Р Е Ш Е Н И
Е
№ 414
гр.Велико
Търново, 26.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., и при участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
407 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба на искова молба на П.В.П. *** срещу Националната агенция по приходите за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от незаконно отстраняване от работа. С
исковата молба са заявени искови претенции за претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение
като държавен служител в размер на 18 879,10лв., ведно с лихва за забава в
размер на 2 188,49лв., допълнително възнаграждение за постигнати резултати
в размер на 4 333,97лв.ч ведно с лихва за забава в размер на 493,08лв.,
дължими суми за работно облекло в размер на 668,71лв., ведно с лихви за забава
в размер на 111,83лв. и внесени здравни вноски в размер на 357,01лв., ведно с
лихва за забава в размер на 40,62лв. Неимуществените вреди са оценени на
10 000лв. с дължима лихва от датата на увреждането до датата
на исковата молба в размер на 1 578,15лв. В хода на съдебното производство
цената на иска е изменена като се претендират претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение
като държавен служител в размер на 20 140лв. и внесени здравни вноски в размер
на 340,80лв., а по отночение на останалите претенции размера се запазва.
Неимуществените вреди са оценени на 10 000лв. В
исковата молба се претендират
претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменен административен акт –
мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП по искане за изменение на заповед
за временно отстраняване от работа. Имуществените вреди се изразяват в
неполучено възнаграждение като държавен служител, допълнително възнаграждение
за постигнати резултати, суми за работно облекло и внесени здравни вноски.
Неимуществените вреди се изразяват в невъзможност да издържа семейството си,
накърняване на личното достойнство, служебен и семеен авторитет, добро име в
обществото, тревожност, несигурност в утрешния ден, депресивни състояния. Моли се за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител,
оспорва изцяло предявените
искове, като моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за
частична основателност на исковите претенции.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
П.В.П. е
държавен служител на длъжност „главен инспектор по приходите” в отдел
„Проверки” на дирекция „Контрол” в ТД на НАП Велико Търново. От 18.01.2014г. е
временно отстранен от длъжност на основание чл.100, ал.2 от ЗДС поради
образувано досъдебно наказателно производство. Посочената разпоредба е обявена
за противоконституционна с Решение на Конституционния съд от 12.05.2016г. С
молба от 08.06.2016г. П. моли за преразглеждане на заповедта за отстраняване,
като органа по назначаването не отговаря. С Решение № 358 / 21.11.2016г. по
а.д. № 564 / 2016г. на АСВТ, потвърдено с решение № 12501 / 18.10.2017г.
мълчаливият отказ е отменен. Със Заповед № ЗЦУ – 133 / 31.01.2018г. П. е
възстановен на работа, като постъпва на 05.02.2018г.
Със Заповед №
ЗЦУ – 18 / 18.01.2014 г., на основание
чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, Изпълнителният директор на НАП отстранява П.
временно от посочената служба на длъжността „Главен инспектор по приходите“,
Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол”, ТД на НАП – Велико Търново, тъй като
срещу него е образувано наказателно производство за престъпление извършено в
качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК за периода от
датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за
отстраняването. В заповедта е посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл,
държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е
отстранен. Заповедта като необжалвана влиза в сила.
П.В. подава молба до органа по
назначаването си – изпълнителния директора на НАП, с искане за издаване на акт
за възстановяването му на заеманата длъжност от 08.06.2016г. с оглед
постановеното Решение № 5/12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г. По молбата
липсва изрично произнасяне, което е оспорено от П.. С Решение № 358 / 21.11.2016г. по а.д. № 564 / 2016г. на АСВТ, мълчаливият
отказ е отменен и преписката е върната на органа по назначението за
произнасяне. Решението е оставено в сила с Решение № 12501 / 18.10.2017г. на
Върховния административен съд.
Със Заповед №
ЗЦУ – 133 / 31.01.2018г. П. е възстановен на работа, като постъпва на 05.02.2018г.
Пред съда от
ищеца се представят и медицинско документи за лечение и освидетелстване на И.А.П.–
съпруга на ищеца.
В хода на
съдебното производство са разпитани двама свидетели, чиито показания съдът
кредитира като непосредствени, обективни и безпристрастни.
По делото е
прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от отмяната
на незаконосъобразния административен акт.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносния резултат.
Съдът
намира, че в конкретния случай първата законова предпоставка за приложението на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е налице – отменен е административен акт – мълчалив отказ
на Изпълнителния директор на НАП.
Претендираните
от ищеца преки и непосредствени вреди от незаконосъобразното отстраняване от
длъжност са имуществени и неимуществени.
Като
имуществени вреди се претендират неполучено трудово възнаграждение,
допълнително възнаграждение за постигнати резултати, дължими суми за работно
облекло и внесени от лицето здравни вноски.
По
отношение на исковата претенция за неполучено трудово възнаграждение за периода
от 08.06.2016г. до 04.02.2018г. съдът намира същата за основателна. През целия
посочен период П. е отстранен от работа на несъществуващо правно основание и
при заявено изрично от него искане за преразглеждане на заповедта за
отстраняване и липса на произнасяне от органа по назначаването. Ето защо съдът
намира наличието на преки вреди от непроизнасянето на Изпълнителния директор на
НАП за целия период, а не само за периода на неизпълнение на съдебното решение,
както претендира в писмените си бележки процесуалния представител на ответника.
След като със решение на съда е прието, че липсата на произнасяне представлява
незаконосъобразен административен акт, то през целия период на действие на този
акт се формират неблагоприятни последици за адресата му. Размера на дължимото
трудово възнаграждение за длъжността за периода 08.06.2016г.– 04.02.2018г.
възлиза на 18 879,10лв., съгласно заключението на вещото лице. Исковата
претенция е в същия размер съобразно допуснатото изменение на иска, поради
което и в този размер следва да бъде уважена. Върху неполучените трудови възнаграждения
дължимите лихви са в размер на 2 188,49лв., съгласно заключението на ***и
в този размер искът следва да бъде уважен.
По отношение претендираните имуществени
вреди от неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати и дължими
суми за работно облекло, съдът намира исковата претенция за неоснователна.
Размерът на пропуснатите месечни възнаграждения се определя на база брутна
месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните
допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения, получавани от
служителите за постигнати резултати (т. н. материално стимулиране) и еднократно
заплащаната сума за работно облекло, нямат характер на задължителен елемент от
трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 67, ал. 8 ЗДСл,
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати (по чл. 67, ал. 7, т.
5 ЗДСл) се определя за точно и в срок изпълнение на поставени
задачи. То зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на
служителя в съответствие с количеството и качеството на действително
извършената работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него
професионализъм при изпълнение на работата му може да бъде извършена само при
реално положен труд, поради което допълнително възнаграждение за постигнати
резултати не е дължимо за времето, когато служителят не е бил на работа,
независимо от причините за това. През времето, в което държавният служител е
отстранен от работа поради незаконно повдигнато обвинение той не изпълнява
служебните си задължения; преценка за личния му принос, основана на реални
факти не може да бъде извършена, поради което не му се дължи допълнително
възнаграждение за материално стимулиране. В този смисъл е трайната практика на
ВКС по дела срещу Прокуратурата по чл.2 от ЗОДОВ при оправдаване на отстранен
на основание чл.100, ал.2 от ЗДСл държавен служител.
За основателен намира иска съдът по
отношение претендираните имуществени вреди от внесени здравни вноски. За
периода на незаконно отстраняване от работа държавния служител не получава
трудово възнаграждение и съответно не се осигурява за ЗОВ за сметка на
държавния бюджет. По силата на ЗЗО всяко пълнолетно лице в Република България
дължи заплащане на здравни вноски. Техния размер е различен за различните
категории лица, вноските се дължат за определени категории лица от държавата,
но общия принцип е за здравна вноска за всеки човек. По отношение на държавните
служители законът предвижда осигуряването им, включително и за здраве, за
сметка на държавния бюджет. Следователно при своевременно възстановяване на
работа П.П. не би бил принуден да заплаща здравноосигурителни вноски, поради
което и съдът приема, че направения от лицето разход за тях се явява пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на органа. За
направените вноски от ищеца са представени с исковата молба писмени
доказателства – вносни бележки, поради което и искът е доказан. Размера на
внесените здравноосигурителни вноски правилно е определен от ***като за
безработни, като общия размер на внесените ЗОВ е 357,01лв. Това е и заявената
претенция на ищеца, съобразно допуснатото от съда изменение, като същата следва
да бъде уважена. Искът е основателен и за лихви в размер на 40,62лв.
По отношение претендираните неимуществени
вреди съдът намира искът за частично основателен. От събраните по делото гласни
доказателства се установява влошаването на психическото и емоционално състояние
на ищеца в резултат от бездействието на административния орган. Свидетелите
описват надеждите на П. от Решението на Конституционния съд, вярата за спазване
на закона от Изпълнителния директор на НАП и постепенното обезверяване,
притеснение и отчаяние. Фактът, че именно държавна администрация, която
проверява законосъобразността на действията на трети лица, сама не спазва
закона, усилва негативното въздействие върху психиката на ищеца. По делото не
се твърди това негативно въздействие да е довело и до здравословни проблеми на
ищеца, а за влошаване здравето на неговата съпруга. Липсата на доходи за
лечение на последната и за издръжка на семейството с дете на 14 г., води до
психически и емоционален стрес на главата на семейството, промяна в поведението
му и загуба на авторитет. Настоящият състав намира, че така установените
неимуществени вреди върху ищеца от незаконното му отстраняване от работа следва
да бъдат оценени на 2 000лв. с оглед продължителния времеви период и
липсата на значителни негативни промени – наличие на заболяване, алкохолизъм,
развод и т.н. По изложените съображения претенцията на ищеца за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 2 000лв. Законна
лихва върху нея не се претендира, поради което и не следва да се присъжда.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски съобразно уважената част на иска в
размер на 23 465,22лв. при претенция от 37 072,81лв. и заявени
разноски в размер на 2 040лв., за които са представени доказателства за
действителното им заплащане, като съответните разноски възлизат на 1 291,22лв.
На ответника разноски не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на П.В.П. *** сумата от 19 236,11лв. / деветнадесет хиляди двеста тридесет
и шест лева и единадесет стотинки /, ведно със законната лихва от 08.06.2016г.
до 04.02.2018г. в размер на 2 229,11лв., представляваща претърпени от
лицето имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на П.В.П. *** сумата от 2 000лв. / две хиляди лева /, представляваща
претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразен административен
акт.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на П.В.П. *** сумата от 1 291,22лв. / хиляда двеста деветдесет и един лева и
двадесет и две стотинки /, представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: