Решение по дело №361/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – К., чрез главен юрисконсулт С. А., срещу Решение № 13/27.02.2024 г., постановено по АНД № 192/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е отменено Наказателно постановление № 271/15.08.2023 г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на О. О. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. А. Б., № **, на основание чл.275, ал.1, т.2, от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл.257, ал.1, т.1, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 и чл.61 от Наредба № 8 за сечите в горите.

Касаторът моли да бъде отменен обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление, като сочи, че при издаването му не са извършени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Счита, че като е стигнал до обратния извод, районният съд е постановил неправилен съдебен акт и изразява несъгласие с изводите му.

Ответникът - О. О. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. А. Б., № **, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Не е изразил становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор К. Т., предлага решението на Районен съд - Б. да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.

А. съд - Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 271/15.08.2023 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. /триста лева/ на О. О. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. А. Б., № за извършено административно нарушение по чл.257, ал.1, т.1, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 и чл.61 от Наредба № 8 за сечите в горите.

За да издаде наказателното постановление АНО е приел, за установено, че на 20.04.2023 г., при проверка на горски участък – подотдел 31 „Р“, находящ се в землището на [населено място], общ. Б., извършена от служители на РДГ София, ответникът по касационната жалба О. О. С., като регистрирано лице по чл.235 от ЗГ, с Удостоверение за лесовъдска практика № 12103/04.11.2015 г., не е изпълнил задължителните си контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, вследствие на което е извършена сеч на дървета, на които не е поставена контролна горска марка в основата на пъна. Отсечените дървета без КГМ били от дървесен вид „бук“ с общ обем 93 пл. куб. м дървесина. Установено било изграждане на нови извозни пътища с дължина 1400 м и ширина около 4 м.

Констатациите на проверяващите лица били обективирани в Протокол вх. № КП1-976/11.05.2023 г. Като приели, че описаното по-горе деяние О. О. С. е нарушил чл.257, ал.1, т.1, във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, вр. чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба № 8 за сечите в горите, те образували срещу лицето административнонаказателно производство, съставяйки му АУАН № 271/05.06.2023 г., за това че в периода от 20.04.2023 г. до 30.12.2022 г. не е изпълнил охранителни или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, като е извършена сеч на дървета от бук, на които не е поставена контролна горска марка в основата на пъна, с общ обем 84 куб. м плътна дървесина, както и че са изградени нови извозни пътища с дължина 1400 м и ширина около 4 м. Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление № 271/15.08.2023 г., с което са възприети констатациите в него и е наложено наказание по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, а именно: глоба в размер на 300 лв.

С Решение № 13/27.02.2024 г., постановено по АНД № 192/2023 г., Районен съд – Б. е отменил горепосоченото наказателно постановление.

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установил е, че в процесните АУАН и НП има разминаване в посочването на нарушените правни норми, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изводът се основава на това, че в двата акта /АУАН и НП/ като нарушени са посочени различни разпоредби, с което е нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН: в АУАН - чл.257, ал.1, т 1, във вр. чл.108, ал.3 от ЗГ, вр. чл.47, ал.1, т.1 и т.6 и чл.61 от Наредба № 8, а в НП - чл.257, ал.1, т.1, във вр. чл.108, ал.3 от ЗГ, вр чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за сечите в горите. При това положение за административнонаказващият орган е било задължително да събере доказателства за това дали са извършени нарушенията, така както са описани от актосъставителя и да изложи мотиви защо приема или не, че има или че няма извършено нарушение.

Горното е прието от съда за съществено процесуално нарушение и на това основание е отменено наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.

От настоящата съдебна инстанция се споделят напълно решаващите изводи на въззивния съд по съображенията, изложени от него в постановения акт.

Споделя се и становището, че посочването като нарушени на различни правни норми в АУАН и НП е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същият е бил възпрепятстван да разбере в какво е обвинен, за какво е привлечен към административнонаказателна отговорност, респ. да организира защитата си в пълен обем, а това винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От друга страна, това е довело и до липса на задължителен законоустановен реквизит, посочен в чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Посочените в процесното съдебното решение аргументи в тази насока са подробни и се споделят и от настоящия касационен състав, а възраженията на касатора са неоснователни.

Напълно се споделят и останалите съображения, изложени в оспорения съдебен акт, поради което същите не следва да се преповтарят.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на А. съд - П. намира, че не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и поради това че ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски, такива не се дължат.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 13/27.02.2024 г., постановено по АНД № 192/2023 г. по описа на Районен съд – Б..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.