РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. гр.Мадан, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100188 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от М. Д. Т., ЕГН**********, с адрес град Р.,
ул. Стефан Стамболов № ..., община Р., област С. срещу: „К. Й." ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Х., ул. Л. № .., представлявано от управителя В. М. И.. В исковата молба
се твърди, че на 18.08.2021 година в град Смолян ищцата сключила Договор за паричен заем №
**към искане № **с ответното дружество, по силата на който заемодателят „К. И." ООД й
предоставило в заем сумата от 900,00 лева, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем:
900,00 лева, Размер на погасителна вноска: 92,21 лв., Ден на плащане: 18-о число, Вид вноска:
месечна, ГПР: 48,157%, Брой вноски: 12, Месечен лихвен процент: 3.330%, Дата на първо
плащане: 18.09.2021 г., Обща сума за плащане: 1106,47 лв. Въпреки, че в чл.З т.12 от договора за
заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1106,47 лева, ищцата установила, че
сумата, която трябва да заплати за погасяване на задълженията си по този договор е в размер па
1980,00 лева. На основание чл. 8 от договора й била начислена неустойка в размер на 873,53 лева
за неизпълнение на задължението й по чл.6 от договора за заем в тридневен срок от сключването
му да предостави обезпечение в съответствие с чл.6 ал.2 от договора или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 от Общите условия към договора
за заем. Тези условия били да предостави като обезпечение: 1. Гаранти - две физически лица,
всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в
размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ. 2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка)
надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва; 3. Първа по ред Ипотека; 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за
заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, включваща договорената главница и лихва. Размерът на неустойката във всяка от
погасителните вноски бил посочен в колона 4 от погасителния план на стр.4 от договора - 11
вноски по 72,79 лева и една 12-та вноска в размер на 72,84 лева. Счита, че тази неустойка била
нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата била нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1
от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 8 от договора била
неравноправна клауза, която задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения
1
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.8 от договора
формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически
се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Посочените в договора условия за предоставяне на обезпечение били трудно изпълними. Освен
това предвид размера на неустойката от 615,50 лева /при главница от 700,00 лева/, същата
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща
само в средство за обогатяването на кредитора, поради което била нищожна. С клаузата на чл. 8 от
процесния договор за паричен заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на
главното задължение на заемателя – да върне заетата сума па падежа, а на задължението в
тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.
Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на
задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на
такова обезпечение заемателят имал право на преценка дали въобще да сключи договора за заем,
като тази преценка предхожда сключването на договора. Позовава се на чл. 10, ал. 3 от ОУ.
Посочва, че съобразно критериите в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. N2 1/2009 г.,
ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по
естеството си източник на неоснователно обогатяване, поради което е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор била и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като
била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез
възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.
Налице била и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата била уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален
размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и
плащане по нея не се дължи. Твърди, че договорът за заем противоречи на част от императивните
постановки на ЗПК. В случая следвало да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК. Освен това бил нарушен
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент. Доколкото
лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора. В този размер следвало да участва и сумата от 873,53 лева, изразена като процент. Това
не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По изложените в исковата молба
съображения ищецът счита, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Позовава се на
чл. 23 от ЗПК, съгласно която разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В исковата молба се твърди, че в изпълнение на Договор за паричен
заем № ** към искане № ** ищцата била заплатила на ответника сумата от 990,00 лева. Поради
недействителността на договора за заем за нея възникнало задължение за връщане само на чистата
сума, която получила по него - 900,00 лева, а не на лихви и други разходи. Разликата между
заплатената сума от 990,00 лева до дължимата от 900,00 дева в размер на 90,00 лева била платена
при начална липса на основание. Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № **/2022г. по описа на РС Х..
Срещу заповедта било подадено в срок възражение от длъжника „Креди Иес“ ООД, поради което
за ищцата е формулирала искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
вземането на ищеца за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по частно гражданско дело № **/2022г. по описа на РС Х., а именно - сумата от 90,00 лева,
представляваща недължимо платена сума /без основание/ по Договор за паричен заем № ** към
искане № ** от 18.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022г.
от изплащане на сумата съществува. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К. Й.“ ООД,
ЕИК **, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Посочва, че на
18.08.2021. ищцата подала молба за заем до „К. И.“ ООД, чрез която моли да й бъде отпуснат
паричен заем в размер на 900 лв. които да бъдат върнати на 12 броя погасителни вноски с
основание „за дърва“. След преговори с нея и извършване на оценка на така депозираното искане и
въз основа на посочените в него параметри за заем, „К. И." ООД е одобрило молбата за заем за
сумата от 900лв на ищцата вземайки и в предвид, че средствата са й необходими спешно а така
също, и че ще предостави надлежно обезпечение на заема. В резултат на това на 18.08.2021. е
сключен Договор за паричен заем № ** към искане № **. Към момента на сключване на договора
2
ищцата била издала в полза на „К. Й.“ ООД само Ценна книга като обезпечение по договора, а по
предоставянето на гарант е заявил, че ще стори в тридневен срок след подписване на договора, а
ако не успее ще заплати предвидената за това неустойка. Заемателя не изпълнил своето обещание
да предостави надлежно обезпечение като не предоставя Гарант като обезпечение по договора. Ето
защо към сумата по договора за заем, представляваща главница и договорни лихви е включена и
уговорената в чл.8 от договора за заем неустойка. С това общия размер на дължимата по договора
за заем сума става 1980 лв., включваща: обща дължима сума за целия период на договора в размер
на 1106,47 лева, ведно с неустойка в размер на 873,53 лева. Посочва, че Договор за паричен заем
№** е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните предоставен от ЗЗД,
отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя за
начисляването на неустойката по чл. 8. В отговора на исковата молба се посочва, че условията на
клаузата на чл. 8 са индивидуално уговорени имайки в предвид и факта, че ищцата е можела да
предостави гарант и след сключването на договора, за да не дължи заплащане на неустойка. С
договорения точен определян размер в чл.8 на неустойката потребителя М. Т. била преценила
икономическите последици за себе си ако се наложи да заплати тази неустойка във връзка с чл.
143, ал. 18 от ЗЗП, както и в последствие е предприела действия и я е заплатила. Също така
условията скрепени в клаузата на чл. 8 от процесния договор били ясни и разбираеми съгласно чл.
145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата на чл.8 била договорка между страните по договора за заем, чрез която
същите постигат споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на гарант,
отговарящ на изисквания на ОУ. Това споразумение било постигнато в израз на доброволно
формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне.
Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена отстраните
сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Безспорното неизпълнение на задължението на
ищеца да осигури предложеното и обещано от него надлежно обезпечение, са обстоятелства,
които в своята съвкупност били релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЗП преценка - че неустоечната клауза не е неравноправна, независимо как е уговорена -
индивидуално или не. Не можело да се пренебрегне и санкционната цел на уговорената между
страните неустойка, която цел не е отречена нито от ЗПК, нита от ЗЗП - да санкционира виновното
поведение на лице, което не осигурява предвидени в договора обезпечения, при положение, че е
получило заем веднага в искания размер, без да доказва доходите си и без да има, дори с оглед
декларираните от него данни, достатъчно материални възможности да погасява заема. Посочва, че
неустойката по чл. 8 от договора за паричен заем и нейния размер не противоречат на изискването
за добросъвестност, нито водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, тъй като уравновесяват именно пълната не обезпеченост на заема, отпуснат веднага на
физическо лице в поискан от него размер без никакви доказателства за неговата
кредитоспособност и дори при наличие - още при сключване на договора - на конкретни данни за
реална опасност заемът да не бъде върнат предвид обременеността на имущественото му със
значителни с оглед доходите му задължения към седем други кредитори. В отговора на исковата
молба се сочи, че в случая е прието, че неустойката от 873.53лв. е дължима от заемателя, в случай,
че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение или последното не отговаря на изискванията на
чл. 10, ал.2, т.1 и т. 4 от Общите Условия, представлява клауза за едностранно изменение на общия
разход по кредита без да са налице едновременно предпоставките на чл.10, ал.4, т.1 и т.2 от ЗПК.
Легално определение на „общ разход по кредита" е дадено в п. 1, т.1 от ДР на ЗПК и това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Следователно предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка не
представлявала общ разход по кредита. Освен това тя е резултат и от уговорка между страните по
двустранен договор и дори да се приеме, че представлява неравноправна клауза по чл. 143, ал.1, ал
5 от ЗЗП, то е акт на индивидуално договаряне. Без да са налице данните, че потребителя не е имал
възможност да се запознае с условията на договора, респективно да влияе върху тях, включително
да откаже да сключи допълнително споразумение до нова индивидуална договорка. Поради
изложеното, се налага извода, че неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита
по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК условията на чл. 1., ал 4, вр. ал. 5 от ЗПК по отношение на нея са
неприложими. Затова и клаузата, която урежда дължимостта й не противоречи на посочената
норма. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
3
страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 314 от 06.04.2022 г., издадена по
ч.гр.д. № **/2022 г. по описа на Районен съд Х., V наказателен състав е разпоредено ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 90 лева, ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, както и 25 лева за ДТ и 300 лева за адвокат, като вземането
произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен заем № **. Срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение, а настоящият иск е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, с оглед на което същият е допустим.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между М. Д. Т.- заемател и К. Й. ООД- заемодател е сключен Договор за паричен заем № ** към
искане № ** от 18.08.2021 г., при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 900 лева;
Месечен лихвен процент: 3.330%; ГПР: 48,157%; Брой вноски: 12; Срок на договора 12 месеца;
Вид вноска: месечна; Дата на последно плащане: 18.08.2022 г; Обща сума за плащане: 1106,47 лв.,
при обезпечение, посочено в чл. 6 от договора.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е
получил заемната сума в размер на 900.00 лева.
Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и
с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим
имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл.
чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4.
Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят
обезпеченията са следните:
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите следва да отговаря на
следните условия: две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има
нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на
НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със
Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Съгласно т. 2 от същата
разпоредба залогът следва да е учреден върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка)
надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека следва да е първа по ред.
В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията към обезпечението банкова гаранция -да е
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период-включващ от сключване на договора за
заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6
договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 873,53 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.
Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска
без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 92,21 лева. Размерът на разсрочената неустойка по
чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 72,79 лева, а общия размер на
погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на
165 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 1980 лева.
Като доказателство по делото са приети Молба за заем № ** от 18.08.2021 г. от В. З. Б.,
Стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите на сключения договор за заем.
По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се
установява, че М. Д. Т. е заплатила по Договор за паричен заем № ** към искане №** от
18.08.2021 г. сумата от 990 лева, с която са били погасени главница в размер на 405,94 лева,
възнаградителна лихва в размер на 147,32 лева и неустойка в размер на 436,74 лева. При параметри
на договора за заем: главница – 900 лева, месечен лихвен процент 3,33%, дължима лихва 206,47
лева, погасителни вноски 12 бр. по 92,21, неустойка 873,53 лева, разпределена в 12 вноски по 72,79
лева, обща месечна погасителна вноска 12 бр. по 165 лева, общият размер на дължимата сума би
възлизал на 1980 лева, а ГПР по договора на 426,91%.
4
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като компетентно и обективно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между
ищцата и ответното дружество е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4
ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния
случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани
с клаузата на чл. 8 от Договора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето
й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество
тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираните
по-горе клаузи от договора за броя и вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор
на заемателя: първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция,
ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за представянето му (тридневен), създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на
практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора, първа по ред ипотека върху недвижим имот, залог
върху движима вещ на стойност два пъти общата сума за плащане или поне две лица- поръчители,
които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при положение,
че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 900 лева. Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От
друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне
на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Видно от изготвеното заключение на съдебно - счетоводна експертиза, при
включването на вземането за неустойка в размер от 873,53 лева в ГПР, то същият би бил 426,91 %.
Самия кредитор в погасителния план по договора изначално включва вземането за „неустойка при
5
липса на обезпечение” при формирането на анюитетната вноска. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като
такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния
процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т.
9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално
прилаганият между страните, което води до недействителността на договора съобразно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на
двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо
да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук- след като целият договор за кредит се явява
нищожен, то такава е и конкретната клауза за неустойка по него.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 900 лева. От
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо внесената сума от
ищцата по процесния договор за кредит възлиза на 990 лева, поради което разликата между
подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо заплатената от заемополучателя
сума възлиза на 90 лева, която сума се явява недължимо платена при начална липса на основание и
подлежи на връщане. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, от които 25 лева за внесена държавна такса и 300 лева депозит за съдебно-
счетоводна експертиза. В заповедното производство по ч.гр.д. № **/2022 г. по описа на РС Х. са
направени разноски 25 лева - държавна такса, които следва да се присъдят в полза на ищеца на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищците се
представляват безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (съобразно
редакцията на разпоредбата към момента на сключване на договора за правна помощ), като същото
възлиза в размер от 300 лева, която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника,
доколкото това не представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на
неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК. По същите съображения в полза на адв. М. О.
следва да бъде присъдена и сумата от 300 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство на заявителя по ч.гр. д. №**/2022 г. по описа на РС Х.. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, направено от ответника е неоснователно,
доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в Наредбата минимум, с оглед
материалния интерес по делото. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между М. Д. Т., ЕГН **********, с адрес
град Р., ул. Стефан Стамболов № ... и „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. Л. № .., представлявано от управителя В. М. И., че „К. Й.“ ООД дължи на М. Д. Т.
сумата от 90 лева (деветдесет лева) - главница, представляваща недължимо платена сума по
Договор за паричен заем № ** от 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № **за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК от 06.04.2022 г. по ч.гр.д. № **/2022 г. по описа на
6
РС Х..
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. № ..,
представлявано от управителя В. М. И.да заплати на М. Д. Т., ЕГН **********, с адрес град Р., ул.
Стефан Стамболов № ... сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) разноски за държавна такса и
сумата от 300 лева (триста лева) разноски за депозит за съдебно-счетоводна експертиза по гр.д. №
188/2022 г. по описа на РС Мадан, както и сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) разноски за
държавна такса по ч.гр.д. № **/2022 г. по описа на Районен съд Х..
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. № ..,
представлявано от управителя В.М. И. да заплати на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес:
гр. Р., бул. „Б.“ № .., Булстат ***, сумата от 300 лева (триста лева) адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, за процесуално представителство по гр.д. № 188/2022 г.
на Районен съд Мадан, както и сумата от 300 лева (триста лева) адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за процесуално представителство по ч.гр.д. № **/2022 г.
по описа на РС Х..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7