Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Кремена Борисова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 174 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Ф.“ ООД, ***, депозирана чрез адвокат С.И.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 77/23.08.2022г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 262/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0001384/26.08.2021г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на
„Ф.“ ООД, ***, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева, като съдът я е намалил на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че не е допуснал вмененото му нарушение. Сочи също, че по повод извършената му
проверка са му били издадени няколко наказателни постановления във връзка с
приетата на работа Р.Г., като по този начин според касатора едно установено
неизпълнение е санкционирано два пъти. В условията на евентуалност аргументира
и становището за „маловажност“ на простъпката. Поради това отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на процесното НП. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, представя писмен отговор чрез старши
юрисконсулт Д.В., в който релевира твърдения за неоснователност на оспорването.
Сочените основания се поддържат и в представяната молба с рег. №
ДА-01-2428/20.10.2022г. по описа на ШАС, в която отправя претенция и за
присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
ответникът не се явява и не изпраща представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
При извършена проверка
на 09.07.2021г. в 22.00 часа по спазване на трудовото законодателство на
жалбоподателя от служители на Д „ИТ“, гр. Шумен – свидетелите В.Р.и П.С.установили,
че на същата дата дружеството, в качеството му на работодател, в проверявания
обект – ресторант „Замъка“ в гр. В. Преслав е допуснал до работа работника Р.Г.
на длъжност „сервитьор“, без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма.
Предвид установеното
административно нарушение на юридическото лице бил съставен АУАН за извършено
нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, връчен на нарушителя.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че описаното в акта и в НП нарушение, а именно,
че дружеството не е уредило отношенията си с работещата като сервитьор Р.Г. на
09.07.2021г. в обекта-ресторант „Замъка“, с определено работно време и работно
място, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. С това според съда
работодателят е осъществил визираното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предходната инстанция обаче счела, че АНО не е индивидуализирал коректно
размера на определената имуществена санкция с оглед спецификите на деянието,
поради което съдът изменил правораздавателния акт, налагайки санкция в
минималния ѝ размер.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са
били налице законовите предпоставки за издаване на наказателно постановление.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия състав.
Настоящата касационна инстанция
изцяло приема, че по категоричен начин е установено наличието на полаган труд
от лицето, без със същото предварително и в унисон с изискването на чл. 62, ал.
1 от КТ да бъде сключен писмен трудов договор. В конкретния случай безспорно е
установено, че на датата на проверката касаторът, в качеството му на
работодател, не е уредил като трудово правоотношение предоставянето на работна
сила от лицето Р.Г., което обстоятелство се установява както от попълнените от
страна на управителя на работодателя обяснения, така и при съобразяване на
приложените по делото отговор от ТД на НАП – Варна, офис Шумен за постъпили
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и копие на Трудов договор №
00000020/09.07.2021г., в който липсва подпис на лицето-работник. С тези данни
кореспондират и показанията на свидетеля Пламен Събев, поради което не са
налице основания същите да не бъдат ценени като обективен източник на
правнорелевантна информация. Необходимостта от сключване на писмен трудов
договор с лицето се налага при задълбочен прочит на приобщения доказателствен
материал, при анализа на който се извеждат признаците на съществуващо
трудовоправна връзка между юридическото лице и Р.Г. - определено ѝ е
работно време с уговорено възнаграждение за изпълнение на длъжността „сервитьор“
в обекта на работодателя, което недвусмислено илюстрира наличието на елементите
на породено трудово правоотношение, което в противоречие с изискванията на КТ
не е било облечено в необходимата писмена форма. А това налага извод за
осъществено административно нарушение, подлежащо на санкциониране по реда,
приложен от АНО. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, закономерно
редуцирайки необосновано високия размер на имуществената санкция.
В контекста на изложеното,
касационният състав намира за неоснователни поддържаните от страна на
жалбоподателя отменителни основания за липса на реализирано административно провинение.
Не следва да се кредитира и твърдението, че субектът е санкциониран два пъти за
едно и също нарушение. От данните по делото става видно, че Р.Г. към момента на
извършване на проверката е била непълнолетна, което е дало основание на контролните
органи да ангажират обследват изпълнението на изискванията на режима за
специална закрила на непълнолетните при допускането им до работа. Наличието на
издадено НП за такова нарушение, каквито доводи поддържа касаторът, не
рефлектира върху законосъобразността на процесното постановление, доколкото
същото е издадено за друго по вид деяние и е съотнесено към друг санкционен
състав.
Не се възприемат и доводите за
„маловажност“ на конкретната простъпка. Изричният текст на чл. 415в от КТ,
който дерогира приложението на общата повеля на чл. 28 от ЗАНН, дефинира
приложното поле на този институт, като вън от него остават нарушенията на чл.
62, ал. 1 от КТ. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че
административнонаказващият орган, а впоследствие и районният съд, правилно е
приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, което е наложило той да
изтърпи предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция, съотнесена от
предходната инстанция спрямо тежестта на нарушението.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника е основателна и
следва да бъде уважена в хипотезата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като касаторът бъде осъден
да заплати разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 77/23.08.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 262/2021г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
„Ф.“ ООД, *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.11.2022
г.