П Р
О Т О
К О Л
град София, 29.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение – 1-и състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.с.РОСИЦА МИХАЙЛОВА
Секретар: КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Прокурор: ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА
сложи за разглеждане докладваното
от съдия Борисова НЧД № 67 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:45 часа се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ П.В.Г. – редовно призован, се
явява лично, доведен от Затвора – град Плевен.
В залата се явява адв. С.Д.И. от САК, вписана под № 3402 на Националния
регистър за правна помощ и определена за служебен защитник на осъдения П.В.Г. по
настоящото дело, съгласно уведомително писмо с вх. № 51833/2021 г. на САК, изх.
№ 853/22.01.2021 г.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Желая адв.
С.И. да бъде назначена за мой служебен защитник по делото и да ме представлява.
Адв.
И.: Запозната съм с всички материали приложени по делото и мога да поема
защитата на осъдения Г..
Съдът с оглед
становището на осъденото лице П.Г. и след заявеното от адв. И. намира, че не са
налице процесуални пречки за назначаването ѝ като служебен защитник по
делото, поради което и на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 и т. 9 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. С.Д.И.
от САК, за служебен защитник на осъдения П.В.Г. в настоящото дело.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът провери самоличността
на осъдения:
П.В.Г. на ** г., роден
на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно
специално образование, постоянен адрес:***, ж. к. „******, ЕГН: **********.
Съдът
разясни правата на осъдения Г. в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Разбрах правата си предвидени по
НПК, бяха ми разяснени. Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурор,
съдебен секретар.
Адв. И.: Нямам
искания за отводи на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар. Ще
представя копие от дипломата за завършено средно образование на моя подзащитен, тъй като не знаех, че ще възникне спор относно
неговия образователен статус.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА изискани за послужване по настоящото дело наказателни производства, а
именно НЧД № 5849/2016 г. по описа на СГС, НО, 12 състав и наказателно дело № 537/2018 г. по описа на ВКС, НО, първи
състав.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА справка с рег. № И-1263/12.01.2021 г. на НСЛС; справка за съдимост и
заверени преписи от бюлетини за осъждания на осъдения Г. издадени от РС Червен бряг; справка от ГлДИН ОД
ИН –Плевен; справка на началника на затвора Плевен, относно периодите на
задържане в Кралство Испания и Република България на осъдения Г., в която са
посочени началните дати на изтърпяване на наложените на същия наказания,
периода на фактическо изтърпяване на наложеното му наказание до момента и
остатъкът, който същия трябва да изтърпи, както и данни за положения труд в затвора
Плевен.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приемат докладваните от съда писмени документи като
доказателства по делото.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА като доказателства по делото: НЧД № 5849/2016 г. по описа на СГС, НО,
12 състав и наказателно дело № 537/2018
г. по описа на ВКС, НО, първи състав; справка с рег. № И-1263/12.01.2021 г. на
НСлС; справка за съдимост и заверени преписи от бюлетини за осъждания на
осъдения Г. от РС Червен бряг; справка
от ГДИН ОД ИН –Плевен; справка на началника на затвора Плевен.
Адв. И.: Имаме искания,
като част от тях са изложени в молбата,
а именно да бъде изискано и приложено затворническото досие на моя подзащитен, т.к. в същото се съдържат данни за времето през
което той е изтърпял в българския затвор. Това, което е дошло като справки от
Испания е в затворническото досие, тъй като твърдя, че информацията от Испания е
противоречива. Видно от справката на стр. 134 в делото, в преведения вариант
гласи, че моят подзащитен е пребивавал в испански
затвор от 10.10.2013 г. до днешна дата, като тя е от 30.11.2017 г., и
удостоверява, че от 10.10.2013 г. до 30.11.2017 г. моят подзащитен
е пребивавал в Испански затвор, но не така е отразено в справката от плевенския
затвор от 18.01.2021 г. В тази връзка, считам, че на моя подзащитен
неправилно е зачетен периода на задържане в производство по чл. 457 НПК, затова
моля да бъде изискана справка от затвора Испания, за действително изтърпяното
задържане в Испания, колко време и къде е било това задържане. Нямам други
доказателствени искания, освен че поддържам искането да се изиска от испанския
съд справка, от която да е видно работил ли е моя подзащитен
в Испания докато е бил задържан или изтърпявал наказание там и ако е работил,
да се посочи периода, който да бъде зачетен от българския съд. Нямам други
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам и трите искания за неоснователни и моля да бъдат оставени без уважение,
доколкото намирам самата молба за недопустима, като съображения за това ще
изложа по-късно.
Съдът се оттегли на тайно съвещание
Съдът
след проведено тайно съвещание и съобразявайки исканията на адв. И. и становището
на държавното обвинение намира, същите за допустими, но неоснователни и като
такива следва да бъдат оставени без
уважение, доколкото настоящото производство е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК
и посочените от адв. И. искания не попадат в предмета на настоящото
производство.
Ето
защо и водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адв. И. за
събиране на посочените от нея доказателства.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.
С
оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото
се ДОКЛАДВА от председателя на състава, чрез прочитане на молба от 28.09.2018
г., депозирана от осъдения П.В.Г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с която
се моли да бъдат групирани наложените му две отделни наказания с присъда от 27.03.2015
г. по дело № 15/2014 г., постановено от Провинциален съд гр. Валядолид,
Испания, която при условията на чл. 457 НПК е приета за изпълнение с
определение от 14.02.2018 г. постановено по НЧД № 5849/2017 г., по описа на СГС,
НО, 12 състав. Също така с молбата на осъдения Г. се моли, да бъде зачетено времето
през което същият е бил задържан и е търпял наказание в Испанския съд, както и
да се зачете положения от него труд по време на изтърпяване на присъдата в
испанския затвор.
Адв. И.: Поддържаме
молбата, като правя уточнение, че не сме определили правилно правното основание,
с което сме определили искането, като считам, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 25 и чл. 27 от НК, както
и поддържаме направеното искане за това, съдът да определи поредността
за изтърпяване на двете наказания, които са определени на моя подзащитен, в случай, че отхвърлите възможността те да
бъдат кумулирани.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.: Поддържам молбата и исканията на адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата, считам същата за недопустима. Считам, че искането за
определяне поредността на присъдите е неоснователно,
доколкото настоящия съд не е компетентен да го стори.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след съвещание намира исканията на адв. И.
за неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, тъй като същите искания касаят произнасянето
на съда по същество на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И..
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
С
оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК и
на основание чл. 283 НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените и представени по делото писмени доказателства.
СЧЕТЕ
делото за изяснено от фактическа страна и
О
П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. И.: Уважаема
госпожо Председател, моля да уважите молбата, с която моят подзащитен
е поискал кумулиране
на наказанията по реда на чл. 27 НК и да бъде зачетен положения от него труд по
време на изтърпяването на присъдата в Испания, както и определите поредността на изтърпяването на двете наказания, в случай,
че решите, че не следва да бъдат кумулирани те.
Считам, че доказателствата събрани по делото са достатъчни, за да бъде решени
въпросите поставени в молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми градски съдии, по отношение приложението на чл. 23 и чл. 25 НК за
наказанието „лишаване от свобода” за срок от 11 години и наказанието „лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 9 месеца постановено от испанския съд,
намирам, че този въпрос следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим,
доколкото вече има влязъл в сила акт на Софийски апелативен съд постановен по
ВНЧД № 419/2018 г., като има и произнасяне на ВКС, с което е оставено без
уважение искането за възобновяването му. Въпросът за приспадане на положения от
осъдения труд в Испания, също е решен с цитираното решение на Апелативния съд и
по тази причина също следва да бъде оставено без разглеждане.
По
отношение на искането за прилагане на чл. 27 НК, считам молбата за
неоснователна доколкото този текст се прилага за деяния намиращи се в рецидив
помежду си, а не в реална съвкупност както е в случая.
Що се отнася до въпроса, каква следва да е поредността на наложените наказания намирам, че СГС не е
компетентен да се произнесе, доколкото тази преценка следва да бъде направена
от органите на „Изпълнение на наказанията” и по правилата постановени в ЗИНЗС. Считам,
че има произнасяне по въпроса за периода на задържане с цитираното решение на
Апелативния съд и считам, че следва да бъде оставено без разглеждане като
недопустимо. По отношение на положения труд, считам че също е неоснователна
молбата, доколкото тук следва да се вземе предвид ТР от 2017 г. и при положение,
че испанските съдебни власти са го зачели, а ако не са, съдът не е компетентен
да го зачете.
РЕПЛИКА
НА АДВ. И.: Относимата материалноправна
норма е точно на чл. 27. В
действителност ВКС в решението си е коментирал приложението на чл. 23 НК, но не
е и на чл. 27 НК, така че относимостта моля Вие да я
определите. Нито ВКС, нито Апелативния съд не са се произнесли по приложението
на нормата на чл. 27 НК, той има повече от едно осъждания.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.: Трудно ми е да го кажа, но това не го очаквах от българския съд. Поддържам
казаното от адвоката ми. Карате ме като чужденец в собствената си държава да си
търся правата. Непредвидено ми се случва това нещо. Искам да си изтърпя
присъдата наложена ми в Кралство Испания в България и да ми се приложи този чл.
27 от НК. Няма какво да добавя. В Испания
няма кумулация, няма нищо и по тази причина идвам тук
да си търпя наказанието, нямам нарушения, работя, нямам наказания в затвора, за
да мога по-бързо да изляза от затвора в България. Все още правосъдната система
не е толкова запозната, там където бях през 2019 г., където ми изтичаше
присъдата, съжалявам много за това, че си дойдох в България. Хората са извършили
в чужбина престъпления, убийства и идват в България и им се кумулират
присъдите. Придобивам възможност и имам желание да работя и нямам наказания.
На
основание чл. 297, ал. 1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА на ОСЪДЕНИЯ Г..
ПОСЛЕДНА
ДУМА на ОСЪДЕНИЯ Г.: Това е, няма какво да кажа повече.
СЪДЪТ
се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ,
след съвещание, въз основа на исканията, доводите на страните, при преценка на молбата
на осъдения Г. и съобразявайки искането материализирано в молба от 26.08.2020 г.
инициирала настоящото наказателно производство,
намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Образувано е по молба
на осъдения П.Г., с която моли на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК, да
бъде определено едно общо наказание „лишаване от свобода” измежду наказанията
наложени му с присъда от 27.03.2015 г. по дело № 15/2014 г. на Провинциален
съд, гр. Валядолид, Кралство Испания, която
присъда в процедурата по чл.457 НПК е приспособена с определение от 14.02.2018
г. по НЧД № 5849/2017 г. на СГС, НО, 12 състав, а именно измежду наказанието „лишаване
от свобода” в размер на 11 години, за престъпление, което кореспондира на
такова по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 59а, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на Република България
и наказанието „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 9 месеца, съответстващо
на престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 от НК на Република
България.
С молбата на осъдения Г. се иска зачитане на
периода, през който е бил задържан под стража осъденият Г. в Испания, както и
зачитане на положения труд по време на изтърпяване на присъдата в испанския
затвор.
В днешното съдебно заседание, от страна на адв.
И. се прави предложение и за приложение разпоредбата на чл. 27 НК по отношение
на осъдения Г..
Настоящият съдебен състав, с цел правилното
решаване на делото е изискал справки от НСлС, от Началника на затвора София, справка
за съдебното минало на осъдения Г., ведно с копие от всички издадени по отношение
на него бюлетини за осъждане от съдилища на територията на Република България,
както и е приложил материалите по нчд № 5849/2017 г.,
по описа на СГС, НО, 12 състав, нчд 419/2018 г. по описа
на САС, НО, 3 състав и н.д. № 537/2018 г. по описа на първо наказателно
отделение на ВКС.
За да бъде уважена молбата на осъдения Г. депозирана
по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК, следва по
отношение на осъденото лице да са налични наложени наказания с влязъл в сила
съдебен акт, които помежду си да се намират в реална съвкупност. В конкретния
случай, съобразявайки съдебното минало на осъдения Г., както и приложените
наказателни производства на СГС, САС и ВКС се установява, че в случая искането материализирано
в молбата на осъдения Г. за групиране по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 НК на наложените му наказания за извършени от него две отделни престъпления с
присъдата от 27.03.2015 г. в Кралство Испания, която е приспособена в производство
по чл. 457 НПК, за което е постановено и определение по НЧД № 5849/2017 г.,
следва да бъде оставено без разглеждане. Това е така, тъй като за да бъде
извършено групиране по реда на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК на Република България, следва с едно деяние да са извършени няколко
престъпления от осъденото лице или осъденото лице да е извършило няколко
престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Настоящият случай определено не е такъв, тъй като на осъдения Г. са наложени
две отделни наказания с една присъда от испанския съд. Видно от материалите
приложени в производството по чл. 457 НПК е, че съгласно испанската юрисдикция,
а това в днешното съдебно заседание бе потвърдено и от самия осъден Г., че
съгласно испанския наказателен закон не се предвижда групиране на наложените му
наказания. Въпросите свързани с групирането на наложените му наказания от
испанския съд за двете отделно извършени от Г. престъпления са били предмет на
обсъждане от състав на ВКС по нд № 537/2018 г., който
с решение № 149/29.06.2020 г. е оставил без уважение искането на осъдения Г. за
възобновяване на наказателното производство по НЧД № 5849/2017 г. по описа на
СГС, НО, 12 състав, с което е била приспособена постановената присъда от испанския
съд, за което в решението на ВКС е посочено, че не са налице основанията и
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 23 НК по отношение на двете
престъпления. Настоящият съдебен състав намира, че в случая, ако приложи
исканата разпоредба от защитата и осъдения, то по недопустим начин би подменил
волята на испанския съд при определяне и налагане на наказание на едно лице,
извършило престъпление на територията на Кралство Испания. Българският съд,
дори и в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК не може да приложи исканата от
защитата и осъдения разпоредба на чл. 23 НК и да определи едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му, защото би подменил волята на испанския съд, която
е свързана с това, че наказаното лице следва да изтърпи две отделни наказания,
за извършените от него две отделни деяния, съставляващи две отделни
престъпления. Друго би било, ако се искаше да бъдат групирани по реда на чл.
25, вр. чл. 23 НК наказания наложени с обсъжданата испанска присъда, която е приспособена
в производство по чл. 457 НПК от българския съд, с наложени наказания по присъда
постановена от български съд, то тогава и молбата на осъденото лице би била
допустима и разгледана по същество. В случая обаче, по така направеното искане
за групиране на наложените наказания от испанския съд вече има влязло в сила
решение на ВКС, поради което и е недопустимо в настоящото производство да се пререшава
вече решен от най-висшата съдебна инстанция въпрос.
Що се отнася по исканията за приспадане и
зачитане на времето, през което осъденият Г. е бил задържан и търпял наложеното
му наказание в испански затвор, то това искане успешно би могло да бъде
насочено и уважено от страна на прокуратурата по реда на чл. 417, вр. чл.59 НПК,
в случай, че са налице данни за това.
По отношение за положен
труд в испански затвор, това искане отново не може да бъде разгледано по
същество и решено в настоящото производство, защото този въпрос е предмет на
обсъждане в производството по чл. 457 НПК, а не в производство по чл. 306, ал. 1,
т. 1 НПК.
От друга страна, видно
е от материалите приложени по НЧД № 5849/2017 г. по описа на СГС, НО, 12 състав,
които са изпратени от компетентните испански съдебни власти е, че за осъденият Г.
не са налице данни въобще да е бил положен труд от него в испанския затвор. В случай обаче, че осъденият Г. е положил
труд, както той твърди, това е въпрос и на процедура различна от настоящата,
поради което и това искане следва да бъде оставено без разглеждане.
По отношение на искането за приложение на разпоредбата
на чл. 27 НК, настоящия съдебен състав счита, че и това искане е неоснователно
за това, защото, както и прокурорът посочи, чл. 27 НК се прилага в случай на
наличие на рецидив по отношение на едно лице или в случаите когато едно лице
извърши престъпление, след като е било осъдено с влязла в сила присъда на
наказание „лишаване от свобода”, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът
присъединява наказанието по втората присъда изцяло или отчасти, какъвто
определено не е и настоящия случай, поради което и съдебния статус на осъдения Г. не попада под
хипотезата на чл. 27 НК.
По
изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав счита, че молбата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено, тъй като
са налице основанията и предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, защото вече
има влязло в сила решение на ВКС спрямо осъдения Г. по въпроса за групиране на наложените
му наказания от испанския съд за извършени от него престъпления, които са били
приспособени по реда на чл.457 НПК. Ето защо, водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 28.09.2020 г. на осъдения П.В.Г., ЕГН **********, за определяне
на едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, измежду наложените му две
отделни наказания „Лишаване от свобода“ с присъда от 27.03.2015 г. по дело №
15/2014 г., постановена от Провинциален съд гр. Валядолид, Испания, която при
условията на чл. 457 НПК е приета за изпълнение с определение постановено по
НЧД № 5849/2017 г. по описа на СГС, НО, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес, пред Софийски
апелативен съд.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:46 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: