№ 5478
гр. С., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209480 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Д. срещу наказателно постановление
(НП) №24-4332-003358 от 19.02.2024г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция“, упълномощена с рег. №8121з-1632/02.12.2021г., със
заповед на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на
основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, за нарушение
на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и
„лишаване от право да управлявам МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по
чл.123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при съставянето на акта за административно
нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на
защита на жалбоподателя и водещи да незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. Изтъкват се твърдения, че отразените в АУАН
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
1
Твърди се, че административнонаказателното производство е образувано в
разрез с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, както и че случаят следва да се счете за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна – началник сектор СДВР – ОПП, редовно
призована, не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства
по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс
поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.04.2023г. в 09:30 ч. е съставен протокол за ПТП №1871731 от
Илиян И., полицейски служител във 2-ра група, отдел ОПП на СДВР. В
протокола са описани материални щети на 400 метра оптичен кабел „В.“ и са
посочени сведенията на свидетел-очевидец Е.М., според която МПС се
движило по ул. „****“ с посока ул. „****“ към „Околовръстен път“ и срещу
№** е реализирано ПТП, в резултат на което оптичен кабел на „В.“ е скъсан и
се намира на платното за движение. В докладна записка от 08.07.2023г. А.П.,
мл. автоконтрольор в 01;02; 03 и 05 група – 02 с-р „К.“, докладва, че заедно с
партньора мл. автоконтрольор И. са били разпределени на адрес в гр. С., кв.
„****“, на кръстовището на улици „****“ и „****“, където Е.М. заявила, че
възприела обстоятелството, около 08:00 часа на същия ден, специален
автомобил „**** ****“ с регистрационен № **** да закачва и поваля на
земята оптичен кабел. Във връзка с преписка с рег. № УРИ-4332р-
54497/16.08.2023г. по описа на отдел „ПП“ СДВР е извършена проверка. На
19.01.2024г. е съставен АУАН с №143003 от С. Д., мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР, в присъствието на Е.М., свидетел-очевидец, и Антон Станилов,
служител при ОПП-СДВР, против В. Милхов Д. за това, че на 08.07.2023г.
около 08:00ч. е управлявал автомобил „**** ****“ с регистрационен №**** в
гр.С. по ул. „****“, с посока на движение от ул. „****“, и пред №** повредил
около 400 метра оптичен кабел, като след това напуснал произшествието, без
да уведоми службата за контрол на „МВР“ по територия.
На 19.01.2024г. в писмена декларация жалбоподателят В. Д.
2
потвърждил, че той е управлявал автомобила и е минал по улица „****“, като
отрича да има спомен да е закачал или късал кабел с него.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на
19.02.2024 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева, на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и
„лишаване от право да управлявам МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по
чл.123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП. В НП е прието, че на инкриминираната дата и
място жалбоподателят като участник в движението създала пречки за
движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората,
като причинила имуществени вреди на около 400 метра оптичен кабел; при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуснала, не
уведомила службата за контрол и не изпълнила указанията й.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел С. Д. и писмени такива, приобщени по реда на
283 НПК. Съдът даде вяра на съобщеното от свидетеля в съдебно заседание,
като прецени същото като достоверно и непротиворечиво. Съдът обсъди
писмените доказателства – АУАН, протокол за ПТП, справка-картон на водача,
както и останалите материали по делото, които прецени като събрани и
приобщени по делото по общия ред.
За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни
за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на
оспорване административен акт и е депозирана в законоустановен срок.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34
от ЗАНН давностни срокове, в противовес на твърдяното от жалбоподателя,
3
доколкото актът е съставен в деня, в който е установен нарушителят /изводимо
от писмена декларация на Д. от 19.01.2024 г./; НП е издадено на 19.02.2024 г.,
т.е. в рамките на законоустановените срокове.
В хода на административнонаказателното производство на
жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова
страна две отделни административни нарушения.
На първо място, жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно сочената правна
норма, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Въпросното
причиняване на имуществени вреди, вменено на жалбоподателя, е
квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган
/АНО/ по следния начин: «причинява имуществени вреди на около 400 метра
оптичен кабел». От това лаконично описание не става ясен точният метраж на
оптичния кабел, нито пък как вещта се съотнася с процесния случай /къде се
намирала същата, чия собственост е, в какъв размер са имуществените вреди/;
липсва яснота и по въпроса, какъв е механизмът на извършване на
нарушението. С оглед на това съдът намери, че не се установиха описаните в
НП фактически твърдения за отговорността, което прави нарушението по
пункт първи на атакуваното наказателно постановление недоказано, макар да
са налице данни за нарушение на правилата, регламентиращи движението по
пътищата; доколкото въвеждането на нови фактически положения е
недопустимо в настоящата фаза на производството, единствената закономерна
последица на неточното описание на нарушението се явява отмяната на
наказателното постановление в тази му част.
По втори пункт на административното обвинение съдът намира, че
както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени при
наличие на съществени процесуални нарушения, поради следното:
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на разпоредбата
на чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
4
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените
им указания. Обективните признаци от състава на това нарушение са
следните: да е настъпило пътно-транспортно произшествие с причинени
имуществени вреди и да е налице липса на съгласие между участниците в
ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, и напускане на мястото на
ПТП от единия от участниците, без да уведоми съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и да не изпълни дадени указания. В настоящия
случай в описателната част на АУАН пестеливо е посочено, че жалбоподателят
след произшествието напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на
МВР по територия; в НП писмено е отразено, че при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за
контрол и не изпълнява указанията й. Така от акта става ясно, че
жалбоподателят е бил участник в ПТП, но липсва отразяване на
обстоятелството, дали е имало или не съгласие между участниците относно
обстоятелствата, свързани с него, което мотивира съда да приеме, че не е
налице идентично описание на нарушението в АУАН и в НП - съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, представляващо основание за отмяна на издаденото
НП.
Предвид изложеното наказателното постановление, с което на
жалбоподателя са наложени административните наказания, се явява
незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.
По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски: по делото се
установява, че не са приложени доказателства за заплащане на съответна
парична сума, вкл. за адвокатско възнаграждение. Затова претенцията на
жалбоподателя следва да бъде отклонена.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-003358 от 19.02.2024г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“.
5
НЕ УВАЖАВА искането за присъждане на разноски, сторени от
жалбоподателя.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6