№ 3053
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110202731 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалванo е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-032373/ 08.01.2024 г., издадено от
Г.Вл.Б., на длъжност Началник група в отдел Пътна полиция към СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от
ЗДвП, на П. П. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв..
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят П. П. Х., който го
обжалва в срок, чрез адв. М., навеждайки твърдения за неговата незаконосъобразност
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за неговата
неправилност. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление и се претендират
разноски.
В последното съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Представлява се от адв. М., който моли да се отмени наказателното постановление.
Поддържа теза за недоказаност на нарушението. Акцентира на обстоятелството, че
заповедта за принудителната административна мярка не е била влязла в сила. Посочва, че е
следвало доверителят ѝ да бъде уведомен за производството, тъй като НП е съставено въз
основа на Наказателно постановление за отказ за образуване на наказателно производство от
прокурор при СРП, а не въз основа на АУАН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Депозира писмени бележки, в които, чрез пълномощника си юрк. Стр.,
1
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
намира за установено следното:
На 21.05.2023 г. полицейски служители към 05 РУ - СДВР старши полицай Д. Г. и старши
полицай Вл.Б., в гр. София, на ул. „Кремиковско шосе“ и ул. „Дево мост“, спрели за
проверка лек автомобил „Шкода Октавия“ с регистрационен номер ХХХХХ. Автомобилът
бил управляван от П. П. Х..
След справка, служителите на реда установили, че водачът е с временно отнето СУМПС със
ЗППАМ № 23-4332-002162/07.05.2023 г., която му е връчена.
П. Х. обжалвал наложената му ЗППАМ пред Административен съд - гр. София, по повод на
което е образувано административно дело № 5492/2023 г.
Към датата на описаното в наказателното постановление нарушение производството по
посоченото дело все още не било приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото
доказателства: документите, приложени в административнонаказателната преписка.
Съдът кредитира показанията доказателствената съвкупност като еднопосочна и
непротиворечиво подкрепяща приетата за установена фактическа обстановка.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспореното
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – издадено е от компетентен
административен орган, на законово основание. АУАН и НП имат изискуемите форма и
съдържание и са спазени сроковете на чл 34 от ЗАНН. Налице е ясно описание на
нарушението и мястото на извършването му.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че не е извършено твърдяното в
наказателното постановление нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП.
Това е така, защото в случая не е била влязла в сила заповедта з налагане на принудителната
административна мярка. Следователно нарушението несе явява извършено от обективна
страна. Макар и разпоредбите на ЗДвП да предвиждат, че подадената жалба не спира
изпълнението на наложената административна мярка, до влизането в сила на заповедта за
налагането ѝ, липсват основания за ангажиране на отговорност на лицето до окончателното
ѝ стабилизиране.
Нарушението не е извършено и от субективна страна. Интелектуалният момент на същия
включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава
на престъплението - това, че му е наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, с ясно
съзнание за срока на действие на същата, но въпреки това и в този срок управлява МПС.
2
По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на сумата от 450 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-032373/ 08.01.2024 г., издадено от
Г.Вл.Б., на длъжност Началник група в отдел Пътна полиция към СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от
ЗДвП, на П. П. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на П. П. Х., с ЕГН **********, сумата в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3