Р Е Ш Е Н И Е
№
…..
гр.
Луковит, 29.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: ВЕСЕЛКА П.
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 672 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.С.Д., ЕГН **********,***, против К. за с. у.
за д. и м. с у. - гр.Л., с БУЛСТАТ ******* с адрес: гр.Л., улица „Х. Б." №
**, представляван от Директора В. Ц. Ц., с правно основание чл. 143, ал. 1, във
вр. с чл. 262 от КТ, за осъждане на работодателя да изплати на ищцата неплатен
извънреден и нощен труд за посочения в молбата период и размер, ведно с лихвата
за забава от датата на завеждане на исковата молба.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на трудов договор № 01/
30.04.2015г., ищцата работела на длъжността „Дете гледач, код по НКПД 53111001,
в „К. за с. у. за д.и м.с у.“ гр.Л. /КСУДМУ/ с място на работа Ц.за н. от с.т./ЦНСТ
„З.", находящ се в гр.Л., улица „Х. Б." № **. Трудовият договор бил
сключен за пълно работно време 8 /осем/ часа, с основно месечно трудово
възнаграждение 445 лева. С допълнително споразумение от дата 30.12.2015г. и
считано от 01.01.2016г., основното трудово възнаграждение на ищеца било
променено на 460 лева. Трудовият процес в ЦНСТ „З." се извършвал съгласно
месечен график за работно време на детегледачките, които работили на сменен режим,
който включвал първа, втора, нощна и целодневна смята, а възнаграждението се
изчислявало на база сумирано изчисляване на работното време. Твърди се, че
смените били в часови диапазон, както следва: през месеците май 2015г., август
2015г. и септември 2015г., продължителността на смените била: първа смяна от
7:00 до 12:00 часа; втора смяна от 12:00 до 19:00 часа и нощна смяна 19:00-7:30
часа. При разписаните графици, смените се явявали с продължителност, съответно:
първа смяна - 5 /пет/ часа, втора смяна - 7 /седем/ часа, нощна смяна - 12:30
/дванадесет часа и тридесет минути/. В рамките на тези отработени часове ищцата
не ползвала почивка и време за хранене, тъй като не било предвидено и разписано
в работните ни графици. От страна на ищцата се излагат твърдения, че не е
ползвала такова време за хранене, а работила без прекъсване през цялата смяна и
на практика това време се явявало положен от нея извънреден труд, които не е
заплатен от работодателя.
В
тази връзка, в исковата молба са посочени периоди, дати и часове и
продължителността на работните смени, за които се претендира положения
извънреден труд за неползвана почивка и време за хранене и удължена нощна
смяна, например нощна смяна от 12ч. и 30м., вместо 12ч., както и заплащане на
допълнително възнаграждение за приравняване на нощен труд в дневен – поради
неползване на полагащата се почивка от 1 час, тъй като в работните графици
нямало разписана такава.
Според
ищцата, претендираните суми са изчислена на база работни графици с които е
разполагала към момента на депозиране на искова молба. Твърди се, че през
периода в който работела в ЦНСТ „З.", работодателят не разрешавал да се
снимат месечните графици, а само да се преписват на ръка смените от графиците.
Затова ищцата не разполага с работните графици за месеците: май, юни, юли,
октомври, ноември и декември на 2015г. и за месец януари и февруари на 2016г.,
които не може да представи като писмени доказателства, както и не може да
изчисли часовете извънреден труд, които е положила през тези месеци. Твърди се,
че по тази причина е предявен иск само до размера на сумата изчислена на база
графиците с които ищцата разполага, а именно: за месец август 2015г, месец
септември 2015г. и март 2016 година.
При
изложените твърдения в молбата са направени искания да
бъде осъден ответника да изплати на ищцата: възнаграждение за извънреден труд и
допълнително възнаграждение получено от приравняването на нощен труд в дневен
за м.август 2015г, м.септември 2015г. и м. март 2016г. в размер на 226,52 лева,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба,
до окончателна плащане на сумата.
Също
така е отправено искане за заплащане на възнаграждение за извънреден труд и
допълнително възнаграждение получено от приравняването на нощен труд в дневен за
месеците: май, юни, юли, октомври, ноември и декември на 2015г. и за месец
януари и февруари на 2016г., в размер определен посредством
съдебно-счетоводната експертиза, в едно със законната лихва от дата на
депозиране на настоящата искова молба, до окончателна плащане на сумата.
Отправено е искане и за заплащане на лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба.
При изложените твърдения в молбата са
направени искания да бъде осъден ответника – „К.с за с. у.“ гр.Луковит с
БУЛСТАТ ******* в качеството си на правоприемник на „К. за с. у. за д. и м. с у.“ гр.Луковит, да изплати на ищцата:
възнаграждение за извънреден труд и допълнително възнаграждение получено от
приравняването на нощен труд в дневен за м.август 2015г, м.септември 2015г. и
м. март 2016г. в размер на 226.52 лева, ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира възнаграждение
за извънреден труд и допълнително възнаграждение получено от приравняването на
нощен труд в дневен за месеците: май, юни, юли, октомври, ноември и декември на
2015г. и за месец януари и февруари на 2016г., в размер определен посредством
съдебно-счетоводната експертиза, в едно със законната лихва от дата на депозиране
на настоящата искова молба, до окончателна плащане на сумата. Отправено е
искане и за заплащане на лихва за забава от дата 01.05.2015г. до датата на
подаване на исковата молба.
В депозирания писмен отговор на
исковата молба ответникът не се спори, че ищцата Н.Д. и К. за с. у. са се
намирали в трудовоправни отношения. Не се оспорва и мястото на работа, както и
че работата на ищцата е била на сумирано изчисляване на работното време.
Посочва се, към настоящия момент Ц. за н. от с. т. за д./м.с у. „З." е
част от общата структура на К. за с. у.. През месец февруари 2015г. Ц. за н. от
с. т.за д./м. с у. „З." е станал част от структурата на К. за с. у. за д.и
м. с у.. От ответника се правят възражения, че исковете за сума в размер на
възнаграждение за извънреден труд и допълнително възнаграждение получено от
приравняването на нощен труд в дневен за всички месеци според претенцията на
ищцата: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2015г. и
за месец януари, февруари и март на 2016г. са недопустими поради това, че не е
посочен конкретен размер за същите, както и че в обстоятелствената част на
молбата никъде не са записани конкретни факти и обстоятелства, от които да
произтичат претендираните вземания. В обстоятелствената част на исковата молба
за месеците май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2015г. и за месец
януари и февруари на 2016г., не са посочени работени часове, и не е посочено от
ищцата за този период, в кои дни и по колко часа е работила, което затруднява
защитата на ответника. Ищцата е тази, която следва да посочи кога и по колко
часа е работила, както и да докаже впоследствие, че действително определени
часове са отработени от нея.
Ответникът оспорва като
неоснователни, изцяло по основание и размер предявените искове, като счита, К.с
за с. у. за д.и м. с у. гр.Л. не дължи на ищцата Н.Д. сума в размер на
възнаграждението за извънреден труд и допълнително възнаграждение получено от
приравняването на нощен труд в дневен за месеците август и септември 2015г.,
март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016г., както и възнаграждение
за извънреден труд и допълнително възнаграждение получено от приравняването на
нощен труд в дневен за месеците май, юни, юли, октомври, ноември и декември
2015г. и за месец януари и февруари на 2016г. Твърди се, че всичко дължимо като
трудово възнаграждение на ищцата за процесния период й е заплатено. Тя е
получила своето възнаграждение за изработените от нея часове. Оспорва се и
твърденията на ищцата, че в месечните графици, по които е работила през 2015 и
2016г. не е било предвидено време а хранене, което време не може да е по-малко
от 30 минути и тя не била ползвала такова време за хранене, че това време се
явява положен от нея извънреден труд, който не й е заплатен от работодателя, че
не й била осигурена почивка от 1 час във връзка с полагания нощен труд, за
което ищцата твърди, че не й е било изплатено възнаграждение от работодателя,
за приравняване на нощен труд в дневен.
Ответникът излага аргументи, че
ищцата реално е полагала труд с времетраене по-малко от посоченото в графиците
за процесния период, че е имала свободно време, през което не е била ангажирана
по никакъв начин от работодателя в рамките отново на посоченото като часове
работно време в графиците, а именно 30 минути за процесиите първа и втора
смяна, и 1 час за процесната нощна смяна. В това свободно време ищцата е имала
възможност да почива и да се храни, и то не само на работното си място.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове в
размера, установен от съдебно-счетоводната експертиза и в тази връзка
отправя искане, основание чл. 214, ал. 1 от ГПК за допускане на изменение на предявените
искове. Претендира разноски.
Процесуален представител на ответното
дружество изразява становище, че предявените искове следва изцяло да бъдат
отхвърлени като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира разноски.
В съдебно заседание на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размерът на иска
по чл. 150, вр. 143, ал. 1 и чл. 262 КТ бе увеличен от 226.52 лева на 349.98
лева.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства приема следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени и
гласни доказателства, се прави извод за съществуващо в изследвания период между
Н.С.Д.
и „К. за с. у. за д. и м. с у.“ гр.Л., трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор № ** 30.04.2015г., прекратен на
11.11.2016г., по силата на което ищцата е работила на длъжност „Д.“.
Представени по делото са трудов договор № **/ 30.04.2015г. допълнително споразумение към трудов договор № **/ 30.04.2015г.; допълнително споразумение към трудов договор от 30.12.2015г.; заповед № 20/ 21.03.2016г., издадена от Директор КСУ; Правилник за вътрешния трудов ред на ЦНСТДМ- гр.Л.; копия от график на работното време на детегледачите от ЦНСТ „З.“ за месец август 2015г.; месец септември 2015г.; месец март 2016г; дванадесет броя копия от фишове за заплати на Н.С.Д..
Със заповед № **/ 21.03.2016г., издадена
от Директор КСУ, поради производствена необходимост и на основание чл. 142, ал.
2 от Кодекса на труда, че за детегледачите от ЦНСТ "З." гр.Л.
сумирано изчисляване на работното време е за период от 2 /два / месеца, съгласно
приложен график за работа, считано от 01.04.2016г. Разпоредено е при
организацията на работа да се спазват разпоредбите на чл. 142, ал. 4 от КТ
относно максималната продължителност на работната смяна, която да не надвишава
12 часа, а на работната седмица 56 часа. В края на отчетния период да се
установява броят на отработените дни от всеки един служител съгласно чл. 18, ал.
З от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изработеното
над месечната норма „работно време" да се зачете като извънреден труд
съгласно чл. 149 от КТ и се заведе в Книгата за отчитане, а в края на годината
да се отчете пред Инспекцията по труда. Положеният извънреден труд да се
заплати с увеличение съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. При изчисляване на
работното време за периода да се извърши съответното превръщане на отработените
нощни часове в дневни /чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели Н.Г.Ц. и А.Д. се установява, че те са работили заедно с ищцата на
същата длъжност през 2014, 2015 и 2016 години, на 24-часов непрекъснат режим на
работа на 3 смени. В момента първа смяна е от 06:00-14:00 часа, втора е от
14:00-22:00 и нощна смяна от 22:00-06:00 сутринта. В тези смени вече има
заложено време за хранене и почивка с продължителност от 30 минути в рамките на
работното време. В началото на 2014г. през 2015г. и до март, април 2016г.,
работните смени били от 07:00-12:00, от 12:00-19:00 и нощна смяна 19:00-07:30
сутринта. Това е период, в който нощната смяна била с продължителност 12 часа и
30 мин. В този период нямали включено време за хранене, нито имали право да
напускат работното си място. Допълнително възнаграждение не са получавали за
това отработвано време в рамките на непрекъснато работно време.
Възнаграждението, което са получавали е било в рамките на работната заплата,
нищо допълнително не им е изплащано. В момента получават възнаграждение за
приравняване на нощен труд в дневен, а през годините 2015г. - 2016г. не са
получавали такова. Тази променя дошла след проверка на Инспекцията по труда
през месец април 2016г. При проверката били констатирани нарушения, свързани с неспазване на
почивките за храна и с приравняването на нощния труд в дневен, след което работодателя
започнал изплащане и приравняване на нощния труд. Свидетелите не дадоха
конкретни показания относно отработените от ищцата смени в рамките на процесния
период.
В дадените обяснения от ищцата на
основание чл. 176 ГПК, се установиха същите факти изложени при разпитите на
свидетелките Н.Г.Ц. и А.Д..
По делото са разпитани като свидетели Г.П.Д.
и С.Г.И., посочени от ответника, които в момента са негови служители. Същите са категорични, че е имало време за почивка по време
на смените. Не са имали обаче преки наблюдения, как е протичали нощните смени
на детегледачите. И тези свидетелки твърдят, че от Инспекцията по труда
гр.Ловеч са били извършени две проверки в центъра, при които са констатири
нарушения при заплащането на нощния труд.
За изясняване на делото от фактическа страна
бе назначена и изслушана съдебно–счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и е неоспорено от страните. Вещото лице представи
заключение, съдържащо изчисления за положен извънреден труд, като сочи, че относно
положения от ищцата извънреден и нощен труд
не са допуснати нарушения според експертизата, като при заплащането за
извънредния труд за посочения ми период от месец май 2015г. до месец март
2016г. не е спазен чл. 151, ал. 3 КТ и определената почивка за хранене е в
рамките на работното време. При заплащането на нощния труд за същия период, не
е спазен чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организация на работната
заплата, тоест отработените нощни часове не са превърнати в дневни. Относно
формата на полагания от ищцата труд за този период – работата е на смени, като
отчитането на работното време е сумарно за период от 4 месеца. Изчисленият
извънреден труд от неползваното време за хранене за периода от май 2015г. до
месец март 2016г., е в размер на 329.39 лева. Когато почивката е изключена от
работното време, в същия период ищцата няма положен извънреден труд.
Допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд, след като бъде
приравнен в дневен е в размер на 20.59 лева за периода от месец май 2015г. до
месец март 2016г.
В така представеното заключение е посочено, че за
изследвания период формата на труд е работа на смени и сумарно се отчита за
период от 4 месеца, с непрекъснат режим на работа на 3 смени – първа, втора и
нощна, която продължителност на смените е станала известна на вещото лице от
представените графици за периода, и които са взети предвид при изчисляването на
извънреден и нощен труд. Продължителността на първа смяна била от 07:00 – 12:00
часа, втора смяна от 12:00 – 19:00 часа и нощна смяна от 19:00 - 7:30 сутринта.
Относно изследвания период, вещото лице
сочи, че е взет предвид периода до месец април 2016г., тъй като от 01.04.2016г.
е имало нова заповед № 20 от 21.03.2016г. на Директор КСУ и сумарното
изчисляване на работното време вече станало на два месеца, а за целия изследван
период /месец май 2015г. – март 2016г./ сумарното отчитане е за 4 месеца. От
01.04.2016г. в КСУ вече имало промяна освен в отчитането и в работните смени. Изчисленият
извънреден труд е формиран на база тези четиримесечия и след представяне от
страна на ответника на работните графици за посочения период от месец май
2015г. до месец март 2016г.
Съдът задължи, на основание чл. 192 ГПК
Дирекция "Инспекция по труда гр.Ловеч" да представи по делото
заверено копие от становището /доклада/, във връзка с извършена проверка №
ПР1709949/ 22.03.2017г. в „К. за с. у. за д. и м.с у.“ гр.Л.. От съдържанието
на предоставения протокол е видно, че след направените констатации при проверката е
установено, че детегледачките работещи в ЦНСТ „З.“ са работили по утвърдени
графици за работа, като при първа и втора смяна продължителността на работния
им ден е бил 8 чаоса и 30 минути и са работили по 30 минути повече. Времето,
което е определено за хранене и е изключено от работното време се явява
извънреден труд. С оглед на обстоятелствата, че положеният труд над 8 часа при първа
и втора смяна от горепосочените служители в изпълнение на утвърдените графици, при
непрекъсваем процес на работа е положен по изрично разпореждане на
работодателя, този труд е извънреден по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ и
служителите работещи на длъжността „Д.“ е следвало да получат възнаграждение на
основание чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Спорни по делото са въпросите – дали
ищцата е полагала извънреден труд за претендираните месеци и размера на същото?
Какъв е обемът на положения от ищцата извънреден труд и дължимото
възнаграждение за същия?
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Това означава, че
извънредният труд е работа, която е извършена от работника или служителя извън
установеното по трудовото правоотношение работно време. По силата на чл. 150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в размер
посочен в чл. 262 КТ. Посочената разпоредба предвижда минималните размери на
увеличението на възнаграждението в случай, че не е уговорено друго между
служителя и работодателя.
По така предявения иск с прано основание
чл. 150, вр. 143, ал. 1 и чл. 262, ал. 1 КТ ищецът следваше да
установи пълно и главно, че между него и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение в периода, за който се претендира изплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд, че в процесния период ищцата реално
е положила извънреден труд в посочения обем, както и размера на претендираното
възнаграждение. В тежест на ответника, при условие, че горните предпоставки се
установят, бе да докаже изпълнение на задълженията си за заплащане на дължимите
възнаграждения за извънреден труд.
В конкретния случай отчитането на работното време е следвало
да се извършва сумирано за определен период от 4 месеца. Въвеждането на сумирано изчисляване на
работното време е право на работодателя, поради което и не съществува изискване
за валидност да се издават актове за промяна
на служебното правоотношение.
Разпределението на работното време е определено с Правилник за
вътрешния ред на КСУ гр.Л., който е изготвен съгласно изискванията на чл. 139,
ал. 1 КТ и е с непрекъсната 24-часова продължителност, осъществявана на смени,
по утвърдени графици изготвени от ръководителя. Работното време се е
изчислявало сумарно за период от 4 месеца. За да се установи дали е положен
извънреден труд от ищцата, следва да се анализира разпределението и отчитането
на работното му време. От доказателствата по делото и представените
от ответника документи за изследвания период, вещото лице е установило фактическия
положения труд месечно от ищцата.
Фактът, че не е изплатено възнаграждение за извънреден труд при
наличие на положен такъв се доказа по несъмнен начин по делото съгласно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно
поставените задачи. Съдът взема предвид това заключение като всеобхватно и
отразяващо всички относими данни. Съдът възприема изцяло изводите на
вещото лице, които не бяха опровергани от страна на ответника, която установи и доказа по несъмнен начин незаплащането
на дължимите допълнителни възнаграждения за положен от ищцата извънреден труд,
касаещ полагане
на извънреден труд от неползваното време за хранене за периода от май 2015г. до
месец март 2016г., в размер на 329.39 лева. съдът кредитира и показанията на
свидетелите Н.Г.Ц. и А.Д., които също дадоха категорични сведения относно
организацията на работния процес в комплекса и наличието на извънреден труд
полаган от работниците, в т.ч. полаган, но не заплатен извънреден труд и от
страна ищцата.
Съдът намира за доказана по основание
претенцията за положен нощен труд, който не е приравнен в дневен, в размер на 20.59
лева, за периода от месец май 2015г. до месец март 2016г.
Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ) установяват правото на работниците и служителите на
заплащане за работа през нощта. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер, не по-малък от 0.25 лева. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тази разпоредба определя правилото за превръщане на
отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Според това
правило поради различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно време, установени в чл.136 и 140 от Кодекса на труда, за 7 часа през
нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
- Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136,
ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140,
ал. 1 КТ), отношението е 8/7, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове
в дневни е равен на 1.143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа през деня.
Съгласно съдебно-счетоводната
експертиза, за периода от месец май 2015г. до месец март 2016г., ищцата е
отработила 632 нощни часа (колона 5 на Приложение 1). След превръщането им с
коефициент в дневни те стават 722 часа (колона 6 на Приложение 1). За периода
на ищцата трябва да се изплатят 180,59 лв. (колона 9 на Приложение 1) за
отработен нощен труд, след превръщането му в дневен. На ищцата е заплатена сума
за полагащото и се допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в
размер на 160,00 лв. (колона 10 на Приложение 1). За периода от месец май
2015г. до месец март 2016г. на ищцата трябва да се доплати 20,59 лв. (колона 11
на Приложение 1) допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен на дневен.
При тези данни съдът приема, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 329.39 лева, за периода от месец май
2015г. до месец март 2016г., както и допълнително трудово възнаграждение от
20.59 лева за положен нощен труд, приравнен на дневен за периода от месец май
2015 г. до месец март 2016г., за извънреден труд, на основание чл. 150 вр. с
чл. 262 КТ – или общо с оглед допуснатото увеличение на иска в размер на 349.98
лева., както и обезщетение за забава върху незаплатения извънреден труд в
размер на законната лихва върху главницата.
Този извод съдът обосновава въз основа
на доказателствата по делото – заключението на вещото лице, събраните гласни
доказателства и протокола от извършената проверка от Дирекция "Инспекция
по труда“ гр.Ловеч, от които става ясно, че след изследвания период, е
настъпила промяна във вътрешния ред на КСУ, тъй като от 01.04.2016г. е била
издадена заповед № **от 21.03.2016г. на Директор КСУ, при което сумарното
изчисляване на работното време вече станало на два месеца, както е настъпила и промяна
в отчитането и заплащането на положения труд. В периода след 01.04.2016г. не са
установени нарушения свързани със заплащането на положения от ищцата извънреден
труд.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 /триста/ лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът дължи заплащане по сметка на РС Луковит на минимална държавна такса
от 50.00 лв., както и сумата от 230.00 лв., съставляваща изплатеното от
бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.ЗА С.У.“ с БУЛСТАТ ******, с адрес:
гр.Л., улица „Х. Б." № **, да заплати на ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** следните суми: сумата от 329.39 /триста двадесет и девет лева и 39ст./ лева, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода месец май 2015г. до месец март
2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 20.59 /двадесет лева и 74ст./ лева,
представляваща сбор от обезщетения за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд, приравнен
на дневен, за периода месец май 2015г. до месец март 2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение съставляващо
лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от датата на падежа до датата на завеждане на
исковата молба – 28.12.2017г., на основание чл. 150, вр. 143, ал. 1 и чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.
ЗА С.У.“ с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр.Л., улица „Х. Б. № ** да заплати на Н.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.
ЗА С. У.“ с БУЛСТАТ *****, с адрес: гр.Луковит да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Луковит сумата в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща дължима по делото минимална държавна такса, както и
сумата в размер на 230 лв. /двеста и тридесет лева/, представляваща направените
от бюджета на РС Луковит разноски за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: