№ 1088
гр. Варна, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501373 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу домашно
насилие.
Образувано по въззивна жалба, подадена от ЦВ. З. ЦВ., чрез пълномощник адв.Д. Г. - ВАК, срещу
постановеното решение №1095/17.04.2022г. на ВРС, по гр.д.№712/2022г., с което въззивникът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. ЦВ. и е осъден да
заплати глоба в размер на 200лв., на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и дължимата за разглеждане на
делото държавна такса в размер на 25лв., на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и да заплати на
ищцата съдебни разноски в размер на 450лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановена в нарушение на процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Счита за неправилно приетото от съда, че актовете на домашно насилие са доказани
въз основа на подадената декларация. Посочва, че на същата е придадено доказателствено
значение, само при липса на други доказателства, и при условие, че в нея се съдържа конкретно и
ясно описание на извършените актове на домашно насилие. Твърди, че материалната
доказателствена сила на представеното декларация по чл.9 от ЗЗДН е оборена от представените по
делото доказателства. Посочва също, че предвид неефективността на свидетелските показания да
установят твърденията за домашно насилие, следва да се съобрази изрично предвидената в закона
самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9 ЗЗД, която е неприложима в
хипотезите, кагато има и е възможно да се съберат други доказателства, установяващи
твърденията в молбата. Излага се, че не са разгледани и обсъдени в тяхната съвкупност и цялост
всички събрани по делото доказателства, поради което са направени неправилни и необосновани
изводи за извършено от жалбоподателя домашно насилие, спрямо молителката. Твърди, че
липсват данни за посегателство над личността на молителката, като наведените от нея твърдения в
декларацията са единствено за нуждите на процеса. Ответникът не е извършвал каквито и да е
посегателства спрямо личността на молителката, но и е оказал помощ при пренасяне на багажа й в
жилището. Твърди, че е грижовен и отговорен баща, а молителката ограничава достъпа му до
децата. Поради изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което молбата за защита от домашно насилие да се отхвърли
1
като неоснователна.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Н. Н. ЦВ., чрез адв.
Хр.Бойчев, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита за неоснователни оплакванията
относно доказателстваната стоъностна декларацията по чл.9 ЗЗДН и, че същата не може да
послужи за предприемане на мерки по ЗЗДН и, че липсват донни за посегателство над личността
на молителката, освен тези посочени в декларацията. Посочва, че диказателствената сила на
декларацията по чл.9 ЗЗДН не само не е опровергана от ангажираните от ответника доказателства,
но напротив от ангажираните по делото гласни доказателства се установяват наведените в
декларацията твърдения за осъществено спрамо молителката психическо и емоционално насилие
от страна на ответника чрез отправяне на обиди и заплахи, че ще й вземе децата, че ще й
бомбардира апартамента, ще я изхвърли през терасата. Оспорва и твърденията в жалбата, че
молителката пречи на ответника да вижда децата си. Излага се, че съдът правилно е интерпретирал
събраните по делото доказателства и е постановил законосъобразно решение, като моли същото да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските зъ въззивното производство.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното: На 25.01.2022г. Н.Н. Ц., е депозирала молба
пред ВРС, в която излага, че с ответника по молбата ЦВ. З. ЦВ. са съпрузи от 2005г., като в
момента са в процес на развод. Излага, че през м.11.2021г. при скандал, ответникът я ударил и
отправил обидни изрази към нея, взел телефона от ръцете й и го хвърлили на земята. Молителката
посетила МБАЛ „Света Марина Варна“, където след преглед й е издадено медицинско
удостоверение. На следващия ден тя подала молба за развод, по която било образувано гр.д. №
20213110115412/2021г. по описа на ВРС. На 25.11.2021г. била принудена да напусне семейното
жилище, заедно с децата, с помощ от органите на полицията, след подаден от нея сигнал на
тел.112, тъй като ответникът я бил заключил в жилището против волята й.
По образуваното дело за прекратяване на брака, с определение от 19.11.2021г., са
постановени привременни мерки, като упражняването на родителските права на родените от брака
на страните деца било предоставено на молителката, както и ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Варна, ул.“К.“ №2, ет.5, ап.10; бил определен режим на лични контакти на децата
с баща им. Въпреки това молителката и децата повече от една седмица след влизане в сила на акта
на съда, не можели да се приберат в жилището, тъй като, ответникът отказвал да го напусне.
На 25.12.2021г. молителката, заедно с децата посетила родителите се в гр.Варна, кв. „Вл.В.“,
използвайки семейния автомобил. Тръгвайки си няколко часа по-късно установила, че
автомобилът не е на мястото, на което го паркирала. След подаване на сигнал на тел.112 и жалба в
РУП на МВР Варна се установило, че автомобилът е взет от съпруга й, без да я уведоми и без
нейно съгласие. Поради това, че се прибрали в студено време без автомобил, детето Л. получило
настинка и се наложило молителката да бъде в болничен от 29.12.-31.12.2021г.
На 07.01.2022г. Ц.Ц. дошъл в семейното жилище и при отварянето на вратата от страна на
молителката й заявил, че „такива като тебе се оправят само с бой, ще подпаля блока, ще потроша
колата“. Опитът на молителката да затвори вратата, отприщил нов порой от обиди спрямо нея.
Ответникът започнал да блъска по вратата с ръце и ритници, избутал я грубо, влязъл в жилището,
викайки, че иска да намери любовника й. След като се уверил, че в жилището няма друг мъж,
ответникът заявил, че децата не го интересуват и си иска само апартамента, нарекъл дъщерята на
страните „пикла“ и „дрисла“, а сина им „лайно“.
На 11.01.2022г. в 8,55ч. молителката паркирала семейният автомобил до детската ясла, за да
остави детето Л. и когато се върнала, автомобилът не бил на това място. По-късно получила
съобщение на телефона, че автомобилът е репатриран в 9,10ч. по получен сигнал. На 14.01.2022г.
около 17,30ч. паркирала автомобила пред дома си и около 19,30ч. установила, че автомобилът не е
на мястото, на което го е паркирала. Притеснила се и се обадила на тел.112 и на полицейски
служител от 2-ра РУП, който я уведомил, че същият ден е повикал за обяснения съпруга й. В
20,30ч. молителката отишла в полицейското управление да подаде жалба за липсващия автомобил
заедно с детето Л.. Полицаите се свързали със съпруга й и се установило, че той отново бил
прибрал автомобила без нейно знание и съгласие.
На 15.01.2022г. намерила автомобила със свалени номера. След обаждане на тел.112,
пристигнал екип на място, като при направена справка се установило, че ответникът е
дерегистрирал автомобила без да уведоми молителката. Същият ден Ц. й заявил „Вие сте боклуци
и ще отидете на боклука, където ви е мястото“.
2
На 18.01.2022г., /рождения ден на дъщерята на страните/, ответникът казал на молителката
„Мразя те нещастнице, изпитвам удоволствие да те мъча и тормозя“; дошъл в жилището, избутал
входната врата с крак, влязъл във всекидневната, не обърнал внимание на децата и започнал да
заплашва молителката, че ще я изхвърли от жилището, че ще го вземе и ще я остави на улицата. В
16,52ч. се обадил по телефона и казал, че следи нейн приятел, когото тя била помолила да вземе
торта за рождения ден, казал „ти сериозно разбираш ли какво се случва? Предупредих те за колата,
предупреждавам те и за апартамента. Ще те изпратя при майка ти и баща ти Апартамента ще бъде
продаден. Ще дойде съдия-изпълнител и ти ще си събереш багажа.. след развода ще те съдя. Ама
ненормална овца недоклатена. ..не мога да те понасям. Повече няма да има слабост, след развода
ще отидеш по дяволите, а за децата ще се погрижа аз. Върви се шибай, нещастнице“. Твърди, че
случилото се създава у нея чувство на страх и безпомощност. Молителката счита, че на посочените
дати ответникът е осъществили домашно насилие, спрямо нея, предвид което моли да се наложат
мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН.
В депозираният отговор, ответникът поддържа становище за неоснователност на молбата.
Оспорва твърденията за извършено от него каквото и да е насилие спрямо молителката. Заявява, че
молителката възпрепятства контактите му с децата в рамките на определения режим.
Сдебният състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че
е налице висящо производство по гр.д.№ 15412/2021г. по описа на ВРС, образувано по повод
предявена искова молба от Н. Н. ЦВ. срещу ЦВ. З. ЦВ., с която са предявени искове с правно
основание чл.49 СК за прекратяване на брака на страните, за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца на ищцата, определяне на режим на
лични отношения на децата с бащата, както и иск с правно основание чл.56 СК за предоставяне
ползването на семейното жилище. Видно от представен по делото заверен препис от протокол от
с.з. от 19.11.2021г. с определение на съда, постановено по същото дело са постановени
привременни мерки, като упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на ищцата Н.Ц., определено е местоживеене на деца а при майката, като на същата е
предоставено и ползването на семейното жилище; определен е режим на лични отношения на
децата с бащата Ц.Ц..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ю.С.П. и Н.З.У.
/сестра на ответника/.
Свид. П. излага, че в последните години е забелязала влошаване на отношенията на страните,
като през последните месеци и по Коледа 2021г. нещата ескалирали. Ответникът „спретнал“ на
молителката открадване на лекия автомобил и тя мислела, че колата е открадната от непознати
лица. Оказало се, че ответникът е взел колата и е оставил молителката и децата без възможност да
я ползват. След Нова година – на рождения ден на детето – 18.01.2022г. в телефонен разговор
молителката споделила със свидетелката, че ответникът отправял заплахи, че ще вземе децата и
след нова ще я прати по дяволите“, че „ще бомбардира апартамента“, отправял заплахи да я пребие
и изхвърли през терасата. По повод на тези действия, молителката подавала жалби срещу
ответника. Свидетелката заявява в показанията си също, че ответникът следи молителката, като е
имало случай, когато изненадващо се появява, когато тя се прибира от работа.
Свид. У. заявява в показанията си, че след като около 12 години, не се е виждала с ответника,
през м. декември 2021г. той я потърсил по повод прекратяването на брака му и отношенията със
съпругата му. Свидетелката не се виждала с брат си, защото по негови думи, съпругата му не
желаела той да се вижда с роднините си, за да не се разведе. При срещата им, ответникът заявил,
че най-много съжалява, че не е присъствал на погребението на баща им. Свидетелката предполага,
че съпругата на брат й не му е разрешила да отиде на погребението. Ответникът разказал на
свидетелката за семейния си живот, че съпругата му не му разрешавала да се вижда с нея и другите
си роднини и, че ги е обиждала, но той я подкрепял и обгрижвал, защото искал да запази
семейството си. Споделил също, че молителката не дава да вижда децата. Свидетелката излага, че
не е виждала племенница Л., а племенникът си Мартин е виждала последно преди около 5 години,
когато той е бил на 8 години. По думи на свидетелката ответникът, който е бил „капитан“ е
3
направил само един „рейс“ и след това не е работил по професията си, защото Н. изисквала от него
да спре да бъде капитан, като в противен случай ще се разведе с него. Ответникът взел децата след
Коледа за един ден и й казал, че молителката не му ги дала след това. Казал и, че чакал няколко
часа пред жилището и видял децата на детската площадка. На рождения ден на Л., я видял само на
вратата и можал да й даде подаръците. Според свидетелката ответникът е уравновесен и спокоен
човек, не е склонен към агресия.
Съдът въз основа на изложената фактическа обстановка, становището на страните и
приложимите материални норми, достигна до следните правни изводи:
Молбата, инициирала производството пред ВРС е подадена от лице, което твърди, че е
пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл.3, т.1 ЗЗДН и в рамките на
преклузивния срок, визиран в нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл.7 ЗЗДН и удовлетворява
изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл.9 и чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Представена е изискуемата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с
доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на представени по
делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по
делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията твърдения единствено след
анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения
за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез действия и/или думи е
осъществил действия попадащи в приложното поле на чл.2 ЗЗДН. Съответно, върху ответника е
ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи съмнение в изложеното в декларацията
или представените от молителя доказателства.
От съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира за доказано, че отношенията
между страните по делото са влошени, по повод на развода им, както и че на 25.12.2021г.,
11.01.2022г., 14.01.2022г. , 15.01.2022г. и 18.01.2022г. е имало конфликти между тях.
Съдът приема за установени твърденията на молителката за осъществено спрямо нея насилие
от въззивника по смисъла на чл.2 от ЗЗДН на посочените дати. От събраните по делото
доказателства се установяват твърденията на молителката че на посочените дати въззивникът е
осъществил насилие спрямо нея, изразяващо се в оправяне на вербални заплахи и обиди, както и
чрез действия – преместване от мястото на което молителката е паркирала, ползвания от нея
семеен автомобил и дерегистриране на същия, без да уведоми молителката. Посоченото в
представената по делото декларация по чл.9 ЗЗДН се потвърждава от показанията на свидетелката,
която споделя преки и непосредствени впечатления. Ангажираните от ответника доказателства не
опровергават доказателствената сила на представената декларация по чл.9 ЗЗД и посочените в
същата актове на домашно насилие. В тази връзка съдът намира за необективни и тенденциозни
твърденията на ангажираната от ответника свид. У.. Свидетелката е в близка родствена връзка с
ответника, а от друга страна, същата няма преки впечатления от отношенията на страните,
доколкото не е осъществявала контакти с молителката и ответника в продължение на 12 години.
Заявеното от свидетелката, ангажирана от ответната страна, се опровергават изцяло от
показанията на свид.П., чиито показания кореспондират със заявеното в декларацията. От
доказателствата, в тяхната съвкупност се установява, че ответникът е извършил актове на домашно
насилие, независимо дали е бил провокиран от поведението и отношението на молителката към
него. Провокацията към агресия, не представлява обстоятелство, което може да игнорира факта на
насилие и първоинстанционният съд правилно е изложил установените по делото факти.
Наложените мерки са в минимално предвидените в закона предели.
С оглед установената форма на домашно насилие и влошените взаимоотношения между
страните, районния съд правилно е наложил мерките предвидена в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН –
задължаване на ответника да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо
4
молителката, като му е наложена и глоба в размер на 200 лв., на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН
Съдът намира, че така определените мерки в достатъчна степен ще проявят своето
предупредително и възпиращо действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти и страните
да обмислят отношенията си.
Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода от спора, в полза на въззиваемата следва да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски в размер на 400лв., съобразно представения списък и
доказателства за реалното им извършване.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1095/17.04.2022г., постановено по гр.д.№712/2022г по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА ЦВ. З. ЦВ., ЕГН **********, гр.Варна да заплати на Н. Н. ЦВ., ЕГН **********,
гр.Варна сумата от 400лв., представляваща разноски във въззивното производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5