Решение по дело №702/2015 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 157
Дата: 20 октомври 2016 г. (в сила от 16 ноември 2016 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20153120100702
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№157/20.10.2016г., гр. Девня

 

В     ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на единадесети  октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА П.

 

при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №702/2015 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Я.Й.Х. срещу Х. А.А., роден на *** г., гражданин на ***, с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, за лишаване от родителски права по отношение на детето П. Х. А. с ЕГН **********.

В подадената искова молба от Я.Й.Х. срещу Х. А.А. се твърди, че ищцата е сключила гр. брак с ответника на 09.07.2003 г. в гр. София, като по време на брака им се родило детето П. Х. А., родена на *** г. Твърди, че с решение постановено по гр. дело №7/2013 г. на РС Девня бракът им е прекратен, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето П., както и е осъден да заплаща издръжка в полза на детето. Ищцата твърди, че ответникът трайно не е полагал грижи за детето П., не участва във възпитанието и отглеждането му и не предоставя издръжка. Излага, че поведението на ответника е неблагоприятно за здравето, възпитанието, личността и имуществото на детето П.. Твърди, че детето е родено след като ответника я напуснал и по никакъв начин не е полагал грижи за детето. Същият не се интересувал за състоянието й и състоянието на дъщеря си, по никакъв повод не се е свързвал с нея и за нищо не е помагал финансово в отглеждането й.

В молбата ищцата излага, че по време на фактическата раздяла с ответника се запознала с друг мъж на име А. М. А., като от тогава до настоящия момент двамата живеят на съпружески начала в дома на неговите родители в ***. Излага, че от съжителството си с А. има родено друго дете, което по никакъв начин не измества любовта и грижата им за П.. Твърди, че П. познава като единствен и свой баща А. А.. Между двамата съществува силна и неразривна емоционална връзка, привързаността им един към друг е голяма. Твърди, че А. е човекът, който полага неуморни и непрестанни грижи за детето П..

Ищцата заявява, че силно желае да възпита и да отгледа с много любов и грижа дъщеря си П., но счита поведението на ответника, обстоятелството че същият напълно се е дезинтересирал от детето, лишава го от бащина грижа и подкрепа не са в интерес на детето. Заявява, че това обстоятелство може да се отрази неправилно върху физическото и психическо развитие на П..

Моли съда, да постанови решение, с което да бъдат отнети родителските права на Х. А.А., роден на *** г., гражданин на *** по отношение на детето П. Х. А., тъй като без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.

В едномесечния срок за отговор ответника, чрез назначения от съда особен представител в лицето на адв. К. излага становище, че искът е процесуално допустим и вероятно основетелен.

Становището на прокурора е, че иска е основателен.

ДСП Девня представя писмен доклад.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № І-604 от 20.03.2008 г. П. Х. А. е родена от майка Я.Й.Х. и баща Х. А.А..

С решение 33 от 10.03.2014г. на ДРС по гр.д. № 7/2013г. е прекратен гражданския брак между Я.Й.Х., ЕГН **********, и Х. А.А., роден на *** г., гражданин на ***, сключен на 09.07.2003 г. в гр. София с Акт №3094 от 09.07.2003 г. пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община Столична, обл. София, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения по вина и на двамата съпрузи, на основание чл.49, ал.1 СК, предоставено е упражняването на родителските права върху детето П. Х. А., ЕГН **********, на майката Я.Й.Х., ЕГН **********, и определен на бащата Х. А.А., роден на *** г., гражданин на ***, първоначален режим на лични отношения с детето П. Х. А., всяка трета събота от месеца от 10.00 до 12.00 часа.

В представеният от ДСП Девня соц.доклад се излага, че за детето се полагат адекватни грижи, като са задоволени нейните нужди и потребности. Майката и съжителстващият с нея г-н А. са отговорни и заинтересовани за момичето. Опитват се да й осигурят нормален и безгрижен живот. Установените факти и доказателства сочат ,че за детето не е установен риск при отглеждането му в семейна среда.

В съдебно заседание е разпитана свидетелката Г., майка на съжителстващия с ищцата А.  А.. Свидетелката излага, че от раждането на детето П. тя се грижи за него, майката работи в чужбина и често се прибира. Сега има малко дете на 1г.и 4 месеца. Заявява, че не познава Х., не плаща издръжка.  П. знае за свои баща синът й А., не познава А. Д..  Х. никога не се е обаждал, откакто 2007г. познава Я..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искането за лишаване от родителски права е в хипотезата на чл.132, ал.1, т.2 от СК. За да се произнесе по искането за лишаване от родителски права в съответствие с тази разпоредба СК изисква, поведението на родителя да е виновно т.е. не само да не полага грижи и да не дава издръжка, но и да прави това без основателна причина, т.е. да има възможност да дава издръжка и да полага грижи и въпреки това да не го прави или наличието на две предпоставки при условията на кумулативност: 1/ виновно бездействие от страна на родителя, изразяващо се в неполагане грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка и 2/ това цялостно неизпълнение да е трайно.

С оглед събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема за установено, че бащата се е дезинтересирал от грижите по издръжката и възпитанието на детето, за период от осем години не го е потърсил. По делото не се събраха доказателства, бащата Х. А. да знае за раждането на детето, но това още повече не оправдава неговата незаинтересованост, тъй като същият е бил в брак с майката Я.Х. от 2003г. до 2014г.

Не се събраха доказателства, същият да е давал средства за издръжката или дори обикновенни дарове -дрехи, лакомства и т.н.

По отношение на втората предпоставка за основателността на претенцията – неизпълнението на родителското задължение за грижи и издръжка да е трайно, съдът взе предвид следното: критерий за преценка във всеки конкретен случай следва да бъде житейската практика и морала. В процесния случай укоримото поведение на бащата продължава вече осем години, което според настоящия състав следва да се квалифицира като трайно неполагане на грижи.

Бащата произволно и укоримо е пренебрегнал родителските си задължения, вменени му от закона и морала.  Следователно, безспорно се установява наличието и на втория елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от СК.

В настоящото производство не се установиха данни за основателна причина за цялостното неизпълнение на родителските му задължения, поради което са налице предпоставките за лишаването му от родителски права и по чл.132 ал.1 т.2 от СК.

На основание чл.134 т.1 от СК при лишаване от родителски права съдът следва да определи издръжката на детето, ако не е присъдена. В случая няма данни за присъдена издръжка в полза на детето.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 420 лв. или минималната издръжка е от 105 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следва да се присъди издръжка в полза на детето П. в размер на 105, предвид липсата на данни за трудовата заетост на ответника.

Режим на лични отношения е определен с решение 33 от 10.03.2014г. на ДРС по гр.д. № 7/2013г.

С оглед изхода на спора на основани чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски в производството в размер на 463,10 лв., съобразно представения списък и доказателства.

            Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 151,20 лв.

            Препис от молбата да се изпрати на общината по последното местожителство на ответника, на основание чл.136 от СК и Сектор „Миграция”-Варна, за вписване на лишаването от родителски права.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ЛИШАВА Х. А.А., роден на *** г., гражданин на *** от родителски права по отношение на детето П. Х. А., родена на 10.03.2008г. , на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК.

ОСЪЖДА Х. А.А., роден на *** г., гражданин на *** да заплаща месечна издръжка в полза на детето П. Х. А., родена на 10.03.2008г., със съгласието на нейната майка и законен представител Я.Й.Х., в размер на 105.00 лв. (сто и пет лева), считано от влизане в законна сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на условията за прекратяване на издръжката, на основание чл.143 от СК.

ОСЪЖДА Х. А.А., роден на *** г., гражданин на ***, да заплати на Я.Й.Х. сумата от 463,10 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 10 стотинки/, на осн.чл.78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Х. А.А., роден на *** г., гражданин на ***, да заплати в по сметка на ДРС държавна такса по исковете по чл.143 от СК в размер на 151,20 лв. (сто петдесет и един лева и 20 стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизане на настоящото решение в сила, препис следва да се изпрати на ДРП, ДСП-Девня, Община – Девня и Сектор „Миграция”-Варна за съответно вписване на лишаването от родителски права на основание чл.136 от СК.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: