество са както следва по вед на автомобила: В 2867 РХ
– надписани 35.66; доп.двиг. В 2867 РХ – надписани 131.40; В 2848 РХ - 77.64 –
надписани; В 2868 РХ – надписани 32.31; без рег.№ - надписани 66.60; В 0559 НА
– надписани 134.69 и В 2870 РХ – надписани 235.27. Разликата между разхода за
гориво, изчислен на база отчетената работа от П.К. съдържаща се в пътните
книжки на зачислените му автомобили и общият разход гориво на автомобилите,
съгласно информацията за действително извършената работа с тях за процесния
период от м.05.2016г. до м.05.2017г. съдържаща се в GPS системата на ищцовото
дружество, възлиза в размер на 1 729.24 литра за бензин и 2 247.27
литра за дизел. Общата стойност на неизразходваното количество гориво
1 729.24 литра бензин и 2 247.27 литра дизел по средна цена на
различните горива, установена от приложените по делото фактури за закупено
гориво, без ДДС и след приспадане на отстъпка в размер на 4% е в общ размер на
7 241.81 лева – 3 207.69 лева за бензин и 4 034.12 лева за
дизел.
Съгласно заключението на изготвената
по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза общото количество на
закупеното гориво през периода м.05.2016г. до м.07.2017г. със зачислените транскарти на П.К., без в GPS системата да е отразено
присъствие на съответния автомобил на бензиностанцията е в размер на
2 172.18 литра от които 140.02 литра дизел и 2 032.16 литра бензин
А95Н. Общата стойност на това гориво възлиза в размер на 3 468.10 лева без
ДДС. Лихвата за забава върху главницата от 7 241.81 лева за периода
25.08.2017г. до 22.02.2018г. е в размер на 366.12 лева. Лихвата за забава върху
главницата от 3 468.10 лева за периода 25.08.2017г. до 22.02.2018г. е в
размер на 175.33 лева. Лихвата за забава върху главницата от 10 709.91
лева за периода 25.08.2017г. до 22.02.2018г. е в размер на 541.44 лева.
В показанията си свидетелите С.Г.Р.
и Д.И.Б. обясняват, че организацията на работа в отдел „Експлоатация мрежи и СТИ, Регионален
обслужващ център Русе/Разград към ищцовото дружество, където са работели заедно
с ответника. Автовишката с рег.№ 0559 НА имала
бензинов спомагателен двигател, а МПС било с основен дизелов двигател.
Спомагателния двигател бил около 5 литров и имало
случаи, когато горивото в него свършвало по време на работа. В този случай в
кабината на превозното средство имало туба с бензин, която винаги била пълна и
от нея зареждали спомагателния двигател. Това се отнасяло само за едната вишка,
тъй като втората било с основен и спомагателен двигатели на бензин и в този
случай вземали бензин от резервоара на основния двигател на превозното
средство. Служебните автомобили не се управлявали само от П.К., въпреки че били
зачислени на него и той отговарял за тях, а и от други служители, тъй като през
деня те ходели на различни места и за К. не било възможно да присъства на
всичките тези места на работа. Било им забранено от работодателя да зареждат
гориво в туби, но такова продължавало да има, защото било необходимо да се
използва в работния процес. Свободната служебна автомобилна техника, която не
се използвала, се намирала в базата и ключовете им били налични там, а в случай
на необходимост всеки можел да я вземе от служителите, които имали право да я
управляват. П.К. отговарял за горивото на тези автомобили. Спомагателните
двигатели на вишките нямали километражи и уреди, които да отчитат моточасовете
им на работа. Мини багерът имал малък бензинов резервоар от около 5 литра.
Когато го ползвали той не можел да се придвижи до мястото на собствен ход и се
теглел от автовишка. Когато горивото в минибагера
свършело по време на работа точели гориво от резервоара на автовишката, като
отделно в последната имало и туба с бензин и от там също ползвали гориво.
Тубите в камионите се зараждали само от П.К., тъй като той отговарял за
горивото и само той имал карти за плащане на зареждането им. Ответникът оформял
документация на служебните автомобили, като служителите казвали на него къде са
ходели с тях и каква работа са свършили без да оформят те някакви документи.
В попълнените пътни книжки на
автомобил В 2870 РХ е отразено, че в него има отоплител – печка на бензин, за
която са отчитани часове на работа и че тя се зарежда също с бензин от туби.
Вещите лица в съдебно заседание признават, че не са вземали предвид разхода на
тази печка.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл.211
от КТ, с който работодателят реализира правото си на обезщетение от работник,
осъществяващ отчетнически функции /функции по
събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/
при констатирана липса в повереното на ответника имущество. Причинната връзка
между липсата и действията и бездействията на ответника се презюмира
от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното
поведение на ответника, комуто са възложени функции да полага грижа по –голяма
от обикновената /чл.126, т.8 от КТ/ за опазване имуществото на работодателя.
Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес
законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на
негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения
за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск /чл.204
от ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост
/чл.46 от ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради
обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл.83, ал.1 от ЗЗД/, като за
доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в
това число и свидетелски показания.
Съдът намира, че в настоящото
съдебно производство ответникът не е оборил законовата презумпция за виновност
за установените липси на гориво. По делото е безспорно доказано, че на П.К. са
били зачислени описаните в исковата молба служебни автомобили и картите за
зареждане на гориво в тях. Съгласно представената длъжностна характеристика на
ответника, той носи отговорност за правомерното и целесъобразно използване на
горивата и материалите. Следователно П.К. има отчетнически функции – функции по
събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности.
Злоупотребата при зареждането на горивата от страна на ответника съдът намира,
че на първо място е установена с изготвения одитен доклад № 12/2017г., съставен
от служители от Дирекция Вътрешен одит при ищцовото дружество. В същия даже
изрично е посочено, че на
11.07.2017г. в присъствието на одитния екип, К.
признал в писмен вид злоупотреба, изразяваща се в присвояване на гориво в
размер на приблизително 540 литра месечно /около 1 000.00 лева/ за период
от една година. След установяване на злоупотребата, трудовото правоотношение с
ответника е било прекратено от работодателя, на основание чл.330, ал.2, т.6 във
вр.с чл.190, ал.1, т.7 във вр.с
чл.187, т.10 от КТ – дисциплинарно уволнение, поради причините посочени в одитния доклад. Заповедта за дисциплинарно наказание
„уволнение“ била връчена на П.К. на 01.09.2017г. и не била оспорена от негова
страна по съдебен ред в двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Мотивите в
тази заповед и констатациите в одитния доклад се
потвърждават категорично от заключенията на изготвените по делото комплексна
автотехническа и икономическа експертиза и допълнителната икономическа
експертиза, като разликите са само в количеството на констатираните липси. От
първата е видно, че при съпоставяне на отчетените моточасове по пътни книжки на
МПС-ва с времето на работа и маршрута на превозното
средство от GPS системата
е налице разминаване на отчетените от ответника с действително отработените
моточасове. Общата стойност на неизразходваното количество гориво 1 729.24
литра бензин и 2 247.27 литра дизел по средна цена на различните горива,
установена от приложените по делото фактури за закупено гориво, без ДДС и след
приспадане на отстъпка в размер на 4% е в общ размер на 7 241.81 лева –
3 207.69 лева за бензин и 4 034.12 лева за дизел. Съгласно
допълнителната съдебно-икономическа експертиза количеството бензин и дизел,
закупено със зачислените транскарти на П.К. без в GPS
системата да е отразено присъствие на съответния автомобил на бензиностанцията
е в размер на 2 172.18 литра от които 140.02 литра дизел и 2 032.16
литра бензин А95Н. Общата стойност на това гориво възлиза в размер на
3 468.10 лева без ДДС. Т.е общият размер на липсата е 10 709.91 лева,
която съдът приема за доказан.
Съдът обаче намира за частично
основателни част от възраженията на ответника, което ще доведе до намаляване
размера на липсата. По делото не се спори, че в автомобил с рег.№ В 2870 РХ,
вид: автокран се ползвала за да се
затопли автомобила печка на бензин, която била бензинова. Тъй като този
автомобил е дизелов за нея било зареждано гориво в туба от страна на ответника,
като дори той е отчитал в пътните книжки някакви количества за ползването й.
Няма данни за разхода на тази печка, но следва да се отбележи, че се касае за
един зимен период, тъй като процесния период за който се претендират липсите е м.май
2016г. до м.юли 2017г. Съдът обаче приема, че за нея е било зареждан бензин в
туба от страна на ответника за ползването й. От показанията на разпитаните по
делото свидетели също се установява, че
автовишката с рег.№ 0559 НА имала бензинов спомагателен двигател, а МПС било с
основен дизелов двигател /което действително е така от представените други
писмени доказателства/. Спомагателният двигател е бил около 5 литров и имало случаи, когато горивото в него свършвало по
време на работа. В този случай в кабината на превозното средство имало туба с
бензин, която винаги била пълна и от нея зареждали спомагателния двигател. Т.е.
съдът приема и че за тази автовишка К. е зареждал бензин в туба, най-вероятно с
картата на автовишката и от там се установява, че на дизелов автомобил има
зареждане с бензин /както се посочва и от вещите лица по експертизите/. По
делото обаче не е доказано какви са тези количества бензин зареждани в туби от
страна на ответника. Като се вземе предвид, че спомагателния резервоар е около
5 литра, което е достатъчно за работа от няколко дни, то тези количества не
следва да са били значителни. За другата вишка не е било необходимо да се
зарежда бензин в туба, тъй като основният двигател и допълнителният агрегат са
с едно и също гориво и за спомагателния може да се вземе гориво от основния.
Лицето, което управлява автовишката и лицето, което отговаря за нея, в случая
ответника, е длъжно да следи дали резервният агрегат на специализирания
автомобил е зареден с достатъчно количество гориво за работа. В тази връзка и
изрично работодателят в инструкцията си е забранил зареждането на туби с
гориво, без присъствието на съответния на мястото за зареждане, а изключението
е да се зарежда с отделна карта, каквато не е била издавана. Относно Багер Дигер той не се движи самостоятелно, а се тегли от друго
ППС. През процесния период Багер Дигер е бил теглен
от автомобил, с рег.№ В 2867 РХ, също зачислен на ответника. За мини багера е
била издадена отделна карта за зареждане на горивото и с тази карта ответникът
е следвало да го зарежда и то на бензиностанция, а не както той твърди с туби.
Начина мини багерът да присъства на бензиностанция е като бъде теглен от другия
автомобил с рег. № В 2867 РХ и там да бъде зареждан,
което е било отразено и в пътните книжки. По тази причина и съдът не приема
възражението на ответника, че редовно зареждал този Багер Дигер
с гориво от туби. Изложеното сочи, че действително ответникът е зареждал в
нарушение на инструкциите на работодателя, но поради производствена
необходимост бензин в туби и в интерес работата на работодателя, което следва
да се приеме за оправдан
стопански риск, а от там да се изключат и като липса. Съдът обаче не може да
приеме, че констатираните липси от общ размер 10 709.91 лева за процесния
период са заредените в туби количества гориво, поради производствена необходимост и в интерес
работата на работодателя – за работата на печката и спомагателни двигател на
автовишката, тъй като това са хиляди литри. Тъй като няма данни и доказателства
за размера на това заредено гориво, а съдът намира възражението на ответника за
частично основателно, то определя размера на това количество гориво на
основание чл.162 от ГПК в размер на общо 500.00 лева. Тази парична сума следва
да се приспадне от общо констатираната липса 10 709.91 лева. Последната парична сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца. Останалите възражения на К. съдът
намира за неоснователни, тъй като противоречат на гореизложените факти и
обстоятелства доказващи наличието и размера на липсите. Това, че нямало уреди,
които да отчитат моточасовете на допълнителните агрегати, а той се доверявал на
казаното му от другите работници не изключва отговорността му. Той е материално
отговорното лице и следвало до следи за ползването на автомобилите и
разходването на горивата и доверяването му на трети лица не е основание да се
изключи имуществената му отговорност. Както бе посочено и по-горе моточасовете
са били значително надписвани – като посочените примери от вещите лица са
множество – автомобила е отсъствал от базата 2 часа, а се отчитат моточасове от
6 часа; случаи, в
които са отчитани по 18-19 моточаса дневно което е невъзможно и др. Видно от
допълнителната експертиза има зареждания от страна на ответника без
автомобилите да са на бензиностанция, а в гаражите в базата, преди началото на
работния ден – примерно в 7.32 часа, в 7.37 часа и т.н. и е неоснователно да се
твърди, че още преди началото на работния ден е възникнала извънредна нужда от
зареждане на гориво в туби на допълнителни агрегати, в нарушение на дадените от
работодателя инструкции за работа със служебните автомобили, разходването и
отчитането на горивата. По тези и съображения съдът не приема възраженията на
ответника, а отчита същите като реализация на правото му на защита, без да са
доказани по делото.
Поради горните съображения съдът
намира иска за доказан по своето правно основание и до размера от
10 209.91 лева до който следва да се уважи, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 11 779.09 лева да се отхвърли като неоснователен. Върху
главницата 10 209.91 лева следва да се присъди и законна лихва считано от
датата на предявяване на иска – 23.02.2018г. до окончателното й изплащане.
Върху главницата 10 209.91 лева
ответникът дължи и лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД. Такава се дължи
считано от 25.08.2017г., когато той е получил поканата за доброволно плащане на
липсите до датата на предявяване на иска – 22.02.2018г. Липсват данни по делото
за нейния размер, но предвид доказаността на акцесорния иск по правното му основание, то съдът на
основание чл.162 от ГПК следва да определи размера му по своя преценка и след
използване на програма за изчисляване на лихви за забава, а именно в размер от
516.17 лева. До този размер искът следва да се уважи, а в останалата му част до
пълния предявен размер от 563.27 лева да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ размер на 2 299.55 лева
– заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на
вещите лица. Съразмерно с уважената част от предявените искове следва да му се
присъдят разноски от 1 998.41 лева, които ответникът бъде осъден да му
заплати. На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева,
определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. П.К. е направил по делото разноски в общ размер на 1 050.00 лева
– заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове следва да му се присъдят разноски от
137.50 лева, които ищецът бъде осъден да му заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 860.91 лева и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.235 и
сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.П.К.
***, с ЕГН: **********, да заплати на “Електроразпределение
Север” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс,
кула – Е, ЕИК *********, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет Николай Йорданов Николов, Красимир Тодоров И. и Румен Г.
Лалев, сумите от 10
209.91 лева /десет хиляди двеста и девет лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща причинена имуществена вреда при и по повод изпълнение на
трудовите му задължения за периода м.май 2016г. до м.юли 2017г. и 516.17 лева
/петстотин и шестнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата от 10 209.91 лева /десет хиляди двеста и девет лева и
деветдесет и една стотинки/ за периода 25.08.2017г. до 22.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 23.02.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумите от 1 860.91 лева /хиляда осемстотин и шестдесет
лева и деветдесет и една стотинки/ - направени по делото разноски по
компенсация и 300.00 /триста/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Електроразпределение Север” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс, кула – Е, ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Николай
Йорданов Николов, Красимир Тодоров И. и Румен Г. Лалев, против П.П.К. ***,
с ЕГН: **********, иск за причинена имуществена вреда при и по повод изпълнение
на трудовите му задължения за периода м.май 2016г. до м.юли 2017г. в частта от
10 209.91 лева /десет хиляди двеста и девет лева и деветдесет и една стотинки/
до пълния предявен размер от 11 779.09 лева /единадесет хиляди седемстотин
седемдесет и девет лева и девет стотинки/ и за претендираната лихва за забава
за периода 25.08.2017г. до 22.02.2018г. в частта от 516.17 лева /петстотин и
шестнадесет лева и седемнадесет стотинки/ до пълния предявен размер от 563.27
лева /петстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: